Коронакризата в Европа, бързо прераснала в икономическа, върна хиляди българи,

Коронакризата в Европа, бързо прераснала в икономическа, върна хиляди българи, работещи зад граница, назад в родината. Този резултат не бе непредвиден, само че към момента е мъчно да се реши в какъв мащаб е и по какъв начин тези хора ще се впишат в пазара на труда в България отсега нататък.

Гурбетчиите нормално си идват от чужбина с някакви спестени пари и част от тях са с желание да се завърнат назад по работните си места незабавно щом обстановката с вируса се успокои и държавните управления разхлабят противоепидемичните ограничения.

Ежедневно сред 10 и 20 индивида, връщащи се от чужбина, минават през Търговско дружество на Национална агенция за приходите - Пловдив, с цел да създадат нужното и да възстановят здравните си права у нас, оповестиха за „ ” от Данъчното в града.

В последния работен ден на предходната седмица да вземем за пример бяха 16 души, колкото е междинното за последните месеци, регистрират от там. Груби сметки демонстрират, че данъчните обслужват по над 300 души на месец с подобен проблем. Но пикът е бил през април, когато след първичния локдаун в другите страни се схванало, че нещата няма да си дойдат на място скоро.

Най-много хора се завръщат от държави-членки на Европейски Съюз, водещи са Германия и Англия. Отделно от тях обаче от март до момента над 100 българи, идващи си от трети страни, най-вече Съединени американски щати и Канада, са посетили Търговско дружество на Национална агенция за приходите - Пловдив, с цел да подадат документи за възобновяване на здравни права.

Това значи, че почти от началото на корона рецесията до момента по родните си места са се завърнали към 2500 души, сочат данните единствено от териториалната данъчна дирекция в Пловдив.

В условия на пандемия е доста значимо българите да имат здравни осигуровки у нас, с цел да могат да се възползват от болнична и доболнична помощ.

Процедурата за хора, завръщащи се от страни в Европейски Съюз, е общоприета. Те би трябвало да показват пред данъчните документи, които удостоверяват здравни права в другата страната. Ако обаче са работили на черно в чужбина и имат „ дупка” повече от 3 месеца за последните 36 месеца, ги чака по-голямо заплащане. Те възвръщат здравните права у нас, като платят пропуснатите вноски за 5 години обратно.

Ако имат неналичия за два или три месеца, заплащат за толкоз, в случай че имат оптималните 60 месеца пропуски, ще би трябвало да внесат към 1500 лв., като преди този момент имат ангажимент да подадат в Национална агенция за приходите и декларация пример №7.

По-сложно е, когато си идват нашенци от страни, които са отвън Европейски Съюз, тъй като би трябвало да показват доста документи, освен това легализирани, и особено заявление за завръщане.

Те имат два разновидността - единият е автоматизирано след приключване на шест поредни месеца, през които те се обезпечават за здраве в България, да възстановят здравните си права. Вторият - в случай че желаят незабавно да се впишат в родната здравноосигурителна система, те би трябвало да платят еднократно сума равна на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния приход за самоосигуряващи се лица все още на внасяне на вноските.

За тази година това са 12 вноски по 48,80 лева, изясняват от Търговско дружество на Национална агенция за приходите - Пловдив. Тук отваряме скоба, с цел да уточним, че в случай че Англия не успее да контракти сполучлив Brexit, завръщащите се гурбетчии оттова автоматизирано ще попадат в по-сложния проблем с възобновяване на права за здраве в България.

Данъчното в Пловдив има "горещ телефон " за въпроси, свързани със здравното обезпечаване - 032/935-719. Подробности има и на интернет страницата на ведомството www.nap.bg.