Коста Брава извън сезона
Коста Брава е целият регион над Барселона, Каталуня, до границата с Франция, известeн с родното място на Салвадор Дали. Качваме се на кола чартърен още от летището в Барселона и продължаваме непосредствено към първата ни спирка. КАДАКЕС Голяма част от вдъхновението за пътешествията ми идва и от филмите. Така, когато гледах „ В очакване на Дали “, знаех, че при първа опция ще отида до Кадакес. Малко рибарско градче на север от Барселона, това луксозно място се населява непрекъснато от към 2500 души, само че броя трагично се усилва през лятото.
Разположен сред морето и планината, Кадакес има сексапил, какъвто от дълго време не бях усещала на някое място. Независимо че попадаме там през февруари, духа много мощен вятър и по-голяма част от многочислените заведения не работят, удоволствието да си там е огромно. Уличките са дребни и уютни, правиш обиколка на целия град в границите на най-много трийсет минути. В някое барче на плажа можеш да прекараш доста време, наблюдавайки локалните поданици. Сутрините за мнозина стартират не с кафе, а с бира, само че по това време на годината сякаш дните се сливат в едно и не е ясно по кое време е заран, по кое време – вечер. Спокойствието, морето и разклащаните от вятъра лодки способстват за безгрижното и прелестно въодушевление. Тук на плажа е и статуята на Салвадор Дали, къщата, в която екстравагантният актьор е живял с обичаната си Гала, е напълно наоколо.
Вечерта сме в фамилния ресторант „ Тирамису “, където залагаме на патешко магре и свински бузи. А по-късно се настаняваме в “Brown Sugar ” измежду коктейли и музика. Там се срещаме с двойка мъж и жена, които явно са в развой на флирт, както и с още един мъж, който се оказва нидерландец. Разказва ми, че майка му, която е художничка, има апартамент в Кадакес и прекарва половината от годината точно тук. Работата ѝ се получава по-добре край спокойствието на вълните, когато е по-безлюдно.
Запознаваме се и с две девойки от Аржентина, които обожават Кадакес и идват в разнообразни сезони. Те ми споделят от опит, че в случай че беше лято, от хора нямаше да можем да се доберем до „ Brown Sugar “. С новите ни другари се насочваме и към прилежащото заведение, където група по-възрастни мъже свирят онлайн. Барът е цялостен. Всички се радват на колорита на саксофониста и на босия китарист. Лично аз съм подготвена да остана в Кадакес за много повече време.
Разположен сред морето и планината, Кадакес има сексапил, какъвто от дълго време не бях усещала на някое място. Независимо че попадаме там през февруари, духа много мощен вятър и по-голяма част от многочислените заведения не работят, удоволствието да си там е огромно. Уличките са дребни и уютни, правиш обиколка на целия град в границите на най-много трийсет минути. В някое барче на плажа можеш да прекараш доста време, наблюдавайки локалните поданици. Сутрините за мнозина стартират не с кафе, а с бира, само че по това време на годината сякаш дните се сливат в едно и не е ясно по кое време е заран, по кое време – вечер. Спокойствието, морето и разклащаните от вятъра лодки способстват за безгрижното и прелестно въодушевление. Тук на плажа е и статуята на Салвадор Дали, къщата, в която екстравагантният актьор е живял с обичаната си Гала, е напълно наоколо.
Вечерта сме в фамилния ресторант „ Тирамису “, където залагаме на патешко магре и свински бузи. А по-късно се настаняваме в “Brown Sugar ” измежду коктейли и музика. Там се срещаме с двойка мъж и жена, които явно са в развой на флирт, както и с още един мъж, който се оказва нидерландец. Разказва ми, че майка му, която е художничка, има апартамент в Кадакес и прекарва половината от годината точно тук. Работата ѝ се получава по-добре край спокойствието на вълните, когато е по-безлюдно.
Запознаваме се и с две девойки от Аржентина, които обожават Кадакес и идват в разнообразни сезони. Те ми споделят от опит, че в случай че беше лято, от хора нямаше да можем да се доберем до „ Brown Sugar “. С новите ни другари се насочваме и към прилежащото заведение, където група по-възрастни мъже свирят онлайн. Барът е цялостен. Всички се радват на колорита на саксофониста и на босия китарист. Лично аз съм подготвена да остана в Кадакес за много повече време. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




