Фискалният съвет препоръчва бюджет 2022 да е с дефицит до 3% от БВП
Ковид пандемията принуди доста държавни управления в Европа да усилят разноските си, а това разумно докара и до високи бюджетни дефицити и по-голям размер на държавния дълг. Икономиките обаче стартират да се възвръщат, а бизнесът и хората да се напасват към новата действителност. Затова е време и политиката на фискални тласъци да бъде спряна, в противоположен случай има риск тя да докара до дълготрайна инфлация и до финансови проблеми за обособени страни.
В този подтекст българският бюджет 2022 е целесъобразно да бъде направен с бюджетен недостиг, който не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Това се показва в във връзка дерогацията за фискалните правила в Европейски Съюз. През март предходната година Европейската комисия анулира краткотрайно настоящите правила за недостиг и дълг, с цел да може страните да реагират на коронавирус рецесията и да овладеят последствията от нея. Така множеството страни усилиха минусите в бюджетите си доста над 3% от Брутният вътрешен продукт, което разумно докара и до растеж на държавния дълг (който съгласно разпоредбите би трябвало да е до 60% от Брутният вътрешен продукт на страната).
През 2020 година България регистрира недостиг 4% от Брутният вътрешен продукт по методологията на Европейски Съюз и размер на държавния дълг 24.7% от Брутният вътрешен продукт. След актуализацията на бюджета за тази година е заложен недостиг 3.6% на касова основа, който обаче на начислена (т.е. по методологията на ЕС) се чака да е по-висок. Все още не е ясно какви параметри във финансовата рамка за идната година ще заложи Министерството на финансите. Те ще бъдат направени от служебния кабинет, само че поради че предстоят избори и съставяне на ново държавно управление, проектобюджетът за следващата година може да бъде прекроен в крачка.
Идва миг фискалната дисциплинираност да се възвърне
От Фискалния съвет показват, че е доста евентуално общата уговорка за дерогация в Европейски Съюз да бъде деактивирана от 2023 година Те се базират на дадени през март насоки от Брюксел за осъществяване на фискалните политики, от които излиза наяве, че страните членки следва да продължат с подкрепящи фискални ограничения през 2021 и 2022 година, а общата уговорка за дерогация да бъде деактивирана от 2023 година
" Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне изцяло през идната година, само че резултатите от нея евентуално ще затихват последователно с увеличението на темпа на имунизиране и до цялостно затваряне на стопанските системи е все по-малко евентуално да се стигне. Повишава се адаптивността на популацията и бизнеса към ограниченията за обществена отдалеченост и се следи всеобщо икономическо възобновяване, въпреки и с разнообразни темпове ", показват специалистите. Според тях подпомагането на по-бързото възобновяване на стопанските системи следва да става, без да се основават опасности за дълготрайната фискална резистентност. Те показват, че неналичието на ограничавания за дълъг интервал ще усили държавните задължения и ще сътвори дълготрайни провокации пред обществените финанси.
" В нарушаване на ограничаването за дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт са 13 страни. Само за 2020 година дългът в четири страни се усилва с повече от 20 пр.п. Съществува възможност в опит да овладее инфлацията ЕЦБ да пристъпи към покачване на лихвените проценти, което крие сериозна заплаха от влизането в дългова серпантина на някои от огромните европейски стопански системи (Гърция, Италия, Португалия, Испания) ", показват от Фискалния съвет.
Опасност от инфлационен напън
Продължаването с експанзивна фискална политика и през 2022 година крие заплаха и от в допълнение поддържане на инфлацията. " Неправилно адресираната фискална и/или парична политика може да докара до прегряване на стопанската система, до разочароващ стопански напредък в условия на инфлация и до осъществяване на неподходящия сюжет за стагфлация ", се споделя в мнението на съвета. От там приключват, че всяка страна би могла да продължи с експанзивната фискална политика, само че в границите на допустимия бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ковид пандемията принуди доста държавни управления в Европа да усилят разноските си, а това разумно докара и до високи бюджетни дефицити и по-голям размер на държавния дълг. Икономиките обаче стартират да се възвръщат, а бизнесът и хората да се напасват към новата действителност. Затова е време и политиката на фискални тласъци да бъде спряна, в противоположен случай има риск тя да докара до дълготрайна инфлация и до финансови проблеми за обособени страни.В този подтекст българският бюджет 2022 е целесъобразно да бъде направен с бюджетен недостиг, който не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Това се показва в във връзка дерогацията за фискалните правила в Европейски Съюз. През март предходната година Европейската комисия анулира краткотрайно настоящите правила за недостиг и дълг, с цел да може страните да реагират на коронавирус рецесията и да овладеят последствията от нея. Така множеството страни усилиха минусите в бюджетите си доста над 3% от Брутният вътрешен продукт, което разумно докара и до растеж на държавния дълг (който съгласно разпоредбите би трябвало да е до 60% от Брутният вътрешен продукт на страната).
