Народното събрание изменя закона за достъп до информация през задната врата
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Адвокат Александър Кашъмов е началник на правната стратегия на фондация " Програма Достъп до информация ". Становището му е от блога й " Точка на достъп ".
На 5 март 2020 година група народни представители, отпред с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, е внесла план за промени и допълнения в Закона за акцизите и данъчните хранилища. На пръв взор законопроектът се отнася единствено до промени в преходните и заключителни разпореждания на този закон. С § 5 от него обаче се трансформират две разпореждания в Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Водеща и единствена парламентарна комисия по разглеждането на плана е Комисията по бюджет и финанси.
Предложението е да отпадне пълномощието на министъра на финансите по чл.20, ал.2 от ЗДОИ да дефинира нормативите - оптималната граница на средствата, които заявителите следва да заплащат и които не могат да надвишават материалните разноски по даването. Предложението за нов текст на тази наредба е:
" Заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация. "
Според вносителите, по този начин заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а съществуването на заповед на министъра на финансите, определяща нормативи за възнаграждение при достъпа, " крие справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие ".
Каквото и да значи това разсъждение на депутатите, поради обстоятелството, че за две десетилетия използване на закона подобен проблем не е бил установен, дано да кажем
какви опасности крие тази смяна съгласно нас:
1. Най-вероятно действителният резултат от нея ще бъде, че всеки длъжен по ЗДОИ индивид ще си дефинира субективно каквито суми си реши, че подхождат на " материалните разноски по даването на социална информация " и ще натоварят заявителите да ги заплащат. И до момента доста институции да вземем за пример не са наясно, че заповедта на МФ не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането.
2. Ще се получи разнобой в практиките на стотиците институции в системата на изпълнителната власт и локалното самоуправление, да не приказваме за другите категории държавни институции, в това число органите на правосъдната власт, публичноправни организации и други, без да съществува никакъв механизъм за уеднаквяването им.
3. На тези институции, които не желаят да са открити и транспарантни и да дават информация, ще се даде още едно оръжие да мачкат жителите по свое убеждение.
4. Заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до социална информация, ще би трябвало да заведат каузи в административните съдилища, където с изключение на нормалните разходи ще би трябвало да платят и хонорари за движимости лица по експертизи по отношение на това, кои са " материалните разноски по даването ".
5. Административните съдилища ще получат в допълнение натоварване с сходни каузи, което ще утежни и тяхната работа.
Тоест поражда естественият въпрос кого в действителност употребява сходно развързване на ръцете на всяка институция да си взема решение по какъв начин ще ползва закона. Освен в случай че вносителите не са извънредно наивни, стои въпросът дали в реалност не са чак такива огромни другари на прозрачността, за каквито се показват.
Още повече, че смятахме, че през 2020 година към този момент народните представители са научили, че положителният и първокласен законодателен развой допуска авансово разискване на плана за изменение в закона, според експлицитното обвързване в Закона за нормативните актове. Впрочем неотдавна в мнението на арбитър Красимир Влахов към Решение на Конституционния съд № 1 от 4 февруари 2020 по к.д. № 17/2018 във връзка приемането на закони " на мрачно " бе ясно декларирано: " В резюме: закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несъобразен на концепцията за страна, ръководена точно от закона, заради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията на Република България ".
Ако бяха провели такова авансово публично разискване, народните представители щяха да узнаят, че
по предписание достъпът до социална информация е безвъзмезден,
че когато се дава по електронен път не се заплащат никакви материални разноски, че в ден сегашен заповедта на министъра на финансите от 2011 година ( Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година ) се ползва на практика без проблеми.
Остава да се запитаме, дали е инцидентно, че:
1/ изменението се внася през напълно различен закон, с цел да не се види какво се внася,
2/ не се планува да премине през правна комисия текст, който се отнася до обезпечено с конституцията главно право,
3/ не е авансово оповестен и разискван със заинтригуваните страни предлаганият текст,
4/ не се основава на установени в практиката проблеми, нито на информация от годишните отчети на Министерския съвет по използването на ЗДОИ или други отчети, като тези на Програма Достъп до информация,
5/ би препятствало търсенето на социална информация от публицисти, жители, бизнес и неправителствени организации.
Обобщено, въпросът е: в изгода или във щета на жителите и прозрачността на институциите е предлаганата смяна?
Адвокат Александър Кашъмов е началник на правната стратегия на фондация " Програма Достъп до информация ". Становището му е от блога й " Точка на достъп ".
