Тази гъба е един от най-скъпите природни ресурси в света
Кордицепсът (Cordyceps sinensis) е паразит, за който се твърди, че коства повече от тежестта си в злато за верния покупател. Той се търси главно за медицински цели и е значим източник на приходи за някои хора, само че е застрашена заради изменението на климата и несъразмерния рандеман.
Тази зомбираща гъба превземат своите гостоприемници и манипулира нервната им система, тъй че те да се държат по метод, който е потребен за разпространяването на спорите ѝ. Кордицепсът е ентусиазъм за кино лентата „ Последните оживели “, само че към този момент – за благополучие – в никакъв случай не е паразитирал върху човек. Той визира ларвите на молците Hepilus fabricius в Бутан, Китай, Индия и Непал, където се среща на височина над 4500 метра.
Гъсеницата по този начин и не съумява да излезе на повърхността, само че гъбата, която разгражда мозъка ѝ, го прави.
Спорите нахлуват в телата на гъсениците и ги насочват към повърхността на почвата, където те умират. Кордицепсът по-късно остава в спящо положение през зимата, а напролет избуява от главата на мъртвата гъсеница и излиза на слънце.
Спорите, които се отделят от гъбата, се понасят свободно в околната среда и заразяват още гъсеници. Дългите пръчковидни издатъци, които изникват от главите им, в миналото са били бъркани с червеи, само че в действителност това е плодното тяло на паразита.
Стойността на кг Cordyceps sinensis в Китай е към 150 000 $, а международната пазарна стойност е 11 милиарда $. Печалба е огромна, само че събирането не е по никакъв начин елементарно, тъй като става на височина, съвсем равна на тази на базовия лагер на Еверест.
С стеснен прозорец за събиране на реколтата от два месеца и доста събирачи, които разчитат на приходите, с цел да претърпяват, несъразмерната годишна продукция дружно с изменението на климата, нанася удар върху урожая. Така всяка година става все по-трудно да се намерят инфектирани гъсеници, което подхранва цикъл, който трансформира кордицепса в най-скъпата гъба в света.
Сега фирмите изследват опцията за изкуствено обработване, защото е открито, че те имат сходно хранително наличие с дивите си и нищожни събратя. Макар да е решение на въпроса за устойчивостта, това не е добра опция за берачите, които разчитат на гъсениците за приходите си.
Това е тънка граница, която би трябвало да се премине сред опазването на тази неповторима зомби гъба и обичайна процедура, която се е запазила в продължение на хиляда години.
