Костадин Георгиев, станал известен като Коцето Калки, практикува и двете

Костадин Георгиев, станал прочут като Коцето Калки, практикува и двете си специалности – ортодонт и музикант. Завършва стоматология през 1987 година, а по-късно три лета работи по систематизиране в софийското село Церово. Същата година основава и именитата група Медикус, където се включват негови сътрудници – лекари и стоматолози.

През 1996 година, Коцето Калки става един от участниците и съинициаторите на експедицията „ Еверест концерт “, дружно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт под връх Калапатар, под петия базов лагер на Еверест на височина 5554 м. 
„ Еверест концерт “ е приет за най-височинният концерт в света и е регистриран в Книгата на върховете на Гинес. 

Коцето Калки е роден на 9.12.1962 година в София.

- Какво си пожелавате точно на рождения си ден? 
- Като всеки музикант, пожелах си по-големи подиуми. Пожелах си и обич, и здраве, несъмнено. Иска ми се „ Калки фемили “ да бъде още по-сплотено занапред. Нас ни сплотява музиката. Щастлив съм, че направихме концертен план с Панчо Владигеров-внук. Говоря за най-големия внук на великия ни композитор, който живее в Берлин. На 15 декември пристигна в София за концерт в Музикалната академия, а слез това имахме присъединяване в Бургас. Концертът ни се споделя „ Калки Фемили и Панчо Владигеров “. Поводът за концерта ни е 125 годишнината от рождението на фамозния български композитор. Нашият наследник Теди напредна много с ударните принадлежности. Участва интензивно в музикалната изява. Жена ми Мартина и Панчо свирят на пиано на четири ръце. 

- Каква беше миналата година за Вас по десетобалната система? Остана ли нещо незавършено?
- Винаги има незавършени неща, както споделяше Тодор Трайчев в една своя ария. Започнахме много. музикални неща по време на пандемията. Тогава седяхме у дома и, в главите ни се родиха куп музикални провокации. Сега пристигна времето за реализацията им. В музикален проект нещата вървят нагоре. Доволен съм от миналата година. Освен че ще имаме турне в България с Панчо Владигеров-внук, ще обиколим и няколко европейски страни, за  да свирим. 
Започнах да пиша симфонична музика. Така се роди музикалният ми театър „ Пак ще бъде Коледа “. В него вземат участие едни доста специфични деца от Сливен. Те са от група, която се споделя „ Музиката вместо улицата “. Хлапетата са от бедния квартал на Града на войводите. Проектът беше в главата ми от 2 години, само че в този момент му пристигна времето. С тези деца ще участваме в огромния концерт на „ Българската Коледа “. Събитието отново е под егидата на Президентството. Така че бих дал 10 като оценка на миналата година. Надявам се наклонността на напредък да продължи и през идната. Искрено благодаря на Министерството на Културата и на Националния фонд „ Култура “, че поддържат плановете ми. 

- Кой е най-хубавият ви рожден ден?
- Винаги чествам рождените си дни и постоянно групирам задоволително огромно количество хора. Може би най-значим и най-незабравим е 50-ия ми рожден ден, който означих с ретроспективен театър в Театъра на Българската войска. Наричаше се „ Големият квантов преход “. Беше през 2012 година Очакваше се свършекът на света, огромни преходи на планетите, маите и така нататък 60-годишнината ми също беше незабравима. Пак направих театър, който кръстих „ 60 обиколки към Слънцето “. Обичам доста рождените си дни, изключително кръглите годишнини, за които постоянно си върша по един персонален театър. Подготовката на спектаклите постоянно е вълнуваща, тъй като ме предизвика като режисьор и композитор. Обичам да създавам, да сътворявам симфония от звуци и страсти. 

