„Луд, лош и опасен за познаване“: Скандалният живот на лорд Байрон
К ой беше лорд Байрон?
Роден като Джордж Гордън Байрон на 22 януари 1788 година, поетът — един от най-ярките представители на романтизма — е единственият наследник на капитан „ Лудия Джак “ Байрон и шотландската наследница Катрин Гордън. През 1789 година Катрин се реалокира с невръстния си наследник в Абърдийн, където остава сама след изгнанието на брачна половинка си, който бяга, с цел да избегне затвор поради задължения.
Детството на Байрон в Абърдийн е белязано от неустановеност и прочувствени разтърсвания. Майка му демонстрира неустойчивост, редувайки прояви на деликатност с експлоадирания и обиди — тя даже го наричала „ куцо дете “ поради присъщ недостатък, който засягал крайници му.
Съвременни източници показват, че Байрон е страдал от дисторция в дясната страна на тялото, което води до неравномерна дължина на краката и променена походка. През 1798 година, когато е едвам на 10 години, той наследява абатството Нюстед и купата „ барон Байрон от Рочдейл “ след гибелта на своя прародител. В последна сметка, през 1818 година, Байрон продава абатството за 94 500 паунда, с цел да покрие задълженията си.
След началното си обучение в Абърдийнската гимназия, той постъпва в " Хароу " на 13-годишна възраст. Именно тогава открива пристрастеността си към писането и едно от обичаните си места — гробището на църквата „ Света Мария “ в Хароу-он-дъ-Хил.
В писмо до своя издател Джон Мъри, във връзка погребението на щерка си Алегра през 1822 година, Байрон написа: „ Има едно място в църковния двор, до пътеката, по ската на хълма с аспект към Уиндзор, и гробница под огромно дърво (с името Пийчи или Пийчи), където прекарвах часове като момче. “
След " Хароу " Байрон учи в Тринити Колидж, Кеймбридж — интервал, който по-късно дефинира като „ най-романтичния “ в живота си. Именно там се случва и фамозният случай: откакто му е отказано да докара кучето си в колежа, той употребява малка врата в правилника и се появява с мечка. Байрон аргументира наличието ѝ с това, че няма съответна възбрана против мечки, и постоянно се разхожда с нея из парка.
След дипломирането си Байрон заема място в Камарата на лордовете, само че бързо се отегчава и потегля на двугодишно странствуване из Европа с приятеля си Джон Кам Хобхаус. По време на това пътешестване той се влюбва в Гърция — страна, която ще изиграе основна роля в последния стадий от живота му.
С какво е прочут лорд Байрон?
Байрон става знак на романтизма с огромните си поеми и трагичния си персонален живот. Световна популярност му носи първата част на „ Поклонението на Чайлд Харолд “ (1812) — поема за младеж, погнусен от повърхностните удоволствия на живота.
Най-известното му произведение обаче остава сатиричният епос „ Дон Жуан “, написан в стиха отава рима, присъщ за италианската лирика. Творбата наблюдава сантименталните и комични завършения на основния воин.
Сред другите известни стихотворения на Байрон са „ Тя върви в хубост “ и „ Когато се разделихме “. Но неговата популярност надвишава литературната сцена — той е също толкоз прочут с бурния си персонален живот и многочислените любовни афери.
Любовните афери на лорд Байрон
Любовният живот на Байрон е комплициран и постоянно абсурден. В Кеймбридж той се влюбва в момче от хора — Джон Едълстън — с който поддържа връзка до напускането си през 1807 година Тази пристрастеност проличава в стихотворението „ Към Тирца “:
„ И нашият взор, който никой различен не е виждал;
усмивката, която никой различен не би разбрал;
прошепнатата мисъл на сродни сърца,
натискът на вълнуващата ръка;
целувката, толкоз безгрешна и изтънчена,
че любовта се въздържа от всяко по-топло желание;
тези очи, възвестяващи толкоз чист разум,
че пристрастеността се изчервява, с цел да моли за повече. “
Най-известната му връзка е с лейди Каролайн Ламб, омъжена за бъдещия виконт Мелбърн. Аферата продължава от март до август 1812 година, само че приключва бурно. Каролайн го разказва като „ вманиачен, неприятен и рисков за познаване “ — определение, останало емблематично за Байрон. През 1816 година тя разгласява романа Гленарвон, в който го изобразява като изменник.
