Кошмарът по пътищата в България продължава - въпреки шумните мерки,

Кошмарът по пътищата в България продължава - макар шумните ограничения, подхванати от институциите след ужасяващата злополука на бул. " Черни връх ", провокирана от Георги Семерджиев при започване на юли. Тогава бяха убити две млади дами.

 

Вчера, 13 септември, осемнадесетгодишна пияна и дрогирана шофьорка опустоши пет коли в София. Този път жертви няма, само че когато от ден на ден водачи сядат зад кормилото след приложимост на упойващи субстанции, нещастието е въпрос на време.

 

В началото на септември, 33-годишен почерпен сватбар рани 8 души, някои от тях тежко, и почина в злополука, която аргументи в " Панчерево " с бялото си БМВ. Случаят е изключително незабравим: трупът даже не може да бъде проучен за приложимост на алкохол. Уредът употребен за тази цел, газхроматографът в Александровска болница, който е най-модерният в страната, не работи към този момент месец. Николов е залавян за приложимост на алкохол през 2008 и 2012. Той има 20 акта от пътна полиция.

 

Звучи познато?

 

Когато в България излизаш на открито, би трябвало да знаеш: отиваш на полесражение.

 

Съвестта ти работи, спазваш съзнателно разпоредбите, вярваш в потребността на законност… Няма значение. Като нищо може да станеш част от мрачната статистика, идната жертва, сграбчена и премазана в асфалтовия капан. Едната му челюст са корумпираните институции, другата - безотговорните, нападателни водачи.

 

От началото на 2022 тежките произшествия в България са над 4000, починалите са над 300, ранените - повече от 5000. По-добре е околните на жертвите да не се надяват, че ще получат отмъщение.

 

През 2020 Кристиан Николов умъртви журналиста Милен Цветков - под въздействие на опиати и шофирайки с превишена скорост. През март 2022 той бе наказан на 9 години затвор. Според адв. Л. Рангелов, не е изключено Николов да излезе на независимост единствено след 3-4 години. От присъдата се приспада от времето, в което лицето е било под домакински арест. Делото въпреки всичко стартира на втора инстанция; прокуратурата желае по-тежка присъда (15 години отнемане от свобода).

 

Тази година казусът " Семерджиев ", както и други сходни на него, накара институциите, попаднали на прицела на медиите и обществото, да се задействат. Служебният правосъден министър Иван Демерджиев разгласи " линеен метод " за прекъсване на войната по пътищата и разпореди 13 ограничения, в които се планува включването на хиляди чиновници за обезпечаване на сигурността по пътищата.

 

В края на август от Министерство на вътрешните работи оповестиха, че " хиляди пияни и дрогирани водачи са на пътя " ; за къс интервал от полицията откриха 1460 индивида, карали след приложимост на алкохол и 731, карали под влияние на опиати. От Министерство на вътрешните работи оповестяват, че от началото на акцията са тествани над 370 000 транспортни средства.

 

Как обаче да ни успокоят тези ограничения?

 

От министерството запретнаха ръкави откакто се случи непоправимото. В случая със Семерджиев се оказа, че десетки служители на реда, в това число най-малко двама началници от пътна полиция, са му помагали. Остават подозренията за прокурорски чадър над някогашния футболист, апетитен за наркопласьор на Таки и полицейски осведомител.

 

Разкритията бяха направени с голямо, незаконно забавяне. Десетки представители на институциите, наред с " полицайката " Симона Радева, освен не са създали нищо, с цел да озаптят Семерджиев, а са го закриляли. За мен те са съучастници. Те носят виновност за гибелта на двете дами.

 

Наскоро се срещнах с водач на такси, който ми описа за " среща ", която имал със Семерджиев. " Бившият футболист " му се ядосал, тъй като го изпреварил на Околовръстния път. Семерджиев препречил с колата си пътя на таксито. Излязъл на платното. Размахал револвер. " Жената, която возех на задната седалка, се разплака от боязън ", описа ми водачът на таксито. " До момента, в който Семерджиев извади револвера, снимах с телефона. После се вцепених и го прибрах. "

 

В последна сметка Семерджиев прибрал револвера - очевидно решил, че ги е " респектирал " задоволително. Седмица по-късно станала злополуката на " Черни връх ".

 

Откъде потегля казусът?

 

Дали в този момент подхванатите от Министерство на вътрешните работи ограничения ще имат някакъв резултат? Едва ли. Той ще е по-скоро лекомислен. Първата причина за това е следната: става дума за дългогодишни, надълбоко вкоренени порочни практики.

 

Втората: повсеместният духовен крах. Голяма виновност за това има колапсът на институции като фамилията, които би трябвало да показват на децата здравословните граници на тяхното държание. Има неща, които не би трябвало да правиш; думи, които не би трябвало да изричаш - даже да няма законова глоба, която да те спре. Агресията, императивът, че този, който " се наложи ", е прав, а отстъпилият безусловно е " слабак ", са заразни. Разпростират се на всички места като метастази.

 

Политическата неустойчивост през последните години е спомагателен, отрицателен фактор. Как да бъдат третирани прогнилите крака на системата, когато изпълнителната власт има толкоз временен живот, когато шефовете в Министерство на вътрешните работи се сменят през няколко месеца, а всеки от тях прави следващи, повсеместни рокади?

 

Опасявам се, че призракът на гибелта ще продължи да вилнее все по този начин безпощадно по нашите пътища.