При недостиг на вътрешно зрение вярвайте на лудия
КОРАБ „ СРЕДНА ГОРА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
27.01. – 29.01.1994 година, Варна – запад, кеят
На телефона бе контрольор Колева: Спешно ми би трябвало човек за „ Средна гора “. Не съм в позиция нито да отхвърлям, нито да предпочитам или да се укривам зад болнични. Стана ми погрешно. Много. Вече бях на шест кораба, а в този момент ходя на корито. Цървул спрямо 50 000-тонния „ Родина “. По-добре да се бях върнал на него, в сравнение с този галош. Някакви си 9000 тона. От серията дребни японци, стъпвал съм на един от тях в Мариупол.
Ще заприличам на търкалящ се камък, който не хваща мъх. Със стъпването на борда настроението ми напълно се смачка. Тъкмо когато и последната ми фибра жадува да бъде приласкана, в близост е подобен неуют – дребната каюта, желязото, пристанището. И на часа би трябвало да изровя от неразопакования багаж гащеризон. Първата вахта.
30.01. – 04.02.1994 година, преход Варна – Хайфа
Докато бях на брега, декември и януари редуваха дни, сходни на пролет, есен, лято. Едва що потеглих на море и в самия край Голям Сечко се подлюти. Черно море ни поудари като за подготовка, само че след Босфора, там, където стартира Мраморно море, се наложи да стопираме. Нататък Егеят бълбука заради грозна стихия. Тук е същински корабен квартал на Истанбул. Ще изчакаме на котва.
В края на нощната вахта излязох да събудя сътрудника, който би трябвало да ме смени и да кара ранобудната от 04,00 до 08,00 часа. В 03,45 часа го заварих жизнен и облечен. Изненада ме това пиянде. Гого, или Малкия меридиан, който познавах от инцидентни срещи в Моряшкия клуб в Мариупол. На „ Средна гора “ се държеше като нов човек. Сподели ми, че за първи път в каютата му няма капка алкохол. Сестра му, очевидно единственият престиж за него, строго му заръчала до момента в който е на кораба, да спре с пиенето, тъй като има предизвестие за уволняване, а случи ли се това, няма да има пари даже за самун. Засега се съобразяваше със възбраната.
- Мога ли да закъснея половин час? Утре ще дойда по-рано и ще ти го върна.
Съгласих се. След 35-40 минути той в действителност слезе в машинното поделение и помоли за още половин час пролонгация. Навъсих се вътрешно. Гледаме се на метър един от различен. Новите ни гащеризони светят като фракове, само че грозните железа в близост припомнят, че не сме в Бъкингамския замък. Отново се съгласих със салонна вежливост, въпреки че се ядосах на неумението си да отхвърлям. Този път той съществено просрочи времето и се наложи да го диря.
Каютата му – отключена и празна. Полутах се из надстройката и го открих извит на две да кърти спешния люк на една каюта. Какво става тук, попитах? Една сюрия народ са вътре, отвърна. Сестра ми, шурей ми и детето са се заключили. Не могат да отворят и се мъчат да ми натикан ключа през решетката да опитам извън. Усмихнах се иронично, само че идващият откос глупости ме изплаши: Кога слезе основният монтьор? Защо на пристан даваме морска вахта? Разбрах, че е отвън мира сего, само че в същия миг осъзнах, че и при мен нещата не са съм напълно в ред – стоях пред личната си каюта. Бързо отключих, а Малкият меридиан нахлу и извърши подробен оглед на теснотията. Тука са, в този момент им чух гласовете.
Натиках го в машинното поделение да си гледа вахтата, на котва сме, въпреки всичко, няма какво да се случи. Заех се с спешен ремонт на спешния люк. Гого се върна и отмъкна ключа от моята врата. В каютата на четвъртия монтьор са, в този момент ще им отворя. След малко блъскане му лиших металното парченце и още веднъж го завлякох в машинното поделение. Реших да не подвигам прибързано паника - нека се освести индивидът. Лягам си, само че в ушите ми плисна фолкмелодия. Забравил съм да изключа радиото. Ставам. Не, изключено е, за всеки случай дърпам шнура от контакта. Пак лягам. Не може да бъде, напълно отчетливо слушам: „ Лиляно моме, Лиляно… “
Следобед, към този момент на ходова вахта, седим на сандъка до спомагателния казан с третия монтьор Стефо. Корабът е остаряла структура, няма ЦПУ (Централен пулт за управление) в помещение, предпазено от шумотевицата на елементи и основен мотор, само че със почтен събеседник връзката всячески се получава. Има новина, че след Хайфа следва Солун, и Стефо се въси. Той избира 12-часовите преходи Хайфа – Василико (Кипър). Докато отплаваш, и към този момент си дошъл. Какъв моряк си, вземам го на майтап, знаеш ли какво е пресичането на океан от континент до континент?
