Космическият апарат на NASA Вояджър 2 е изстрелян от космодрума

Космическият уред на NASA " Вояджър 2 " е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, Съединени американски щати с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър.

По време на старта заради неточност от наземния надзор не е изпратена команда за включване на основната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче употребявайки аварийна антена грешката е поправена.

" Вояджър 2 " се доближава оптимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на към 570 000 км над върховете на облаците на планетата. Минава покрай Европа и Ганимед, спътници, неразучени по-рано от " Вояджър 1 ". Открива няколко планетни пръстена към Юпитер, както и вулканична интензивност на спътника Йо. За пръв път е следена вулканична интензивност на друго небесно тяло.

Голямото алено леке е снимано като стихия на повърхността на планетата, която се движи назад на часовниковата стрелка. Проблясъци от други дребни стихии и вихрушки са следени през пластовете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо безспорно е най-неочакваното изобретение, обвързвано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата " Вояджър " следят общо девет изригвания на вулкани на Йо, също така има доказателства и за други през времето сред прекосяването на двата апарата.

Европа демонстрира огромен брой забавни линейни особености на фотосите с ниска резолюция на " Вояджър 2 ". Учените считат, че това са дълбоки пукнатини, породени от пропукване на кората или от тектонски придвижвания.

Открити са два нови дребни спътника: Адрастея и Метис, които обикалят тъкмо зад планетните пръстени. Трети нов сателит, Тива, е открит сред орбитите на Алматея и Йо.

Най-близко до Сатурн, апаратът се приближава на 25 август 1981 година. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.

" Вояджър 2 " изследва Сатурн със своя радар за определяне на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните пластове на атмосферата регистрираното налягане е 70 милибара с температура 70 К, до момента в който на най-дълбокото измерено равнище налягането доближава 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, евентуално заради сезонни резултати.

След прекосяването на Сатурн, платформата на камерата на " Вояджър 2 " се заключва за малко, което слага първичните проекти за разширение на задачата до Уран и Нептун в заплаха. За благополучие екипът на задачата съумява са оправи казуса, породен от преизползване, което краткотрайно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

На 24 януари 1986 година апаратът доближава оптималното си приближение до Уран от към 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са осъществени наблюдения на атмосферата. Учените учат деветте към този момент известни пръстена на планетата и откриват два нови.

Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 година Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е изменена с цел да изследва от близко Тритон. След доближаването с него сондата напуща еклиптиката.

В атмосферата на Нептун е намерено Голямото мрачно леке, което изчезва малко по-късно, съгласно наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се счита за облак, само че по-късно мнението е променено на дупка в слой облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 година да намали Плутон в „ планета-джудже “, прелитането около Нептун през 1989 година става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от галактически уред най-малко един път.

След края на планетните изследвания  " Вояджър 2 "  е част от междузвездната задача на NASA за определяне на изискванията оттатък хелиосферата.