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво желаете, или обичате момента на изненадата?
- Отдавна съм престанал да обръщам внимание на подаръците. Ценя дребните жестове на почитание. Подаръците не са на напред във времето. Животът ни много се промени. Хората имат прекалено много движимости, даже непотребни. Занимаващите се с изкуство обичаме да трупаме театрални костюми. Притежаваме толкоз доста облекла, че мъчно намираме място, където да ги сложим. Нашата най-голяма премия е любовта на публиката и това не е факсимиле, а самата истина. 

- На каква възраст започнахте работа? Колко бяха първите заработени от Вас пари и защо ги похарчихте?
- Някъде в 7-8 клас се записах да изучавам китара. Реших, че първата си китара би трябвало да си я купя самичък. Трите месеца по време на ваканцията работих като тротоарджия. Редях плочки с общите служащи сред блоковете. Дадоха ми една трамбовка и с нея утъпквах плочките. Хем заякнах, хем си купих първата китара, без да желая пари от родителите. После започнах работа в един плод-зеленчук. Общо взето, всяко лято работех. По време на следването си работех като екскурзовод, тъй като бях приключил езикова гимназия. Да бъдеш екскурзовод не беше елементарно в тези години – специалността се водеше елитна, въпреки всичко се работеше с чужденци. Поради тази причина изкарах курсове към „ Балкантурист “. Започнах да обикалям и да опознавам България, което доста ми харесваше. Обикнах родината си, обогати се културата ми.  

- Любовта ви към медицината наследствена ли е?
- Бих споделил да, тъй като майка ми е дълготраен чиновник във Втора градска болница в София, където съм роден аз. Беше акушерка в АГ отделението. Бях инспириран от тогавашните ми занимания с йога. Исках да се занимавам с естествена медицина, която е различна и оказва помощ на хората да се осъзнаят, да се усещат по-добре. Записах се медицина, някак естествено стана. 

- Сега практикувате ли йога. Какво ви дава тя?
- В моя живот спортът и йогата заемат все по-малък дял с годините. Е, останало е нещичко. Поддържам форма. Йогата е освен серия физически извършения, тя съставлява значително и метод на мислене, медитация. Йогата е тренираност, с цел да навлезеш в избрани положения, които да ти оказват помощ да подредиш вярно себе си и света към себе си. Негативното мислене е изключено във всички науки за себепознанието. Човек би трябвало да следи себе си, мислите си, възприятията си, тъй като посредством всяка една наша мисъл, възприятие, дума или деяние, ние изплитане едни тънки влакна, които отиват в пространството и основават събитие, което се отразява на другите, а в бъдеще и на нас. Трябва да следим какво усещаме, мислим, вършим, приказваме, тъй като по този начин се основава карма. 

- А вие вярвате ли в кармата?
- Вярвам в нуклеарната физика, която обосновава логиката на кармата. Или няколко теории, които демонстрират, че Вселената към нас се въздейства от нашите мисли. Тук мога да изтъквам струнната доктрина, теорията за холографската галактика и т.н. 

- Как гледате на международните конспирации – ваксини, напръскване от аероплан, войни?
- Вълнуват ме доста и това е обикновено. Въпросът е до каква степен тъмните сили употребяват науката и другите неща за личните си цели и за разрушаването на света. Съществуват много обстоятелства, които занапред излизат на бял свят. Ще дам образец. Следя телевизионната поредност „ Извънземни от древността “ и узнавам, че много неща са били строго засекретени десетилетия наред. Тепърва за тях почва да се приказва и ще се приказва. Убеден съм, че има загадка информация, която не е налична за жителите. Дано един ден получим нужното осветляване на тайните. 

- Успял човек ли сте, по какъв начин определяте себе си?
- Успял човек е щастливият човек, който живее със спокоен разум. Казвам на Теди, че желая да живее умерено, да не му се постанова да води напрегнатия живот, през който минаваме ние с майка му. Хубаво е животът на човек да минава в съзерцаване, в удоволствие, в мир със себе си и близките, без конкуренция с времето и мъчителни упоритости.
Автор: Уикенд