Час преди края на вахтата се появи Гого, не е не запомнил, че има да връща време. Разменяме поздрави, обикновено, само че незабавно по-късно ми даде да схвана, че е превъртял още една обиколка напред. Вторачи се в горната площадка и кресна:
- Махай се! Вън! Колко пъти ще ти споделям, че нямаш право да влизаш в машинното поделение!
И се завтече по трапа нагоре да прогони нахалното привидение.
Третият монтьор поклати глава и ми погледна от упор:
- Трябва да си два пъти по-луд от него, в случай че му сдадеш вахтата.
Разчу се, че на едного от екипажа мястото му не е на борда. Неколцина се пробваха да одобряват нещата откъм занимателната страна, само че последствията можеха да се окажат доста съществени. Малкият меридиан изключи електрозахранването на рулевите машини, което незабавно лишава кораба от ръководство и го трансформира в играчка на вълните. Ако това се случи в теснините на Босфора – Боже опази! Ами в случай че му хрумне да задейства въгледвуокисната система?
Капитанът разпореди психарят да бъде изолиран в каютата си под денонощен надзор. Не зная по какъв начин се стигна до решението надзорническата роля да бъде предоставена на мен. Беше ми разпоредено да бъда неразделно с „ пациента “. Поех го измежду островите на Егея, със задача да го предам на медицинските управляващи в Хайфа. Така на ходови режим, без Гого и без мен, машината остана с двама мотористи, които минаха на 6-часова вахта по два пъти в денонощието.
Тръгна замяна на поток от радиограми сред кораба и Транспортна болница във Варна с инструкции по какъв начин да бъде обгрижван болният човек. Лекар на борда няма. Посъветван бях да му дам приспивателно. Скрих се зад престижа на сестра му и споделих, че тя се е обадила незабавно да бъде ваксиниран срещу грип. Безропотно одобри две таблетки по пет мг диазепам. Не му подействаха. Още две по пет. Също без резултат. И още две по пет. Натъпкан с 30 мг диазепам, Малкият меридиан бодърстваше като след три мощни кафета. Добре, дайте му 100 грама коняк, съобщи се консултантът от Варна. Заспа и не мръдна повече от 10 часа. Паузата прекарах сред дрямка и бодърстване на стол до него.
Надявах се, че след толкоз сън мозъкът му ще се върне в действителността. Нищо сходно. Свикна с наличието ми, седеше си добродушно, потеше се и нонстоп мърмореше против околните си, които тарашат жилището му, до момента в който го няма. Изглежда, в живота на този отшелник липсваха други полезности. Само един път сред нас прехвърчаха искри. Вдигнах от стол омотано на кълбо одеяло и го хвърлих на леглото, а той кресна:
- Полека, ще ги утрепеш! Не виждаш ли, че бебетата са вътре, три са.
- Стига си се правил на вманиачен. Само едно е – отвърнах със самочувствието на изпечен самозванец.
Съгласи се безмълвно. Случая „ Малък меридиан “ си изяснявам по този начин. При опита да се въздържа от приложимост на алкохол организмът му не устоя на лечението, превъртя и го споходиха халюцинации с гласове и видения. Но Господ го пощади, в краката му не хукнаха мишки, а му се привидяха бебета.
Едва ли в миналото ще не помни очите му. Прилъгвах го да вземе таблетка, тъй като е доста болен, а той ме изгледа сериозно с най-трезвите очи, заставали против мен, и заключи:
- Ти си по-зле от мен. Виж се какъв брой си бледен.
Заприличах му на братчетата на Гаврош. Щом не ми доближава вътрешно зрение, ще допускам на лудия.