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Вера Денизова
В този подтекст българският бюджет 2022 е целесъобразно да бъде направен с бюджетен недостиг, който не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Това се показва в във връзка дерогацията за фискалните правила в Европейски Съюз. През март предходната година Европейската комисия анулира краткотрайно настоящите правила за недостиг и дълг, с цел да може страните да реагират на коронавирус рецесията и да овладеят последствията от нея. Така множеството страни усилиха минусите в бюджетите си доста над 3% от Брутният вътрешен продукт, което разумно докара и до растеж на държавния дълг (който съгласно разпоредбите би трябвало да е до 60% от Брутният вътрешен продукт на страната).
През 2020 година България регистрира недостиг 4% от Брутният вътрешен продукт по методологията на Европейски Съюз и размер на държавния дълг 24.7% от Брутният вътрешен продукт. След актуализацията на бюджета за тази година е заложен недостиг 3.6% на касова основа, който обаче на начислена (т.е. по методологията на ЕС) се чака да е по-висок. Все още не е ясно какви параметри във финансовата рамка за идната година ще заложи Министерството на финансите. Те ще бъдат направени от служебния кабинет, само че поради че предстоят избори и съставяне на ново държавно управление, проектобюджетът за следващата година може да бъде прекроен в крачка.
Идва миг фискалната дисциплинираност да се възвърне
От Фискалния съвет показват, че е доста евентуално общата уговорка за дерогация в Европейски Съюз да бъде деактивирана от 2023 година Те се базират на дадени през март насоки от Брюксел за осъществяване на фискалните политики, от които излиза наяве, че страните членки следва да продължат с подкрепящи фискални ограничения през 2021 и 2022 година, а общата уговорка за дерогация да бъде деактивирана от 2023 година
" Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне изцяло през идната година, само че резултатите от нея евентуално ще затихват последователно с увеличението на темпа на имунизиране и до цялостно затваряне на стопанските системи е все по-малко евентуално да се стигне. Повишава се адаптивността на популацията и бизнеса към ограниченията за обществена отдалеченост и се следи всеобщо икономическо възобновяване, въпреки и с разнообразни темпове ", показват специалистите. Според тях подпомагането на по-бързото възобновяване на стопанските системи следва да става, без да се основават опасности за дълготрайната фискална резистентност. Те показват, че неналичието на ограничавания за дълъг интервал ще усили държавните задължения и ще сътвори дълготрайни провокации пред обществените финанси.
" В нарушаване на ограничаването за дълг до 60% от Брутният вътрешен продукт са 13 страни. Само за 2020 година дългът в четири страни се усилва с повече от 20 пр.п. Съществува възможност в опит да овладее инфлацията ЕЦБ да пристъпи към покачване на лихвените проценти, което крие сериозна заплаха от влизането в дългова серпантина на някои от огромните европейски стопански системи (Гърция, Италия, Португалия, Испания) ", показват от Фискалния съвет.
Опасност от инфлационен напън
Продължаването с експанзивна фискална политика и през 2022 година крие заплаха и от в допълнение поддържане на инфлацията. " Неправилно адресираната фискална и/или парична политика може да докара до прегряване на стопанската система, до разочароващ стопански напредък в условия на инфлация и до осъществяване на неподходящия сюжет за стагфлация ", се споделя в мнението на съвета. От там приключват, че всяка страна би могла да продължи с експанзивната фискална политика, само че в границите на допустимия бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ковид пандемията принуди доста държавни управления в Европа да усилят разноските си, а това разумно докара и до високи бюджетни дефицити и по-голям размер на държавния дълг. Икономиките обаче стартират да се възвръщат, а бизнесът и хората да се напасват към новата действителност. Затова е време и политиката на фискални тласъци да бъде спряна, в противоположен случай има риск тя да докара до дълготрайна инфлация и до финансови проблеми за обособени страни.В този подтекст българският бюджет 2022 е целесъобразно да бъде направен с бюджетен недостиг, който не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Това се показва в във връзка дерогацията за фискалните правила в Европейски Съюз. През март предходната година Европейската комисия анулира краткотрайно настоящите правила за недостиг и дълг, с цел да може страните да реагират на коронавирус рецесията и да овладеят последствията от нея. Така множеството страни усилиха минусите в бюджетите си доста над 3% от Брутният вътрешен продукт, което разумно докара и до растеж на държавния дълг (който съгласно разпоредбите би трябвало да е до 60% от Брутният вътрешен продукт на страната).
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Вера Денизова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