Западът се опитва да притисне руския флот
Корабите на Военноморски сили на Русия губят една от най-важните благоприятни условия в далечното корабоплаване – да влизат в непознати пристанища и да попълнят там гориво и ресурси. Как и за какво се случи това, какво въздействие оказва върху бойната успеваемост на Военноморски сили и какво би трябвало да се направи, с цел да се реши този най-остър проблем на съветските въоръжени сили?
В началото на март 2022 година стана известно, че във връзка със събитията в Украйна кипърското държавно управление нарушава съглашение с Русия, съгласно което съветски военни кораби могат да влизат в пристанището на Лимасол за презареждане и доставяне. През миналата седмица на пет съветски кораба беше отказано искане да влязат в пристанището. Преди няколко години испанските управляващи взеха същото решение.
Трябва да се означи, че броят на пристанищата, с които разполага нашият флот, доста понижа от началото на интервенцията в Украйна и всичко това на фона на затварянето на проливите от Турция. Тази обстановка слага пред Министерството на защитата и Военноморски сили на Руската федерация въпроса за възраждането на пълностоен плаващ гръб, кадърен да обезпечи осъществяването на дилемите в далечната и океанската зона. Състоянието на „ плаващия гръб “ на флота значително дефинира освен опциите на Военноморски сили, само че и опциите на страната за „ проекция на мощ на далечни дистанции “.
Танкери и превози
Фактът, че корабът не може да отиде на бойна работа без гориво и муниции, е явен, само че малко на брой схващат какъв брой. Така да вземем за пример за японския флот по време на Втората международна война акцията към Хаваите е надали не най-сложната, значително заради нуждата от обезпечаване на доставки в морето. Ескадрилните танкери в Тихоокеанската война се оказват извънредно скъпи спомагателни кораби. Да, " първата цигулка " беше за самолетоносачите, само че оперативните благоприятни условия на групите самолетоносачи значително се определяха от рестриктивните мерки за гориво и броя и характерностите на танкерите.
Какъвто и да е корабът, без танкер не минава дълго време. Дълго време прехвърлянето на гориво в морето към боен транспортен съд от танкер е допустимо единствено „ на спирка “ и изисква доста време. Освен това, заради разнообразни скорости, корабите за доставка трябваше да работят настрана от военните кораби и да се срещат с тях в избрана точка за среща.. Такава организация на снабдяването с гориво доста затруднява осъществяването на военните служби.
Един образец за сходни компликации е борбата сред руския флот и американския флот в Средиземно море през 1973 година Тогава руският флот, държейки американските кораби под прицела на своите ракети, съществено затруднява дейностите на мощната формация на Военноморски сили на Съединени американски щати, чиято задача е да подкрепи Израел във войната с арабите. Съветският флот дава на руското управление независимост на деяние.
Но по-късно се оказва, че е невероятно да се решат комплицирани проблеми с постепенно движещите се танкери - няма задоволително време за зареждане с гориво, а самите съществуващи танкери са прекомерно дребни. Американците, които по това време към този момент нямат сходни проблеми, даже съзнателно маневрират с високи скорости, с цел да принудят корабите ни бързо да изчерпват горивото.
В Съюз на съветските социалистически републики обаче към този момент се строи серия морски танкери с интегрирано доставяне по план 1559-B, способни да транспортират разнообразни типове гориво, вода и даже малко количество изсъхнал товар. Тези танкери имат обилни запаси от гориво, система за транспорт на гориво в придвижване, което им разрешава да зареждат бойни кораби в придвижване. Само това е задоволително, с цел да улесни доста осъществяването на бойните задания от флота. Снимки на танкери като " Борис Чиликин " или " Борис Бутома ", които подават гориво на военни кораби в придвижване, се трансфораха в един от знаците на руския флот. Въпросът за прехвърлянето на муниции обаче е решен по остарелия и отнемащ време метод - превоз с кран, среща.
Западът при започване на осемдесетте отива доста по-далеч. Военноморски сили на Съединени американски щати разполагат с високоскоростен повсеместен превоз за доставки. По предписание това е голям танкер с висока скорост от 20 възела или повече, с отделения за сухи товари, контейнери, муниции и по този начин нататък. И най-важното - освен система за транспорт на гориво в придвижване, само че и прехвърлянето на товари в придвижване.
