Войната за космоса: Има ли риск да посее световен хаос
Космос – с тази дума античните гърци описвали реда, порядъка – онази идеална естетика на природата, появила се, с цел да бъде противовес на хаоса и да го прекрати; Силата, на която точно се основава животът на Земята. Стремежът да учат привлекателното със своите далечност и безкрайност галактическо пространство, това по какъв начин се е зародил животът и какви са правилата, съгласно които действа Вселената, увлича хората от епохи – да вършат калкулации, да проектират нови технологии, да полетят в космоса. Да доближат до Луната, да изследват Марс и други, по-далечни от нас планети. Да напредват в познанията си.
Най-влиятелните страни на интернационалната сцена влагат годишно в галактическите си стратегии, затова в теоретичен прогрес. Съревновават се между тях в първокласен шампионат – коя ще реализира повече, до момента в който другите страни, които не са съществени състезателки, се стремят да ги догонят. Надпреварата, която се организира на терена на науката, е конкуренция с позитивен знак. Но редом на нея се е формирало и второ спортно трасе – състезание за потребление на напредъка в галактическата промишленост за военни цели. Настава война за космоса, в която научният прогрес към този момент е единствено пленник. Но е доста евентуално скоро напълно да падне в жертва поради нея.
Развитието на космонавтиката – неоръжейна, само че стратегическа мощ
Познанието за космоса буди интереса на индивида от дълго време – още от антични цивилизации като елинската, египетската, китайската или тази на маите. С напредването на цивилизационното развиване следват от ден на ден и повече основополагащи открития. И всяко ново изобретение се трансформира в скъп запас.
В стопански проект браншовете, свързани с научно-техническия напредък, са стратегически значими, тъй като концентрират към себе си най-мощния интелектуален потенциал на хора и познания. Но космонавтиката се отличава и с освен това – тя има силата да въвлече и ангажира освен хората на науката, само че и задачите общества. В средата на ХХ век, при започване на Студената война, двете суперсили, съперничещи си на интернационалната сцена – Съединени американски щати и Съветският съюз, чудесно схващат това. В съревнованието посред им, в което оръжейният капитал (и изключително атомното оръжие) е най-твърдият и в същото време най-рисков капитал, и използването му е табу, те търсят други пътища за доказване на предимство.
Изучаването на космоса (и преодоляването му) носят престиж и построяват самочувствие на политическия терен. За всяка от двете страни – Съединени американски щати (с подопечния Западен свят) и Съветския съюз (с подопечния Източен блок), развиването на космонавтиката съставлява ефектна и мощно въздействаща реклама, носейки посланието, че съответната политическа система е по-добра от конкурентната и предлага прогресивност, нововъведения, благоприятни условия.
Непрекъснато догонване
Състезанието се играе точка за точка. Съветски е първият изстрелян в космоса неестествен сателит – Спутник-1 (на 4 октомври 1957 г.), до момента в който Съединени американски щати ги догонват месеци по-късно със собствен – Експлорър-1. Съветска е и задачата, с която за първи път в международната история в космоса към Земята обикаля живо създание – кучето Лайка (на 3 ноември 1957 г.). Но пък първите маймуни, изпратени и оживели след галактически полет (маймуните Ейбъл и Бейкър през 1959 г.), са американски.
iStock/Getty Images
Първият човек, летял в космоса, е Юрий Гагарин (на 12 април 1961 г.). На Съединени американски щати още веднъж се постанова да догонва Съюз на съветските социалистически републики и по-малко от месец след полета на Гагарин изпращат своя първи космонавт – Алън Шепърд. От руския съюз са първите две жени-космонавти – Валентина Терешкова, изхвърчала на 16 юни 1963 година, и Светлана Савитская, изхвърчала през 1982 година, до момента в който американците изпращат на полет своя космонавтка доста по-късно – Сали Райд, чак през 1983 година
Съединени американски щати обаче са първите, които летят и стъпват на Луната – с задачата на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на 16 юли 1969 година В идващите три години американците изпращат стремително общо 12 души до там. През 70-те години пък Съветският съюз започва Интеркосмос – интернационална стратегия, с която Съюз на съветските социалистически републики включва в своите задачи космонавти от страните от Източния блок. В рамките на програмата летят и двама български космонавти – Георги Иванов през 1979 година и Александър Александров през 1988 година Любопитен факт е, че макар принадлежността на Франция към Запада даже и първият френски космонавт, изхвърчал през 1982 година, прави това в задача точно на Интеркосмос.
