Какво се случи при изстрелването на космическия кораб „Союз МС-10”?
Космическият транспортен съд „ Союз МС-10 ", който трябваше да води до Международната галактическа станция (МКС) американския астронавт Ник Хейг и съветския му сътрудник Алексей Овчинин, бе принудена да реализира спешно кацане на 11 октомври.
Изстрелването протече обикновено от космодрума в Байконур в Казахстан. Кадрите, излъчени онлайн, демонстрираха екипажа на борда на капсулата. Само две минути след старта обаче прозвучаха три къси звукови сигнала, които бяха знак за спешна обстановка. „ Проблеми с мотора, 2 минути и 45 секунди ", разгласи със спокоен глас командирът на екипажа Алексей Овчинин. 47-годишният космонавт реализира собствен втори галактически полет след задачата си на галактическата станция през 2016 година
Аварийната система сработва безотказно и след няколко минути неопределеност, съветската организация „ Роскосмос " заяви, че членовете на екипажа на „ Союз МС-10 " са живи и с тях е открит контакт. Автоматичните избавителни системи се задействат незабавно и корабът се спуска балистично на 20 км източно от Жезказган в Казахстан.
Малко по-късно американският астронавт Ник Хейг и съветският космонавт Алексей Овчинин бяха извадени от спасителите от кораба „ Союз МС-10 ". „ Екипажът напусна спускаемия уред, самочувствието му се прави оценка като положително. Медиците не са следили някакви последици от спешната обстановка. Състоянието на екипажа не изисква специфична хоспитализация и настрана наблюдаване ", побърза да заяви шефът на Института за медико-биологични проблеми към Руската академия на науките Олег Орлов.
По време на спешното кацане екипажът е понесъл натоварване от 6G без спомагателни проблеми. Но издържането на такива рискови натоварвания се ревизира още при подбора на галактическите екипажи и при тренировките преди полета, напомни Орлов. „ Те знаят какво да вършат при такива обстановки и какво могат да изпитат. Претоварването, даже и в спешен режим, не им е основало спомагателни проблеми ", посочи той.
Орлов означи също, че екипажът е бил в скафандри, което в допълнение е помогнало за понасянето на сходни натоварвания.
Пред телевизия „ Россия 24 " съветският космонавт Алексей Овчинин пък съпостави с „ бетонен блок върху гръдния панер " налягането върху тялото си при незабавното кацане след повредата с ракетата „ Союз ". „ Налягането по време на спускането е от гърдите към гърба, тъй че си представете, че някой слага върху гърдите ви голям бетонен блок, чието тегло е 7 пъти по-голямо от вашето ", разказа чувството той.
Няколко дни след претърпяното на конференция в Центъра за галактически полети „ Джонсън " в Хюстън американският астронавт Ник Хейг призна, че не повярвал, че е зародил проблем с ракетата-носител „ Союз ". Запитан каква е била първата му мисъл след повредата, Хейг отговори, че помни неприятното чувство, откакто станало ясно, че е отказал ускорителният блок. „ До известна степен не можех да допускам, че това е могло да се случи. Това бе изненадващо. Подобно нещо не се бе случвало от 35 години ", сподели той.
Заради спешното кацане Русия публично заяви, че краткотрайно стопира пилотираните полети. Информиран за повредата, екипажът на Международната галактическа станция промени работния си проект. „ Има задоволително ресурси на Международната галактическа станция от храна, вода, О2 и гориво до лятото на 2019 година Ще стигнат за половин година, до лятото на идната година ", увери ръководителят на полетите на съветския сегмент от станцията, космонавтът Владимир Соловьов.
В момента на станцията работят съветският космонавт Сергей Прокопиев, астронавтът от Европейската галактическа организация Александър Герст и астронавтката от НАСА Серена Ауньон. По проект те би трябвало да се върнат на Земята през декември, само че може да се наложи да останат в орбиталната станция още известно време.
На Земята след повредата незабавно бе образувана държавна комисия, която да проверява случилото се с ракетата притежател „ Союз-ФГ ". Тя стартира работа с проучването на телеметричните данни, заяви Дмитрий Рогозин, началник на Роскосмос.
Роскосмос възнамерява три безпилотни старта на ракетите-носители до края на годината, преди изстрелването на идната пилотирана задача с кораба „ Союз ", заяви изпълнителният шеф на пилотираните стратегии към съветското галактическо ведомство Сергей Крикальов.
„ Стартът на ракетите-носители ще бъде сбъднат откакто комисията посочи какъв е казусът, провокирал неотдавнашната повреда. Ще бъдат взети всички ограничения, с цел да не се позволен в бъдеще сходни произшествия ", съобщи той.
