Галактики, наблюдавани от „Джеймс Уеб“, пренаписват представата за ранната Вселена
Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “ прекатурва разбирането за ранната Вселена, като записва съществуването на огромни и зрели, само че удивително компактни галактики, гъмжащи от звезди, доста по-рано, в сравнение с учените смятаха това за допустимо, написа Ройтерс.
Астрономите оповестиха, че данните, получени от телескопа, разкриват шест огромни галактики със зрелостта на нашия Млечен път, съществуващи към 540 милиона до 770 милиона години след Големия гърмеж, който поставя началото на Вселената преди 13,8 милиарда години. Тогава тя е била почти на 3% от сегашната си възраст.
Тези галактики - една от които наподобява има съперничеща маса на нашият Млечен път, само че е 30 пъти по-плътна - наподобява се разграничават по фундаментален метод от тези, населяващи Вселената през днешния ден.
„ О, те са радикално разнообразни - в действителност странни същества “, сподели астрофизикът Иво Лабе от Технологичния университет " Суинбърн " в Австралия, началник на проучването, оповестено в сп. „ Нейчър “.
„ Ако Млечният път беше средностатистически възрастен човек с естествени размери, да речем към 1,75 метра висок и с тегло 70 кг, то това биха били едногодишни бебета с почти същото тегло, само че малко под 7 см височина - ранната Вселена е изродско шоу “, майтапи си астрономът.
Телескопът „ Джеймс Уеб “ бе изведен в орбита през 2021 година и стартира да събира данни предходната година. Констатациите се основават на първия набор от данни, оповестен от НАСА предишния юли. „ Уеб “ е телескоп, разполагащ с принадлежности за инфрачервено отчитане, способни да откриват светлина от най-древните звезди и галактики.
„ Това е изумително и ненадейно изобретение. Мислехме си, че галактиките се образуват за доста по-дълги интервали от време “, сподели Джоел Лея, астрофизик и съавтор на проучването от Държавния университет на Пенсилвания.
„ Никой не очакваше такова изобретение. Тези претенденти за вселена са еволюирали оттатък нашите упования. Те като че ли са се развили по-бързо, в сравнение с е разрешено от нашите общоприети модели “, посочи Лея.
Ученият ги назовава „ претенденти за вселена “, тъй като са нужни по-нататъшни наблюдения, с цел да се удостовери, че всички те са в действителност галактики, а не някакъв различен източник на светлина, като да вземем за пример свръхмасивна черна дупка.
„ Вълнуващото е, че даже и единствено някои от тях да се окажат солидни галактики, те са толкоз солидни, че ще подкопаят нашите способи за премерване на общата маса на звездите в този миг. Това би означавало, че масата на звездите е от 10 до 100 пъти по-голяма, в сравнение с се очакваше, и че в тази ера от съществуването на Вселената галактиките се образуват доста, доста по-бързо, в сравнение с някой допуска “, прецизира астрономът.
Изглежда, че тези галактики съдържат маса, еквивалентна на 10 до 100 милиарда пъти повече от нашето Слънце. Последната цифра е сходна на цялостната маса на Млечния път.
Разбирането за формиране на галактики след Големия гърмеж явно зависи от тайнствен материал, наименуван тъмна материя, който е незабележим за нас, само че се знае, че съществува заради гравитационното въздействие, което упражнява върху естествената материя.
„ Водещата доктрина е, че океан от тъмна материя е извършил ранната Вселена след Големия гърмеж “, сподели Лабе.
„ Тази тъмна материя - ние не знаем какво в действителност е - стартира съществуването си в действителност отмерено, единствено с най-малки вълнички. С течение на времето тези вълнички се разрастват под въздействието на гравитацията и в последна сметка тъмната материя стартира да се събира в съсредоточени скупчвания, като повлича водороден газ. Именно този водороден газ в последна сметка ще се трансформира в звезди. Струпвания на тъмна материя, газ и звезди е това, което назоваваме вселена “, добави Лабе.
Астрономите допускат, че първите звезди са почнали да се образуват 100 до 200 милиона години след Големия гърмеж, като всяка от тях е била може би 1000 по-масивна от нашето Слънце, само че с доста по-кратък живот.
„ Тяхната детонация е сложила началото на верига от събития, които са формирали идващите генерации звезди “, споделя Лабе.
„ Джеймс Уеб “ продължава да ни изненадва и удивлява “, прецизира астрофизикът и прибавя: „ Затова - да, ранната Вселена е била изпълнена с доста по-богати и доста по-разнообразни форми - чудовища и дракони. А завесата към момента се повдига “.
Астрономите оповестиха, че данните, получени от телескопа, разкриват шест огромни галактики със зрелостта на нашия Млечен път, съществуващи към 540 милиона до 770 милиона години след Големия гърмеж, който поставя началото на Вселената преди 13,8 милиарда години. Тогава тя е била почти на 3% от сегашната си възраст.
Тези галактики - една от които наподобява има съперничеща маса на нашият Млечен път, само че е 30 пъти по-плътна - наподобява се разграничават по фундаментален метод от тези, населяващи Вселената през днешния ден.
„ О, те са радикално разнообразни - в действителност странни същества “, сподели астрофизикът Иво Лабе от Технологичния университет " Суинбърн " в Австралия, началник на проучването, оповестено в сп. „ Нейчър “.
„ Ако Млечният път беше средностатистически възрастен човек с естествени размери, да речем към 1,75 метра висок и с тегло 70 кг, то това биха били едногодишни бебета с почти същото тегло, само че малко под 7 см височина - ранната Вселена е изродско шоу “, майтапи си астрономът.
Телескопът „ Джеймс Уеб “ бе изведен в орбита през 2021 година и стартира да събира данни предходната година. Констатациите се основават на първия набор от данни, оповестен от НАСА предишния юли. „ Уеб “ е телескоп, разполагащ с принадлежности за инфрачервено отчитане, способни да откриват светлина от най-древните звезди и галактики.
„ Това е изумително и ненадейно изобретение. Мислехме си, че галактиките се образуват за доста по-дълги интервали от време “, сподели Джоел Лея, астрофизик и съавтор на проучването от Държавния университет на Пенсилвания.
„ Никой не очакваше такова изобретение. Тези претенденти за вселена са еволюирали оттатък нашите упования. Те като че ли са се развили по-бързо, в сравнение с е разрешено от нашите общоприети модели “, посочи Лея.
Ученият ги назовава „ претенденти за вселена “, тъй като са нужни по-нататъшни наблюдения, с цел да се удостовери, че всички те са в действителност галактики, а не някакъв различен източник на светлина, като да вземем за пример свръхмасивна черна дупка.
„ Вълнуващото е, че даже и единствено някои от тях да се окажат солидни галактики, те са толкоз солидни, че ще подкопаят нашите способи за премерване на общата маса на звездите в този миг. Това би означавало, че масата на звездите е от 10 до 100 пъти по-голяма, в сравнение с се очакваше, и че в тази ера от съществуването на Вселената галактиките се образуват доста, доста по-бързо, в сравнение с някой допуска “, прецизира астрономът.
Изглежда, че тези галактики съдържат маса, еквивалентна на 10 до 100 милиарда пъти повече от нашето Слънце. Последната цифра е сходна на цялостната маса на Млечния път.
Разбирането за формиране на галактики след Големия гърмеж явно зависи от тайнствен материал, наименуван тъмна материя, който е незабележим за нас, само че се знае, че съществува заради гравитационното въздействие, което упражнява върху естествената материя.
„ Водещата доктрина е, че океан от тъмна материя е извършил ранната Вселена след Големия гърмеж “, сподели Лабе.
„ Тази тъмна материя - ние не знаем какво в действителност е - стартира съществуването си в действителност отмерено, единствено с най-малки вълнички. С течение на времето тези вълнички се разрастват под въздействието на гравитацията и в последна сметка тъмната материя стартира да се събира в съсредоточени скупчвания, като повлича водороден газ. Именно този водороден газ в последна сметка ще се трансформира в звезди. Струпвания на тъмна материя, газ и звезди е това, което назоваваме вселена “, добави Лабе.
Астрономите допускат, че първите звезди са почнали да се образуват 100 до 200 милиона години след Големия гърмеж, като всяка от тях е била може би 1000 по-масивна от нашето Слънце, само че с доста по-кратък живот.
„ Тяхната детонация е сложила началото на верига от събития, които са формирали идващите генерации звезди “, споделя Лабе.
„ Джеймс Уеб “ продължава да ни изненадва и удивлява “, прецизира астрофизикът и прибавя: „ Затова - да, ранната Вселена е била изпълнена с доста по-богати и доста по-разнообразни форми - чудовища и дракони. А завесата към момента се повдига “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