Коронакризата и предизвикателствата, породени от нейните влияния в икономиката, разклатиха

Коронакризата и провокациите, подбудени от нейните въздействия в стопанската система, разклатиха съществено стопанските системи на всички страни по света. Естествено, според от спецификите им обособените страни и бизнеси по света бяха наранени по друг метод. При някои усложненията бяха по-сериозни, при други – по-леки, при някои даже към този момент минаха, при други – не, а има и такива, където се задълбочава. Държавите и промишленостите в Европейски Съюз, поради точно някои от спецификите в политиката на Общността, спадат по-скоро към последните. Това в цялостна мощ важи и за бизнеса у нас. Особено във връзка с невиждания скок в цените на електрическата енергия и природния газ, които съвсем няма сфера освен на стопанската система, само че и на живота, която да не засягат къде директно, къде – индиректно. И макар ограниченията, подхванати от държавните управления – постоянно, две служебни и новото постоянно, никой в стопанската система у нас сега не се усеща сигурен за бъдещето си, за развиването си, за вложенията си, да не приказваме за идния деен Зелен преход, който ще коства големи капитали в границите на десетилетия напред. Още по тематиката Природен газ 14 яну 2022 Всички предприятия в България сега са мощно наранени от високите цени на електрическата енергия и природния газ. Това се отнася както за огромните, по този начин и за дребните и междинните, отбелязва изпълнителният шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) инж. Ивайло Найденов. По отношение на енергоинтензивните производства той изясни, че при тях делът на енергоносителите в индустриалните разноски е значителен. Например при торовите фабрики той може да премине границата от 65%. В азотно-торовата индустрия огромна тежест има природният газ, защото той се употребява главно като суровина, само че и като гориво. При производството на плоско стъкло пък делът на енергоносителите в индустриалните разноски е 25%, при другите металургични фабрики е сред 40 и 60 на 100, при цимента е към 40%. Така че всяка компания от огромната промишленост е наранена от рецесията с цените, въпреки и в друга степен. Найденов акцентира, че огромните промишлени производства страдат от рекордните цени на газа и тока заради още една причина – в множеството от тях софтуерните индустриални процеси са непрекъсваеми и употребяват доста сила, която макар въведените от страната обезщетения, продължава да бъде на равнища, които мениджърите не са очаквали. При цинка, да вземем за пример, са нужни към 4 мегаватчаса електрическа енергия за производството на всеки звук. При медта токът е малко по-малко като количество – 2.5 мегаватчаса, само че в действителност това отново е сериозен разход за предприятието. „ Колкото по-енергоемко е едно дружество, толкоз по-засегнато е от актуалната обстановка с цените на електрическата енергия и газа “, акцентира Найденов. И дава образец с КЦМ, където през предходната година даже се наложи прекъсване на индустриалния развой за прочут интервал. Доколкото това не се е наложило в дружество като „ Аурубис “, да вземем за пример. „ Защото цинкът изисква повече сила за производството на единица артикул, а в същото време е по-евтин от медта “, изяснява изпълнителният шеф на БФИЕК. Той означи още, че обстановката у нас леко се разграничава от тази в Европейски Съюз, защото там най-засегнати от рецесията с цените на силата са се оказали производителите на примитивен алуминий - най-енергоинтензивното произвеждане в металургията с нужда от над 20 мегаватчаса ток за производството на звук артикул. Но у нас такива предприятия няма. Не по този начин обаче стоят нещата във връзка с торовите фабрики, каквито имаме и ние. За доста от тези в Западна Европа се е наложило в даден миг да лимитират производството си, даже във Англия има дружество, на което се е наложило за малко напълно да прекрати активност. „ При нас, за благополучие, не се стигна до такива разтърсвания в торовата промишленост. Въпреки че цената на газа и тук е висока, тя не е достигала равнища като в Западна Европа “, означи Найденов. И изясни, че повода е във формулата, по която се пресмята цената, на която купуваме синьото гориво. Според контракта сред „ Булгаргаз “ и „ Газпром износ “ тя е обвързана и с борсовите цени, само че и с тези на петрола. Цената на азерския газ също се индексира по отношение на котировките на нефта. Поради тази причина, отбелязва Найденов, у нас цената на газа не доближи равнища като в