20 август 1977 г. - NASA изстрелва Вояджър 2
Космическият уред на NASA Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, Съединени американски щати с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър.
По време на старта заради неточност от наземния надзор не е изпратена команда за включване на основната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче употребявайки аварийна антена грешката е поправена.
Вояджър 2 се доближава оптимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на към 570 000 км над върховете на облаците на планетата. Минава покрай Европа и Ганимед, спътници, неразучени по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена към Юпитер, както и вулканична интензивност на спътника Йо. За пръв път е следена вулканична интензивност на друго небесно тяло.
Голямото алено леке е снимано като стихия на повърхността на планетата, която се движи назад на часовниковата стрелка. Проблясъци от други дребни стихии и вихрушки са следени през пластовете облаци.
Откриването на вулканизъм на Йо безспорно е най-неочакваното изобретение, обвързвано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър следят общо девет изригвания на вулкани на Йо, също така има доказателства и за други през времето сред прекосяването на двата апарата.
Европа демонстрира огромен брой забавни линейни особености на фотосите с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените считат, че това са дълбоки пукнатини, породени от пропукване на кората или от тектонски придвижвания.
Открити са два нови дребни спътника: Адрастея и Метис, които обикалят тъкмо зад планетните пръстени. Трети нов сателит, Тива, е открит сред орбитите на Алматея и Йо.
Най-близко до Сатурн, апаратът се приближава на 25 август 1981 година. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.
Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар за определяне на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните пластове на атмосферата регистрираното налягане е 70 милибара с температура 70 К, до момента в който на най-дълбокото измерено равнище налягането доближава 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, евентуално заради сезонни резултати.
След прекосяването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за малко, което слага първичните проекти за разширение на задачата до Уран и Нептун в заплаха. За благополучие екипът на задачата съумява са оправи казуса, породен от преизползване, което краткотрайно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.
На 24 януари 1986 година апаратът доближава оптималното си приближение до Уран от към 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са осъществени наблюдения на атмосферата. Учените учат деветте към този момент известни пръстена на планетата и откриват два нови.
Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 година Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е изменена с цел да изследва от близко Тритон. След доближаването с него сондата напуща еклиптиката.
В атмосферата на Нептун е намерено Голямото мрачно леке, което изчезва малко по-късно, съгласно наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се счита за облак, само че по-късно мнението е променено на дупка в слой облаци на планетата.
Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 година да намали Плутон в „ планета-джудже “, прелитането около Нептун през 1989 година става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от галактически уред най-малко един път.
След края на планетните проучвания, Вояджър 2 е част от междузвездната задача на NASA за определяне на изискванията оттатък хелиосферата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
636 г. — Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук.
917 г. — Българо-византийски войни: Българските войски, водени от цар Симеон I, разрушават войските на Византия в Битката при Ахелой.
1634 г. — В Москва е публикуван първият руски буквар.
1741 г. — Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.
1829 г. — По време на Руско-турската война (1828-1829) руски елементи влизат в Одрин.
1876 г. — В Османската империя започват всеобщи погроми над арменците.
1892 г. — По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП отпред с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.
1914 г. — Първата международна война: Германски войски превземат Брюксел.
1918 г. — Латвия, Литва и Естония са приети за независими страни от страните на Антантата.
1925 г. — Открита е първата линия на Римското метро.
1931 г. — Открито е 23 Обикновено Народно събрание с председател Стефан Стефанов, ръководител на Съюза на българските индустриалци.
1940 г. — По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, бежанец в Мексико, който на идващия ден умира.
1943 г. — Втората международна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.
1945 г. — В СССР е основан свръхсекретен комитет за създаване на атомна бомба.
1960 г. — Сенегал напуска Федерация Мали и се афишира за самостоятелна самостоятелна република.
1968 г. — На 20 срещу 21 август е осъществена намеса на страните от Варшавския договор в Чехословакия за очистване на Пражката пролет.
1980 г. — В Евксиноград, Тодор Живков връчва медал " Кирил и Методий " - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите креативен достижения.
1988 г. — Приключва Ирано-иракската война.
1991 г. — Естония обявява независимост от СССР.
1998 г. — САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу хипотетични бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите против американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.
2006 г. — Рожерио Сени подобрява върха на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-вече отбелязани голове.
2006 година — Националната самодейност " Първанов – президент " за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.
Родени
1085 г. — Болеслав III Кривоуст, полски крал († 1138 г.)
1779 г. — Йонс Берцелиус, шведски химик († 1848 г.)
