Проучване показва ранната еволюция на човешката коса
Косата е значима характерност на разнообразието и еволюцията на приматите, в това число и на индивида, като извършва функционалности, свързани с терморегулация, отбрана, камуфлаж.
Еволюцията при окосмяването на диви примати обаче остава относително незадоволително проучена до неотдавна, отбелязва електронното издание "Юрикалърт ".
Изследователи от университета "Джордж Вашингтон " потърсиха факторите, които стоят зад вариациите на козината в дивата популация от лемури от семейство индриеви. Целта на учените била да открият какво е въздействието на климата, размера на тялото и цветното зрение върху еволюцията на окосмяването.
Те разкрили, че лемурите сифака, които са родом от Мадагаскар, имат по-гъста четина при суха околна среда. Според откривателите както и при ранните хора, окосмяването на този тип животни оказва помощ да се пазят от мощните слънчеви лъчи.
Лемурите, населяващи по-студените райони, пък са по-склонни да имат тъмна четина. Това е първото доказателство при бозайници за типичен модел в природата, съгласно който тъмните цветове могат да въздействат на терморегулацията, защото оказват помощ за попиване на топлота от слънчевите лъчи.
Червената четина при лемури пък е обвързвана с усъвършенствано цветно зрение. Според откривателите популациите, които могат да видят по-широка гама от цветове, е по-вероятно да имат червеникаво окосмяване.
Множество еволюционни фактори могат да въздействат върху избрана линия и силата им варира при другите типовете.
"Еволюцията на човешката коса остава тайнственост, значително тъй като тя не се вкаменява ", споделя Елизабет Тапанес, водещ създател на проучването.
"Лемурите, които изучавахме, показват изправена стойка като хората и живеят в разнообразни екосистеми като ранните ни предшественици " и съгласно нея може да дават информация еволюцията на човешката коса.
Според Бренда Брадли, доцент по антропология в университета "Джордж Вашингтон " и съавтор на проучването, разбирането за еволюцията на косата и разнообразието при други примати оказва помощ за запълването на празни места в човешка еволюционна история.
Данните от изследването са оповестени в изданието "Американ джърнъл ъв байолоджикал антрополъджи ".
Еволюцията при окосмяването на диви примати обаче остава относително незадоволително проучена до неотдавна, отбелязва електронното издание "Юрикалърт ".
Изследователи от университета "Джордж Вашингтон " потърсиха факторите, които стоят зад вариациите на козината в дивата популация от лемури от семейство индриеви. Целта на учените била да открият какво е въздействието на климата, размера на тялото и цветното зрение върху еволюцията на окосмяването.
Те разкрили, че лемурите сифака, които са родом от Мадагаскар, имат по-гъста четина при суха околна среда. Според откривателите както и при ранните хора, окосмяването на този тип животни оказва помощ да се пазят от мощните слънчеви лъчи.
Лемурите, населяващи по-студените райони, пък са по-склонни да имат тъмна четина. Това е първото доказателство при бозайници за типичен модел в природата, съгласно който тъмните цветове могат да въздействат на терморегулацията, защото оказват помощ за попиване на топлота от слънчевите лъчи.
Червената четина при лемури пък е обвързвана с усъвършенствано цветно зрение. Според откривателите популациите, които могат да видят по-широка гама от цветове, е по-вероятно да имат червеникаво окосмяване.
Множество еволюционни фактори могат да въздействат върху избрана линия и силата им варира при другите типовете.
"Еволюцията на човешката коса остава тайнственост, значително тъй като тя не се вкаменява ", споделя Елизабет Тапанес, водещ създател на проучването.
"Лемурите, които изучавахме, показват изправена стойка като хората и живеят в разнообразни екосистеми като ранните ни предшественици " и съгласно нея може да дават информация еволюцията на човешката коса.
Според Бренда Брадли, доцент по антропология в университета "Джордж Вашингтон " и съавтор на проучването, разбирането за еволюцията на косата и разнообразието при други примати оказва помощ за запълването на празни места в човешка еволюционна история.
Данните от изследването са оповестени в изданието "Американ джърнъл ъв байолоджикал антрополъджи ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