Инфодемията прогони другите значими теми от медийния дневен ред
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист е по политически връзки.
Кой още се интересува дали по-скоро Байдън или може би въпреки всичко Сандърс ще завоюва номинацията на демократите за кандидат-президент? А каква цена ще платим за " зеления преход " в Европейски Съюз? Кого го е грижа дали поради ковид ще се отсрочи директният избор за водач на Българска социалистическа партия - сюжет, който може да заякчи властта на Нинова в партията?
" Инфодемията " от ковид умъртви, потопи или маргинализира най-малко дузина други публично значими тематики, и освен в България. Неотдавна Световната здравна организация (СЗО) употребява за първи път публично този термин. Той е композиция от " информация " и " зараза ". Става въпрос за обстановка, при която медийното пространство е изпълнено с прекомерно доста информация по даден проблем, която затруднява много обективното му отразяване и търсенето на работещи решения.
В потока от информация за опасността мъчно се разграничават митовете от обстоятелствата, установи СЗО.
Тя предприе огромна разяснителна акция за новата пандемия във " Facebook ", " Туитър " и други обществени медии. Въпреки престижа на организацията, нейните старания са обречени на фона на мощната конкуренция от всевъзможни тайни теории в обществените медии за възникването на ковид, " предписания " за лекуване и други сходни, които се популяризират със скорост и мощ, доста по-големи от разгръщането на действителната зараза в разнообразни елементи на света. Тревожността на индивида и неверието в държавните институции в постдемократичните общества генерират всеобщи психози, които се разрастват с помощта на обществените медии. В тях човешкият и груповият боязън се монетаризират бързо и огромно по законите на цифровия капитализъм чрез кликвания, лайквания и споделяния на различни обстоятелства, полуистини и подправени вести.
По целия свят обаче преиграват, а от време на време и злоупотребяват и класическите медии - преса, радио и телевизия, включигелно тези от тях, чието верую е качествената публицистика. Медиите с право отразяват с нараснало внимание пандемията. Тя може би ще вземе доста по-малко жертви от сезонния грип, само че явно води до доста по-висока смъртност и към този момент прати под карантина цели високоразвити страни.
Според теорията за agenda setting от края на 60-те години на предишния век, чиито създатели са Маккомс и Шоу, масмедиите дефинират " дневния ред " на обществото. Чрез своя дневен ред те
указват на публиката кои са значимите тематики посредством подбора, " претеглянето ", повторението и доразвиването им.
Тази доктрина разкрива действителният механизъм на властта на медиите в навечерието на интернет епохата: не да вменяват на хората " по какъв начин " да мислят - " закон " от ерата на пропагандата, а за " какво " да мислят.
Ефектът на определянето на " дневния ред " на обществото се демонстрира и в наши дни като аджендите на класическите и цифровите медии си взаимодействат на правилото на скачените съдове. Така през последната година в международен мащаб се наложи тематиката за битката против климатичните промени. Инициираното от шведската тийнейджърка Грета Тунберг световно придвижване от училищен митинги " Петъци за бъдещето " от дълго време е нещо доста повече от чист политически активизъм и/или сезонна медийна шумотевица - тя е цивилен феномен с действителна политическа тежест.
Обратната страна на agenda setting е agenda cutting функционалността на медиите. Тя съставлява " изрязването ", замъгляването или подценяването на публично значими тематики посредством селективно информиране в медиите. Става въпрос за " (авто) цензуриране ", " табуизиране ", " маргинализиране ", " занемаряване " на вести, тематики и проблеми. Най-често обвинени за автоцензурата са вътрешните и външните въздействия и напън върху публицистите.
Понякога медийното безмълвие не е съзнателно,
то е резултат от предубеждения на публицистите, тяхното обучение, просвета и генезис.
Важни тематики изпадат от дневния ред на медиите и по чисто професионални аргументи - да вземем за пример заради липса на място във вестника, в новинарските излъчвания и така нататък Според теорията за новинарската стойност късмет да видят бял свят имат най-много вести, истории и проблеми, които осведомят за звезди, суперсили, кавги, катаклизми, оферират драматизъм, въвличат прочувствено медийния потребител и, несъмнено, могат да бъдат визуализирани. Коронавирус епидемията носи доста от тези белези като на процедура предизвика страховете на всеки умишлен човек. " Стадното възприятие " измежду публицистите също изяснява добре приложението на новинарската стойност в медийното ежедневие.
