Космическият телескоп Джеймс Уеб е заснел шлейф от газ и

Космическият телескоп " Джеймс Уеб " е снимал шлейф от газ и прахуляк, който струи от зараждаща се звезда, на фона на спирална вселена, съобщи Асошиейтед прес, представена от Българска телеграфна агенция.

Комбинираното изображение, на което потокът от звездна материя припомня за следа, оставена от ракета, издигаща се към галактиката, беше оповестено от НАСА и Европейската галактическа организация (ЕКА).

В направеното от американската галактическа организация изказване се показва, че това е " щастливо нареждане " на двата несвързани между тях обекта.

Според НАСА потокът от звездна материя се намира на към 625 светлинни години от Земята в един от най-близките звездообразуващи райони на нашата вселена Млечен път.

Една светлинна година се равнява на към 9,5 трилиона километра. За съпоставяне най-близката звезда до Слънчевата система е Проксима Кентавър, която се намира на към 4 светлинни години от нас.

Звездите се образуват в мъглявини, които са великански облаци от газ и прахуляк, наречени още молекулярни облаци. 

Процесът на образуване на звезда протича в няколко съществени стадия:

1. Гравитационен колапс

- В молекулярния облак има неравномерни уплътнения, които от време на време стартират да се свиват под действието на гравитацията.

- Външни фактори като ударни талази от свръхнови или конфликт на облаци могат да провокират този колапс.

2. Образуване на протозвезда

- Докато газът и прахът не престават да се свиват, центърът става по-плътен и парещ.

- Образува се протозвезда, която към момента не е изцяло завършена, само че излъчва топлота заради гравитационното стесняване.

3. Ядрен синтез и раждане на звезда

- Когато температурата в ядрото доближи към 10 милиона градуса, стартира нуклеарен синтез - водородните атоми се сливат в хелий, отделяйки голямо количество сила.

- Тази сила основава налягане, което уравновесява гравитацията, и звездата заема познатия ни тип и навлиза в най-дългата фаза от живота си.

4. Еволюция и по-нататъшна орис

- В взаимозависимост от масата си звездата ще има друга орис:

- Малки звезди (като Червени джуджета) горят милиарди години и умират като бели джуджета.

- Средно-големи звезди (като нашето Слънце) се уголемяват в червени колоси, след което също стават бели джуджета.

- Масивни звезди избухват като свръхнови, оставяйки след себе си неутронна звезда или черна дупка.

Повечето звезди не се образуват поотделно, а като част от групи, наречени звездни купове. В следствие те се раздалечават една от друга.

Смята се, че първите звезди са се образували преди към 12-13 милиарда години. С течение на времето тези звезди са правили нуклеарен синтез, трансформирайки хелия в поредност от химически детайли. Именно на звездната еволюция изискуем детайлите, изграждащи всичко към нас. В ранните години на Вселената те обаче не са съществували.
 
Самите мъглявини, които се трансформират във " заводи " или " люпилни на звезди ", се раждат от дифузна междузвездна среда (ISM) от газ и прахуляк. Тя нормално съдържа 70% водород, 28% хелий и 1.5% по-тежки детайли по маса. Високоплътните райони на междузвездната среда образуват облаци или дифузни мъглявини, където се случва процесът на формиране на звезди.

Не всички типове галактики имат идентични условия за основаването на сходни мъглявини. За разлика от спираловидните галактики, като Млечния път, елиптичните галактики губят студената съставна част на междузвездната си среда за към един милиард години, което затруднява образуването на дифузни мъглявини и образуването на нови звезди.