множеството страни от Европа. Това обаче надалеч не значи, че българската промишленост купува на ниска цена синьо гориво. От една страна и у нас цената се увеличи в пъти. От друга директни съперници на нашите индустриални предприятия, намиращи се в Съединени американски щати, в Русия, в Турция, заплащат доста по-ниски цени за газа, което автоматизирано прави продукцията на нашите фабрики неконкурентна на тази на аналогичните заводи при тях. Енергоинтензивната промишленост, изключително тази, която създава първоначални артикули, няма надзор върху цените, тъй като метали и торове, да вземем за пример, се продават на борсови цени. Вярно е, че цените на материалите също се покачиха, само че това не значи, че тяхното повишаване на международните пазари е компенсирало повишаването на енергоносителите. „ Пропорцията е друга “, акцентира Найденов. И добавя, че повишаването при природния газ и електрическата енергия е доста по-голямо от това при крайните артикули, което изпилва маржовете, а се стига и до работа на загуба. И още веднъж дава образец с КЦМ, което през август 2021 година е стигнало до работа на загуба, заради което заводът краткотрайно е бил спрян. Проблемът става още по-сериозен, защото множеството предприятия са правили вложения. Голяма част от тях са финансирани посредством банкови заеми, които би трябвало да се връщат. Причината да не се стигне до всеобщо прекъсване на работа на заводите у нас е, че те въпреки всичко са имали някакви запаси, посредством които са успявали да покрият индустриалните си разноски. Предвид обстоятелството обаче, че това продължава от предишното лято насам, тези запаси към този момент са на привършване. Найденов отбелязва, че заради тези аргументи у нас е имало предприятия, които са свили производството си в даден миг, въпреки те да не са членове на БФИЕК, само че това изрично не значи, че фирмите във Федерацията не са изложени на ударите на рекордните цени на силата и последствията от това. През миналите месеци обстановката не се е подобрила изключително. Изпълнителният шеф на БФИЕК признава, че обезщетенията, предоставени от страната, са имали резултат и промишлеността е съумяла да се позакрепи, само че това се отнася единствено за сегашния миг. Необходимо е да се намерения по-дългосрочно за механизми, които да стабилизират нещата непрекъснато. От думите на Найденов излиза наяве, че би трябвало да се откри някаква композиция от принадлежности, посредством който да се реализира нужната на промишлеността резистентност. И отбелязва, че единствено дълготрайни контракти за доставка на сила също не са решение, защото и те имат своите дефекти. „ Защото, в случай че спотовата цена падне, а предприятието е обвързано с непрекъсната цена дълготрайно и в контракта си има уговорка „ взимаш или плащаш “, това също не е добре за него. Трябва да се откри салдото сред всичките видове контракти, другите артикули, другите пазарни сегменти, тъй че и производителите, и потребителите, даже и търговците, да се усещат добре “, споделя Найденов. И дава образец с преди година и половина, когато цените на газа на спотовите пазари бяха по-ниски в съпоставяне в тези по дълготрайните контракти, най-малко касаещите България и потребителите тук. Според него с комбинацията сред разнообразни видове артикули ще се реализира по-голяма еластичност на пазара, с цел да не се стига до обстановки, при които едни субекти да са по-засегнати от възможни разтърсвания, а други – не чак толкоз. Промяна на енергийния модел За смяна в модела на енергийния пазар у нас се застъпва и изпълнителният шеф на Индустриален клъстер „ Средногорие “ инж. Николай Минков. Според него това би трябвало да се случи с присъединяване както на страната, по този начин и с експертизата на представителите на промишлеността. Но би трябвало да се направи и постепенно, с цел да се избегнат грешките, довели до сегашната обстановка. „ През миналите две години пандемията, климатичните фактори и световните вериги за доставки подложиха както европейския, по този начин и българския енергийни пазари на доста сериозен стрес-тест. Силната ценова волатилност при електрическата енергия, природния газ и въглеродните излъчвания открои съществени недостатъци в пазарната ни архитектура, действие и контролиране. Вътрешният ни енергиен пазар се оказа без релейна и законова отбрана, с тотално изключена имунна система. Енергийната сигурност на цялата българска стопанска система беше сведена до финансиране сигурността на енергийната ни система. И до износа на българска конкурентоспособност и