Сега обаче следим преекспониране на несъмнено продаваемата тематика за ковид, което води до обезценяване на новинарската й стойност. Най-късно от петък, когато беше въведено изключителното състояние, загрелите към този момент с новата опасност медии ни заливат с вести и " вести " за ковид. Непрекъснатото повторение на числата със инфектирани, умряли и оповестените ограничения за " карантина " и нуждата от " обществена изолираност " обаче води до това, че те престават да бъдат вести. Ситуацията стартира да прилича 11 септември 2001 година и дните след нещастието, когато CNN излъчваше на празни обороти едни и същи трагични фрагменти от атентатите в Ню Йорк, чиито многократните повторения от дълго време бяха изчерпали новината Не е пресилено да се каже, че подобен информативен метод даже дезинформира популацията, тъй като концентрира вниманието му единствено към най-зрелищната част на казуса като в това време
подценява значими, само че на пръв взор " скучни " или сложни за разяснение аспекти.
Пренавиването на една вест ощетява другите проблеми, за които жителите имат право да знаят.
За наслада на проправителствентите и жълтокафевите медии, които обслужват с още по-голяма пристрастеност ГЕРБ, уплахата от настъпването на ковид и по-строгите ограниченията за битка с епидемията, прогониха някак си от единствено себе си в осведомителната външна страна " по-опасните " тематики. Критичните към властта медии не изгубиха интерес към най-важните проблеми, само че нямат задоволително публицисти и/или свободно място, респ. ефирно време, с цел да им отдават същото значение както преди експлоадирането на инфодемията.
Макар че не е юридически разбор на наличието какво се промени в дневния ред на българските медиите през последните десетина дни, и с невъоръжено око се вижда, че някои от водещите до наскоро сюжети са пратени на аварийна пейка. В очакване на по-добри времена.
Коронавирусът смъкна доста ниско в дневния ред на медиите тематиката за
" опасността ", респективно " рецесията " с мигрантите.
Дори при започване на март доста редакции държаха " на върха " тази проблематика. Някои издания подчертаваха върху това, че мигрантите от Турция не могат да припарят в България поради другарските връзки сред двете страни и нашата оградата на границата. " 24 часа " даже написа в присъщия си ласкателен жанр, че " Борисов уреди среща Ердоган - Европейски Съюз в София ". Такава среща, несъмнено, не се състоя, само че след визитата на Ердоган при Путин обстановката в размирната сирийска провинция Идлиб, предизвикала бежанската рецесия, е относително спокойна. Решителната борба за Идлиб обаче занапред следва, а Ердоган рано или късно още веднъж ще се опита да цака Европейски Съюз с мигрантския коз, с цел да получи поддръжка за проектите си в Сирия.
Мигрантската рецесия не се е стопила. На гръцкия остров Лесбос да вземем за пример при безчовечен условия живеят 20 000 души, а към този момент има и случай на инфектиран с корона вирус. Гърция построява бежански лагер и на 9 км от България. Тук става въпрос за човешки ориси, които радарът на медийното внимание улавя единствено, когато " става ужасно " на нашата граница. Нищо чудно " бежанската опасност " да бъде вкарана още веднъж в приложимост, когато има нов мигрантски напън по южната ни граница, комбиниран този път с разпространяване на ковид измежду тръгналите към обетованата Европа.
Извънредното състояние в България
напълно засенчи бедственото състояние в Перник.
Българите по този начин и не " станаха " перничани, въпреки че сериозните медии описаха професионално хрониката на една предизвестена водна рецесия. Същевременно съвсем никой към този момент не се интересува до каква степен стигна и с какъв брой дни се забавя градежът на водопровода, който би трябвало да свърже c. Maлo Бyчинo с Перник, с цел да получи закъсалият град вода от Рила през coфийcĸия вoдoпpoвoд. На пръсти се броят и анализите, които не престават да повдигат въпроса по какъв начин " Режимът в Перник свършва. Виновните си останаха ненаказани " ( " Офнюз " ). Междувременно, за шанс на ръководещите, дъждовете понапълниха бент. " Студена ".