Стимул за достижения
Поражда се съвместен тласък сред страните, в резултат на който те реализират пробиви, които не са просто триумф на съответната страна, било тя и преобладаваща в света суперсила. Това са събития, които са първи в света и остават в историята като постижения на човешката цивилизация изобщо.
И след края на Студената война този съвместен тласък продължава да съществува. Китай – третата галактическа мощ след Съединени американски щати и СССР/Русия, също реализира знакови галактически триумфи. През 2019 г китайската сонда „ Чанъе-4 “ става първият галактически уред, кацнал върху противоположната („ тъмната “) страна на Луната. А през предходната година страната стана втората, осъществила кацане на Марс – с безпилотния уред „ Тянвън-1 “. Американската частна компания „ СпейсЕкс “ на Илън Мъск пък през предходната година извърши исторически задачи – в това число изпрати на полет в космоса екипаж, формиран единствено от цивилни, без нито един астронавт на борда.
Космическият напредък – към този момент главно оръжие
Високите технологии без подозрение могат да бъдат прилагани като тип оръжие. И, евентуално, крупните вложения на най-влиятелните страни (а през днешния ден и на частни компании) в галактическата промишленост са правени и с този план. Но поначало дейната конкуренция за галактически достижения се заражда в средата на предишния век в действителност като опция на обичайното оръжие и войната. След десетилетия на състезание в позитивен смисъл, носещо съвместен блян за рационализиране, а по-късно и след години на взаимно съдействие сред НАСА и РОСКОСМОС, научният напредък остава на назад във времето. Той в действителност продължава да е значим, само че не в подтекста на самата просвета и на достиженията ни въобще като човешка цивилизация. А става важен най-много в подтекста на това какви оръжия могат да се основат с негова помощ.
iStock/Getty Images
Към днешна дата общо 16 са най-големите играчи в галактическата конкуренция – измежду тях, с изключение на Съединени американски щати, Русия и Китай, са още и Европейската галактическа организация, настрана Италия и Франция, Индия, Япония, Иран, Северна Корея, Южна Корея, Украйна, Израел, Австралия, Бразилия и Кения.
Програмите на всяка от тях включват разнородни аспекти – за проучване на Луната и Марс (Индия), за проучване на Сатурн и Венера (Италия), за внедряване на галактическите технологии за цивилен цели – информационни, следене на метеорологичната конюнктура и надзор върху бедствията, приложения в индустрията или в земеделието (Япония, Франция, Южна Корея, Кения...).
Съединени американски щати, Русия и Китай обаче имат галактически военни подразделения. Иранската галактическа стратегия, въпреки да е декларирана като стратегия за развиване на галактическата промишленост за мирни цели, в последните две години реализира сполучливи изстрелвания в орбита на два военни спътника – „ Нур “ (2020) и „ Нур-2 “ (2022 г.). Космическата стратегия на Северна Корея също предизвика внимание, най-много в подтекста на създаването и на нуклеарна стратегия, както и на тлеещия спор с Юга.
Украйна няма лични уреди за изстрелване на галактически апарати, заради което в предишното работеше интензивно в съдействие с Русия. След анексията от Русия на Крим през 2014 година галактическото съдействие посред им бе прекъснато и докара до пренасочване към взаимна работа с НАСА и Европейската галактическа организация. Като страна, била част от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, Украйна наследява стабилен запас от руската галактическа промишленост. И в подтекста на войната в този момент, това би могло да се окаже спомагателен източник на риск, наред с нуклеарния – за самата Украйна, за Русия или за всички.