Друга връзка, обгърната в тайнственост, е тази с омъжената му полусестра Августа Лий. Въпреки че стартират да се виждат късно, обменят постоянна преписка, а през 1814 година Августа ражда дете — Елизабет Медора Лий. Байрон написа за новороденото: „ Не мога да ти кажа за какво, само че си коства... в случай че е „ маймуна “, виновността е моя... “
Мнозина одобряват това като самопризнание за допустимо блудничество — скандал, който провокира голямо публично отвращение.
През същата година Байрон предлага брак на Анабела Милбанк — ход, който наподобява стимулиран по-скоро от потребност да възвърне репутацията си, в сравнение с от обич. През януари 1815 година се женят, а през декември се ражда щерка им Августа Ада — бъдещата Ада Лъвлейс, приета за първия компютърен програмист.
Защо Байрон напуща Англия?
През януари 1816 година Анабела напуща Байрон и скоро по-късно го упреква в блудничество, хомосексуалност и содомия — тогава считани за закононарушения. За да избегне публичното наказание, Байрон напуща Англия през април 1816 година и в никакъв случай не се връща.
През лятото на 1816 година Байрон се среща с Пърси Биш Шели, Мери Годуин и Клеър Клермонт край Женевското езеро. Възобновява връзката си с Клеър, която по-късно ражда щерка им Алегра.
Следват години на любовни връзки — с Мариана Сегати, брачната половинка на хазяина му, и с Маргарита Когни, омъжена венецианка. През 1819 година стартира по-продължителна спекулация с графиня Тереза Гуичоли, с която заживява. Тогава написа " Пророчеството на Данте ".
Как умира лорд Байрон?
Любовта на Байрон към Гърция го довежда до присъединяване в Гръцката война за самостоятелност. През юли 1823 година той се причислява към бунтовниците, финансира флота с 4000 паунда и поема командването на личен отряд.
Скоро обаче здравето му се утежнява. Страда от тресчица, а неумелото кръвопускане, прилагано от лекарите, още повече го отслабва. Преди да изгуби схващане, прошепва: „ Сега желая да дремя... Лека нощ. “
Умира на 19 април 1824 година, едвам на 36 години.
След гибелта му, предлагането Байрон да бъде заровен в Уестминстърското абатство е отхвърлено заради „ съмнителния му морал “. Едва през 1969 година в абатството му е повдигнат мемориал.
Днес тялото на Байрон е положено в църквата „ Света Мария Магдалена “ покрай Нюстедското абатство, а сърцето му остава в Мисолонги, Гърция — мястото, където умира.
Роден като Джордж Гордън Байрон на 22 януари 1788 година, поетът — един от най-ярките представители на романтизма — е единственият наследник на капитан „ Лудия Джак “ Байрон и шотландската наследница Катрин Гордън. През 1789 година Катрин се реалокира с невръстния си наследник в Абърдийн, където остава сама след изгнанието на брачна половинка си, който бяга, с цел да избегне затвор поради задължения.
Детството на Байрон в Абърдийн е белязано от неустановеност и прочувствени разтърсвания. Майка му демонстрира неустойчивост, редувайки прояви на деликатност с експлоадирания и обиди — тя даже го наричала „ куцо дете “ поради присъщ недостатък, който засягал крайници му.
Съвременни източници показват, че Байрон е страдал от дисторция в дясната страна на тялото, което води до неравномерна дължина на краката и променена походка. През 1798 година, когато е едвам на 10 години, той наследява абатството Нюстед и купата „ барон Байрон от Рочдейл “ след гибелта на своя прародител. В последна сметка, през 1818 година, Байрон продава абатството за 94 500 паунда, с цел да покрие задълженията си.
След началното си обучение в Абърдийнската гимназия, той постъпва в " Хароу " на 13-годишна възраст. Именно тогава открива пристрастеността си към писането и едно от обичаните си места — гробището на църквата „ Света Мария “ в Хароу-он-дъ-Хил.
В писмо до своя издател Джон Мъри, във връзка погребението на щерка си Алегра през 1822 година, Байрон написа: „ Има едно място в църковния двор, до пътеката, по ската на хълма с аспект към Уиндзор, и гробница под огромно дърво (с името Пийчи или Пийчи), където прекарвах часове като момче. “
След " Хароу " Байрон учи в Тринити Колидж, Кеймбридж — интервал, който по-късно дефинира като „ най-романтичния “ в живота си. Именно там се случва и фамозният случай: откакто му е отказано да докара кучето си в колежа, той употребява малка врата в правилника и се появява с мечка. Байрон аргументира наличието ѝ с това, че няма съответна възбрана против мечки, и постоянно се разхожда с нея из парка.
