Закъснението е вече непреодолимо, спокойствие на борда
КОРАБ „ РОДИНА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
23.04. – 15.05.1993 година, преход Мисисипи – Гърция
Оказа се, че и оставането в Америка, и отпътуването не е елементарно. Колегата моторист Ники, младо момче, леко трансферирало тийнейджърската възраст, разгласи желанието си на лични разходи от Ню Орлиънс да се прибере в България. Помоли капитана посредством корабния сътрудник да му окаже подпомагане. Административно това е допустимо, само че при изключителни условия, при каквито пътните разходи се поемат служебно. Желанието да не се пропусне кандидатстудентската акция не покрива такива условия. Беше му обяснено, че в случай че своеволно напусне кораба, управляващите незабавно ще го върнат назад, а в случай, че корабът към този момент е отплавал, чакат го съществени затруднения. Момчето се поболя, кой знае къде го стягаше чепикът. Гледам го, бледен против мен на масата в салета, с какви паузи боде в чинията си и подметнах метафизичен:
- Младо, по-мъжко е да не се постъпва хлапашки.
Направих почитание на Мисисипи, при маневрата за отплаване бях на крайник горе на летния мостик. От тази позиция беше явно, че незабавно след повдигането на котвата влизаме в рискова обстановка. Опитът за поворот с двойка влекачи едвам не приключи с удар върху брегово оборудване. Има разминавания в морето на една багра разстояние. Не усетих тръпка на корпуса, само че присъщ тон подсказа, че леко прикосновение има, макар спешния заден ход. Слава Богу, дребният демон. Не знам каква суматоха е била на мостика, а на брега – никаква реакция. Нататък поворотът стана обикновено елементарно по посока на часовниковата стрелка. Влекачите незабавно се отдалечиха. И след към 12 часа преход по течението – довиждане на Мисисипи и Луизиана.
Мексиканският залив ни посрещна с сдържан вятър, едвам виждам, че ласката му е по-приятна от капките дъжд по лицето. Но техническият късмет непрекъснато виси като градоносен облак над машинното поделение. Вторият монтьор потроши доста часове, само че не съумя да подкара къндишъна, шефът и другите механици се подхилкват иронично. Дизел генератор № 2 пръска газьол от дюзите и олива площадката. Само пожар ни липсва. В екипажите, с които съм плавал в посока Далечен изток, имаше повече просветеност. Нямам пояснение по какъв начин по този начин към Далечния запад три четвърти от включените в екипажния лист имат много пропуски през първите 7 години, а половината от тях са началници. Все отново, единствено третият монтьор има презрението ми.
За първи път се хващам, че ме тегли не толкоз към България, колкото към Европа. Ново чувство. Отъждествявам се не със страната си, а с континент.
Нервак с женски обноски, такава е груповата оценка за капитана на тримата рулеви. Оказа се, че американските управляващи са алармирали БМФ за произшествието при отплаването и предявяват иск за 300 000 $. Отваря се работа за експерти по морско право. Капитанът персонално известил в офицерския салет, че е допустима промяната му в Гърция.
Радистът, който има неограничени контакти посредством Варна радио, пусна приказката, че в БМФ се приготвя снемането ни от статут ПНМ (постоянно назначени моряци) и превръщането ни в контингент на морската борса. Контрактът, в случай че ти бъде препоръчан, става постоянно еднократен. Съзнавам, че при пазарна стопанска система няма по какъв начин да запазим ореола си на работническа аристокрация, само че без моряци не може, мъчно ще бъдем превърнати в отрепки.