1795 г. — Робърт Стоктън, американски политик († 1866 г.)
1827 г. — Йозеф Щраус, австрийски композитор († 1870 г.)
1831 г. — Едуард Зюс, австрийски геолог († 1914 г.)
1833 г. — Бенджамин Харисън, президент на САЩ († 1901 г.)
1847 г. — Болеслав Прус, полски публицист († 1912 г.)
1856 г. — Якуб Чишински, сръбски стихотворец († 1909 г.)
1860 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент († 1934 г.)
1868 г. — Димитър Жостов, български офицер († 1935 г.)
1873 г. — Елиел Сааринен, финландски проектант († 1950 г.)
1881 г. — Никола Петров, български художник-живописец († 1916 г.)
1890 година — Константин Константинов, български публицист, есеист, живописен критик и преводач († 1970 г.)
1890 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски публицист, романи на ужасите († 1937 г.)
1891 г. — Данаил Дечев, български художник († 1962 г.)
1901 г. — Салваторе Куазимодо, италиански стихотворец, Нобелов лауреат († 1968 г.)
1913 г. — Роджър Спери, американски доктор, Нобелов лауреат († 1994 г.)
1915 г. — Артър Порджис, американски публицист († 2006 г.)
1929 г. — Александър Алексиев, публицист от Република Македония († 2006 г.)
1932 г. — Василий Аксьонов, съветски публицист († 2009 г.)
1937 г. — Андрей Кончаловски, съветски режисьор
1941 г. — Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия († 2006 г.)
1944 г. — Раджив Ганди, министър-председател на Индия († 1991 г.)
1948 г. — Ремо Джироне, италиански артист от еритрейски генезис
1948 година — Робърт Плант, английски рок музикант (Led Zeppelin)
1951 г. — Грег Беър, американски публицист
1952 г. — Хари Мутума Катурима, кенийски посланик
1955 г. — Тоня Трайкова, българска поетеса
1959 г. — Антс Фрош, естонски посланик
1961 г. — Грег Еган, австралийски публицист
1961 година — Пламен Николов, български футболист
1962 г. — Джеймс Марстърс, американски артист
1964 г. — Антон Здравков, български футболист
1969 г. — Джеръми Дейвис, американски артист
1971 г. — Фред Дърст, американски музикант (Limp Bizkit)
1973 г. — Албан Буши, албански футболист
1974 г. — Миша Колинс,американски артист и продуцент
1977 г. — Ивар Ингимарсон, исландски футболист
1987 г. — Христо Мишев, български гений
1989 г. - Мартин Кръстанов, български националист от Кичука
1990 г. — Венелин Филипов, български футболист
Починали
984 г. — Йоан XIV, римски папа
997 г. — Конрад I, херцог на Швабия (* ? г.)
1572 г. — Мигел Лопес Легаспи, испански завоевател (* 1502 г.)
1823 г. — Пий VII, римски папа (* 1742 г.)
1854 г. — Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, немски мъдрец (* 1775 г.)
1872 г. — Димитрие Болинтиняну, румънски журналист, стихотворец и политик (* 1819 г.)
1914 г. — Пий X, римски папа, светец (* 1835 г.)
1915 г. — Пол Ерлих, немски доктор, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1854 г.)
1917 г. — Адолф декор Байер, немски химик органик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1835 г.)
1923 г. — Вилфредо Парето, икономист и социолог (* 1848 г.)
1930 г. — Антон Митов, български художник (* 1862 г.)
1961 г. — Пърси Уилямс Бриджман, американски физик и мъдрец, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1882 г.)
1972 г. — Александър Вазов, български кинорежисьор (* 1900 г.)
1976 г. — Мита Стойчева, българска национална певица (* 1909 г.)
1980 г. — Жо Дасен, френски поп-певец от американски генезис (* 1938 г.)
1982 г. — Ула Якобсон, шведска актриса (* 1923 г.)
1999 г. — Стоян Стоянов, български психиатър (* 1922 г.)
2009 г. — Семьон Фарада, съветски артист (* 1933 г.)
Празници
Имен ден на Самуил
Естония — Ден на възобновяване на независимостта (от СССР, 1991 г.)
Мароко — Ден на революцията на Краля и Ден Народа (във връзка модернизирането на държавното ръководство и приемането на купата крал от султан Мохамед V през 1957 г.)
Непал — Ден на кралицата-майка
Сенегал — Ден на независимата и самостоятелна република (отделяне от федерацията със Судан, 1960 г.)