На 5 март 2020 година група народни представители, отпред с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, е внесла план за промени и допълнения в Закона за акцизите и данъчните хранилища. На пръв взор законопроектът се отнася единствено до промени в преходните и заключителни разпореждания на този закон. С § 5 от него обаче се трансформират две разпореждания в Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). Водеща и единствена парламентарна комисия по разглеждането на плана е Комисията по бюджет и финанси.
Предложението е да отпадне пълномощието на министъра на финансите по чл.20, ал.2 от ЗДОИ да дефинира нормативите - оптималната граница на средствата, които заявителите следва да заплащат и които не могат да надвишават материалните разноски по даването. Предложението за нов текст на тази наредба е:
" Заявителите заплащат материалните разноски по даването на публичната информация. "
Според вносителите, по този начин заявителите щели да бъдат облекчени финансово, а съществуването на заповед на министъра на финансите, определяща нормативи за възнаграждение при достъпа, " крие справедлив риск за прецизното съблюдаване на посоченото законово условие ".
Каквото и да значи това разсъждение на депутатите, поради обстоятелството, че за две десетилетия използване на закона подобен проблем не е бил установен, дано да кажем
какви опасности крие тази смяна съгласно нас:
1. Най-вероятно действителният резултат от нея ще бъде, че всеки длъжен по ЗДОИ индивид ще си дефинира субективно каквито суми си реши, че подхождат на " материалните разноски по даването на социална информация " и ще натоварят заявителите да ги заплащат. И до момента доста институции да вземем за пример не са наясно, че заповедта на МФ не калкулира възнаграждението на служителя, работещ по копирането.
2. Ще се получи разнобой в практиките на стотиците институции в системата на изпълнителната власт и локалното самоуправление, да не приказваме за другите категории държавни институции, в това число органите на правосъдната власт, публичноправни организации и други, без да съществува никакъв механизъм за уеднаквяването им.
3. На тези институции, които не желаят да са открити и транспарантни и да дават информация, ще се даде още едно оръжие да мачкат жителите по свое убеждение.
4. Заявителите, които не махнат с ръка и не се откажат от достъпа до социална информация, ще би трябвало да заведат каузи в административните съдилища, където с изключение на нормалните разходи ще би трябвало да платят и хонорари за движимости лица по експертизи по отношение на това, кои са " материалните разноски по даването ".
5. Административните съдилища ще получат в допълнение натоварване с сходни каузи, което ще утежни и тяхната работа.
Тоест поражда естественият въпрос кого в действителност употребява сходно развързване на ръцете на всяка институция да си взема решение по какъв начин ще ползва закона. Освен в случай че вносителите не са извънредно наивни, стои въпросът дали в реалност не са чак такива огромни другари на прозрачността, за каквито се показват.
Още повече, че смятахме, че през 2020 година към този момент народните представители са научили, че положителният и първокласен законодателен развой допуска авансово разискване на плана за изменение в закона, според експлицитното обвързване в Закона за нормативните актове. Впрочем неотдавна в мнението на арбитър Красимир Влахов към Решение на Конституционния съд № 1 от 4 февруари 2020 по к.д. № 17/2018 във връзка приемането на закони " на мрачно " бе ясно декларирано: " В резюме: закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несъобразен на концепцията за страна, ръководена точно от закона, заради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията на Република България ".
Ако бяха провели такова авансово публично разискване, народните представители щяха да узнаят, че
по предписание достъпът до социална информация е безвъзмезден,
че когато се дава по електронен път не се заплащат никакви материални разноски, че в ден сегашен заповедта на министъра на финансите от 2011 година ( Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 година ) се ползва на практика без проблеми.
Остава да се запитаме, дали е инцидентно, че:
1/ изменението се внася през напълно различен закон, с цел да не се види какво се внася,
2/ не се планува да премине през правна комисия текст, който се отнася до обезпечено с конституцията главно право,
3/ не е авансово оповестен и разискван със заинтригуваните страни предлаганият текст,
4/ не се основава на установени в практиката проблеми, нито на информация от годишните отчети на Министерския съвет по използването на ЗДОИ или други отчети, като тези на Програма Достъп до информация,
5/ би препятствало търсенето на социална информация от публицисти, жители, бизнес и неправителствени организации.
Обобщено, въпросът е: в изгода или във щета на жителите и прозрачността на институциите е предлаганата смяна?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