Средата на Атлантика сред Америка и Европа. Не е Дунав, с цел да прикани нещо – спомен, привидение или действителност от другия бряг, далечен единствено на един зов разстояние. А на мостика не бързат да стигнем до континента – желаят понижаване на оборотите. И отново дребният демон, пък и шанс, че ни посети по обед. Късо съединяване в необитаема каюта провокира съвсем същински пожар. Но в случай че беше в дребните часове след полунощ…
Стоп машини. За мним ремонт, не мога да нарека по различен метод повода. Заедно с двамата фитери вземам участие в промяната, в действителност въртележката, на четири дюзи на основния мотор. По нова технология, която няма нищо общо с одобрената процедура. Трябва да си разменят местата, до момента в който са горещи като кестени в огъня. Започвам да одобрявам парадокса за част от нормалността.
Гибралтар на фона на Пиренеите. Слънчев следобяд. Досега не бях забелязал какъв брой бяла е Сеута и какъв брой грозновато голо е възвишението, което от африканския бряг наднича към скалния си близнак от другата страна на протока. Прекрасна панорама след половин месец океанска пустиня. Гъмжи от кораби в двете направления. Гибралтар, втората ми моряшка обич, след Сингапур.
А броят на уволнените от БМФ се усилва. Радиограмна новина, че още трима слизат от корабите заради корист с алкохол. Ако от мен зависеше, бих глобил капитан, който надалеч преди края на прехода мъчи машината. Няколко пъти намалявахме оборотите, неоснователно спирахме – просто отсрочване. Все едно да тръгнеш от София за Варна с лек автомобил и да караш с 40-45 км/час. Машинно поделение на ходови режим е нещо като ендокринен отбор на жив организъм. Не можеш да мъчиш маратонеца с техниката на спортното вървене. Турбини, елементи, клапани… защо въобще си навиват работните часове, откакто часът си е час, без значение на минимален или цялостен ход? Разбира се, с никого не споделям сходни разсъждения. Мнозина от екипажа биха ме погледнали с упрек: Какво искаш, бе? Нашето не се губи, кирията е дневно. Губя единствено вярата си, че скоростта е качество и към момента не мога да я приема за минус.
Изкарах мокра вахта. Изби тръба с морска вода право против елтаблото на бойлера. На мостика даже не схванаха за дребния случай и пропуснаха причина за още едно прекъсване. След като намалявахме оборотите и спирахме неоснователно. И отново оборотите надолу, и пак… Гребният вал мързеливо търкаля тюленовото си туловище, зад кърмата водата не ври, а шушне като селска бара.
- По-бес-ня-вам!
Най-после същинска повреда. Турбината на дизел генератор № 1 сдаде багажа, незабавно по-късно мазета охладителят на близнака му с № 2. Спираме – още половин денонощие. Тръгваме пламенно, машината се тресе в темп. Закъснението е към този момент в действителност непреодолимо. Спокойствие на борда.
Не мога да дремя, само че до момента в който стоя буден, си правя подарък паметен спомен. Колко хубаво е да пристигнеш от Шанхай в Сингапур и там да те чакат две писма от вкъщи.
Влизам в каютата си след вахта 12,00 – 16,00 часа и с придвижване, тренирано до автоматизъм, включвам „ Селената “. Никакъв тон. При естествени атмосферни условия и несъществуваща радиосянка на няколко благи южно от Сицилия? Веднага заподозрях повода. Излизам на открито. Да, антената ми е отрязана, отвън каютата ми се подават едвам няколко милиметра от медния проводник. Капитанът разпоредил по този метод да замлъкнат радиоапаратите в надстройката, които не са повече от пръстите на едната ръка. Забранено било, а в Гърция се чакат посетители от БМФ поради случая при отплаването от Мисисипи. Каютата ми оглуша. Поне час бях покрай несвяст, без воля да смъква работната дреха. Ако значително моряци са стигнали до патологична ненавист към параходството, то е тъй като не са малко и капитаните като този.
Ден преди края на прехода младо момче от палубна команда получи радиограма, че фамилията му приготвя промяна в Гърция. Бъдещата булка не може да чака. Стефо, от който одобрих вахтата в среднощ и се разделихме напълно обикновено, не взе утринната си вахта, съборен от бъбречна рецесия. Дизел генератор № 1 счупи разпределителния вал. Шефът написа морски митинг.