Като че ли секна и здравословният журналистически интерес към оная къща в Барселона, налетите пари от офшорки във компании на нейните жители и наличието на името на премиера Борисов в абсурда. През февруари каталунският вестник " Ел периодико " написа, че каталунската полиция и антикорупционната прокуратура в Мадрид проверяват съмненията за връзка на Борисов с " интернационално изпиране на пари " с последна цел Барселона. Премиерът отхвърля изрично къщата в Барселона да е негова, въпреки че никой не твърди съответно такова нещо. Главният прокурор Иван Гешев сподели, че във връзка със публикацията ще бъдат разпитани всички посочени в нея лица. На пръсти обаче се броят медиите, които се интересуват
разпитван ли е към този момент Борисов и вероятно какви са резултатите.
Коронавирусът потопи и друга водеща тематика от февруари - настояването на прокуратурата за екстрадиция от Обединените арабски емирства на обвинявания съвсем по целия Наказателен кодекс хазартен необут Васил Божков. До наскоро той минаваше за непосредствен до ръководещите.
Медийната неуравновесеност към новата зараза се ускори още с изключителните ограничения на държавното управление от 8 март. Решенията отпреди седмица пратиха в забвение краткотрайно изстреляната на новинарския връх драма на петте медицински сестри. Една от тях се озова на перваза в постройката на Народното събрание, в някогашния Партиен дом, в символ на митинг против дейностите на НСО по отношение на тях. Макар че не реализираха задачите си, една група медицински сестри не престават своя дълготраен митинг. Те желаят от държавното управление заплата, равна на две минимални работни заплати, почтени условия на труд и лечебните заведения да не бъдат търговски сдружения. Все значими претенции по проблеми, които в рецесията с ковид избиват на повърхността на здравната система, само че остават на назад във времето. За сметка на непрекъснатото повторение на броя умрели, броя инфектирани и следващите ограничаващи ограничения, въведени от страната.
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист е по политически връзки.
Кой още се интересува дали по-скоро Байдън или може би въпреки всичко Сандърс ще завоюва номинацията на демократите за кандидат-президент? А каква цена ще платим за " зеления преход " в Европейски Съюз? Кого го е грижа дали поради ковид ще се отсрочи директният избор за водач на Българска социалистическа партия - сюжет, който може да заякчи властта на Нинова в партията?
" Инфодемията " от ковид умъртви, потопи или маргинализира най-малко дузина други публично значими тематики, и освен в България. Неотдавна Световната здравна организация (СЗО) употребява за първи път публично този термин. Той е композиция от " информация " и " зараза ". Става въпрос за обстановка, при която медийното пространство е изпълнено с прекомерно доста информация по даден проблем, която затруднява много обективното му отразяване и търсенето на работещи решения.
В потока от информация за опасността мъчно се разграничават митовете от обстоятелствата, установи СЗО.
Тя предприе огромна разяснителна акция за новата пандемия във " Facebook ", " Туитър " и други обществени медии. Въпреки престижа на организацията, нейните старания са обречени на фона на мощната конкуренция от всевъзможни тайни теории в обществените медии за възникването на ковид, " предписания " за лекуване и други сходни, които се популяризират със скорост и мощ, доста по-големи от разгръщането на действителната зараза в разнообразни елементи на света. Тревожността на индивида и неверието в държавните институции в постдемократичните общества генерират всеобщи психози, които се разрастват с помощта на обществените медии. В тях човешкият и груповият боязън се монетаризират бързо и огромно по законите на цифровия капитализъм чрез кликвания, лайквания и споделяния на различни обстоятелства, полуистини и подправени вести.
По целия свят обаче преиграват, а от време на време и злоупотребяват и класическите медии - преса, радио и телевизия, включигелно тези от тях, чието верую е качествената публицистика. Медиите с право отразяват с нараснало внимание пандемията. Тя може би ще вземе доста по-малко жертви от сезонния грип, само че явно води до доста по-висока смъртност и към този момент прати под карантина цели високоразвити страни.
Според теорията за agenda setting от края на 60-те години на предишния век, чиито създатели са Маккомс и Шоу, масмедиите дефинират " дневния ред " на обществото. Чрез своя дневен ред те
указват на публиката кои са значимите тематики посредством подбора, " претеглянето ", повторението и доразвиването им.
Тази доктрина разкрива действителният механизъм на властта на медиите в навечерието на интернет епохата: не да вменяват на хората " по какъв начин " да мислят - " закон " от ерата на пропагандата, а за " какво " да мислят.
Ефектът на определянето на " дневния ред " на обществото се демонстрира и в наши дни като аджендите на класическите и цифровите медии си взаимодействат на правилото на скачените съдове. Така през последната година в международен мащаб се наложи тематиката за битката против климатичните промени. Инициираното от шведската тийнейджърка Грета Тунберг световно придвижване от училищен митинги " Петъци за бъдещето " от дълго време е нещо доста повече от чист политически активизъм и/или сезонна медийна шумотевица - тя е цивилен феномен с действителна политическа тежест.
Обратната страна на agenda setting е agenda cutting функционалността на медиите. Тя съставлява " изрязването ", замъгляването или подценяването на публично значими тематики посредством селективно информиране в медиите. Става въпрос за " (авто) цензуриране ", " табуизиране ", " маргинализиране ", " занемаряване " на вести, тематики и проблеми. Най-често обвинени за автоцензурата са вътрешните и външните въздействия и напън върху публицистите.
Понякога медийното безмълвие не е съзнателно,
то е резултат от предубеждения на публицистите, тяхното обучение, просвета и генезис.
Важни тематики изпадат от дневния ред на медиите и по чисто професионални аргументи - да вземем за пример заради липса на място във вестника, в новинарските излъчвания и така нататък Според теорията за новинарската стойност късмет да видят бял свят имат най-много вести, истории и проблеми, които осведомят за звезди, суперсили, кавги, катаклизми, оферират драматизъм, въвличат прочувствено медийния потребител и, несъмнено, могат да бъдат визуализирани. Коронавирус епидемията носи доста от тези белези като на процедура предизвика страховете на всеки умишлен човек. " Стадното възприятие " измежду публицистите също изяснява добре приложението на новинарската стойност в медийното ежедневие.
Сега обаче следим преекспониране на несъмнено продаваемата тематика за ковид, което води до обезценяване на новинарската й стойност. Най-късно от петък, когато беше въведено изключителното състояние, загрелите към този момент с новата опасност медии ни заливат с вести и " вести " за ковид. Непрекъснатото повторение на числата със инфектирани, умряли и оповестените ограничения за " карантина " и нуждата от " обществена изолираност " обаче води до това, че те престават да бъдат вести. Ситуацията стартира да прилича 11 септември 2001 година и дните след нещастието, когато CNN излъчваше на празни обороти едни и същи трагични фрагменти от атентатите в Ню Йорк, чиито многократните повторения от дълго време бяха изчерпали новината Не е пресилено да се каже, че подобен информативен метод даже дезинформира популацията, тъй като концентрира вниманието му единствено към най-зрелищната част на казуса като в това време
подценява значими, само че на пръв взор " скучни " или сложни за разяснение аспекти.
Пренавиването на една вест ощетява другите проблеми, за които жителите имат право да знаят.
За наслада на проправителствентите и жълтокафевите медии, които обслужват с още по-голяма пристрастеност ГЕРБ, уплахата от настъпването на ковид и по-строгите ограниченията за битка с епидемията, прогониха някак си от единствено себе си в осведомителната външна страна " по-опасните " тематики. Критичните към властта медии не изгубиха интерес към най-важните проблеми, само че нямат задоволително публицисти и/или свободно място, респ. ефирно време, с цел да им отдават същото значение както преди експлоадирането на инфодемията.
Макар че не е юридически разбор на наличието какво се промени в дневния ред на българските медиите през последните десетина дни, и с невъоръжено око се вижда, че някои от водещите до наскоро сюжети са пратени на аварийна пейка. В очакване на по-добри времена.
