Косовските граждани гласуват днес за парламент . До предсрочния вот

Косовските жители гласоподават през днешния ден за парламент. До предварителния избор се стигна, откакто постоянните парламентарни избори на 9 февруари 2025 година доведоха до и политически блокаж и до неспособност.

Изборите се създават в условия на, които Косово считат за собствен главен сътрудник и съдружник, неразбираеми бъдещи обединения и опасения от нова политическа рецесия.

ОТ РЕДОВЕН ПАРЛАМЕНТАРЕН ДО ПРЕДСРОЧЕН ПАРЛАМЕНТАРЕН ВОТ

След парламентарните избори в Косово през февруари нито една от партиите не получи болшинство от 61 гласа в 120-местния парламент, заради което никой от показаните претенденти за ръководител на косовския парламент не събра задоволителна поддръжка и работата на институцията блокира. Почти седем месеца след изборите и след 57 несполучливи опита за конституирането на Народното събрание на 26 август за негов ръководител беше определен Димал Баша от ръководещото ляво Движение „ Самоопределение “ (LVV), както и четирима от петимата заместник-председатели (трима от най-големите парламентарно показани партии и един от бошняшката общественост в Косово).

След следващо блокиране на работата на Народното събрание петият заместник-председател, който по конституция би трябвало да е от сръбската общественост, беше определен на 10 октомври, осем месеца след парламентарните избори, с което Народното събрание публично беше конституиран. Това проправи път на напъните на първата политическа мощ на изборите – „ Самоопределение “ и на премиера Албин Курти като първи мандатоносител – за сформиране на държавно управление.

След два несполучливи опита на „ Самоопределение “ за съставяне на кабинет, колкото са позволени по конституция, Косово пое към предварителни избори.

ПРЕУСТАНОВЕН ДИАЛОГ СЪС Съединени американски щати

На 12 септември Съединени американски щати оповестиха, че преустановяват стратегическия разговор с Косово за неопределен срок. В обява на американското посолство се показва, че Вашингтон се взема решение на фрапантния ход заради опасения от дейностите на държавното управление в оставка в Прищина, които са нараснали напрежението и неустойчивостта и са лимитирали способността на Съединени американски щати да работят продуктивно с Косово по взаимните цели.

Като причина за това те показаха " последните дейности и изказвания на министър-председателя в оставка (Албин) Курти ", които са сложили " под въпрос напредъка, постиган дълги години ", само че не дадоха повече детайлности.

В последните години Курти беше подложен на критика от интернационалните съдружници на Косово поради някои решения в Северно Косово – зона, обитаема с най-вече сръбско население – които бяха свързани със замяната на сръбски регистрационни табели с косовски, премахването на сръбския динар като разплащателно средство и затварянето на институции, работещи по сръбската система, напомня албанската редакция на Радио Свободна Европа.

НЕЯСНИ БЪДЕЩИ КОАЛИЦИИ И ОПАСЕНИЯ ОТ Народоосвободителна въстаническа армия КРИЗА

По данни на косовската Централна изборна комисия (ЦИК) в бюлетината за изборите в неделя попадат 24 политически сили с общо 1180 претенденти.

Основната конкуренция на изборите е сред четирите най-големи политически партии на етническите албанци в Косово. Това са ръководещото ляво националистическо Движение „ Самоопределение “ (LVV) на премиера Албин Курти, дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Бедри Хамза, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику и десният Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) на някогашния министър председател Рамуш Харадинай.

Четиримата партийни водачи са и претендентите на всяка една от политическите сили за министър-председател на Косово. Единствената разлика при кандидадурите е, че претендентът на ДПК за министър председател Бедри Хамза, откакто предходният ѝ водач Мемли Красничи подаде оставка.

Лидерите на ДСК, ДПК и АБК неведнъж обявиха след постоянните избори за парламент, че не желаят да си сътрудничат с Курти и партията му.

След избирането си за водач на ДПК Хамза, запитан дали би могъл да си сътрудничи със " Самоопределение ", съобщи, че няма червени линии към никоя политическа мощ. " Мисля, че би трябвало да бъдем виновни към ползите на Косово и постоянно да подхващаме нужните дейности в интерес на страната ", сподели той.

Въпреки тази поръчка за допустимо съдействие, обединенията при несигурно болшинство след идния през днешния ден парламентарен избор остават неразбираеми.

По тази причина в медиите в страната се появиха опасения, че в случай че и този път нито една партия не успее да получи болшинство и не реализира единодушие за коалиция, Косово рискува да отиде на още едни предварителни парламентарни избори.

ОЧАКВАНИЯ

В Косово съвсем липсват публични социологически изследвания за настройките преди парламентарния избор през днешния ден.

Според проучване по поръчка на вестник „ Синяли “ „ Самоопределение “ ще бъде първа политическа мощ с 56 на 100, следвана от ДПК с 25 % поддръжка, ДСК с 15 на 100 и АБК с 3 %.

На постоянните парламентарни избори Движение " Самоопределение " завоюва 48 места, Демократическата партия на Косово – 24 места, Демократичният съюз на Косово – 20 места, обединението към Алианс за бъдещето на Косово – 5 места и лявоцентристката ИНИЦИАТИВА – 3 места.

Малцинствените общности имат обезпечени 20 места в 120-местния парламент без значение дали минават прага от 5 % за влизане в него – 10 за сърбите и общо 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани.

На изборите през февруари най-голямата партия на косовските сърби " Сръбска листа " получи 9 от непокътнатите 10 места. Последното, десето място за сръбската общественост, беше заето от партията на министъра на общностите и завръщането в досегашното държавно управление на Косово Ненад Рашич – гражданската самодейност " За независимост, правдивост и оцеляване “ (GI SPO).

„ Сръбска листа “ завоюва във всички 10 най-вече обитаеми със сърби общини в Косово и евентуално ще получи по-голяма поддръжка на днешния парламентарен избор.

Очаква се предварителните парламентарни избори в Косово да покажат какво е доверието на косовските жители в политическите сили, изключително спрямо постоянните парламентарни избори тази година, и да зададат посоката на политиката за идващите четири години.