След дипломирането си Байрон заема място в Камарата на лордовете, само че бързо се отегчава и потегля на двугодишно странствуване из Европа с приятеля си Джон Кам Хобхаус. По време на това пътешестване той се влюбва в Гърция — страна, която ще изиграе основна роля в последния стадий от живота му.
С какво е прочут лорд Байрон?
Байрон става знак на романтизма с огромните си поеми и трагичния си персонален живот. Световна популярност му носи първата част на „ Поклонението на Чайлд Харолд “ (1812) — поема за младеж, погнусен от повърхностните удоволствия на живота.
Най-известното му произведение обаче остава сатиричният епос „ Дон Жуан “, написан в стиха отава рима, присъщ за италианската лирика. Творбата наблюдава сантименталните и комични завършения на основния воин.
Сред другите известни стихотворения на Байрон са „ Тя върви в хубост “ и „ Когато се разделихме “. Но неговата популярност надвишава литературната сцена — той е също толкоз прочут с бурния си персонален живот и многочислените любовни афери.
Любовните афери на лорд Байрон
Любовният живот на Байрон е комплициран и постоянно абсурден. В Кеймбридж той се влюбва в момче от хора — Джон Едълстън — с който поддържа връзка до напускането си през 1807 година Тази пристрастеност проличава в стихотворението „ Към Тирца “:
„ И нашият взор, който никой различен не е виждал;
усмивката, която никой различен не би разбрал;
прошепнатата мисъл на сродни сърца,
натискът на вълнуващата ръка;
целувката, толкоз безгрешна и изтънчена,
че любовта се въздържа от всяко по-топло желание;
тези очи, възвестяващи толкоз чист разум,
че пристрастеността се изчервява, с цел да моли за повече. “
Най-известната му връзка е с лейди Каролайн Ламб, омъжена за бъдещия виконт Мелбърн. Аферата продължава от март до август 1812 година, само че приключва бурно. Каролайн го разказва като „ вманиачен, неприятен и рисков за познаване “ — определение, останало емблематично за Байрон. През 1816 година тя разгласява романа Гленарвон, в който го изобразява като изменник.
Друга връзка, обгърната в тайнственост, е тази с омъжената му полусестра Августа Лий. Въпреки че стартират да се виждат късно, обменят постоянна преписка, а през 1814 година Августа ражда дете — Елизабет Медора Лий. Байрон написа за новороденото: „ Не мога да ти кажа за какво, само че си коства... в случай че е „ маймуна “, виновността е моя... “
Мнозина одобряват това като самопризнание за допустимо блудничество — скандал, който провокира голямо публично отвращение.
През същата година Байрон предлага брак на Анабела Милбанк — ход, който наподобява стимулиран по-скоро от потребност да възвърне репутацията си, в сравнение с от обич. През януари 1815 година се женят, а през декември се ражда щерка им Августа Ада — бъдещата Ада Лъвлейс, приета за първия компютърен програмист.
Защо Байрон напуща Англия?
През януари 1816 година Анабела напуща Байрон и скоро по-късно го упреква в блудничество, хомосексуалност и содомия — тогава считани за закононарушения. За да избегне публичното наказание, Байрон напуща Англия през април 1816 година и в никакъв случай не се връща.
През лятото на 1816 година Байрон се среща с Пърси Биш Шели, Мери Годуин и Клеър Клермонт край Женевското езеро. Възобновява връзката си с Клеър, която по-късно ражда щерка им Алегра.
Следват години на любовни връзки — с Мариана Сегати, брачната половинка на хазяина му, и с Маргарита Когни, омъжена венецианка. През 1819 година стартира по-продължителна спекулация с графиня Тереза Гуичоли, с която заживява. Тогава написа " Пророчеството на Данте ".
Как умира лорд Байрон?
Любовта на Байрон към Гърция го довежда до присъединяване в Гръцката война за самостоятелност. През юли 1823 година той се причислява към бунтовниците, финансира флота с 4000 паунда и поема командването на личен отряд.
Скоро обаче здравето му се утежнява. Страда от тресчица, а неумелото кръвопускане, прилагано от лекарите, още повече го отслабва. Преди да изгуби схващане, прошепва: „ Сега желая да дремя... Лека нощ. “
Умира на 19 април 1824 година, едвам на 36 години.
След гибелта му, предлагането Байрон да бъде заровен в Уестминстърското абатство е отхвърлено заради „ съмнителния му морал “. Едва през 1969 година в абатството му е повдигнат мемориал.
Днес тялото на Байрон е положено в църквата „ Света Мария Магдалена “ покрай Нюстедското абатство, а сърцето му остава в Мисолонги, Гърция — мястото, където умира.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