Костадин Костадинов неведнъж е разказвал за трудните години, които е

Костадин Костадинов нееднократно е разказвал за сложните години, които е изживял преди да откри път към персоналния си триумф и настояще благосъстояние чрез присъединяване си в политиката в България и в локалната власт във Варна, постоянно долепен и подсилен от партии като Вътрешна македонска революционна организация, " Новото време " на Красен Кралев от ГЕРБ, " Атака " и така нататък

Днес той описа сърцераздирателна история по какъв начин като деца рядко даже на масата са имали питателна храна. 

Ето какво написа:

" Вчера беше Денят на християнското семейство. Така се случи, че тъкмо през вчерашния ден подарих кръв за мой непосредствен. По принцип от години постоянно подарявам кръв, и не това е, което желая да споделя. Вчера около празника си спомних нещо от детските си години.

В началото на деветдесетте в страната ни имаше голям дефицит на артикули и храни. Майка ми беше съкратена от работа и безработна и татко ми устояваше цялото семейство. Хранехме се главно постно:) Един ден обаче когато се прибрахме от учебно заведение със сестра ми заварихме на масата поставени много хубави храни, имаше дори и шоколади:) Без да се замислим седнахме и ги ометохме, а майка и баща ни гледаха и ни се радваха. Едва откакто се нахранихме видяхме, че за тях нямаше нищо. Това е ситуацията - всички деца са егоисти, и ние не бяхме по-различни:) Мен обаче ме загриза съвестта и попитах за какво за тях няма такава храна. Тогава майка ми сподели, че татко ми е ходил да подарява кръв и са му дали пакет със мощна и питателна храна за по-бързо възобновяване на кръвта. Той обаче разделил храната сред децата си. Двамата с майка даже не я пробваха каква е на усет.

Помня този ден като през вчерашния ден. За мен това беше нагледния образец за това по какъв начин родителите безусловно късат от залъка си, та и от тялото си даже, за децата си. Надявам се и аз на собствен ред да съм научил децата си най-малко на половината от това, на което родителите ми научиха мен. Дано един ден да не ме съдят доста строго, в случай че до момента в който газейки из калното тресавище на българската политика съм пропуснал да им дам нещо от това, което всеки един родител е задължен да даде на своите наследници. "