Тайван и Китай— Ден на любовта
Унгария — Ден на Св. Стефан I (първи крал и създател на страната, национален празник)
Obekti.bg
По време на старта заради неточност от наземния надзор не е изпратена команда за включване на основната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче употребявайки аварийна антена грешката е поправена.
Вояджър 2 се доближава оптимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на към 570 000 км над върховете на облаците на планетата. Минава покрай Европа и Ганимед, спътници, неразучени по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена към Юпитер, както и вулканична интензивност на спътника Йо. За пръв път е следена вулканична интензивност на друго небесно тяло.
Голямото алено леке е снимано като стихия на повърхността на планетата, която се движи назад на часовниковата стрелка. Проблясъци от други дребни стихии и вихрушки са следени през пластовете облаци.
Откриването на вулканизъм на Йо безспорно е най-неочакваното изобретение, обвързвано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър следят общо девет изригвания на вулкани на Йо, също така има доказателства и за други през времето сред прекосяването на двата апарата.
Европа демонстрира огромен брой забавни линейни особености на фотосите с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените считат, че това са дълбоки пукнатини, породени от пропукване на кората или от тектонски придвижвания.
Открити са два нови дребни спътника: Адрастея и Метис, които обикалят тъкмо зад планетните пръстени. Трети нов сателит, Тива, е открит сред орбитите на Алматея и Йо.
Най-близко до Сатурн, апаратът се приближава на 25 август 1981 година. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.
Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар за определяне на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните пластове на атмосферата регистрираното налягане е 70 милибара с температура 70 К, до момента в който на най-дълбокото измерено равнище налягането доближава 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, евентуално заради сезонни резултати.
След прекосяването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за малко, което слага първичните проекти за разширение на задачата до Уран и Нептун в заплаха. За благополучие екипът на задачата съумява са оправи казуса, породен от преизползване, което краткотрайно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.
На 24 януари 1986 година апаратът доближава оптималното си приближение до Уран от към 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са осъществени наблюдения на атмосферата. Учените учат деветте към този момент известни пръстена на планетата и откриват два нови.
Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 година Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е изменена с цел да изследва от близко Тритон. След доближаването с него сондата напуща еклиптиката.
В атмосферата на Нептун е намерено Голямото мрачно леке, което изчезва малко по-късно, съгласно наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се счита за облак, само че по-късно мнението е променено на дупка в слой облаци на планетата.
Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 година да намали Плутон в „ планета-джудже “, прелитането около Нептун през 1989 година става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от галактически уред най-малко един път.
След края на планетните проучвания, Вояджър 2 е част от междузвездната задача на NASA за определяне на изискванията оттатък хелиосферата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
636 г. — Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук.
917 г. — Българо-византийски войни: Българските войски, водени от цар Симеон I, разрушават войските на Византия в Битката при Ахелой.
1634 г. — В Москва е публикуван първият руски буквар.
1741 г. — Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.
1829 г. — По време на Руско-турската война (1828-1829) руски елементи влизат в Одрин.
1876 г. — В Османската империя започват всеобщи погроми над арменците.
1892 г. — По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП отпред с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.
1914 г. — Първата международна война: Германски войски превземат Брюксел.
1918 г. — Латвия, Литва и Естония са приети за независими страни от страните на Антантата.
1925 г. — Открита е първата линия на Римското метро.
1931 г. — Открито е 23 Обикновено Народно събрание с председател Стефан Стефанов, ръководител на Съюза на българските индустриалци.
1940 г. — По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, бежанец в Мексико, който на идващия ден умира.
1943 г. — Втората международна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.
1945 г. — В СССР е основан свръхсекретен комитет за създаване на атомна бомба.
1960 г. — Сенегал напуска Федерация Мали и се афишира за самостоятелна самостоятелна република.
1968 г. — На 20 срещу 21 август е осъществена намеса на страните от Варшавския договор в Чехословакия за очистване на Пражката пролет.
1980 г. — В Евксиноград, Тодор Живков връчва медал " Кирил и Методий " - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите креативен достижения.
1988 г. — Приключва Ирано-иракската война.
1991 г. — Естония обявява независимост от СССР.
1998 г. — САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу хипотетични бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите против американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.
2006 г. — Рожерио Сени подобрява върха на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-вече отбелязани голове.
2006 година — Националната самодейност " Първанов – президент " за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.
Родени
1085 г. — Болеслав III Кривоуст, полски крал († 1138 г.)
1779 г. — Йонс Берцелиус, шведски химик († 1848 г.)
1795 г. — Робърт Стоктън, американски политик († 1866 г.)