добавена стойност. Направихме го посредством недомислено превъзлагане на отговорност върху нежните плещи на енергийни тържища и търговци. Много деликатно и търпеливо, тези градивни недостатъци на енергийния пазар у нас би трябвало да се отстраняват “, счита Минков. Според него отговорността на страната е от основно значение за изхода от по този начин създалата се обстановка с цените на силата, само че и освен. Тъй като частично проблемите идват и като разследване на структурата на енергийния пазар в България, отбелязва още Минков. Според думите му обаче е сериозно значима е и ролята на индустриалните енергийни потребители, в това число и на предприятията в рудодобива и металургията, в химическата и циментовата промишленост. „ Няма друга заинтригувана страна оттук електромера, която да изпитва върху гърба си толкоз мъчително и скъпо резултатите на дефектите на пазарния ни модел “, акцентира Минков. И добавя, че в това време енергоинтензивната промишленост разполага с нужните запаси и е в положение да активизира експертен потенциал в поддръжката на промени на вътрешния ни енергиен пазар. Той отбелязва също, че вложенията на индустриалните оператори в лична ВЕИ генератори, акумулатори за предпазване на сила и затворени енергийни системи са извънредно значими. „ Но не трябва те да се слагат като бустерна доза, вместо и преди да се слагат главните имуностимулатори и ваксини в законодателни и регулаторни, институционални и административни промени на нашия енергиен пазар “, акцентира Минков. Според изпълнителният шеф на БФИЕК казусът с високите цени на природния газ и електрическата енергия не е единствено български, а общоевропейски, защото пазарът е общ и обвързван. Също по този начин всички предприятия в страните членки са наранени и от квотите за СО2, от техните равнища, които също порастват, до момента в който това не важи за съперниците от останалия свят. Което постанова в Евросъюза като цяло да бъдат въведени дълготрайни ограничения, посредством които да се резервира конкурентоспособността на локалните промишлености по отношение на тези в Русия, Съединени американски щати и други страни по света. „ Въпросът не е да разгадаем казуса с конкурентоспособността вътре в Европейски Съюз, а това да се случи по отношение на останалите страни, защото европейците би трябвало да бъдем конкурентни и на трети пазари “, споделя Найденов. Той отбелязва още, че дребните и междинни предприятия в България са не по-малко затруднени от огромните при създалата се обстановка. Защото даже и да могат да трансферират растящите си индустриални разноски поради скъпите ток и газ в цената на крайните си артикули, това не може да компенсира напълно падащите им маржове. „ При тях сметките за електрическа енергия, да вземем за пример, също порастват в пъти, което стопява запасите им и средствата, с които разполагат. Така, вместо да ги вложат или да се разплатят със своите снабдители, би трябвало да платят повишените фрапантно сметки за електрическа енергия или газ. При дребния и междинния бизнес и паричните потоци са по-малки. Така, в случай че някой допреди 3 месеца е плащал за ток към 10 000 лева, а в този момент е заставен да заплаща 45 000 лева, може да се стигне и до затварянето на този бизнес “, счита Найденов. Намаление на Данък добавена стойност е в поддръжка на дребния бизнес Мнението му изрично удостоверява и ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева. Тя отбелязва, че хлебарите и сладкарите са най-засегнати от цените на тока и газа, защото техният отрасъл е най-енергоемък измежду дребните и междинните предприятия. В същото време те нямат достъп до финансиране, да вземем за пример от Програмата за развиване на селските региони, от държавни дотации, извънредно малко са и осъществените в бранша нововъведения. В същото време тези компании са на пазара всекидневно. Затова, съгласно нея, са налице съществени терзания, че при продължение на сегашната обстановка ще се стигне и до затваряне на предприятия, в резултат на което и доста хора ще изгубят работата си. Кукушева отбелязва и че тук става въпрос за цената на хляба при производството и доставката му, а не за крайната, която заплащат потребителите. Тъй като членовете на браншовия съюз не са директни продавачи към крайните клиенти. Но, съгласно нея, е прекомерно евентуално покачването на индустриалните цени да се отрази и на крайните. Не единствено цените на електрическата енергия и газа обаче притискат хлебарите и сладкарите. Основната за тях суровина – брашното, е борсово търгувана стока и също