В бъдеще такива кораби получават пилотска кабина, а от време на време и хангар - в този момент, в рискови случаи, те биха могли да трансферират товари на боен транспортен съд с хеликоптер, на външна прашка. И в случаите, когато тези кораби имат хангар, те могат сами да доставят хеликоптерите. Поемат снабдяването на военни кораби с всичко - от храна и снаряди до артилерия до питейна вода и всички типове гориво. И всичко това се предава в придвижване, без да се губи време и не трансформира корабната група в неподвижна цел.
В Съюз на съветските социалистически републики преимуществата на такива кораби са бързо разбрани, само че по редица аргументи е издигнат единствено един. Първият и единствен сложен транспортен съд за доставяне от Проект 1833 във Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики, „ Березина “, е въведен във флота в края на 1977 година и изведен от употреба през 2000 година
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики флотът няма време за такива кораби. На запад класът продължи да се развива. Днес всички уважаващи себе си флотилии в свет, които имат най-малко дребен късмет да им се наложи да работят надалеч от родните крайбрежия - от немски и канадски до японски и американски, имат сходни съдове.
Фактът, че нашият флот също има потребност от такива кораби, не провокира подозрения и обстановката, която се разви в този момент с достъпа на нашия флот до непознати пристанища, е ясно доказателство за това. Но има един проблем по пътя на придобиването на толкоз нужни кораби от Русия.
Нашият специфичен метод
В края на 2000-те години командната система на въоръжените сили на РФ претърпя огромни промени. Наред с други неща, това се показва във обстоятелството, че цялото командване на войските и силите в театрите на военните дейности минава под командването на военните окръзи, а самият Северен флот де факто стана боен окръг. Всички области на активност, за които в миналото е отговаряло Главното командване на Военноморски сили, се оказват разграничени сред други структури на Министерството на защитата. Например, Министерството на логистиката на Министерството на защитата стартират да дават отговор за плаващия гръб, чиито офицери нямат най-подробна визия за оперативните и тактическите условия за корабите за доставка.
В последна сметка поръчката за нови танкери за Военноморски сили се оказва „ недоносче “ - самият логистичен отдел не може и не желае да създава тактико-технически задания. Главнокомандващият би желал, само че не може заради лимитираните пълномощия. Тези танкери, които в последна сметка са поръчани за флота, се оказват дребни, скъпи и „ незаместващи вноса “.
В резултат на това флотът остава без интегрирани кораби за доставка, нужни за световни интервенции. Освен това структурата за ръководство на поръчките за кораби за спомагателния флот е такава, че този проблем не може да бъде решен от флота независимо, най-малко по обичайния метод. А има ли нетрадиционен?
Има излаз
За да получите своя плаващ гръб, би трябвало да визиите работата по този начин, като че ли не е плаващ гръб. Военноморските сили могат да поръчват интегрирани кораби за доставяне под прикритието на бойни кораби. Флотът поръчва военни кораби независимо и може да получи тъкмо това, което е належащо. Да, звучи извънредно, само че или по този начин, или не.
Необходимо е да се издаде тактико-техническо задание за огромен интегриран транспортен съд за доставяне, кадърен да транспортира и придвижва гориво, вода, муниции, оръжия, персонален състав, пренасящ хеликоптери за компенсиране на загубите на воюващата група, лодки и специфични елементи, в случай че е належащо, да обезпечат промяната на екипажите на кораби и подводници в морето.
За да подхожда на бойния статус, може да му бъдат дадени оръжия: да вземем за пример оръдие и няколко зенитки, плюс средства за отбрана против торпеда. Но в основата си той би трябвало да бъде точно транспортен съд за доставка, който просто ще се назовава по друг метод: да вземем за пример „ транспортен съд за бойна поддръжка “ или по някакъв различен сходен метод.
Може ли Русия бързо да построи такива кораби? Да, това е елементарно, бързо и на ниска цена. С такава поръчка ще се оправят Балтийската корабостроителница, корабостроителният комплекс " Звезда " и заводът " Залив " в Керч. Няма по какъв начин вечно да се отсрочва решението. Когато няма благоприятни условия да се влезе в нечие пристанище за презареждане с гориво и ресурси, би трябвало да се носи всичко със себе си. А за задачата са нужни съответните кораби.