„ По съществуващите правила преди идващия пилотиран полет, би трябвало да има най-малко един безпилотен старт след повредата. Ние планираме цели три преди идната задача до Международната галактическа станция през декември. Един от космодрума Куру във Френска Гвиана, един на безпилотен уред и един с товарния транспортен съд " Прогрес ". Необходимите потвърждения ще бъдат повече от задоволителни, преди старта на идващия екипаж ", осведоми още Крикальов.
Междувременно стана ясно,че идващият екипаж, който ще полети към Международната галактическа станция през декември, остава същият.
„ Точната дата на старта на идната експедиция още не е известна. Известно е единствено, че към този момент изстрелването е планувано за месец декември. Съставът на екипажа остава същият, какъвто беше авансово избран - Олег Кононенко (Роскосмос), Ан Макклейн (НАСА) и Давид Сен-Жак (Канадска галактическа агенция) ", потвърдиха от Центъра за подготовка на космонавтите.
От 2010 година с крах са приключили 13 изстрелвания на съветски ракети-носители, породени от щета в работата на самите ракети или на ускорителните им блокове. От тях осем старта са били извършени от космодрума Байконур, три от Плесецк, и по един от морската платформа в Тихия океан в границите на програмата „ Морски старт " и от новия съветски космодрум Восточний.
В резултат на несполучливите стартове са изгубени три товарни кораба „ Прогрес " и 32 спътника, измежду които 19 задгранични.
Корабите „ Союз " са нещо като „ галактически товарен кон ", приключил доста работа за повече от половин век. Състои се от три елементи - обслужващ модул, орбитален модул и модул за завръщане. Орбиталният модул се употребява след скачването с галактическата станция като „ избавителна лодка " при положение, че станцията би трябвало незабавно да бъде напусната.
Днес корабът „ Союз " е единствената връзка с Международната галактическа станция, откакто НАСА приключи програмата на совалките, напомни ДПА. За разлика от тях, корабът „ Союз " може да се употребява единствено еднократно. Той доставя космонавти и астронавти в космоса, след което ги връща назад на Земята.
Още първият полет на „ Союз " през 1967 година приключва с покруса. При завръщането му в атмосферата парашутът му не се отваря и „ Союз-1 " се разрушава в Земята, при което умира космонавтът Владимир Комаров. Мисията на „ Союз-11 " също приключва с покруса през 1971 година, когато дефектира дюза и поради разхерметизация умират тримата космонавти на борда.
Изстрелването протече обикновено от космодрума в Байконур в Казахстан. Кадрите, излъчени онлайн, демонстрираха екипажа на борда на капсулата. Само две минути след старта обаче прозвучаха три къси звукови сигнала, които бяха знак за спешна обстановка. „ Проблеми с мотора, 2 минути и 45 секунди ", разгласи със спокоен глас командирът на екипажа Алексей Овчинин. 47-годишният космонавт реализира собствен втори галактически полет след задачата си на галактическата станция през 2016 година
Аварийната система сработва безотказно и след няколко минути неопределеност, съветската организация „ Роскосмос " заяви, че членовете на екипажа на „ Союз МС-10 " са живи и с тях е открит контакт. Автоматичните избавителни системи се задействат незабавно и корабът се спуска балистично на 20 км източно от Жезказган в Казахстан.
Малко по-късно американският астронавт Ник Хейг и съветският космонавт Алексей Овчинин бяха извадени от спасителите от кораба „ Союз МС-10 ". „ Екипажът напусна спускаемия уред, самочувствието му се прави оценка като положително. Медиците не са следили някакви последици от спешната обстановка. Състоянието на екипажа не изисква специфична хоспитализация и настрана наблюдаване ", побърза да заяви шефът на Института за медико-биологични проблеми към Руската академия на науките Олег Орлов.
По време на спешното кацане екипажът е понесъл натоварване от 6G без спомагателни проблеми. Но издържането на такива рискови натоварвания се ревизира още при подбора на галактическите екипажи и при тренировките преди полета, напомни Орлов. „ Те знаят какво да вършат при такива обстановки и какво могат да изпитат. Претоварването, даже и в спешен режим, не им е основало спомагателни проблеми ", посочи той.
Орлов означи също, че екипажът е бил в скафандри, което в допълнение е помогнало за понасянето на сходни натоварвания.
Пред телевизия „ Россия 24 " съветският космонавт Алексей Овчинин пък съпостави с „ бетонен блок върху гръдния панер " налягането върху тялото си при незабавното кацане след повредата с ракетата „ Союз ". „ Налягането по време на спускането е от гърдите към гърба, тъй че си представете, че някой слага върху гърдите ви голям бетонен блок, чието тегло е 7 пъти по-голямо от вашето ", разказа чувството той.