Древните гърци може и да са обозначавали реда с думата космос. Но галактическата промишленост през днешния ден, употребена като оръжие, има капацитета да посее международен безпорядък.
Най-влиятелните страни на интернационалната сцена влагат годишно в галактическите си стратегии, затова в теоретичен прогрес. Съревновават се между тях в първокласен шампионат – коя ще реализира повече, до момента в който другите страни, които не са съществени състезателки, се стремят да ги догонят. Надпреварата, която се организира на терена на науката, е конкуренция с позитивен знак. Но редом на нея се е формирало и второ спортно трасе – състезание за потребление на напредъка в галактическата промишленост за военни цели. Настава война за космоса, в която научният прогрес към този момент е единствено пленник. Но е доста евентуално скоро напълно да падне в жертва поради нея.
Развитието на космонавтиката – неоръжейна, само че стратегическа мощ
Познанието за космоса буди интереса на индивида от дълго време – още от антични цивилизации като елинската, египетската, китайската или тази на маите. С напредването на цивилизационното развиване следват от ден на ден и повече основополагащи открития. И всяко ново изобретение се трансформира в скъп запас.
В стопански проект браншовете, свързани с научно-техническия напредък, са стратегически значими, тъй като концентрират към себе си най-мощния интелектуален потенциал на хора и познания. Но космонавтиката се отличава и с освен това – тя има силата да въвлече и ангажира освен хората на науката, само че и задачите общества. В средата на ХХ век, при започване на Студената война, двете суперсили, съперничещи си на интернационалната сцена – Съединени американски щати и Съветският съюз, чудесно схващат това. В съревнованието посред им, в което оръжейният капитал (и изключително атомното оръжие) е най-твърдият и в същото време най-рисков капитал, и използването му е табу, те търсят други пътища за доказване на предимство.
Изучаването на космоса (и преодоляването му) носят престиж и построяват самочувствие на политическия терен. За всяка от двете страни – Съединени американски щати (с подопечния Западен свят) и Съветския съюз (с подопечния Източен блок), развиването на космонавтиката съставлява ефектна и мощно въздействаща реклама, носейки посланието, че съответната политическа система е по-добра от конкурентната и предлага прогресивност, нововъведения, благоприятни условия.
Непрекъснато догонване
Състезанието се играе точка за точка. Съветски е първият изстрелян в космоса неестествен сателит – Спутник-1 (на 4 октомври 1957 г.), до момента в който Съединени американски щати ги догонват месеци по-късно със собствен – Експлорър-1. Съветска е и задачата, с която за първи път в международната история в космоса към Земята обикаля живо създание – кучето Лайка (на 3 ноември 1957 г.). Но пък първите маймуни, изпратени и оживели след галактически полет (маймуните Ейбъл и Бейкър през 1959 г.), са американски.
iStock/Getty Images Първият човек, летял в космоса, е Юрий Гагарин (на 12 април 1961 г.). На Съединени американски щати още веднъж се постанова да догонва Съюз на съветските социалистически републики и по-малко от месец след полета на Гагарин изпращат своя първи космонавт – Алън Шепърд. От руския съюз са първите две жени-космонавти – Валентина Терешкова, изхвърчала на 16 юни 1963 година, и Светлана Савитская, изхвърчала през 1982 година, до момента в който американците изпращат на полет своя космонавтка доста по-късно – Сали Райд, чак през 1983 година
Съединени американски щати обаче са първите, които летят и стъпват на Луната – с задачата на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на 16 юли 1969 година В идващите три години американците изпращат стремително общо 12 души до там. През 70-те години пък Съветският съюз започва Интеркосмос – интернационална стратегия, с която Съюз на съветските социалистически републики включва в своите задачи космонавти от страните от Източния блок. В рамките на програмата летят и двама български космонавти – Георги Иванов през 1979 година и Александър Александров през 1988 година Любопитен факт е, че макар принадлежността на Франция към Запада даже и първият френски космонавт, изхвърчал през 1982 година, прави това в задача точно на Интеркосмос.
