Защо Косово вдигна драстично митата върху сръбските стоки?
Косово усили митата върху стоките от Сърбия и Босна до 100%. Косовските жители посрещнаха възторжено новината, въпреки че усещат последствията на собствен тил - хлябът да вземем за пример към този момент нарастна, установи Дойче веле.
Какво се крие зад това решение?
На ден в Косово влизат нормално сред 70 и 100 камиона от Сърбия. Те внасят най-различни артикули. Миналия петък обаче едвам седем камиона са прекосили косовската граница, а хлябът в Косово към този момент нарастна с към една трета. Въпреки това косоварите посрещнаха с радостни възгласи увеличението на наказателните мита против Сърбия и Босна и Херцеговина до 100%, оповестено от премиера Рамуш Харадинай. Дори пресата одобри възторжено решението на министър-председателя на Косово, който другояче е много оспорван.
Не единствено Сърбия и Босна разкритикуваха решението на Прищина. Същото стори и Европейска комисия. Отговорничката за външната политика на Европейски Съюз Федерика Могерини и комисарят по разширението Йоханес Хан приканиха Косово да премисли решението си. За същото настоя и немското външно министерство.
" Застрашена е сигурността на страната "
Прищина обаче явно вижда нещата по различен метод. В писма, разпратени до непознатите дипломатически задачи в Косово, министър председателят Харадинай изяснява дейностите си с потребността да бъдат предпазени " сигурността и ползите на страната ". Правното съображение за това се съдържа в анекс 1, член 18 от Централноевропейското съглашение за свободна търговия (ЦЕФТА). Към документа е прибавен и лист с дейностите, с които, съгласно Прищина, Сърбия благодарение на Босна и Херцеговина застрашавала сигурността на Косово. Едно от посочените дейности е сръбската акция против третата кандидатура на Косово за участие в Интерпол. Преди това се провали и гласуването за приемането на страната в ЮНЕСКО.
Харадинай твърди, че митата ще отпаднат тогава, когато Сърбия и Босна признаят независимостта на Косово. Сръбският президент Вучич пък разгласи, че ще възобнови разговора с държавното управление на Харадинай едвам когато Прищина анулира митата. Засега Белград и Сараево няма да подхващат контрасанкции.
За ескалацията на напрежението сред двете страни способства и интервенцията в северната част на Косово предишния петък, в границите на която бяха арестувани трима сърби за съучастничество в убийството на сръбския опозиционен политик Оливер Иванович през януари 2018.
Зов за помощ?
Живеещият в Швейцария косовски публицист Енвер Робели интерпретира конфронтационния курс на Прищина като вик за помощ. Известно е, че Сърбия подкрепя паралелните структури в северната част на Косово, населявани главно от сърби, и потиска албанското малцинство там. " Всичко това до момента се толерираше от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Затова считам, че сегашните дейности на Прищина са апел към Вашингтон и Брюксел да засилят натиска си над Сърбия, с цел да спре тя да дестабилизира региона. "
Според косовския публицист, има и друга причина. А точно: сигналите, идващи от Европейски Съюз, че до края на годината няма да бъде развинтен визовият режим за косовските жители - макар рекомендацията на Европейска комисия за либерализирането му и позитивното гласоподаване в Европейския парламент от края на септември. Много страни-членки на Европейски Съюз, в това число Германия, наподобява не бързат с решението. Петер Байер, докладчик за Косово във външната комисия на Бундестага, не чака развиване по този въпрос преди европейските избори през май 2019. Неговият сътрудник от Зелената партия Мануел Зарацин акцентира, че Прищина е изпълнила изискванията на Европейска комисия и че либерализирането на визовия режим не е някакъв подарък за Косово, а част от сделките с Прищина. Но и той подлага на критика конфронтационния курс на държавното управление на Харадинай и приканва двете страни да възобновят градивния разговор между тях.
Какво се крие зад това решение?
На ден в Косово влизат нормално сред 70 и 100 камиона от Сърбия. Те внасят най-различни артикули. Миналия петък обаче едвам седем камиона са прекосили косовската граница, а хлябът в Косово към този момент нарастна с към една трета. Въпреки това косоварите посрещнаха с радостни възгласи увеличението на наказателните мита против Сърбия и Босна и Херцеговина до 100%, оповестено от премиера Рамуш Харадинай. Дори пресата одобри възторжено решението на министър-председателя на Косово, който другояче е много оспорван.
Не единствено Сърбия и Босна разкритикуваха решението на Прищина. Същото стори и Европейска комисия. Отговорничката за външната политика на Европейски Съюз Федерика Могерини и комисарят по разширението Йоханес Хан приканиха Косово да премисли решението си. За същото настоя и немското външно министерство.
" Застрашена е сигурността на страната "
Прищина обаче явно вижда нещата по различен метод. В писма, разпратени до непознатите дипломатически задачи в Косово, министър председателят Харадинай изяснява дейностите си с потребността да бъдат предпазени " сигурността и ползите на страната ". Правното съображение за това се съдържа в анекс 1, член 18 от Централноевропейското съглашение за свободна търговия (ЦЕФТА). Към документа е прибавен и лист с дейностите, с които, съгласно Прищина, Сърбия благодарение на Босна и Херцеговина застрашавала сигурността на Косово. Едно от посочените дейности е сръбската акция против третата кандидатура на Косово за участие в Интерпол. Преди това се провали и гласуването за приемането на страната в ЮНЕСКО.
Харадинай твърди, че митата ще отпаднат тогава, когато Сърбия и Босна признаят независимостта на Косово. Сръбският президент Вучич пък разгласи, че ще възобнови разговора с държавното управление на Харадинай едвам когато Прищина анулира митата. Засега Белград и Сараево няма да подхващат контрасанкции.
За ескалацията на напрежението сред двете страни способства и интервенцията в северната част на Косово предишния петък, в границите на която бяха арестувани трима сърби за съучастничество в убийството на сръбския опозиционен политик Оливер Иванович през януари 2018.
Зов за помощ?
Живеещият в Швейцария косовски публицист Енвер Робели интерпретира конфронтационния курс на Прищина като вик за помощ. Известно е, че Сърбия подкрепя паралелните структури в северната част на Косово, населявани главно от сърби, и потиска албанското малцинство там. " Всичко това до момента се толерираше от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Затова считам, че сегашните дейности на Прищина са апел към Вашингтон и Брюксел да засилят натиска си над Сърбия, с цел да спре тя да дестабилизира региона. "
Според косовския публицист, има и друга причина. А точно: сигналите, идващи от Европейски Съюз, че до края на годината няма да бъде развинтен визовият режим за косовските жители - макар рекомендацията на Европейска комисия за либерализирането му и позитивното гласоподаване в Европейския парламент от края на септември. Много страни-членки на Европейски Съюз, в това число Германия, наподобява не бързат с решението. Петер Байер, докладчик за Косово във външната комисия на Бундестага, не чака развиване по този въпрос преди европейските избори през май 2019. Неговият сътрудник от Зелената партия Мануел Зарацин акцентира, че Прищина е изпълнила изискванията на Европейска комисия и че либерализирането на визовия режим не е някакъв подарък за Косово, а част от сделките с Прищина. Но и той подлага на критика конфронтационния курс на държавното управление на Харадинай и приканва двете страни да възобновят градивния разговор между тях.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