Няколко дни след претърпяното на конференция в Центъра за галактически полети „ Джонсън " в Хюстън американският астронавт Ник Хейг призна, че не повярвал, че е зародил проблем с ракетата-носител „ Союз ". Запитан каква е била първата му мисъл след повредата, Хейг отговори, че помни неприятното чувство, откакто станало ясно, че е отказал ускорителният блок. „ До известна степен не можех да допускам, че това е могло да се случи. Това бе изненадващо. Подобно нещо не се бе случвало от 35 години ", сподели той.
Заради спешното кацане Русия публично заяви, че краткотрайно стопира пилотираните полети. Информиран за повредата, екипажът на Международната галактическа станция промени работния си проект. „ Има задоволително ресурси на Международната галактическа станция от храна, вода, О2 и гориво до лятото на 2019 година Ще стигнат за половин година, до лятото на идната година ", увери ръководителят на полетите на съветския сегмент от станцията, космонавтът Владимир Соловьов.
В момента на станцията работят съветският космонавт Сергей Прокопиев, астронавтът от Европейската галактическа организация Александър Герст и астронавтката от НАСА Серена Ауньон. По проект те би трябвало да се върнат на Земята през декември, само че може да се наложи да останат в орбиталната станция още известно време.
На Земята след повредата незабавно бе образувана държавна комисия, която да проверява случилото се с ракетата притежател „ Союз-ФГ ". Тя стартира работа с проучването на телеметричните данни, заяви Дмитрий Рогозин, началник на Роскосмос.
Роскосмос възнамерява три безпилотни старта на ракетите-носители до края на годината, преди изстрелването на идната пилотирана задача с кораба „ Союз ", заяви изпълнителният шеф на пилотираните стратегии към съветското галактическо ведомство Сергей Крикальов.
„ Стартът на ракетите-носители ще бъде сбъднат откакто комисията посочи какъв е казусът, провокирал неотдавнашната повреда. Ще бъдат взети всички ограничения, с цел да не се позволен в бъдеще сходни произшествия ", съобщи той.
„ По съществуващите правила преди идващия пилотиран полет, би трябвало да има най-малко един безпилотен старт след повредата. Ние планираме цели три преди идната задача до Международната галактическа станция през декември. Един от космодрума Куру във Френска Гвиана, един на безпилотен уред и един с товарния транспортен съд " Прогрес ". Необходимите потвърждения ще бъдат повече от задоволителни, преди старта на идващия екипаж ", осведоми още Крикальов.
Междувременно стана ясно,че идващият екипаж, който ще полети към Международната галактическа станция през декември, остава същият.
„ Точната дата на старта на идната експедиция още не е известна. Известно е единствено, че към този момент изстрелването е планувано за месец декември. Съставът на екипажа остава същият, какъвто беше авансово избран - Олег Кононенко (Роскосмос), Ан Макклейн (НАСА) и Давид Сен-Жак (Канадска галактическа агенция) ", потвърдиха от Центъра за подготовка на космонавтите.
От 2010 година с крах са приключили 13 изстрелвания на съветски ракети-носители, породени от щета в работата на самите ракети или на ускорителните им блокове. От тях осем старта са били извършени от космодрума Байконур, три от Плесецк, и по един от морската платформа в Тихия океан в границите на програмата „ Морски старт " и от новия съветски космодрум Восточний.
В резултат на несполучливите стартове са изгубени три товарни кораба „ Прогрес " и 32 спътника, измежду които 19 задгранични.
Корабите „ Союз " са нещо като „ галактически товарен кон ", приключил доста работа за повече от половин век. Състои се от три елементи - обслужващ модул, орбитален модул и модул за завръщане. Орбиталният модул се употребява след скачването с галактическата станция като „ избавителна лодка " при положение, че станцията би трябвало незабавно да бъде напусната.
Днес корабът „ Союз " е единствената връзка с Международната галактическа станция, откакто НАСА приключи програмата на совалките, напомни ДПА. За разлика от тях, корабът „ Союз " може да се употребява единствено еднократно. Той доставя космонавти и астронавти в космоса, след което ги връща назад на Земята.
Още първият полет на „ Союз " през 1967 година приключва с покруса. При завръщането му в атмосферата парашутът му не се отваря и „ Союз-1 " се разрушава в Земята, при което умира космонавтът Владимир Комаров. Мисията на „ Союз-11 " също приключва с покруса през 1971 година, когато дефектира дюза и поради разхерметизация умират тримата космонавти на борда.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