Стимул за достижения
Поражда се съвместен тласък сред страните, в резултат на който те реализират пробиви, които не са просто триумф на съответната страна, било тя и преобладаваща в света суперсила. Това са събития, които са първи в света и остават в историята като постижения на човешката цивилизация изобщо.
И след края на Студената война този съвместен тласък продължава да съществува. Китай – третата галактическа мощ след Съединени американски щати и СССР/Русия, също реализира знакови галактически триумфи. През 2019 г китайската сонда „ Чанъе-4 “ става първият галактически уред, кацнал върху противоположната („ тъмната “) страна на Луната. А през предходната година страната стана втората, осъществила кацане на Марс – с безпилотния уред „ Тянвън-1 “. Американската частна компания „ СпейсЕкс “ на Илън Мъск пък през предходната година извърши исторически задачи – в това число изпрати на полет в космоса екипаж, формиран единствено от цивилни, без нито един астронавт на борда.
Космическият напредък – към този момент главно оръжие
Високите технологии без подозрение могат да бъдат прилагани като тип оръжие. И, евентуално, крупните вложения на най-влиятелните страни (а през днешния ден и на частни компании) в галактическата промишленост са правени и с този план. Но поначало дейната конкуренция за галактически достижения се заражда в средата на предишния век в действителност като опция на обичайното оръжие и войната. След десетилетия на състезание в позитивен смисъл, носещо съвместен блян за рационализиране, а по-късно и след години на взаимно съдействие сред НАСА и РОСКОСМОС, научният напредък остава на назад във времето. Той в действителност продължава да е значим, само че не в подтекста на самата просвета и на достиженията ни въобще като човешка цивилизация. А става важен най-много в подтекста на това какви оръжия могат да се основат с негова помощ.
iStock/Getty Images Към днешна дата общо 16 са най-големите играчи в галактическата конкуренция – измежду тях, с изключение на Съединени американски щати, Русия и Китай, са още и Европейската галактическа организация, настрана Италия и Франция, Индия, Япония, Иран, Северна Корея, Южна Корея, Украйна, Израел, Австралия, Бразилия и Кения.
Програмите на всяка от тях включват разнородни аспекти – за проучване на Луната и Марс (Индия), за проучване на Сатурн и Венера (Италия), за внедряване на галактическите технологии за цивилен цели – информационни, следене на метеорологичната конюнктура и надзор върху бедствията, приложения в индустрията или в земеделието (Япония, Франция, Южна Корея, Кения...).
Съединени американски щати, Русия и Китай обаче имат галактически военни подразделения. Иранската галактическа стратегия, въпреки да е декларирана като стратегия за развиване на галактическата промишленост за мирни цели, в последните две години реализира сполучливи изстрелвания в орбита на два военни спътника – „ Нур “ (2020) и „ Нур-2 “ (2022 г.). Космическата стратегия на Северна Корея също предизвика внимание, най-много в подтекста на създаването и на нуклеарна стратегия, както и на тлеещия спор с Юга.
Украйна няма лични уреди за изстрелване на галактически апарати, заради което в предишното работеше интензивно в съдействие с Русия. След анексията от Русия на Крим през 2014 година галактическото съдействие посред им бе прекъснато и докара до пренасочване към взаимна работа с НАСА и Европейската галактическа организация. Като страна, била част от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики, Украйна наследява стабилен запас от руската галактическа промишленост. И в подтекста на войната в този момент, това би могло да се окаже спомагателен източник на риск, наред с нуклеарния – за самата Украйна, за Русия или за всички.
Древните гърци може и да са обозначавали реда с думата космос. Но галактическата промишленост през днешния ден, употребена като оръжие, има капацитета да посее международен безпорядък.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