На кея в Хайфа чакаше кола за спешна помощ.
Нейко ДАМЯНОВ
27.01. – 29.01.1994 година, Варна – запад, кеят
На телефона бе контрольор Колева: Спешно ми би трябвало човек за „ Средна гора “. Не съм в позиция нито да отхвърлям, нито да предпочитам или да се укривам зад болнични. Стана ми погрешно. Много. Вече бях на шест кораба, а в този момент ходя на корито. Цървул спрямо 50 000-тонния „ Родина “. По-добре да се бях върнал на него, в сравнение с този галош. Някакви си 9000 тона. От серията дребни японци, стъпвал съм на един от тях в Мариупол.
Ще заприличам на търкалящ се камък, който не хваща мъх. Със стъпването на борда настроението ми напълно се смачка. Тъкмо когато и последната ми фибра жадува да бъде приласкана, в близост е подобен неуют – дребната каюта, желязото, пристанището. И на часа би трябвало да изровя от неразопакования багаж гащеризон. Първата вахта.
30.01. – 04.02.1994 година, преход Варна – Хайфа
Докато бях на брега, декември и януари редуваха дни, сходни на пролет, есен, лято. Едва що потеглих на море и в самия край Голям Сечко се подлюти. Черно море ни поудари като за подготовка, само че след Босфора, там, където стартира Мраморно море, се наложи да стопираме. Нататък Егеят бълбука заради грозна стихия. Тук е същински корабен квартал на Истанбул. Ще изчакаме на котва.
В края на нощната вахта излязох да събудя сътрудника, който би трябвало да ме смени и да кара ранобудната от 04,00 до 08,00 часа. В 03,45 часа го заварих жизнен и облечен. Изненада ме това пиянде. Гого, или Малкия меридиан, който познавах от инцидентни срещи в Моряшкия клуб в Мариупол. На „ Средна гора “ се държеше като нов човек. Сподели ми, че за първи път в каютата му няма капка алкохол. Сестра му, очевидно единственият престиж за него, строго му заръчала до момента в който е на кораба, да спре с пиенето, тъй като има предизвестие за уволняване, а случи ли се това, няма да има пари даже за самун. Засега се съобразяваше със възбраната.
- Мога ли да закъснея половин час? Утре ще дойда по-рано и ще ти го върна.
Съгласих се. След 35-40 минути той в действителност слезе в машинното поделение и помоли за още половин час пролонгация. Навъсих се вътрешно. Гледаме се на метър един от различен. Новите ни гащеризони светят като фракове, само че грозните железа в близост припомнят, че не сме в Бъкингамския замък. Отново се съгласих със салонна вежливост, въпреки че се ядосах на неумението си да отхвърлям. Този път той съществено просрочи времето и се наложи да го диря.
Каютата му – отключена и празна. Полутах се из надстройката и го открих извит на две да кърти спешния люк на една каюта. Какво става тук, попитах? Една сюрия народ са вътре, отвърна. Сестра ми, шурей ми и детето са се заключили. Не могат да отворят и се мъчат да ми натикан ключа през решетката да опитам извън. Усмихнах се иронично, само че идващият откос глупости ме изплаши: Кога слезе основният монтьор? Защо на пристан даваме морска вахта? Разбрах, че е отвън мира сего, само че в същия миг осъзнах, че и при мен нещата не са съм напълно в ред – стоях пред личната си каюта. Бързо отключих, а Малкият меридиан нахлу и извърши подробен оглед на теснотията. Тука са, в този момент им чух гласовете.
Натиках го в машинното поделение да си гледа вахтата, на котва сме, въпреки всичко, няма какво да се случи. Заех се с спешен ремонт на спешния люк. Гого се върна и отмъкна ключа от моята врата. В каютата на четвъртия монтьор са, в този момент ще им отворя. След малко блъскане му лиших металното парченце и още веднъж го завлякох в машинното поделение. Реших да не подвигам прибързано паника - нека се освести индивидът. Лягам си, само че в ушите ми плисна фолкмелодия. Забравил съм да изключа радиото. Ставам. Не, изключено е, за всеки случай дърпам шнура от контакта. Пак лягам. Не може да бъде, напълно отчетливо слушам: „ Лиляно моме, Лиляно… “
Следобед, към този момент на ходова вахта, седим на сандъка до спомагателния казан с третия монтьор Стефо. Корабът е остаряла структура, няма ЦПУ (Централен пулт за управление) в помещение, предпазено от шумотевицата на елементи и основен мотор, само че със почтен събеседник връзката всячески се получава. Има новина, че след Хайфа следва Солун, и Стефо се въси. Той избира 12-часовите преходи Хайфа – Василико (Кипър). Докато отплаваш, и към този момент си дошъл. Какъв моряк си, вземам го на майтап, знаеш ли какво е пресичането на океан от континент до континент?
