ЕСПЧ: Лицензът на КТБ е отнет незаконосъобразно
Корпоративна комерсиална банка “ (КТБ) е била лишена от обективен правосъден развой при делото за отнемането на лиценза ѝ. Погазено е и правото на благосъстоятелност на акционерите. Това постанови единомислещо Европейският съд по правата на индивида (пълния текст на решението виж ) по тъжба на някогашните изпълнителни шефове на оповестената в неплатежоспособност банка.
Както е известно, през 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ (първо я сложи под специфичен надзор). Това решение на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от главните акционери в КТБ, в това число мажоритарният „ Бромакс “ (собственост на Цветан Василев). В две поредни избрания Върховен административен съд обаче одобри, че нито акционерите, нито членовете на управлението на банката имат право да апелират решението за лишаване на лиценза, тъй като не са страни в административното правно отношение и не са получатели на оспорения административен акт (определенията на Върховен административен съд виж и, само арбитър Соня Янкулова, през днешния ден парламентарен арбитър, застъпи в изключително мнение изразената през днешния ден от Европейски съд по правата на човека позиция). Съдът одобри, че единствено назначените неотложно след слагането на КТБ под специфичен контрол квестори могат да я съставляват по делата за лиценза.
Отнемането на лиценза на банката е причина тя да бъде оповестена в неплатежоспособност и точно след окончателното му потвърждаване от съда се разви делото за банкрута на КТБ.
Днешното решение на съда в Страсбург е съображение за анулация (чл. 239, т. 6 АПК) на решението на Върховен административен съд, с което беше доказано отнемането на лиценза на КТБ. Самият Европейски съд по правата на човека написа, че точно отварянето отначало на делото за лиценза е най-подходящият метод за премахване на установеното от него нарушаване. Но акцентира: „ В същото време осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека не би трябвало непозволено да нарушава правилата на мощ на пресъдено нещо и на правната сигурност в гражданския развой, по-специално когато правосъдните разногласия засягат трети лица, чиито законни ползи би трябвало да бъдат предпазени “. Съдът в Страсбург написа, че фактът, че са минали 7 години от постановяването на окончателното решение на Върховен административен съд за отнемането на лиценза също е значително основание.
„ Няма подозрение, че решението за лишаване на лиценза на КТБ и последвалото ѝ оповестяване в неплатежоспособност преди повече от седем години, са засегнали доста други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият метод да се поправя нарушаването на член 6 § 1 от Конвенцията, обвързвано с неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи подобаващ правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава опция, не следва безусловно, че формата на правна отбрана след възможна констатация, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или голословно, би трябвало да се състои в анулация на това решение и на неговите последствия, а не в отсъждане на обезщетение. Съгласно интернационалното обществено право правилото е реставрация (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), само че не и когато осъществяването ѝ е материално невероятно или би довело до тежест, която е непропорционална на произлизащата от нея изгода “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург отхвърля настояването на КТБ на акционерите ѝ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 милиарда лв. за имуществени вреди. Той изяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, в случай че е имало обективен развой, само че както излиза наяве самичък загатва, че след произнасянето му може да последват обезщетения.
В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че единствено квесторите могат да съставляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се акцентира, че те се назначават от същата институция, която го е лишила – Българска народна банка, и затова са подвластни от нея.
Европейски съд по правата на човека декларира, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и методът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до тъпчене на правото на обективен правосъден развой на КТБ, а от там и на правото на благосъстоятелност.
По отношение на законодателството Европейски съд по правата на човека прави специфичен коментар. „ Тъй като това е третото дело против България (предишните две са „ Капитал Банк ” АД и „ Международна банка за търговия и развиване ” АД), в което пораждат въпроси във връзка с метода, по който отнемането на лиценза на банка на съображение на несъстоятелност и произлизащото от това произвеждане по разпродажба са уредени от българското законодателство, наподобява подходящо Съдът да даде някои инструкции за това по какъв начин нарушавания от типа, открити тук, би трябвало да бъдат избегнати в бъдеще “, написа съдът в Страсбург.
„ Нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, произлизащо от неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е резултат, според от това по какъв начин се преглежда въпросът, или от празнина в съответното законодателство, или от метода, по който Върховният административен съд е тълкувал и ползвал това законодателство. Не е задача на Съда да каже дали едното или другото би трябвало да се промени, с цел да се избегнат бъдещи нарушавания от този тип. Но България би трябвало да предприеме стъпки, с цел да подсигурява, че банка, чийто лиценз е бил лишен, може директно и без значение да изиска и получи ефикасен правосъден надзор на тази мярка “, декларира Европейски съд по правата на човека.
И показва, че България наложително би трябвало да промени член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност. Що се отнася до проблемите, произлизащи от ЗКИ, съдът в Страсбург установи, че с промените през 2021 година казусът е отстранен.
Както е известно, през 2014 година Българска народна банка лиши лиценза на КТБ (първо я сложи под специфичен надзор). Това решение на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от главните акционери в КТБ, в това число мажоритарният „ Бромакс “ (собственост на Цветан Василев). В две поредни избрания Върховен административен съд обаче одобри, че нито акционерите, нито членовете на управлението на банката имат право да апелират решението за лишаване на лиценза, тъй като не са страни в административното правно отношение и не са получатели на оспорения административен акт (определенията на Върховен административен съд виж и, само арбитър Соня Янкулова, през днешния ден парламентарен арбитър, застъпи в изключително мнение изразената през днешния ден от Европейски съд по правата на човека позиция). Съдът одобри, че единствено назначените неотложно след слагането на КТБ под специфичен контрол квестори могат да я съставляват по делата за лиценза.
Отнемането на лиценза на банката е причина тя да бъде оповестена в неплатежоспособност и точно след окончателното му потвърждаване от съда се разви делото за банкрута на КТБ.
Днешното решение на съда в Страсбург е съображение за анулация (чл. 239, т. 6 АПК) на решението на Върховен административен съд, с което беше доказано отнемането на лиценза на КТБ. Самият Европейски съд по правата на човека написа, че точно отварянето отначало на делото за лиценза е най-подходящият метод за премахване на установеното от него нарушаване. Но акцентира: „ В същото време осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека не би трябвало непозволено да нарушава правилата на мощ на пресъдено нещо и на правната сигурност в гражданския развой, по-специално когато правосъдните разногласия засягат трети лица, чиито законни ползи би трябвало да бъдат предпазени “. Съдът в Страсбург написа, че фактът, че са минали 7 години от постановяването на окончателното решение на Върховен административен съд за отнемането на лиценза също е значително основание.
„ Няма подозрение, че решението за лишаване на лиценза на КТБ и последвалото ѝ оповестяване в неплатежоспособност преди повече от седем години, са засегнали доста други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият метод да се поправя нарушаването на член 6 § 1 от Конвенцията, обвързвано с неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи подобаващ правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава опция, не следва безусловно, че формата на правна отбрана след възможна констатация, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или голословно, би трябвало да се състои в анулация на това решение и на неговите последствия, а не в отсъждане на обезщетение. Съгласно интернационалното обществено право правилото е реставрация (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), само че не и когато осъществяването ѝ е материално невероятно или би довело до тежест, която е непропорционална на произлизащата от нея изгода “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург отхвърля настояването на КТБ на акционерите ѝ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 милиарда лв. за имуществени вреди. Той изяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, в случай че е имало обективен развой, само че както излиза наяве самичък загатва, че след произнасянето му може да последват обезщетения.
В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че единствено квесторите могат да съставляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се акцентира, че те се назначават от същата институция, която го е лишила – Българска народна банка, и затова са подвластни от нея.
Европейски съд по правата на човека декларира, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и методът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до тъпчене на правото на обективен правосъден развой на КТБ, а от там и на правото на благосъстоятелност.
По отношение на законодателството Европейски съд по правата на човека прави специфичен коментар. „ Тъй като това е третото дело против България (предишните две са „ Капитал Банк ” АД и „ Международна банка за търговия и развиване ” АД), в което пораждат въпроси във връзка с метода, по който отнемането на лиценза на банка на съображение на несъстоятелност и произлизащото от това произвеждане по разпродажба са уредени от българското законодателство, наподобява подходящо Съдът да даде някои инструкции за това по какъв начин нарушавания от типа, открити тук, би трябвало да бъдат избегнати в бъдеще “, написа съдът в Страсбург.
„ Нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, произлизащо от неналичието на ясна и практическа опция за самата КТБ да търси и получи правосъден надзор на отнемането на лиценза ѝ, е резултат, според от това по какъв начин се преглежда въпросът, или от празнина в съответното законодателство, или от метода, по който Върховният административен съд е тълкувал и ползвал това законодателство. Не е задача на Съда да каже дали едното или другото би трябвало да се промени, с цел да се избегнат бъдещи нарушавания от този тип. Но България би трябвало да предприеме стъпки, с цел да подсигурява, че банка, чийто лиценз е бил лишен, може директно и без значение да изиска и получи ефикасен правосъден надзор на тази мярка “, декларира Европейски съд по правата на човека.
И показва, че България наложително би трябвало да промени член 11, алинея 3 и член 16, алинея 1 от Закона за банковата неплатежоспособност. Що се отнася до проблемите, произлизащи от ЗКИ, съдът в Страсбург установи, че с промените през 2021 година казусът е отстранен.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