Най-накрая знаем откъде е дошъл астероидът, убил динозаврите
Космическа канара, която се е блъснала в Земята преди 66 милиона години и е унищожила античния живот на Земята, е стигнала дотук по удивително заобиколен път, откри ново изследване.
Събитието Чиксулуб - гигантският удар, който поставил завършек на доминацията на динозаврите, проправяйки път на живота на бозайниците - е провокирано от метеорит от регион на Слънчевата система, намиращ се отвън орбитата на Юпитер, в студените, тъмни външни граници, надалеч от светлината и топлината на Слънцето.
И това в действителност е бил метеорит, като новите открития на интернационален екип от откриватели изключват опцията обектът да е бил комета.
Това изобретение ни дава нова визия за историята на Земята и за взаимоотношението ѝ с останалите елементи на Слънчевата система.
От самото начало на съществуването си Земята неведнъж е била удряна от огромни галактически скали. Смята се, че кометните удари са изиграли значима роля за доставянето на вода на Земята, и можем да проследим - въпреки и с друга степен на компликация - редица големи кратери, които бележат планетата след конфликт с нещо огромно.
Земята е претърпяла и няколко всеобщи измирания, само че единственото, което изрично се свързва с удар, е Кредно-палеогенското измиране преди 66 милиона години, което е довело до унищожаването на към 76% от всички скотски типове на Земята, в това число динозаврите, които не са имали потомци птици.
По това време метеорит с диаметър към 10 км се удря в днешния полуостров Юкатан, оставяйки след себе си грамаден кратер и предизвиквайки цунами от всеобщо измиране, което трансформира света.
Откъде произлиза тази смъртоносна канара?
Не можем тъкмо да върнем времето обратно, да следим траекторията му в небето и да проследим дъгата назад до точка в Слънчевата система. Това, което можем да създадем обаче, е да разгледаме непокътнатия в скалата пласт от утайки, който би се образувал по време на удара, и да потърсим в минералите признаци, които могат да бъдат съпоставени с познатите типове галактически скали.
We Finally Know Where The Asteroid That Killed The Dinosaurs Came From
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В пластовете от креда и палеоген могат да бъдат открити по-голям дял минерали като иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий. Тези детайли от платиновата група са много редки на Земята, изключително на повърхността. Но те са постоянно срещани в метеоритите - части скали, които идват от Kосмоса и се удрят в повърхността на Земята.
От друга страна, ударът на Чиксулуб не е единственото нещо, което се е случвало на Земята тогава. В продължение на съвсем един милион години към границата сред креда и палеоген голям вулканичен регион, прочут като Декан ров , е работил, изхвърляйки вулканичен материал от земните глъбини навън. Това е различен вероятен източник на детайлите от платинената група, следени в граничните пластове.
Под управлението на геохимика Марио Фишер-Геде от Кьолнския университет в Германия екипът желае да разбере един път вечно дали тези минерали в действителност са с извънземен генезис и в случай че е по този начин, дали могат да бъдат проследени до избран тип галактическа канара.
Проучванията им се концентрират върху минерал, наименуван рутений, чиито няколко изотопа могат да бъдат открити в граничния пласт. Изотопите са форми на еднакъв детайл с друг брой неутрони, а съотношението им един по отношение на различен в дадена проба работи като пръстов отпечатък. В земния рутений изотопите се намират в друго съответствие от изотопите в метеоритите.
Те проучват рутений от граничния пласт от пет разнообразни места: едно в Испания, едно в Италия и три от тебеширените скали на Стивънс в Дания. Те проучват и рутений от пет други удара от последните 541 милиона години, както и от сферични пластове (малки капчици астероид, разпръснати при топенето на скалата под въздействието на топлината от навлизането в атмосферата), датиращи отпреди 3,5-3,2 милиарда години.
Освен това откривателите проучват рутений от действителни астероиди и съпоставят тези резултати със земни референтни проби от рутений, които са се образували тук, на Земята. Това съпоставяне сподели, че рутеният в граничния пласт Креда-Палеоген не е бил домашно създаден - той е пристигнал от Kосмоса.
И то не където и да е в Космоса. Той дава отговор на необичаен тип метеорит, наименуван въглероден хондрит, богат на въглерод, който се намира във външната част на Слънчевата система, около орбитата на Юпитер.
Другите пет удара са силициеви метеорити, които се срещат по-близо до Слънцето и са по-често срещани тук, на Земята. А античните сферични пластове още веднъж са били въглеродни, хвърлени върху Земята по време на последните стадии от натрупването на нейната маса.
