Корицата на тома Поезия от Пиер дьо РонсарИзящен, виртуозно преведен,

...
Корицата на тома Поезия от Пиер дьо РонсарИзящен, виртуозно преведен,
Коментари Харесай

Ронсар: „Че кой е вечно млад…”

 Корицата на тома „ Поезия ” от Пиер дьо Ронсар Корицата на тома „ Поезия ” от Пиер дьо Ронсар
Изящен, виртуозно преведен, хармонично илюстриран, с научен увод и мнения – това са единствено част от достолепията на новия том „ Поезия ” (билингва: френски – български) на Пиер дьо Ронсар, който беше публикуван преди седмица от ИК „ Колибри ”. Премиерата на 22 януари в София ознаменува откриването на новото артпространство Casa Libri, което се намира на ул. „ Цар Асен ” 64. Обновената постройка от началото на 20 век е на път да се трансформира в притегателно място за голям брой кино-литературни събития. Това оповестиха по време на първото събитие Жаклин Вагенщайн (изпълнителен шеф в издателството) и водещата Кремена Димитрова (директор „ Комуникации ”).
 1_  2_  3_  4_  5_  6_
За качествата на преводите, концепцията на съставителя и приносния темперамент на това представително издание (от 300 страници) приказва създателят на предговора проф. доктор Стоян Атанасов: „ Пиер дьо Ронсар безспорно е най-яркият френски стихотворец от епохата на Ренесанса, член на Плеядата, именуван от своите съвременници „ принц на поетите ”. Постига изключителна известност още приживе и триумфът му остава неизменим. Подобно на всички огромни създатели, за него съдим от минимум три гледни точки: 1. Доколко той носи духа на своята епоха; 2. Доколко става нейна емблема и в това време поставя върху нея отпечатъка на ярката си характерност на поет; 3. Доколко тази характерност доближава до нас с общочовешките си измерения. Безсмъртната си популярност Пиер дьо Ронсар дължи най-много на любовната поезия от сборниците „ Оди ” и „ Любовни стихове ”, въодушевени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава блестящи сонети ”.

Проф. Весела Генова означи: „ Ронсар вплита персонални прекарвания в неоплатоническата любовна реторика и обогатява с дръзки чувствени измерения стандартния любовен дискурс… Тук са подбрани също оди и елегии, които са най-слабо познати на българския четец. Те свидетелстват за истинското поетическо дарование на Ронсар, което съчетава възвръщането на античните поетически обичаи и претекстове във френското културно пространство с построяването на персонален креативен фасон на преправяне на античното, само че и на по-съвременното италианско естетическо завещание. Сочният, обилен и хубав език на превода на Кирил Кадийски подхожда изключително добре на благосъстоянието на Ронсаровия изказ и на неговите по-чувствени измерения ”.

За другарството си с Кирил Кадийски и неговата изключителна продуктивност като създател приказва доцент доктор Владимир Янев: „ Сравнявал съм преводите на Кадийски с преводи на други видни преводачи. Говоря за преводите на сонетите на Шекспир и на Петрарка. Кадийски съумява да съобщи аромата на всяка ера, те са като че ли „ телесни ”. В неговото лирическо озвучаване на Ронсар се усеща нашата актуалност. Той превежда през времето езика от Ренесансовата ера и го втъкава в словото на 21 век ”.

Беше организира къс спор дали до момента са издавани стихове на Ронсар. Беше маркирано, че съществува малко по размер издание на поетесата Лилия Панова, само че това в този момент е първото значимо издание, в което можем да се насладим на пълнозвучния Ронсаров стих. Самият Кирил Кадийски цитира Владимир Димитров-Майстора: „ В изкуството всячески може, който го може… ”. Нека всеки да работи свободно, само че да не забравяме, че не всеки път точният превод значи, че е предаден духът на творбата. Изкуството е един тип поминък: има и хватки при превода, тъй че един текст да излъчва лирика ”.

Кадийски прочете обичания си сонет от Ронсар с безконечната тематика за рамките на любовта, когато идва старостта:

***
Щом като че ли е от сняг и лъха студ от нея,
под ледената ризница стаила буца лед,
и ме обича единствено тъй като съм стихотворец –
за какво, за какво съм вманиачен по нея и повяхвам?

Какво са име, ранг? И гордостта къде я –
учтив прислужник в първокласен затвор – Едем привидно?
Не съм аз, блага моя, към момента дъртак несретен,
че друга да не ме плени… Да не жадувам!

Амур дете е, той не лъже и не мами.
Не сте ни горделивка, ни сексапил най-малко у вас,
та да отблъсквате така елементарно любовта ми.

Че кой е постоянно млад, илюзии това са:
обичайте ме, скъпа, въпреки и беловлас,
да ви обичам самичък – след време – беловласа.

Музикалните интермедии по време на вечерта бяха дело на младата виолончелистка Ана-Мария Иванова, а Надя Керанова и Марин Маринов бяха актьорите, които ни придвижиха в атрактивния сетивен свят на Ронсар.

Разкошното художествено оформление на изданието изискуем на Кирил Златков.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР