Наши “аргонавти” разгадали мисията на ценна мида в древността
Корабът бил единственият дребен съд, напускал рамките на страната оттатък „ Желязната завеса “
Има три типа хора- живи, мъртви и такива, които плават по море. Мотото е на Веселин Венков, капитан на именития водолазен транспортен съд “Камчия ”, с който преди 30 години се реализира неповторимата морска експедиция “По пътя на спондилуса ”, на който той посвещава едноименната си книга. Второто й издание, а и неговите мемоари за това странствуване с варненски учени по пътя на скъпата мида в древността, бяха показани във фотоизложба в Регионалния исторически музей по самодейност на археолога Теодор Роков във връзка на годишнината. Основната цел на морската експедиция преди три десетилетия е била изследването на комерсиалните направления, свързвали Черно и Средиземно море през праисторическата ера. Научни ръководители са били проф. Михаил Лазаров и откривателят на най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол Иван Иванов, двамата към този момент покойници. Доказателство за оживената търговия по море са били големите количества декорации и бижута от мидата спондилус, които са открити измежду гробните блага в халколитните некрополи във Варна и Дуранкулак.
Необичайното странствуване е осъществено с кораба “Камчия ”, който по издръжливост не е отстъпвал на митологичния “Арго ”, а маршрутът е бил от Варна до Пирея и назад през Черно, Мраморно и Егейско море. Плаването почнало на 7 септември и е приключило на 22 октомври 1988 година Мидата спондилус се е ловяла сезонно в Адриатическото и Егейско крайбрежие и заради липса на парична единица, бързо се трансформирала в разменна монета, с която античните хора са търгували по-лесно. Изделия и декорации от черупката й са открити надалеч от естествените й местообитания. А притежаването им в миналото е било белег на висок публичен авторитет и материално благоденствие, изяснява археологът Теодор Роков. Мидата спондилус се е намирала на дъното в топлите води на Средиземно, Егейско и Адриатическо море. Още по това време хората са се гмуркали на 10 и 20 м дълбочина, с цел да я извадят. По крайбрежието се е употребила главно за храна, а черупката за търговия и замяна, споделя Роков. Според него това е още един образец по какъв начин тези общества от древността са живеели в естетика с природата и не са допускали разхищаване на скъпия улов.
Във Варненския халколитен некропол, който стана международна сензация, са открити гривни, медальони и други украшения от мидата спондилус. Находки от нея има и в страните от Централна и Западна Европа, както и в тези по поречието на Дунав, където е вървяла оживена търговия. Разкритията допълват и историята на античното мореплаване. По време на експедицията са посетени разнообразни археологически обекти и музеи. Резултатите намират място в публикацията на Иван Иванов “Търговските контакти през халколитната ера. Морски и речни пътища ”, а също и в монографията на проф. Михаил Лазаров “Древното мореплаване по Западното Черноморие ”. Това корабоплаване затвърждава традицията на Варненския археологически музей да взе участие в морски експедиции с научна цел след извършените две “По пътя на античните мореплаватели ” и “Аргонавтика ”. Археологът Теодор Роков през 2010 година беше в интернационалния екипаж на експедиция “Дунавска авантюра ” със модерна имитация на античен кораб от Белград до Констанца и от там по западния бряг на Черно море до Варна. Предстои му да се включи в идната интернационална експедиция с древноегипетски транспортен съд другото лято. Тя ще бъде в Черно море и Източното Средиземноморие.
Освен събраните научни обстоятелства, имаше и доста комични обстановки, споделя капитанът на кораба “Камчия ” Веселин Венков. За плаването в Средиземно море е трябвало да има дублиращ екипаж, за това са били общо 9 индивида, както и наложителния партиен секретар на борда. Без котва може, само че без партиен секретар не може, връща лентата обратно капитанът. Тогава той бил на 45 години. А корабът бил единственият дребен кораб, напускал рамките на страната, оттатък “Желязната завеса ”. Гръцките управляващи не били доста гостоприемни към нашите моряци и още на второто пристанище запечатали техниката им за снимане. Когато останали без пари, а и ремъкът на динамото се скъсал, гръцки моряк ги завел в магазина, платил за нов ремък, купил им и 5 кутии цигари. “Той прави агитация ”, отсякъл партийният секретар. “Абе каква агитация, бай Пенчо, момчето е моряк и желае да помогне ”, убеждавал го капитанът. Своите мемоари от красивите гръцки крайбрежия, от моряшкото светилище на остров Самотраки, манастирите на Атон и богатия музей в Солун ги е описал в книгата си. Корабът “Камчия ” претърпял и няколко безредици, като най-силното било в дребния Бискай край нос Матапан. На пристанището гърците се смаяли от здравината на плавателния съд и един даже предложил да го купи.
“Много се гордея с “Камчия ”, споделя капитан Венков, който 15 години давал команди на руля. Дървеният водолазен транспортен съд е дело на наши морски експерти от Мичурин и е бил вцепенен от странджански дъб, а обшивката от родопски бор. Това е най-младият дървен транспортен съд, строен в България. След 25-30 години от основаването му пристигнала комисия за инспекция, задялала дървото, а то още миришело на смола, на бор. Сега корабът продължава да плава във Варненския залив, само че като атракция за пиратски борби в морето.