Превод: В. Сергеев
В началото на март 2022 година стана известно, че във връзка със събитията в Украйна кипърското държавно управление нарушава съглашение с Русия, съгласно което съветски военни кораби могат да влизат в пристанището на Лимасол за презареждане и доставяне. През миналата седмица на пет съветски кораба беше отказано искане да влязат в пристанището. Преди няколко години испанските управляващи взеха същото решение.
Трябва да се означи, че броят на пристанищата, с които разполага нашият флот, доста понижа от началото на интервенцията в Украйна и всичко това на фона на затварянето на проливите от Турция. Тази обстановка слага пред Министерството на защитата и Военноморски сили на Руската федерация въпроса за възраждането на пълностоен плаващ гръб, кадърен да обезпечи осъществяването на дилемите в далечната и океанската зона. Състоянието на „ плаващия гръб “ на флота значително дефинира освен опциите на Военноморски сили, само че и опциите на страната за „ проекция на мощ на далечни дистанции “.
Танкери и превози
Фактът, че корабът не може да отиде на бойна работа без гориво и муниции, е явен, само че малко на брой схващат какъв брой. Така да вземем за пример за японския флот по време на Втората международна война акцията към Хаваите е надали не най-сложната, значително заради нуждата от обезпечаване на доставки в морето. Ескадрилните танкери в Тихоокеанската война се оказват извънредно скъпи спомагателни кораби. Да, " първата цигулка " беше за самолетоносачите, само че оперативните благоприятни условия на групите самолетоносачи значително се определяха от рестриктивните мерки за гориво и броя и характерностите на танкерите.
Какъвто и да е корабът, без танкер не минава дълго време. Дълго време прехвърлянето на гориво в морето към боен транспортен съд от танкер е допустимо единствено „ на спирка “ и изисква доста време. Освен това, заради разнообразни скорости, корабите за доставка трябваше да работят настрана от военните кораби и да се срещат с тях в избрана точка за среща.. Такава организация на снабдяването с гориво доста затруднява осъществяването на военните служби.
Един образец за сходни компликации е борбата сред руския флот и американския флот в Средиземно море през 1973 година Тогава руският флот, държейки американските кораби под прицела на своите ракети, съществено затруднява дейностите на мощната формация на Военноморски сили на Съединени американски щати, чиято задача е да подкрепи Израел във войната с арабите. Съветският флот дава на руското управление независимост на деяние.
Но по-късно се оказва, че е невероятно да се решат комплицирани проблеми с постепенно движещите се танкери - няма задоволително време за зареждане с гориво, а самите съществуващи танкери са прекомерно дребни. Американците, които по това време към този момент нямат сходни проблеми, даже съзнателно маневрират с високи скорости, с цел да принудят корабите ни бързо да изчерпват горивото.
В Съюз на съветските социалистически републики обаче към този момент се строи серия морски танкери с интегрирано доставяне по план 1559-B, способни да транспортират разнообразни типове гориво, вода и даже малко количество изсъхнал товар. Тези танкери имат обилни запаси от гориво, система за транспорт на гориво в придвижване, което им разрешава да зареждат бойни кораби в придвижване. Само това е задоволително, с цел да улесни доста осъществяването на бойните задания от флота. Снимки на танкери като " Борис Чиликин " или " Борис Бутома ", които подават гориво на военни кораби в придвижване, се трансфораха в един от знаците на руския флот. Въпросът за прехвърлянето на муниции обаче е решен по остарелия и отнемащ време метод - превоз с кран, среща.
Западът при започване на осемдесетте отива доста по-далеч. Военноморски сили на Съединени американски щати разполагат с високоскоростен повсеместен превоз за доставки. По предписание това е голям танкер с висока скорост от 20 възела или повече, с отделения за сухи товари, контейнери, муниции и по този начин нататък. И най-важното - освен система за транспорт на гориво в придвижване, само че и прехвърлянето на товари в придвижване.
