10-те най-жестоки посегателства върху шедьоври на изобразителното изкуство
Кошмарът на всеки галерист е да открие нападнато и (недай си Боже) засегнато произведение от поверената му експозиция. Живата защита, камерите, детекторите и комплицираните методики за опазването на съкровищата, изложени на показ са безсилни против наумилият си да извърши посягане против творба. И не става въпрос за кражба, за финансово облагодетелстване, а за пострадване и опозоряване – за вандализъм.
Терминът „ вандализъм “ произлиза от латинското наименование на племето Vandali, чиито воини се прочули със склонността си към плячкосване и опожаряване на превзетите от тях селища. През 445 година те съумели да завладеят и разорят даже Рим, унищожавайки скъпи монументи на културата.
Определението за вандализъм гласи: „ Престъпление срещу публичния ред, което се демонстрира в безсмислено разваляне или изцяло заличаване на имущество, културно-исторически или други полезности “ . Каквато и да е персоналната аргументация на причинителите, те, задоволявайки своите настройки и разбирания, в действителност лишават от идните генерации опцията да поддържат връзка с значими за международната история и просвета творби.
Обикновено те протягат ръка на произведения на класици – създатели, чиито произведения костват милиони и за реставрацията на които (ако въобще е възможна), са нужни доста пари и време. Страшно доста са опитите, а за жалост много са и сполучливите, похищения върху фамозни шедьоври на изобразителното изкуство. Ето 10-те най-фрапиращи от тях.
1. Нападението с чук на фамозната скулптурна комбинация „ Пиета “ на Микеланджело Буонароти, намираща се в Базиликата „ Св. Петър “ във Ватикана. През 1972 година психологично болен клиент се нахвърля върху шедьовъра и съумява да нанесе съществени провали на главата, врата и лявата ръка на Дева Мария. 
2. Опитът за заличаване, посредством киселина , на скъпото картинно платно „ Мона Лиза “ от Леонардо да Винчи, изложено в Лувъра (Париж). През 1956 година незнаен причинител прави това грубо (поредно) посягане и унищожава долната част на картината. 
3. Отново разваляне на скъпоценна статуя с чук – този път това е „ Давид “ на Микеланджело. Творбата се намира в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Повредено е лявото ходило на мъжката фигура – пръстите безусловно са скълцани на ситни късчета. 
4. Насечена на 7 места със сатър е живописната творба „ Венера в огледалото “ на Диего Веласкес, която през 1914 година виси в Националната изложба в Лондон. Вандалската постъпка е дело на изцяло естествена жена, която по-късно излежава заслуженото си наказване в пандиза. 
5. Разрязано с нож е превъзходното огромно платно от Рембранд ван Рейн – „ Нощна стража “, владеене на Райк Музеум в Амстердам. Това се случва през 1975 година, а разрезите са дело на психологично болен холандец, който по незнайни аргументи ненавижда военните от всички столетия. 
6. Отново в Националната изложба в Лондон, през 1987 година е документиран различен нечовечен опит за посягане – този път „ жертвата “ е маслената картина „ Дева Мария с младенеца и Света Ана “ на Леонардо да Винчи. Тя е убита с няколко патрона. 
7. С потвърдени ментални отклонения е и посетителят на Третяковската изложба в Москва, който през 1913 година нарязва с нож лицата на персонажите, изобразени върху масленото платно „ Иван Грозни убива сина си “ от класика на съветското изобразително изкуство – Иля Репин. 
8. 10-сантиметрово скъсване, породено от пробив и раздиране с изострен предмет тъкмо в средата на шедьовъра „ Мостът в Аржантьой “ на импресиониста Клод Моне, шокира личния състав, отворил за посещаване музея „ Орсе “ (Париж) в една октомврийска заран на 2007 г. 
9. През 1974 година вандалски акт е регистриран в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Върху най-известната картина на Пабло Пикасо – „ Герника “, със спрей е изписан цялостен антимилитаристичен девиз . По подигравка на ориста обезобразената картина също е с блестящо изразена антивоенна устременост. 
10. Творбата на великия холандец Рембранд – „ Автопортрет “ през 1998 година се оказа „ дорисувана “ с жълта багра . Оскверняването на скъпото платно причинителят аргументира със свободолюбието си и желанието да притегли вниманието на обществото към правото на себеизява. 
