Защо някои котки мяукат повече от други
Котките, сходно на хората, имат разнообразни характери — едни са безмълвни наблюдаващи, други упорстват за внимание с мяукане и мъркане. Според ново проучване на японски учени от Университета в Киото, част от повода за тези разлики се крие в гените.
Мистерията на рижите котки най-сетне е разкрита
Генетичната разновидност, която дефинира цвета им
Участници от цяла Япония попълнили въпросник за държанието на своите котки и дали ДНК проба посредством тампон от устата на животното. Фокусът на проучването бил върху андрогенен рецепторен ген (AR), ситуиран върху Х-хромозомата, който въздейства на отговора на организма към хормони като тестостерон.
Котки с " по-късата " версия на AR-гена посочили по-често мъркане и мяукане, изключително мъжките, до момента в който женските били по-агресивни към непознати. За разлика от тях, котки с " по-дългата " версия на гена били по-тихи и се срещали по-често измежду породистите.
Мяукането не е единствено връзка, само че и ген
Интересно е, че същият " по-шумен " вид на гена се среща и при диви типове като риса. Това демонстрира, че опитомяването не постоянно води до по-дружелюбно държание - в напрегната или конкурентна среда, по-настойчивото държание може да бъде преимущество.
Изследването ни демонстрира по-сложна картина на връзката сред гени, среда и държание. Подобно на градските чайки, които стават по-смели и нападателни край хората, котките също могат да развиват качества, които от време на време са потребни, само че не постоянно мечтани.
Породистите котки са по-тихи
В последна сметка, точно разнообразието в държанието е движеща мощ в еволюцията - няма един-единствен съвършен темперамент за котка, а по-скоро набор от качества, които са потребни при разнообразни домашни условия, пишат Военновъздушни сили.
Мистерията на рижите котки най-сетне е разкрита
Генетичната разновидност, която дефинира цвета им
Участници от цяла Япония попълнили въпросник за държанието на своите котки и дали ДНК проба посредством тампон от устата на животното. Фокусът на проучването бил върху андрогенен рецепторен ген (AR), ситуиран върху Х-хромозомата, който въздейства на отговора на организма към хормони като тестостерон.
Котки с " по-късата " версия на AR-гена посочили по-често мъркане и мяукане, изключително мъжките, до момента в който женските били по-агресивни към непознати. За разлика от тях, котки с " по-дългата " версия на гена били по-тихи и се срещали по-често измежду породистите.
Мяукането не е единствено връзка, само че и ген
Интересно е, че същият " по-шумен " вид на гена се среща и при диви типове като риса. Това демонстрира, че опитомяването не постоянно води до по-дружелюбно държание - в напрегната или конкурентна среда, по-настойчивото държание може да бъде преимущество.
Изследването ни демонстрира по-сложна картина на връзката сред гени, среда и държание. Подобно на градските чайки, които стават по-смели и нападателни край хората, котките също могат да развиват качества, които от време на време са потребни, само че не постоянно мечтани.
Породистите котки са по-тихи
В последна сметка, точно разнообразието в държанието е движеща мощ в еволюцията - няма един-единствен съвършен темперамент за котка, а по-скоро набор от качества, които са потребни при разнообразни домашни условия, пишат Военновъздушни сили.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