Нещо „странно“ се случи на мишките, които живяха на МКС в продължение на 37 дни
Космосът е рисков - това е повтаряща се максима, която важи с особена мощ за човешките тела. Продължителният престой в микрогравитация има цялостен набор от физиологични резултати - от загуба на кръвни кафези до намаляване на костите. Но къде тъкмо се случва загубата на костна маса, остава неразбираемо. Експерименти върху мишки предоставиха някои съответни доказателства за това по какъв начин, както и за вероятните резултати на радиацията върху това , написа.
НАСА е пресметнала, че на всеки месец в Космоса плътността на костите, които носят тежест, понижава с най-малко 1 %. Това е доста и е съпроводено със загуба на към 20 % от мускулната маса за по-малко от две седмици. Разбирането на детайлностите за това по какъв начин става това е належащо за по-здравословни пътувания в Космоса , изключително надалеч оттатък Земята.
Новата работа е отвела женски мишки в Космоса, с цел да живеят на борда на Международната галактическа станция (МКС) в продължение на 37 дни, и е следила растежа на костите им. Те са ги сравнили с контролни мишки на Земята както в елементарни кафези във вивариум, по този начин и в симулатор на околната среда на МКС.
Something " Strange " Happened To Mice Who Lived On The ISS for 37 Days | IFLScience
— Natalia Elegante**The*Goodman*Report* (@NataliaElegante)
Екипът откри, че загубата на костна маса не е равномерна, а е характерна за местата, които се натоварват от тежестта, а не за местата, които се натоварват от работата на мускулите. Например бедрените кости на тези мишки в Космоса демонстрират по-голяма загуба на костна маса, в сравнение с гръбначните кости да вземем за пример. Изследването допуска, че това се дължи единствено на микрогравитацията и няма подкрепящи доказателства, които да сочат, че става въпрос за по-високата радиационна среда.
Действителният развой, при който костта губи маса, беше обяснен при предходни опити с риби Медака (японски оризови риби), също изпратени на МКС, които демонстрираха, че микрогравитацията нарушава връзката сред остеобластите, които образуват костите, и остеокластите, които ги разграждат. Изглежда, че в Космоса остеокластите работят изключително, като екипът от откриватели открива, че при рибите, намиращи се в Космоса, се следи нараснала интензивност на остеокластите и доста понижаване на костната минерална компактност.
Тази нова работа допуска, че връзката не се разпада при всеки вид кост. Натоварените с тежест кости като бедрената кост губят маса, някои други остават същите и даже има случаи на уплътняване на долната челюст и черепните кости. Възможно е това да се дължи на нарасналото кръвно налягане в горната част на тялото през първите няколко дни в орбита - от което лицето се подува, астронавтите получават галактическо главоболие и се отразява на обонянието им . Това в последна сметка изчезва, когато тялото стартира да се освобождава от кръвта.
НАСА е пресметнала, че на всеки месец в Космоса плътността на костите, които носят тежест, понижава с най-малко 1 %. Това е доста и е съпроводено със загуба на към 20 % от мускулната маса за по-малко от две седмици. Разбирането на детайлностите за това по какъв начин става това е належащо за по-здравословни пътувания в Космоса , изключително надалеч оттатък Земята.
Новата работа е отвела женски мишки в Космоса, с цел да живеят на борда на Международната галактическа станция (МКС) в продължение на 37 дни, и е следила растежа на костите им. Те са ги сравнили с контролни мишки на Земята както в елементарни кафези във вивариум, по този начин и в симулатор на околната среда на МКС.
Something " Strange " Happened To Mice Who Lived On The ISS for 37 Days | IFLScience
— Natalia Elegante**The*Goodman*Report* (@NataliaElegante)
Екипът откри, че загубата на костна маса не е равномерна, а е характерна за местата, които се натоварват от тежестта, а не за местата, които се натоварват от работата на мускулите. Например бедрените кости на тези мишки в Космоса демонстрират по-голяма загуба на костна маса, в сравнение с гръбначните кости да вземем за пример. Изследването допуска, че това се дължи единствено на микрогравитацията и няма подкрепящи доказателства, които да сочат, че става въпрос за по-високата радиационна среда.
Действителният развой, при който костта губи маса, беше обяснен при предходни опити с риби Медака (японски оризови риби), също изпратени на МКС, които демонстрираха, че микрогравитацията нарушава връзката сред остеобластите, които образуват костите, и остеокластите, които ги разграждат. Изглежда, че в Космоса остеокластите работят изключително, като екипът от откриватели открива, че при рибите, намиращи се в Космоса, се следи нараснала интензивност на остеокластите и доста понижаване на костната минерална компактност.
Тази нова работа допуска, че връзката не се разпада при всеки вид кост. Натоварените с тежест кости като бедрената кост губят маса, някои други остават същите и даже има случаи на уплътняване на долната челюст и черепните кости. Възможно е това да се дължи на нарасналото кръвно налягане в горната част на тялото през първите няколко дни в орбита - от което лицето се подува, астронавтите получават галактическо главоболие и се отразява на обонянието им . Това в последна сметка изчезва, когато тялото стартира да се освобождава от кръвта.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