Има три типа хора- живи, мъртви и такива, които плават по море. Мотото е на Веселин Венков, капитан на именития водолазен транспортен съд “Камчия ”, с който преди 30 години се реализира неповторимата морска експедиция “По пътя на спондилуса ”, на който той посвещава едноименната си книга. Второто й издание, а и неговите мемоари за това странствуване с варненски учени по пътя на скъпата мида в древността, бяха показани във фотоизложба в Регионалния исторически музей по самодейност на археолога Теодор Роков във връзка на годишнината. Основната цел на морската експедиция преди три десетилетия е била изследването на комерсиалните направления, свързвали Черно и Средиземно море през праисторическата ера. Научни ръководители са били проф. Михаил Лазаров и откривателят на най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол Иван Иванов, двамата към този момент покойници. Доказателство за оживената търговия по море са били големите количества декорации и бижута от мидата спондилус, които са открити измежду гробните блага в халколитните некрополи във Варна и Дуранкулак.
Необичайното странствуване е осъществено с кораба “Камчия ”, който по издръжливост не е отстъпвал на митологичния “Арго ”, а маршрутът е бил от Варна до Пирея и назад през Черно, Мраморно и Егейско море. Плаването почнало на 7 септември и е приключило на 22 октомври 1988 година Мидата спондилус се е ловяла сезонно в Адриатическото и Егейско крайбрежие и заради липса на парична единица, бързо се трансформирала в разменна монета, с която античните хора са търгували по-лесно. Изделия и декорации от черупката й са открити надалеч от естествените й местообитания. А притежаването им в миналото е било белег на висок публичен авторитет и материално благоденствие, изяснява археологът Теодор Роков. Мидата спондилус се е намирала на дъното в топлите води на Средиземно, Егейско и Адриатическо море. Още по това време хората са се гмуркали на 10 и 20 м дълбочина, с цел да я извадят. По крайбрежието се е употребила главно за храна, а черупката за търговия и замяна, споделя Роков. Според него това е още един образец по какъв начин тези общества от древността са живеели в естетика с природата и не са допускали разхищаване на скъпия улов.
Във Варненския халколитен некропол, който стана международна сензация, са открити гривни, медальони и други украшения от мидата спондилус. Находки от нея има и в страните от Централна и Западна Европа, както и в тези по поречието на Дунав, където е вървяла оживена търговия. Разкритията допълват и историята на античното мореплаване. По време на експедицията са посетени разнообразни археологически обекти и музеи. Резултатите намират място в публикацията на Иван Иванов “Търговските контакти през халколитната ера. Морски и речни пътища ”, а също и в монографията на проф. Михаил Лазаров “Древното мореплаване по Западното Черноморие ”. Това корабоплаване затвърждава традицията на Варненския археологически музей да взе участие в морски експедиции с научна цел след извършените две “По пътя на античните мореплаватели ” и “Аргонавтика ”. Археологът Теодор Роков през 2010 година беше в интернационалния екипаж на експедиция “Дунавска авантюра ” със модерна имитация на античен кораб от Белград до Констанца и от там по западния бряг на Черно море до Варна. Предстои му да се включи в идната интернационална експедиция с древноегипетски транспортен съд другото лято. Тя ще бъде в Черно море и Източното Средиземноморие.
Освен събраните научни обстоятелства, имаше и доста комични обстановки, споделя капитанът на кораба “Камчия ” Веселин Венков. За плаването в Средиземно море е трябвало да има дублиращ екипаж, за това са били общо 9 индивида, както и наложителния партиен секретар на борда. Без котва може, само че без партиен секретар не може, връща лентата обратно капитанът. Тогава той бил на 45 години. А корабът бил единственият дребен кораб, напускал рамките на страната, оттатък “Желязната завеса ”. Гръцките управляващи не били доста гостоприемни към нашите моряци и още на второто пристанище запечатали техниката им за снимане. Когато останали без пари, а и ремъкът на динамото се скъсал, гръцки моряк ги завел в магазина, платил за нов ремък, купил им и 5 кутии цигари. “Той прави агитация ”, отсякъл партийният секретар. “Абе каква агитация, бай Пенчо, момчето е моряк и желае да помогне ”, убеждавал го капитанът. Своите мемоари от красивите гръцки крайбрежия, от моряшкото светилище на остров Самотраки, манастирите на Атон и богатия музей в Солун ги е описал в книгата си. Корабът “Камчия ” претърпял и няколко безредици, като най-силното било в дребния Бискай край нос Матапан. На пристанището гърците се смаяли от здравината на плавателния съд и един даже предложил да го купи.
“Много се гордея с “Камчия ”, споделя капитан Венков, който 15 години давал команди на руля. Дървеният водолазен транспортен съд е дело на наши морски експерти от Мичурин и е бил вцепенен от странджански дъб, а обшивката от родопски бор. Това е най-младият дървен транспортен съд, строен в България. След 25-30 години от основаването му пристигнала комисия за инспекция, задялала дървото, а то още миришело на смола, на бор. Сега корабът продължава да плава във Варненския залив, само че като атракция за пиратски борби в морето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