В бъдеще такива кораби получават пилотска кабина, а от време на време и хангар - в този момент, в рискови случаи, те биха могли да трансферират товари на боен транспортен съд с хеликоптер, на външна прашка. И в случаите, когато тези кораби имат хангар, те могат сами да доставят хеликоптерите. Поемат снабдяването на военни кораби с всичко - от храна и снаряди до артилерия до питейна вода и всички типове гориво. И всичко това се предава в придвижване, без да се губи време и не трансформира корабната група в неподвижна цел.
В Съюз на съветските социалистически републики преимуществата на такива кораби са бързо разбрани, само че по редица аргументи е издигнат единствено един. Първият и единствен сложен транспортен съд за доставяне от Проект 1833 във Военноморски сили на Съюз на съветските социалистически републики, „ Березина “, е въведен във флота в края на 1977 година и изведен от употреба през 2000 година
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики флотът няма време за такива кораби. На запад класът продължи да се развива. Днес всички уважаващи себе си флотилии в свет, които имат най-малко дребен късмет да им се наложи да работят надалеч от родните крайбрежия - от немски и канадски до японски и американски, имат сходни съдове.
Фактът, че нашият флот също има потребност от такива кораби, не провокира подозрения и обстановката, която се разви в този момент с достъпа на нашия флот до непознати пристанища, е ясно доказателство за това. Но има един проблем по пътя на придобиването на толкоз нужни кораби от Русия.
Нашият специфичен метод
В края на 2000-те години командната система на въоръжените сили на РФ претърпя огромни промени. Наред с други неща, това се показва във обстоятелството, че цялото командване на войските и силите в театрите на военните дейности минава под командването на военните окръзи, а самият Северен флот де факто стана боен окръг. Всички области на активност, за които в миналото е отговаряло Главното командване на Военноморски сили, се оказват разграничени сред други структури на Министерството на защитата. Например, Министерството на логистиката на Министерството на защитата стартират да дават отговор за плаващия гръб, чиито офицери нямат най-подробна визия за оперативните и тактическите условия за корабите за доставка.
В последна сметка поръчката за нови танкери за Военноморски сили се оказва „ недоносче “ - самият логистичен отдел не може и не желае да създава тактико-технически задания. Главнокомандващият би желал, само че не може заради лимитираните пълномощия. Тези танкери, които в последна сметка са поръчани за флота, се оказват дребни, скъпи и „ незаместващи вноса “.
В резултат на това флотът остава без интегрирани кораби за доставка, нужни за световни интервенции. Освен това структурата за ръководство на поръчките за кораби за спомагателния флот е такава, че този проблем не може да бъде решен от флота независимо, най-малко по обичайния метод. А има ли нетрадиционен?
Има излаз
За да получите своя плаващ гръб, би трябвало да визиите работата по този начин, като че ли не е плаващ гръб. Военноморските сили могат да поръчват интегрирани кораби за доставяне под прикритието на бойни кораби. Флотът поръчва военни кораби независимо и може да получи тъкмо това, което е належащо. Да, звучи извънредно, само че или по този начин, или не.
Необходимо е да се издаде тактико-техническо задание за огромен интегриран транспортен съд за доставяне, кадърен да транспортира и придвижва гориво, вода, муниции, оръжия, персонален състав, пренасящ хеликоптери за компенсиране на загубите на воюващата група, лодки и специфични елементи, в случай че е належащо, да обезпечат промяната на екипажите на кораби и подводници в морето.
За да подхожда на бойния статус, може да му бъдат дадени оръжия: да вземем за пример оръдие и няколко зенитки, плюс средства за отбрана против торпеда. Но в основата си той би трябвало да бъде точно транспортен съд за доставка, който просто ще се назовава по друг метод: да вземем за пример „ транспортен съд за бойна поддръжка “ или по някакъв различен сходен метод.
Може ли Русия бързо да построи такива кораби? Да, това е елементарно, бързо и на ниска цена. С такава поръчка ще се оправят Балтийската корабостроителница, корабостроителният комплекс " Звезда " и заводът " Залив " в Керч. Няма по какъв начин вечно да се отсрочва решението. Когато няма благоприятни условия да се влезе в нечие пристанище за презареждане с гориво и ресурси, би трябвало да се носи всичко със себе си. А за задачата са нужни съответните кораби.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