Музикални хроники: Три години без най-истинския син на грънджа Крис Корнел
Корнел основава Soundgarden през 1984 година, с цел да стане групата една от четирите емблематични за жанра сиатълски банди дружно с Nirvana, Pearl Jam и Alice in Chains.
Пробивът на Soundgarden надалеч не идва незабавно, в действителност те работят настойчиво съвсем 10 години преди да оглавят класациите.
Албумът Superunknown от 1994-а, който се трансформира в огромния им пробив, е техен четвърти.
През 1997 година Soundgarden се разпада, тъй като недоволството на членовете ѝ към този момент е станало нетърпимо.
4 години по-късно се стига до основаването на другата групировка, с която постоянно ще свързваме името на Корнел.
Преди това Крис известно време се изявява като солов актьор и издава дебютния си независим албум Euphoria Morning, само че откакто влиза в контакт с Том Морело, Тим Комърфорд и Брад Уилк (тримата от Rage Against the Machine), се сплотява с тях под името Audioslave.
Още първият сингъл на новата тайфа Cochise прави голямо усещане и следват още славни моменти, както и общо три албума.
През 2007 година обаче, Корнел напуща и тази група – поради „ нерешими междуличностни спорове, съпроводени с разлики в музикален проект ”.
Не бива да забравяме и третата група, обвързвана с Корнел – Temple of the Dog.
Създадена е още през 1990-а от Крис и членовете на Pearl Jam, с цел да почетат техния общ другар и вокалист на Mother Love Bone.
Ууд е доста непосредствен другар и известно време съквартирант на Корнел. Двамата към момента не се познават добре, когато заживяват дружно, само че след това стават неразделни до гибелта на Ууд от свръхдоза хероин.
За Корнел гибелта на приятеля му е един от най-тежките удари и по-късно той споделя, че
Това обаче надалеч не е първата огромна драма в живота на Крис Корнел.
От дребен той е много уединен и непознатата компания го тормози. Депресията го застига още в тийнейджърските му години и той се отписва от гимназията, с цел да стигне до стадий, в който съвсем не излиза от къщи.
Едва 12-годишен стартира да използва опиати и увеличаващата се обич към музиката го избавя. Конкретното ентусиазъм е една сбирка на The Beatles, която открива в мазето на свои съседи.
Борбата му с депресията и изкушението от пагубните привички го преследват непрекъснато – и колкото и това да е обща линия за безчет музиканти, постоянно е прекомерно персонално, прекомерно друго при всеки от тях и прекомерно комплицирано за възприемане от външни хора.
Някъде от 2003 година нататък той е чист от алкохола и опиатите, най-малко съгласно брачната половинка му Вики Корнел. Но година преди да почине му e предписано хапче срещу безпокойствие с рискови странични резултати.
То и останалите лекарства, които е приемал, са оказали своето въздействие, с цел да се стигне до това последно негово шоу на 17 май в Детройт, след което Корнел е открит обесен в стаята си и е открита гибелта в резултат на самоубийство.
„ Смъртта на Крис е такава загуба, след която думите се изплъзват, тя отвори празнина в сърцето ми, която в никакъв случай няма да бъде запълнена. Крис беше лоялен татко и брачен партньор. Той беше най-хубавият ми другар ”, споделя брачната половинка му Вики малко след нещастието, оставила я самотна майка на двете им деца. “Светът му се въртеше към фамилията му преди всичко и несъмнено, към музиката – на второ ”.
„ Забелязах, че завалва думите, беше друг. Когато ми сподели, че май е взел едно-две хапчета „ Ативан “ допълнително, се обадих на защитата и помолих да го наглеждат. Това, което се случи, е необяснимо за мен. Надявам се, че медицинските експертизи ще дадат спомагателни детайлности. Знам, че той обичаше децата ни и че не би ги наранил съзнателно, като посегне на живота си “.
Корнел беше на 52 години, когато умря и можеше да даде още доста на музиката. Именно това трансформира нещастието в нещо още по-болезнено за милионите му слушатели.
Само година преди неговата гибел, част от неговите почитатели в България съумяха да го видят онлайн по време на концерта му в Пловдив.
Спомените от историческото събитие са все по-ценни с изминаването на годините.
Не че Крис Корнел беше някакъв оракул. Той просто знаеше по какъв начин от вътрешните си битки да прави музика, която да има значение за всички нас и в непостижимо сложните интервали.
Което е неизменима линия на най-великите.