Ама че идване!
Нейко ДАМЯНОВ
23.04. – 15.05.1993 година, преход Мисисипи – Гърция
Оказа се, че и оставането в Америка, и отпътуването не е елементарно. Колегата моторист Ники, младо момче, леко трансферирало тийнейджърската възраст, разгласи желанието си на лични разходи от Ню Орлиънс да се прибере в България. Помоли капитана посредством корабния сътрудник да му окаже подпомагане. Административно това е допустимо, само че при изключителни условия, при каквито пътните разходи се поемат служебно. Желанието да не се пропусне кандидатстудентската акция не покрива такива условия. Беше му обяснено, че в случай че своеволно напусне кораба, управляващите незабавно ще го върнат назад, а в случай, че корабът към този момент е отплавал, чакат го съществени затруднения. Момчето се поболя, кой знае къде го стягаше чепикът. Гледам го, бледен против мен на масата в салета, с какви паузи боде в чинията си и подметнах метафизичен:
- Младо, по-мъжко е да не се постъпва хлапашки.
Направих почитание на Мисисипи, при маневрата за отплаване бях на крайник горе на летния мостик. От тази позиция беше явно, че незабавно след повдигането на котвата влизаме в рискова обстановка. Опитът за поворот с двойка влекачи едвам не приключи с удар върху брегово оборудване. Има разминавания в морето на една багра разстояние. Не усетих тръпка на корпуса, само че присъщ тон подсказа, че леко прикосновение има, макар спешния заден ход. Слава Богу, дребният демон. Не знам каква суматоха е била на мостика, а на брега – никаква реакция. Нататък поворотът стана обикновено елементарно по посока на часовниковата стрелка. Влекачите незабавно се отдалечиха. И след към 12 часа преход по течението – довиждане на Мисисипи и Луизиана.
Мексиканският залив ни посрещна с сдържан вятър, едвам виждам, че ласката му е по-приятна от капките дъжд по лицето. Но техническият късмет непрекъснато виси като градоносен облак над машинното поделение. Вторият монтьор потроши доста часове, само че не съумя да подкара къндишъна, шефът и другите механици се подхилкват иронично. Дизел генератор № 2 пръска газьол от дюзите и олива площадката. Само пожар ни липсва. В екипажите, с които съм плавал в посока Далечен изток, имаше повече просветеност. Нямам пояснение по какъв начин по този начин към Далечния запад три четвърти от включените в екипажния лист имат много пропуски през първите 7 години, а половината от тях са началници. Все отново, единствено третият монтьор има презрението ми.
За първи път се хващам, че ме тегли не толкоз към България, колкото към Европа. Ново чувство. Отъждествявам се не със страната си, а с континент.
Нервак с женски обноски, такава е груповата оценка за капитана на тримата рулеви. Оказа се, че американските управляващи са алармирали БМФ за произшествието при отплаването и предявяват иск за 300 000 $. Отваря се работа за експерти по морско право. Капитанът персонално известил в офицерския салет, че е допустима промяната му в Гърция.
Радистът, който има неограничени контакти посредством Варна радио, пусна приказката, че в БМФ се приготвя снемането ни от статут ПНМ (постоянно назначени моряци) и превръщането ни в контингент на морската борса. Контрактът, в случай че ти бъде препоръчан, става постоянно еднократен. Съзнавам, че при пазарна стопанска система няма по какъв начин да запазим ореола си на работническа аристокрация, само че без моряци не може, мъчно ще бъдем превърнати в отрепки.
Средата на Атлантика сред Америка и Европа. Не е Дунав, с цел да прикани нещо – спомен, привидение или действителност от другия бряг, далечен единствено на един зов разстояние. А на мостика не бързат да стигнем до континента – желаят понижаване на оборотите. И отново дребният демон, пък и шанс, че ни посети по обед. Късо съединяване в необитаема каюта провокира съвсем същински пожар. Но в случай че беше в дребните часове след полунощ…
Стоп машини. За мним ремонт, не мога да нарека по различен метод повода. Заедно с двамата фитери вземам участие в промяната, в действителност въртележката, на четири дюзи на основния мотор. По нова технология, която няма нищо общо с одобрената процедура. Трябва да си разменят местата, до момента в който са горещи като кестени в огъня. Започвам да одобрявам парадокса за част от нормалността.