непрестанно повишава цената си. Паралелно с това са поскъпнали в пъти и съпътстващи материали като мая, квас, сол... Продължава да пораства и цената на водата. Не дребен съставен елемент от цената на хляба е и човешкият труд. А браншът страда и от дефицит на квалифицирани служащи. „ Поради всички тези аргументи индустриалната цена на хляба е на ръба, облаги не се осъществят. И това е един стопански развой, който неизбежно може да докара до затваряне на бизнеси “, безапелационна е Кукушева. Пред бранша обаче има и различен проблем. Растящите цени на петрола по международните тържища доведоха и до съществено повишение на цената на дизела у нас, който пък е главно гориво при доставките на самун и хлебни произведения. „ Отделно и тол таксите в допълнение натоварват разноските на производителите по доставка на продукцията. Хлябът има и най-тежката логистика. Тя е ежедневна и то до най-отдалечените места “, акцентира Кукушева. Според нея инфлацията при всички положения би трябвало да бъде обезщетена по някакъв метод. Всеки бизнес оператор в бранша се пробва да го прави, доколкото му е допустимо, само че към този момент не съумява. „ Реалната инфлация не е 6-8%, тя е в границите на 25-30%. И визира както нас, по този начин и потребителите “, отбелязва ръководителят на браншовата организация на хлебарите и сладкарите. Според думите й е добре, че страната предприе дейности за отплата на високите цени на електрическата енергия. „ Макар да не са задоволителни, въпреки всичко е добре, че ги има “, признава Кукушева. И добавя, че чака да има обезщетения и във връзка с цената на синьото гориво, която се е повишила петкратно. Основното искане на сектора в актуалната обстановка обаче е единствено едно. И това е да се понижи краткотрайно Данък добавена стойност. Но освен върху хляба, а за всички храни и ставката да стане 9%, каквато към този момент има въведена за други артикули и услуги. Кукушева е безапелационна, че това ще бъде и антиинфлационна мярка. „ 9-процентна Данък добавена стойност ставка значи и висока събираемост. В момента данъчните основи порастват, в резултат на което и приходите от Данък добавена стойност в бюджета. Ежемесечно! “, споделя тя. Допълва също, че с оглед намаляващата кредитоспособност на потребителите такава по-ниска ставка би могла да остави и повече средства в портфейла на потребителя. Но намаляването на Данък добавена стойност на 9% ще осветли и сивият бранш в хлебопроизводството. По данни на НБСХС, без организацията да претендира за представителност, той наближава 30%. Което е извънредно грозящ светлата стопанска система на страната %. А изсветляването на тази част ще докара и до изсветляване на работни места, ще увеличи приходите в хазната освен от налози, само че и от осигуровки. Кукушева е безапелационна, че е в действителност време тази 9-процентна Данък добавена стойност ставка върху храните да бъде въведена и това би трябвало да се случи с приемането на бюджета за 2022 година Тя дава образец от другите страни, където такава мярка е въведена и където се следи повишение на приходите от Данък добавена стойност в бюджета. Припомня, че същият резултат е бил регистриран и у нас в средата на м.г., когато от финансовото министерство оповестиха, че приходите от ресторантьорския бизнес при 9-процентна ставка за 6 месеца са по-големи в съпоставяне тези от цяла година при 20% Данък добавена стойност. Искането на хлебарите и сладкарите е намаляването на данъка да бъде краткотрайна мярка със период от 2 години. Това е срокът, в който тази мярка ще докара до предстоящите резултати. В същото време и Световната здравна организация предвижда, че рецесията поради пандемията от COVID-19 ще продължи до края на 2024 година Това съответствува и с настояването на НБСХС. „ Двегодишният интервал ще бъде задоволителен “, споделя Кукушева. Тя отбелязва, че това няма да бъде проблем и във връзка с участието ни в Европейски Съюз, защото разпоредбите към този момент бяха изменени и всяка държава-членка към този момент може суверенно да реши къде и каква диференцирана ставка да приложи. Като също така бяха посочени и групите артикули, за което се разрешава понижаване на Данък добавена стойност, а храните са измежду тях. Кукушева показва вяра, че сега в Министерството на финансите се вършат такива планове. И напомня, че тази концепция е част от съдружното съглашение сред ръководещите политически сили. Тя означи, че по линия на Националния съвет по храните към този момент е направено такова предложение и има подготвеност за разговор с страната.