Коронавирусът смъкна доста ниско в дневния ред на медиите тематиката за
" опасността ", респективно " рецесията " с мигрантите.
Дори при започване на март доста редакции държаха " на върха " тази проблематика. Някои издания подчертаваха върху това, че мигрантите от Турция не могат да припарят в България поради другарските връзки сред двете страни и нашата оградата на границата. " 24 часа " даже написа в присъщия си ласкателен жанр, че " Борисов уреди среща Ердоган - Европейски Съюз в София ". Такава среща, несъмнено, не се състоя, само че след визитата на Ердоган при Путин обстановката в размирната сирийска провинция Идлиб, предизвикала бежанската рецесия, е относително спокойна. Решителната борба за Идлиб обаче занапред следва, а Ердоган рано или късно още веднъж ще се опита да цака Европейски Съюз с мигрантския коз, с цел да получи поддръжка за проектите си в Сирия.
Мигрантската рецесия не се е стопила. На гръцкия остров Лесбос да вземем за пример при безчовечен условия живеят 20 000 души, а към този момент има и случай на инфектиран с корона вирус. Гърция построява бежански лагер и на 9 км от България. Тук става въпрос за човешки ориси, които радарът на медийното внимание улавя единствено, когато " става ужасно " на нашата граница. Нищо чудно " бежанската опасност " да бъде вкарана още веднъж в приложимост, когато има нов мигрантски напън по южната ни граница, комбиниран този път с разпространяване на ковид измежду тръгналите към обетованата Европа.
Извънредното състояние в България
напълно засенчи бедственото състояние в Перник.
Българите по този начин и не " станаха " перничани, въпреки че сериозните медии описаха професионално хрониката на една предизвестена водна рецесия. Същевременно съвсем никой към този момент не се интересува до каква степен стигна и с какъв брой дни се забавя градежът на водопровода, който би трябвало да свърже c. Maлo Бyчинo с Перник, с цел да получи закъсалият град вода от Рила през coфийcĸия вoдoпpoвoд. На пръсти се броят и анализите, които не престават да повдигат въпроса по какъв начин " Режимът в Перник свършва. Виновните си останаха ненаказани " ( " Офнюз " ). Междувременно, за шанс на ръководещите, дъждовете понапълниха бент. " Студена ".
Като че ли секна и здравословният журналистически интерес към оная къща в Барселона, налетите пари от офшорки във компании на нейните жители и наличието на името на премиера Борисов в абсурда. През февруари каталунският вестник " Ел периодико " написа, че каталунската полиция и антикорупционната прокуратура в Мадрид проверяват съмненията за връзка на Борисов с " интернационално изпиране на пари " с последна цел Барселона. Премиерът отхвърля изрично къщата в Барселона да е негова, въпреки че никой не твърди съответно такова нещо. Главният прокурор Иван Гешев сподели, че във връзка със публикацията ще бъдат разпитани всички посочени в нея лица. На пръсти обаче се броят медиите, които се интересуват
разпитван ли е към този момент Борисов и вероятно какви са резултатите.
Коронавирусът потопи и друга водеща тематика от февруари - настояването на прокуратурата за екстрадиция от Обединените арабски емирства на обвинявания съвсем по целия Наказателен кодекс хазартен необут Васил Божков. До наскоро той минаваше за непосредствен до ръководещите.
Медийната неуравновесеност към новата зараза се ускори още с изключителните ограничения на държавното управление от 8 март. Решенията отпреди седмица пратиха в забвение краткотрайно изстреляната на новинарския връх драма на петте медицински сестри. Една от тях се озова на перваза в постройката на Народното събрание, в някогашния Партиен дом, в символ на митинг против дейностите на НСО по отношение на тях. Макар че не реализираха задачите си, една група медицински сестри не престават своя дълготраен митинг. Те желаят от държавното управление заплата, равна на две минимални работни заплати, почтени условия на труд и лечебните заведения да не бъдат търговски сдружения. Все значими претенции по проблеми, които в рецесията с ковид избиват на повърхността на здравната система, само че остават на назад във времето. За сметка на непрекъснатото повторение на броя умрели, броя инфектирани и следващите ограничаващи ограничения, въведени от страната.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