Костадин Филипов, Труд“Няма нужда да се питаме какъв е смисълът

Костадин Филипов, „ Труд “

Няма потребност да се питаме какъв е смисълът на един предумишлено провокиран скандал, в случай че той остане затворен някъде в тесните връзки на две прилежащи страни, нали? Каква изгода от него, щом не е излязъл отвън районните дипломатически и политически рамки и не е бил осветлен в дневния ред на интернационалната общественост.

Ние със Скопие ежедневно намираме мотив да се сърдим едни на други и в случай че вземем да събираме всички тези препирни в едно досие, то ще излезе дълго, та предълго. Ама в действителност, каква изгода от него, в случай че то не стигне я до Брюксел, я до Париж или Берлин. А напоследък и до Будапеща, както се вижда. За Белград не приказваме, тъй като множеството от тези недоразумения от двете страни на границата ни със Северна Македония идват от там. Ако не всички.

Не можем да отречем, че миналата седмица беше богата на събития, които да попълнят възможното сходно досие. Една изцяло почтена обстановка с изчезнало държавно знаме на Република Северна Македония по време на фотография на частната гостенка на президента Румен Радев от Скопие, стана мотив за същински пинг-понг през границата - на изказвания, ноти и заявления, които вместо да обясняват случая и да го сведат до същинската му версия, напомпаха още повече напрежението сред двете столици. До степен казусът да излезе от двустранните ни рамки и да стане тематика и в някои прилежащи страни, като водеща роля в това отношение имат белградските медии.

Хич не ми се желае да имам вяра, само че и аз самият не съм изцяло уверен, че това е инцидентно. Още сега, в който преди време стана ясно, че въпреки всичко нашият дипломатически представител в Организация на обединените нации в Ню Йорк не извърши рекомендацията на премиера Главчев да гласоподава срещу Резолюцията за Сребреница, оттук нататък от Сърбия и от нейния президент Вучич можем да чакаме единствено неприятни вести. Защото Вучич сега може да е звездата на политическия небосвод на Западните Балкани, може да се бори за лидерското място измежду своите сътрудници от прилежащите страни, може да подготвя палачинки на своите бойци или да играе баскетбол на улицата, само че би трябвало да бъдем сигурни, че той „ тази работа няма да я остави по този начин “.

И ето, първите медийни „ лястовици “ към този момент полетяха с острата рецензия към България за случая с неналичието на флага на Северна Македония на въпросното фото.

За преднамереността на абсурда, раздухан от медиите в Скопие за фотографията, не трябва да имаме никакво подозрение. Мисля, че даже в тази обстановка всичко да беше наред, несъмнено щеше да бъде измислено нещо друго, което да помрачи хубавата атмосфера с гостуването на Македонската национална опера и балет с нейния театър „ Набуко “. Такъв е маниерът на политиците от Скопие, изключително от тази поколенска гарнитура, която в този момент пристигна и е на власт. Сякаш кодът на антибългаризма им е вписан още от най-ранното детство, и то по метод, който да ги вкара в матрица, от която доста мъчно се излиза.

Ама, какво се чудим - вземете и попитайте всеки от българските дипломати, работили в разнообразни интервали в Скопие, които са имали храбростта да запишат невръстните си деца на локална детска градина. Ще чуете ужасяващи истории за „ методиката “, с която дечицата всеки ден са моделирани да станат в миналото, когато пораснат, това, което през днешния ден са Християн Мицкоски и неговите най-близки сътрудници. И най-малкото е мотото, с което всяка заран в градините посредством стихотворения и песнички на питомците се внушава, че „ Гоце е наш и ние сме Гоцеви “, по сходство на това, което техните родители и родителите на техните родители са били длъжни да рецитират: „ Ние сме Титови и Тито е наш “. Доста от тях и до през днешния ден не могат да спрат да го произнасят.

Та, споделям, какъв смисъл от всичко това със знамето, в случай че то не бе употребявано против България на интернационален терен. Видяхме оня кадър, на който министър председателят Християн Мицкоски демонстрира на еврокомисаря по разширението - унгарецът Оливер Вархей, копие на фотографията, която легна в основата на абсурда със знамето. Знае къде да чука, би трябвало да му се признае, а и фактът, че Вархей е маджарин допуска това.

Все повече ще стават образците на тясна и топла връзка сред Скопие и Будапеща, изключително откакто и Народното събрание, и държавното управление край Вардар гласоподаваха прословутия заем от Унгария в размер на половин милиард евро. Потвърди се фактът, за който намекнахме преди време, че парите идват от Китай чрез Будапеща, нещо, за което мои сътрудници ми подметнаха, че и аз надали не ставам жертва на манията, развихрила се в последно време, да виждам във всяка демонстрация или самодейност в региона на Западните Балкани „ дългата ръка на Москва и парите на Пекин “. Не се виждам в ролята на сходна жертва, още повече, че след половин век и повече в занаята умея да разграничавам, ще употребявам балкански речник, лютеницата от айвара.

Иначе Вархей има още три месеца като еврокомисар по разширението, а Унгария също толкоз като председателстващ Европейския съвет. Така че, в случай че има какво да се направи в интерес на Северна Македония и на персоналния политически престиж на Мицкоски като водач на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател, в този момент е времето.

Друг е въпросът дали ние като страна с нейните институции ще бъдем подготвени да посрещнем „ неприятния шанс и неприятности “, идващи от Будапеща и вероятно от Брюксел.

Там, в Будапеща дясната ръка на Мицкоски - неговият заместител в партията и в кабинета министърът на превоза Александър Николоски, тупна на масата пред свои сътрудници от няколко страни обвързаността си към плана за Коридор №10 за сметка на оня задоволително посърнал план за Коридор №8. Това, да построи скоростна жп линия от Скопие към Солун като част от трасето от Виена през Будапеща, Белград и надолу, била негова детска фантазия. Колко ли хора в света са имали това благополучие да осъществят детските си хрумвания с държавни и европейски пари, като този Ацо? И с цел да не разочарова своите сътрудници на въпросната среща, подметнал, че неговото държавно управление не се отхвърля от жп линията към България, само че по различен план и с други цени. А може би и по друго трасе? Впрочем имам в документите си, донесена от Скопие, директория с сходен план за директна жп линия през Струмица за Петрич, само че това е история, която ще опиша различен път.

Що се отнася да културната дипломация, провъзгласена като персонална политика от Гордана Силяновска-Давкова още след първите часове на нейната изборна победа през май, артикулирана отчетливо след представлението на „ Валкюра “ на Софийската опера и балет в Скопие, ще има да взема за някакво нововъведение. Нейният хазаин в София - шефът на Софийската опера и балет учен Пламен Карталов, от дълго време, доста от дълго време работи върху този терен таман посредством оперното изкуство. Колко пъти единствено е ходил до Скопие с разнообразни планове? Посрещал съм го там и като шеф на Музикалния ни спектакъл, и след това, като пръв постановчик на оперни постановки в Скопие. Човекът има усет към тези неща, и в случай че някому в Скопие би трябвало да бъдат задължени за развиването и положението на тяхното оперно изкуство, един от тях без подозрение е Пламен Карталов.

А това, че плануваното за 19 и 20 септември 2024 година следващо съвещание на Съвместната комисия за история и обучение се отсрочи, бе най-предвидимата вест, на която през последните години сме били очевидци. А това значи доста.

Източник „ Труд “