1827 г. — Йозеф Щраус, австрийски композитор († 1870 г.)
1831 г. — Едуард Зюс, австрийски геолог († 1914 г.)
1833 г. — Бенджамин Харисън, президент на САЩ († 1901 г.)
1847 г. — Болеслав Прус, полски публицист († 1912 г.)
1856 г. — Якуб Чишински, сръбски стихотворец († 1909 г.)
1860 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент († 1934 г.)
1868 г. — Димитър Жостов, български офицер († 1935 г.)
1873 г. — Елиел Сааринен, финландски проектант († 1950 г.)
1881 г. — Никола Петров, български художник-живописец († 1916 г.)
1890 година — Константин Константинов, български публицист, есеист, живописен критик и преводач († 1970 г.)
1890 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски публицист, романи на ужасите († 1937 г.)
1891 г. — Данаил Дечев, български художник († 1962 г.)
1901 г. — Салваторе Куазимодо, италиански стихотворец, Нобелов лауреат († 1968 г.)
1913 г. — Роджър Спери, американски доктор, Нобелов лауреат († 1994 г.)
1915 г. — Артър Порджис, американски публицист († 2006 г.)
1929 г. — Александър Алексиев, публицист от Република Македония († 2006 г.)
1932 г. — Василий Аксьонов, съветски публицист († 2009 г.)
1937 г. — Андрей Кончаловски, съветски режисьор
1941 г. — Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия († 2006 г.)
1944 г. — Раджив Ганди, министър-председател на Индия († 1991 г.)
1948 г. — Ремо Джироне, италиански артист от еритрейски генезис
1948 година — Робърт Плант, английски рок музикант (Led Zeppelin)
1951 г. — Грег Беър, американски публицист
1952 г. — Хари Мутума Катурима, кенийски посланик
1955 г. — Тоня Трайкова, българска поетеса
1959 г. — Антс Фрош, естонски посланик
1961 г. — Грег Еган, австралийски публицист
1961 година — Пламен Николов, български футболист
1962 г. — Джеймс Марстърс, американски артист
1964 г. — Антон Здравков, български футболист
1969 г. — Джеръми Дейвис, американски артист
1971 г. — Фред Дърст, американски музикант (Limp Bizkit)
1973 г. — Албан Буши, албански футболист
1974 г. — Миша Колинс,американски артист и продуцент
1977 г. — Ивар Ингимарсон, исландски футболист
1987 г. — Христо Мишев, български гений
1989 г. - Мартин Кръстанов, български националист от Кичука
1990 г. — Венелин Филипов, български футболист
Починали
984 г. — Йоан XIV, римски папа
997 г. — Конрад I, херцог на Швабия (* ? г.)
1572 г. — Мигел Лопес Легаспи, испански завоевател (* 1502 г.)
1823 г. — Пий VII, римски папа (* 1742 г.)
1854 г. — Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, немски мъдрец (* 1775 г.)
1872 г. — Димитрие Болинтиняну, румънски журналист, стихотворец и политик (* 1819 г.)
1914 г. — Пий X, римски папа, светец (* 1835 г.)
1915 г. — Пол Ерлих, немски доктор, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1854 г.)
1917 г. — Адолф декор Байер, немски химик органик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1835 г.)
1923 г. — Вилфредо Парето, икономист и социолог (* 1848 г.)
1930 г. — Антон Митов, български художник (* 1862 г.)
1961 г. — Пърси Уилямс Бриджман, американски физик и мъдрец, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1882 г.)
1972 г. — Александър Вазов, български кинорежисьор (* 1900 г.)
1976 г. — Мита Стойчева, българска национална певица (* 1909 г.)
1980 г. — Жо Дасен, френски поп-певец от американски генезис (* 1938 г.)
1982 г. — Ула Якобсон, шведска актриса (* 1923 г.)
1999 г. — Стоян Стоянов, български психиатър (* 1922 г.)
2009 г. — Семьон Фарада, съветски артист (* 1933 г.)
Празници
Имен ден на Самуил
Естония — Ден на възобновяване на независимостта (от СССР, 1991 г.)
Мароко — Ден на революцията на Краля и Ден Народа (във връзка модернизирането на държавното ръководство и приемането на купата крал от султан Мохамед V през 1957 г.)
Непал — Ден на кралицата-майка
Сенегал — Ден на независимата и самостоятелна република (отделяне от федерацията със Судан, 1960 г.)
Тайван и Китай— Ден на любовта
Унгария — Ден на Св. Стефан I (първи крал и създател на страната, национален празник)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