Гибралтар на фона на Пиренеите. Слънчев следобяд. Досега не бях забелязал какъв брой бяла е Сеута и какъв брой грозновато голо е възвишението, което от африканския бряг наднича към скалния си близнак от другата страна на протока. Прекрасна панорама след половин месец океанска пустиня. Гъмжи от кораби в двете направления. Гибралтар, втората ми моряшка обич, след Сингапур.
А броят на уволнените от БМФ се усилва. Радиограмна новина, че още трима слизат от корабите заради корист с алкохол. Ако от мен зависеше, бих глобил капитан, който надалеч преди края на прехода мъчи машината. Няколко пъти намалявахме оборотите, неоснователно спирахме – просто отсрочване. Все едно да тръгнеш от София за Варна с лек автомобил и да караш с 40-45 км/час. Машинно поделение на ходови режим е нещо като ендокринен отбор на жив организъм. Не можеш да мъчиш маратонеца с техниката на спортното вървене. Турбини, елементи, клапани… защо въобще си навиват работните часове, откакто часът си е час, без значение на минимален или цялостен ход? Разбира се, с никого не споделям сходни разсъждения. Мнозина от екипажа биха ме погледнали с упрек: Какво искаш, бе? Нашето не се губи, кирията е дневно. Губя единствено вярата си, че скоростта е качество и към момента не мога да я приема за минус.
Изкарах мокра вахта. Изби тръба с морска вода право против елтаблото на бойлера. На мостика даже не схванаха за дребния случай и пропуснаха причина за още едно прекъсване. След като намалявахме оборотите и спирахме неоснователно. И отново оборотите надолу, и пак… Гребният вал мързеливо търкаля тюленовото си туловище, зад кърмата водата не ври, а шушне като селска бара.
- По-бес-ня-вам!
Най-после същинска повреда. Турбината на дизел генератор № 1 сдаде багажа, незабавно по-късно мазета охладителят на близнака му с № 2. Спираме – още половин денонощие. Тръгваме пламенно, машината се тресе в темп. Закъснението е към този момент в действителност непреодолимо. Спокойствие на борда.
Не мога да дремя, само че до момента в който стоя буден, си правя подарък паметен спомен. Колко хубаво е да пристигнеш от Шанхай в Сингапур и там да те чакат две писма от вкъщи.
Влизам в каютата си след вахта 12,00 – 16,00 часа и с придвижване, тренирано до автоматизъм, включвам „ Селената “. Никакъв тон. При естествени атмосферни условия и несъществуваща радиосянка на няколко благи южно от Сицилия? Веднага заподозрях повода. Излизам на открито. Да, антената ми е отрязана, отвън каютата ми се подават едвам няколко милиметра от медния проводник. Капитанът разпоредил по този метод да замлъкнат радиоапаратите в надстройката, които не са повече от пръстите на едната ръка. Забранено било, а в Гърция се чакат посетители от БМФ поради случая при отплаването от Мисисипи. Каютата ми оглуша. Поне час бях покрай несвяст, без воля да смъква работната дреха. Ако значително моряци са стигнали до патологична ненавист към параходството, то е тъй като не са малко и капитаните като този.
Ден преди края на прехода младо момче от палубна команда получи радиограма, че фамилията му приготвя промяна в Гърция. Бъдещата булка не може да чака. Стефо, от който одобрих вахтата в среднощ и се разделихме напълно обикновено, не взе утринната си вахта, съборен от бъбречна рецесия. Дизел генератор № 1 счупи разпределителния вал. Шефът написа морски митинг.
Ама че идване!
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