Корабът Струма“ е известен с това, че през целият си

Корабът „ Струма “ е прочут с това, че през целият си умишлен живот ще промени няколко пъти своята благосъстоятелност. Официално е издигнат към 1867 година като английска първокласна парна яхта, само че след близо 75 година се озовава първо в Гърция, а по-късно в България. Логично е, че тъй като е морално остаряла, българите я закупуват, оборудват с дизелови мотори и стартират да придвижват добитък.

В този интервал, Струма има доста имена, изначало е Ксанта, по-късно става Солист, Морски другар, Кафиреус, Есперос, Македония и най-после Струма. Родното място на кораба е Колчестър, а първият притежател е Томас Чивърс. Продадена е чак през 1933 година на Димитър Кенков, който първо я прекръства Македония и я държи на пристанището във Варна, а по-късно стартира да доставя добитък с нея по река Дунав. Компанията-производител поддържа информация за нея до 1934 година с името Есперос, само че откакто към този момент не е океански транспортен съд, производителят го дерегистрира от листата си.

Корабът е български до 1941 година и по-късно е продаден на гръцки корабен сътрудник Жан Панделис, той го прекръства на Струма и по-късно го записва под панамски байрак. Има информация, че плавателният съд е разполагал с морски дизелов мотор от Benz & Cie и машината е била оборудвана по този метод, когато е закупена от гръцкия сътрудник, само че има и други източници, които настояват, че същите са били взети непосредствено от потопен транспортен съд в Дунав, а по-късно е сервизиран и пуснат в деяние.

Разказваме тази история, тъй като България и еврейското общество имат доста общо с плавателния съд. Не инцидентно остава в историята като „ Струмската злополука “, „ Еврейският Титаник “ и доста други. Годината е 1942 и евреите на Балканите вършат всевъзможни опити да изоставен местоположението си и да се преселят в Израел, където към момента имат някакви шансове да оцелеят. Самата лодка е била потърсена от Мосад ЛеАлиях Бет, с цел да бъде употребена като бежански транспортен съд и да помогне на евреите да стигнат до английска Палестина. Корабът е трябвало да отплава публично от България, само че когато Германия влиза в рамките на страната, евреите нямат доста права да пътуват. Жан взема решение да се обърне към друга еврейска организация в Румъния. Ревизионисти Зионисти стартират да работят с локални организации, с цел да се постараят да спасят повече хора.

Лошата страна на историята е, че доста от евреите би трябвало да платят луди пари, с цел да се качат на борда. Официални данни показват, че за качване са били нужни към 30 хиляди румънски леи – към 100 $, само че в деня на заминаването, цената към този момент е била към 10 пъти повече. По информация на борда се качват към 791 пасажера и още 10 индивида екипаж. Пасажерите знаят през цялото време, че ще се возят на първокласен транспортен съд и би трябвало да преминат единствено през Истанбул с цел да получат своите имиграционни визи.

Румънският министър-председател Йон Антонеску позволява пътешествието, а екипажът декларира, че всеки човек има право да вземе със себе си към 20 кг багаж. Преди да заминат, румънските митничари ще се постараят да вземат всички скъпи движимости, в това число и храната им. Логично е, че никой не би поискал да се качи на коритото, което в този миг е изгубило от дълго време своята влиятелна визия, пасажерите имат право да видят кораба единствено в деня на отплаването, в противоположен случай никой не би поискал да се качи.

Луксозните години на тогавашната яхта от дълго време са останали в предишното, гръцкият притежател е инсталирал койки с широчина от едвам 60 сантиметра, на които всеки има право да спи, а в пространствата се събират сред 40 и 120 индивида. Ограбени от пари и полезности, лишени от храна, гостите на Струма се приготвят за едно далечно корабоплаване. Още в деня на тръгването излиза наяве, че корабът има единствено две избавителни лодки.

Противно на всякаква логичност и сигурност, на 12 декември корабът потегля с към 800 пасажера и 10 души български екипаж, употребяващи панамски байрак. Още при старта се оказва, че дизеловите мотори имат проблем. Водите към пристанището в Костанца са минирани и затова идва влекач, който извежда кораба в безвредни води. Следва едно цяло денонощие, в което екипажа обезверено се бори да поправи моторите и да се насочи към Истанбул. На 13 декември стартира излъчването на SOS сигнал и румънския влекач се връща.

Румънците отхвърлят да правят ремонт, в случай че не им бъде платено, само че откакто бежанците към този момент са платили всичко за билети и на митничарите, вземат решение да съберат своите венчални халки с вярата, че това ще стигне на алчните механици. Не е ясно какъв брой е траял ремонта, само че корабът плава на 14 декември и на 15 декември още веднъж има проблеми с моторите, само че този път, бидейки по-близо до Истанбул, влекач идва да ги вземе до там. Логично е, че турците не са желали да имат никакви връзки, само че откакто корабът по този начин или другояче е дебаркирал на основен морски път, са принудени да го изтеглят, преди да се стигне до нова злополука.

Корабът остава в Истанбул, до момента в който английски дипломати и турски представители договарят за ориста на пасажерите. Напрежението сред евреи и араби в Палестина продължава да пораства и тъкмо затова британците се стремят да приложат белите паспорти от 1939 година и да понижат миграцията в Палестина. Въпросните бели документи показват, че миграцията на евреи в Палестина би трябвало да бъде до 75 хиляди души в границите на 5 години от 1939 година По-висока стойност от тази би трябвало да се контракти единствено с арабското болшинство.