Час преди края на вахтата се появи Гого, не е не запомнил, че има да връща време. Разменяме поздрави, обикновено, само че незабавно по-късно ми даде да схвана, че е превъртял още една обиколка напред. Вторачи се в горната площадка и кресна:
- Махай се! Вън! Колко пъти ще ти споделям, че нямаш право да влизаш в машинното поделение!
И се завтече по трапа нагоре да прогони нахалното привидение.
Третият монтьор поклати глава и ми погледна от упор:
- Трябва да си два пъти по-луд от него, в случай че му сдадеш вахтата.
Разчу се, че на едного от екипажа мястото му не е на борда. Неколцина се пробваха да одобряват нещата откъм занимателната страна, само че последствията можеха да се окажат доста съществени. Малкият меридиан изключи електрозахранването на рулевите машини, което незабавно лишава кораба от ръководство и го трансформира в играчка на вълните. Ако това се случи в теснините на Босфора – Боже опази! Ами в случай че му хрумне да задейства въгледвуокисната система?
Капитанът разпореди психарят да бъде изолиран в каютата си под денонощен надзор. Не зная по какъв начин се стигна до решението надзорническата роля да бъде предоставена на мен. Беше ми разпоредено да бъда неразделно с „ пациента “. Поех го измежду островите на Егея, със задача да го предам на медицинските управляващи в Хайфа. Така на ходови режим, без Гого и без мен, машината остана с двама мотористи, които минаха на 6-часова вахта по два пъти в денонощието.
Тръгна замяна на поток от радиограми сред кораба и Транспортна болница във Варна с инструкции по какъв начин да бъде обгрижван болният човек. Лекар на борда няма. Посъветван бях да му дам приспивателно. Скрих се зад престижа на сестра му и споделих, че тя се е обадила незабавно да бъде ваксиниран срещу грип. Безропотно одобри две таблетки по пет мг диазепам. Не му подействаха. Още две по пет. Също без резултат. И още две по пет. Натъпкан с 30 мг диазепам, Малкият меридиан бодърстваше като след три мощни кафета. Добре, дайте му 100 грама коняк, съобщи се консултантът от Варна. Заспа и не мръдна повече от 10 часа. Паузата прекарах сред дрямка и бодърстване на стол до него.
Надявах се, че след толкоз сън мозъкът му ще се върне в действителността. Нищо сходно. Свикна с наличието ми, седеше си добродушно, потеше се и нонстоп мърмореше против околните си, които тарашат жилището му, до момента в който го няма. Изглежда, в живота на този отшелник липсваха други полезности. Само един път сред нас прехвърчаха искри. Вдигнах от стол омотано на кълбо одеяло и го хвърлих на леглото, а той кресна:
- Полека, ще ги утрепеш! Не виждаш ли, че бебетата са вътре, три са.
- Стига си се правил на вманиачен. Само едно е – отвърнах със самочувствието на изпечен самозванец.
Съгласи се безмълвно. Случая „ Малък меридиан “ си изяснявам по този начин. При опита да се въздържа от приложимост на алкохол организмът му не устоя на лечението, превъртя и го споходиха халюцинации с гласове и видения. Но Господ го пощади, в краката му не хукнаха мишки, а му се привидяха бебета.
Едва ли в миналото ще не помни очите му. Прилъгвах го да вземе таблетка, тъй като е доста болен, а той ме изгледа сериозно с най-трезвите очи, заставали против мен, и заключи:
- Ти си по-зле от мен. Виж се какъв брой си бледен.
Заприличах му на братчетата на Гаврош. Щом не ми доближава вътрешно зрение, ще допускам на лудия.
На кея в Хайфа чакаше кола за спешна помощ.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