Тези резултати най-сетне разкриват самоличността на скалата, която е предизвикала толкоз огромен безпорядък. Смята се, че Юпитер работи като самобитна преграда за обектите от външната Слънчева система, като улавя метеоритите на орбиталния си път и им пречи да се придвижват по-навътре към Слънцето. От време на време някои от тях съумяват да се промъкнат, само че нормално падат на Земята на по-малки части от удара в Чиксулуб.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Събитието Чиксулуб - гигантският удар, който поставил завършек на доминацията на динозаврите, проправяйки път на живота на бозайниците - е провокирано от метеорит от регион на Слънчевата система, намиращ се отвън орбитата на Юпитер, в студените, тъмни външни граници, надалеч от светлината и топлината на Слънцето.
И това в действителност е бил метеорит, като новите открития на интернационален екип от откриватели изключват опцията обектът да е бил комета.
Това изобретение ни дава нова визия за историята на Земята и за взаимоотношението ѝ с останалите елементи на Слънчевата система.
От самото начало на съществуването си Земята неведнъж е била удряна от огромни галактически скали. Смята се, че кометните удари са изиграли значима роля за доставянето на вода на Земята, и можем да проследим - въпреки и с друга степен на компликация - редица големи кратери, които бележат планетата след конфликт с нещо огромно.
Земята е претърпяла и няколко всеобщи измирания, само че единственото, което изрично се свързва с удар, е Кредно-палеогенското измиране преди 66 милиона години, което е довело до унищожаването на към 76% от всички скотски типове на Земята, в това число динозаврите, които не са имали потомци птици.
По това време метеорит с диаметър към 10 км се удря в днешния полуостров Юкатан, оставяйки след себе си грамаден кратер и предизвиквайки цунами от всеобщо измиране, което трансформира света.
Откъде произлиза тази смъртоносна канара?
Не можем тъкмо да върнем времето обратно, да следим траекторията му в небето и да проследим дъгата назад до точка в Слънчевата система. Това, което можем да създадем обаче, е да разгледаме непокътнатия в скалата пласт от утайки, който би се образувал по време на удара, и да потърсим в минералите признаци, които могат да бъдат съпоставени с познатите типове галактически скали.
We Finally Know Where The Asteroid That Killed The Dinosaurs Came From
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В пластовете от креда и палеоген могат да бъдат открити по-голям дял минерали като иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий. Тези детайли от платиновата група са много редки на Земята, изключително на повърхността. Но те са постоянно срещани в метеоритите - части скали, които идват от Kосмоса и се удрят в повърхността на Земята.
От друга страна, ударът на Чиксулуб не е единственото нещо, което се е случвало на Земята тогава. В продължение на съвсем един милион години към границата сред креда и палеоген голям вулканичен регион, прочут като Декан ров , е работил, изхвърляйки вулканичен материал от земните глъбини навън. Това е различен вероятен източник на детайлите от платинената група, следени в граничните пластове.
Под управлението на геохимика Марио Фишер-Геде от Кьолнския университет в Германия екипът желае да разбере един път вечно дали тези минерали в действителност са с извънземен генезис и в случай че е по този начин, дали могат да бъдат проследени до избран тип галактическа канара.
Проучванията им се концентрират върху минерал, наименуван рутений, чиито няколко изотопа могат да бъдат открити в граничния пласт. Изотопите са форми на еднакъв детайл с друг брой неутрони, а съотношението им един по отношение на различен в дадена проба работи като пръстов отпечатък. В земния рутений изотопите се намират в друго съответствие от изотопите в метеоритите.
Те проучват рутений от граничния пласт от пет разнообразни места: едно в Испания, едно в Италия и три от тебеширените скали на Стивънс в Дания. Те проучват и рутений от пет други удара от последните 541 милиона години, както и от сферични пластове (малки капчици астероид, разпръснати при топенето на скалата под въздействието на топлината от навлизането в атмосферата), датиращи отпреди 3,5-3,2 милиарда години.
Освен това откривателите проучват рутений от действителни астероиди и съпоставят тези резултати със земни референтни проби от рутений, които са се образували тук, на Земята. Това съпоставяне сподели, че рутеният в граничния пласт Креда-Палеоген не е бил домашно създаден - той е пристигнал от Kосмоса.
И то не където и да е в Космоса. Той дава отговор на необичаен тип метеорит, наименуван въглероден хондрит, богат на въглерод, който се намира във външната част на Слънчевата система, около орбитата на Юпитер.
Другите пет удара са силициеви метеорити, които се срещат по-близо до Слънцето и са по-често срещани тук, на Земята. А античните сферични пластове още веднъж са били въглеродни, хвърлени върху Земята по време на последните стадии от натрупването на нейната маса.
Тези резултати най-сетне разкриват самоличността на скалата, която е предизвикала толкоз огромен безпорядък. Смята се, че Юпитер работи като самобитна преграда за обектите от външната Слънчева система, като улавя метеоритите на орбиталния си път и им пречи да се придвижват по-навътре към Слънцето. От време на време някои от тях съумяват да се промъкнат, само че нормално падат на Земята на по-малки части от удара в Чиксулуб.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