Котката Манкс – породата без опашка, която идва и с много други условия
Котките могат да бъдат разнородни и породи, само че въпреки и постоянно да наподобяват даже антисоциални, това са животни, които постоянно могат да ни изненадат. Има една порода, която постоянно ще ни изненада много съществено и това несъмнено е прословутата манкска котка. Известна е с това, че няма опашка и явно идва от остров Ман. И както се досещаме, занимателно е да забележим котка без опашка, само че не с отрязана, а въобще с изчезнала. Това е една забавна генна разновидност, която кара доста зоолози да се замислят по отношение на измененията на гръбнака, които са настъпили.
Вярва се, че доста животни на остров Ман нямат опашки, само че съответно котките са имали, най-малко до известно време. Островната изолираност е почнала да трансформира гените на всички котки, до момента в който най-сетне не останали единствено представители на типа без опашка. Според генетиката, въпросният ген, който дава отговор за неналичието на този продукт, се нарича „ М “ и образува анормалната липса, като затваря напълно гръбнака, без да разрешава да се доразвие. Всички манксове разполагат с този ген и още един естествен, който обаче не е приключен и надлежно дефинира доминантност. Има моменти, в които въпросната демонстрация може да се прояви до никаква опашка в доста редки случаи ще стигне вероятно до естествена дължина, само че възможностите са в действителност малко. Самата порода е известна с доста други качества, въпреки и по-често да нямаме опция да обърнем внимание на всичко това. От 1906 година се дефинират публично като порода и в света има към 5 лицензирани развъдника.
И с изключение на очевидната смяна, самите животни са известни и като малко по-топчещи животни, което ги разграничава доста от останалите. По форма наподобяват малко на бенгалските котки, само че имат малко по-кръгло и плътно тяло по отношение на всички останали. Благодарение на комбинациите от породи – викингите ги взимат и внасят за първи път в Европа, тези животни могат да варират в най-различни и разнородни окраски и даже могат да опитомят сиамските черти, с цел да станат доста по-красиви. Понеже задните крайници са малко по-дълги, задницата им е постоянно много по-висока от нормалното. Макар и да наподобяват малко по-слаби или уязвими, тялото им е мускулесто и много по-тежко, в сравнение с се подозира. Дори и без опашка, която работи напълно за баланс, тази порода може да се придвижва извънредно бързо и интензивно.
Освен това опитомяват и някои кучешки потребности – идват, когато са извикани, носят предметите си за игра и още доста други. Някои зоолози ги разказват като дребни кучета, които отхвърлят да пораснат и постоянно си търсят опция за игра и развлечение. Има една не толкоз приятна детайлност – те са изключителни ловци и това занимание ще се изрази във всеки един комфортен миг. Носят плячката си и не обичат да бъдат пренебрегнати, когато са решили да се погрижат за цялото семейство. Друга значима детайлност е, че същите съумяват да ловят безусловно всичко, което намерят, затова притежателите им би трябвало да бъдат сигурни, че няма да има единствено мишки, а инсекти, птици и всичко, което мърда и се счита за пакостник.
Проблемът е, че породата е нестабилна и доста постоянно още като дребни, манксовете могат да пострадат при затруднения. Животът им е много къс, като мнозина считат, че това е разследване на редица кръстоски. Освен висока цена за едно по-различно животно, специалистите предлагат постоянно да се обръща внимание и на родословието, въпреки всичко виновните развъдници взимат поради безусловно всички нужни гени и история, с цел да могат да създадат постоянна порода. Другият вид е след 1-2 години да останете относително разочаровани. Един занимателен факт е, че горилата Коко, която се научава на американския език на знаците и може да комуникира през 80-те години, има тъкмо такова животно за другар и го кръщава „ Топчо “, тъй като котката му е доста кръгла.
Снимка: Wikipedia
