Костов казал – в интервю за Дарик“ – че 60%

Костов споделил – в изявление за „ Дарик “ – че 60% % от българите имат вяра на Путин.

На него може да му се има доверие – той е показен/витринен русофоб и несъмнено добре е ревизирал този факт.

Всъщност, по-точно казано, Костов е ситуационен русофоб и просрочен антикомунист – тъй като е човек, който е позволен да учи в руска авиационна школа, а в края на 80-те години на предишния век кандидатства за проклетата Българска комунистическа партия.

„ Империята на злото “ към този момент намирисва на гнило – а той се натиска да става болшевик!

Какъв запалянко.

Отгоре на всичко, до момента в който беше премиер-реформатор даде „ Нефтохим “ на „ Лукойл “ – баш на руснаците, не на някой различен.

И, все пак това, се има за примерен русофоб.

Ще преглътнем нахалството му, в случай че някак изкупи старите си русофилски грехове – може, да вземем за пример, най-малко три пъти да почисти надписите от Паметника на Съветската войска, като си подпява „ Интернационала “ – това в непосредствено предаване на Българска национална телевизия.

Тогава към този момент напълно ще му повярваме.

Но по какъв начин изяснява Костов обстоятелството, че 60% от българите имат вяра на Путин?

Били жертва на пропагандна война – това било обяснението.

Не споделя и „ хибридна “ война – само че това се подразбира.

От години българските „ първенци “ все с „ хибридни “ интервенции оневиняват личната си несръчност.

Врещят от „ хибриди “, въпреки самите те да са хибриди – кръстоска сред маловажност и несръчност.

Костов обаче даже не подозира, че и той е една от аргументите за доверието в Путин – поради личната му безсрамна промяна от „ фил “ във „ фоб “.

Не 60 – а 160 % ще станат русофилите.

И това ще е естествената реакция на елементарните хора, подбудена от погнусата им от отвратителното приспособенчество на костовци през годините на Прехода.

Превращенията им са в действителност безподобни.

Политическият им келепирджилък угнетява хората не по-малко трагично от всички останали тегоби.

Политическата Секта обаче неуморно си подритва „ филството “ и „ фобството “ в калната си локва.

Ето и в този момент: няма по-големи натегачи – и в Европейски Съюз, и другаде – от нашите политически наивници.

За да се харесат, са подготвени на всичко, да не приказваме за нелепостите, които изговарят – то си им идва от вътрешната страна.

И не виждат, че никой не им обръща внимание, даже личния им Народ.

Надпреварват се в дисциплината „ троен скок на височина “ – както би споделил Алешковски.

Нашите политикани по този начин и не усвоиха изкуството на неутралитета – даже и в годините на Прехода, когато примката към вратовете им бе задоволително разхлабена.

Но по какъв начин да реализират това, когато наложително би трябвало да станат „ неутрални “ от личната си възвишеност и неразумност.

ПростоКиро ругае военния министър Янев, че говорел за „ интервенция “ в Украйна – а не за „ война “.

Операция е, да – в случай че беше война, до момента да е свършила.

А в случай че се съди по репортажите на нашите малките екрани – даже и интервенция не е.

Изобщо не ни демонстрират фрагменти от бойните дейности – наподобява, с цел да си „ боен сътрудник “ през днешния ден е задоволително да пре-предаваш чутото от други медии.

Янев да е спокоен – щом Кирчо не го желае в кабинета си, значи е на прав път.

Прави са и всички тези, които са загрижени на първо място за българския интерес – Кирчо не е сред тях.

Всъщност, той не е наясно и със личния си интерес, изключително, когато проблемите са отвън полето на сметалото, на алъш-вериша.

Той от ден на ден замязва на тези механични патета, които напразно „ крачат “ – стига да им навиеш пружината.

Впрочем, ето го неприемливото мнение на Янев, огледайте го добре:

„ Задачата е да бъде освободен постът на министъра на защитата за някой, който е по-отзивчив при прокарването на съответни външни ползи при определянето на българския политически дневен ред, в това число във връзка с военната сфера и решенията, които се взимат там “.

„ Гледайте България – сетне всичко останало! “ – това би трябвало да бъде водещата концепция в този момент.

Тя няма да се хареса на слагачите и изключително на хартиените тигри.

Разбира се, гледайте какво се случва и с клетата Украйна.

НАТО трябваше да наподобява като основен воин в драмата, поощряваше непомерно Украйна, а най-после я изостави – можели да оказват помощ единствено на личните си членове.

Байдън пък наподобява като състарен артист, който е удовлетворен, че е попаднал под светлината на прожекторите.

Митологиите към Алианса са доста, той е добре обгрижван в пропагандно отношение, само че мъчно е да се каже, каква е действителната му мощ – отвън наказателните акции, които организира.

Но пък е сполучлива комерсиална компания, бизнесът си върви – около „ възпиращите “ си функционалности той обезпечава белия самун на много служащи от американската оръжейна промишленост.

И ние, парцаланковците, сме претъпкани с човечност – по време на рецесия осигурихме още работа на „ Локхийд “ с осемте самолета Ф-16, които поръчахме.

Телевизиите по този начин и не се научиха да се подмазват по-деликатно, без да вбесяват публиката.

Истерично грачене се чува от телевизионния екран и по адрес на Историята.

Не се умориха да повтарят, че 70 години – те, в действителност, са 77 – след края на Втората Световна война в Европа отново се води война.

Ами югославският спор?

Тогава президента-прелюбодеец Клинтън, до момента в който оставяше петна по полата на стажантката Моника Люински, бомбардира съседката ни – и отвън всичко друго, унищожи мостовете и даже малкия екран на Белград.

Днешните „ военни кореспонденти “ най-малко това бе трябвало да не не помнят.

А един от протестиращите пред украинското посолство в София плачеше, тъй като си спомнял американските бомбардировки на София – тогава са избити 1243 софиянци, ранени други 1355, разрушени са над 5300 здания.

Човекът подаде хубава тематика, само че никой не се хвана за нея.

Един „ фешън “ публицист пък театрално се питаше пред публиката – по какъв начин да изясни на щерка си протичащото се в Украйна.

Много просто – може да стартира от Белград.

Друго подсмиване: ПростоКиро оприличи Русия на „ бензиностанция с ракети “.

Поне външно, тази фраза е прекомерно остроумна, с цел да бъде той неин създател. Но другояче си е безспорна нелепост, та не се знае.

Приспособенците желаят да четем Историята с прекъсвания – всяко събитие единствено за себе си.

Миналото пък да научаваме от пийнал клисар от полуразрушена църквица.

А Путин към този момент може да вкара всяка страна в Европейски Съюз.

Шефовете на Съюза щели да предложат, поради съветската инвазия, Украйна неотложно да бъде призната – без нормалните многогодишни процедури и наблюдения.

Така че, Путин би трябвало да пусне от някой транспортен аероплан три танка в Албания – и, честито, ето ни още един член на Европейски Съюз.

Кеворк Кеворкян

фейсбук