Ситуацията на кораба също не е изключително очарователна, хората нямат храна, плавали са много време и към този момент са изморени, само че тях никой не ги пита, а и в положението, в което се намират, те самите нямат доста право на глас. Британците упорстват Струма да остане в Истанбул и да не плава. Турция извършва условието на на борда към този момент няма храна. Готви се чорба по два пъти в седмицата и се предлага по един портокал и фъстъци на човек. През нощта, всяко дете получава по чаша мляко. Луксозното корабоплаване остава в историята.

Корабът стои няколко седмици на пристанището и най-после с доста опити и въздействие от страна на по-заможни хора, получава правото да отплава. Причината е, че управляващите са подготвени да уважат изтеклите визи на мнозина, само че не по вода, а по суша, до момента в който други съумяват да избягат от кораба. Една жена губи своето неродено дете и е призната в болница. Англия издава визи на деца от 11 до 16-годишна възраст на борда на кораба. Единственият проблем е, че короната отхвърля да изпрати нов транспортен съд, до момента в който Турия не разрешава да се пътува по суша. От Струма съумяват да избягат към 10 души, до момента в който останалите 782 пасажери и 10-те от екипажа остават на кораба.

На 23 февруари 1942 година турска полиция се пробва да се качи на борда, само че бежанците не разрешават. След половин час в опозиция, полицията се качва, подвига котвата и я закача на собствен влекач, насочвайки я към Босфора и отвън Черно море. Трагедията е цялостна, тъй като бедстващите оставят надписи на кораба „ СПАСЕТЕ НИ “ на британски и на иврит. Въпреки седмиците работа на турските инженери, корабът по този начин и не съумява да тръгне на собствен личен ход. Решението на управляващите е, че ще изтеглят кораба на към 16 километра северно от Босфора и по-късно ще го оставят да плава свободно в намерено море.

В ранното утро на 24 февруари, Струма е разтърсена злокобно от мощна детонация. Корабът потъва с стремглава скорост, мнозина остават в каютите си и се давят. Мнозина скачат през борда и се държат за отломките, като с часове стоят във водата и се надяват, че някой ще пристигна да ги избави. Никой не идва. От оживелите във водата, единствено един съумява да се избави от хипотермия. Близо 791 души са убити, а повече от 100 са деца. Първи офицер Лазар Диков и 19-годишният емигрант Давид Стоилар плават върху вратата на кабината в намерено море. Диков умира през нощта, само че турските лодки съумяват да стигнат до Давид на идващия ден, той остава единственият оживял.

Давид е арестуван за към 2 месеца в пандиза, откакто е избавен. Еврейски предприемач на име Шимон Брод ще се грижи за него и ще заплаща за храната в пандиза. След освобождението на бежанеца, още веднъж Брод ще се постарае да го приюти вкъщи, а по-късно ще му купи билет и облекла за Алепо.

Трагедията бързо стартира да се споделя и да буди гнева освен на еврейското общество, само че и на цяла Европа. Провалът на Англия ще накара множеството лордове да свикат съвет, където лорд Уеджууд ще стартира дебата и ще изисква всички права върху Палестина да бъдат трансферирани на Съединени американски щати. Заклеймява всеки един на въпросната среща, като съдружник на Хитлер, който би трябвало да носи тежестта на всички починали и натъпкани в трюмовете на Струма. Емануел Ливинов е англо-еврейски стихотворец, който хвърля своето перо, с цел да се бори против нацистите. Информацията за нещастието стига и до него, а в символ на митинг, той написа няколко поеми и декларира, че униформата му е значка на срама, тъкмо каквито значки са давали нацистите на евреите.

Каква е повода за детонацията на Струма? В началото се позволява, че корабът се е взривил в резултат на блокиралите мотори, само че по-късно тази версия е изключена. Много години се счита, че германците са потопили Струма, само че в следствие немски историк прави проучване и открива, че торпедото е съветско и е изстреляно от Шч-213 – руска подводница. Истината се разкрива и от руски източници, които удостоверяват това. По думите на подводничарите, Съюз на съветските социалистически републики е употребявал флота си, с цел да торпилира всички неутрални и противников транспортни кораби, с цел да спре доставката на стратегически материали за Нацистка Германия. Оказва се, че това няма да е първият път, когато съветски подводници ще стрелят по цивилни кораби и ще убиват почтени.

Александър Маринеско ще се гордее с обстоятелството, че е торпилиран най-големия немски лайнер, който в края на Втората Световна война се пробва да извози германци от ръцете на идващите руснаци. Маринеско до последно се счита за необикновен воин на Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и да е стрелял без разпореждане и без право да атакува цивилни кораби. Правят се доста опити за идентифициране на плавателния съд, само че без триумф. Съветската подводница е открита на дъното на Констанца в Румъния и се оказва, че чак през 2010 година се удостоверява, че същата е била потопена.

Трагедията на Струма е голяма и оправдава своето име, фактът, че никой не оказва помощ и отхвърля да се намесва, изоставяйки близо 1000 души на борда на пробито корито, на практика демонстрира какъв брой безхаберни са били британци, турци и румънци. Всеки е очаквал някакво деяние от другия, до момента в който най-после руснаците не се стараят да заличат Струма напълно. Странно е, че руснаците очевидно не са говорили британски, с цел да схванат какво тъкмо е известието в този миг.