По три килограма шоколад за всички от екипажа на плаващата менажерия
КОРАБ „ РОДИНА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
06.07. – 02.08., преход Некочея – Хайфа
Некочея, Аржентина и Латинска Америка са зад кърмата. В посока север с всеки минал ден бягаме от зимата на Южното полукълбо, която през юли е в разгара си, и стартира да се усеща полъхът на екватора. Наново пълним басейна с океанска вода, към този момент работи къндишънът – гмуркаме се в лятото на Северното полукълбо.
Обаче нулевият паралел се оказа невидимо затруднение като предел, който би трябвало да се прескочи. Цели 20 часа се кандилкахме на дрейф заради две протекли цилиндрови втулки на дизел генератор. И тъкмо тук, на екватора, гръмна чудноват скандал. След като проработи къндишънът, капитанът разпореди всичко по надстройката да бъде блиндирано като се изключи една врата за връзка с основна палуба. Качва се на мостика, когато на вахта е втория асистент, и заварва отворена вратата към крилото на десния ръб. Какво са си споделили уединено и на какви децибели, никой не знае. Барото сне от вахта втория асистент, реалокира третия да кара от среднощ до 04,00 и от обед до 16,00 часа, а той персонално пое времето от 08,00 до обед и от 20,00 часа до среднощ. До края на автобуса. Вторият асистент се покри – нито екипаж, нито пътник, съвсем не излиза от каютата си. Със сигурност ще има арбитраж след края на автобуса, допускам, че на брега причините на втория асистент ще се окажат по-силни от капитанските в морето.
За всички е тягостно, когато номер едно в екипажния лист е човек със самочувствие за безпогрешност и лична, много странна, ценностна система. Никъде – в Израел, Съединени американски щати, Гърция, Италия и Аржентина, не мръдна на крачка от кораба, като че ли се опасява, че някой ще седне на капитанския стол. Не съм го чул да каже на някого една човешка и неслужебна дума. Сега гледа самичък видео в моряшкия салет, момчетата го чакат да се качи на мостика за вахта от 20,00 до среднощ и чак тогава помещението замязва на пчелен кошер. Старши помощникът също прегря и подвигна вманиачен скандал на готвача заради слисващ мотив. Чинията с нощната закуска в хладилника в офицерския салет била с три маслини по-малко, в сравнение с в моряшкия. Потърпевшият имаше професионално самочувствие като за Шератон и не се сконфузи, а контраатакува с високи децибели и се получи оперетен театър. Понеже нито Жан-Пол Сартр, нито някой от литературните му герои е бил в екипажа на транспортен съд „ Родина “, чудя са по какъв начин е стигнал до прозрението, че „ Адът – това са другите “?
Гибралтар. След 20 дни безстопанствен океан, най-сетне сме в нечии териториални води. Държавата няма значение. Протокът ни посреща и изпраща с гъста мъгла. Да не би природата да се пробва да предсказва бъдещето? Психоза тресе екипажа. Смените! Рейсът свършва, а публична информация по какъв начин и по кое време ще се приберем от Хайфа, няма. Неофициалната – частни радиограми и диалози посредством Варна радио, е смущаваща. Трудно се образува заменен екипаж. Лято е, работата на 50 000-тонен транспортен съд е тежка, маршрутите са презокеански… Чуят ли за „ Родина “, емигрантски настроения обземат много моряци. Когато тръгнахме от Аржентина към Израел, заменихме нормални поздрави като Добро утро с Отбива! Със значение на войнишкото Служба няма! Стандартното Наздраве при влизане и излизане от салета преди и след хранене също стана Отбива! Въпрос на броени дни е да забележим дали в действителност няма работа.
Най-малък ход, вместо Стоп машини! Момчетата от палубна команда още веднъж извършват ритуала „ Свето кръщение “. С блажна багра, вместо вода. На ляв и десен ръб, зад кърмата и горе на мостика свети името „ Дина “, вместо „ Родина “. С това име излязохме от Израел, с това се връщаме. Предохранителна мярка, другояче транспортен съд, който излиза от израелско пристанище, не може да влезе в арабско. Лятното Средиземно море и понижените обороти помогнаха задбордната работа да приключи без произшествия. Слава Богу.
03.08. – 04.08.1993 година, Хайфа – кеят
Поемам вахта 12,00 – 16,00 часа и към момента съм в незнание. Около 14,00 най-сетне се получи чаканият телекс за промените и незабавно бе свикано общокорабно заседание. Няма по какъв начин да участвам, на мостика в пристанище може без човек, в машинното поделение – в никакъв случай. Звъни телефонът и слушам задгробния глас на втория асистент. Извини се, че се обажда на мен, не можел да звъни в салета, с цел да не попадне на капитана. Помоли незабавно да пратя доктора при него, чувствал се доста зле. Разбира се, че незабавно набрах номера на салета, отзова се основният монтьор и му предадох сигнала за спешна помощ. Половин час по-късно ми се обади дядя Киря, вторият монтьор. Зарадва ме, че съм в листата на късметлиите, тъй като не за всички от екипажа има смени.
Пристига Чефо за идната вахта и като видях траурната му физиономия, поздравът Отбива! заседна някъде в гърлото ми. Освен за него, няма смени още за старши помощника, палубния боцман, трима от палубна команда и третия монтьор, само че по негово предпочитание. Всички останали се прибират у дома, а те не престават за Бразилия.
Преди вечеря домакинска команда раздаде по три кг шоколад на калпак. Натрупвания от всякакви икономии. Тъкмо в точния момент, незабавно се заех с багажа и без да дремна най-малко час-два, одобрих последната нощна вахта. Около 01,15 часа ми се обади капитанът и разпореди до 07,00 в машинното поделение да се въздържаме от шумопроизвеждащи дейности, изключително зад ръб. Оставих записка на пулта, предадох устно заповедта на сътрудника от идната вахта. Обаче ранобудният основен монтьор, дружно с двамата фитери, на разсъмване по някаква причина превъртели гребния вал. Оказа се, че това е жестоко нарушаване, защото локалните служби прослушват бреговата линия като предварителна защита срещу подводен тероризъм. По тази причина се състоя и последният за автобуса капитански скандал.
Време е да напусна плаващата менажерия. С новия жител на моята каюта бяхме дружно не повече от 15 минути. Призна ми, че е приел да се качи на „ Родина “ в последния миг, единствено против обещанието на инспектора повече да не го праща на този транспортен съд. Благодарих му и от своя страна признах, че тъкмо в този момент нямам никаква работа в Бразилия.
Късно следобяд с рейс се придвижихме от порт Хайфа до летището в Тел Авив. При обстойната инспекция се провалих в общуването си на британски, освен това на обикновено равнище. На въпроса по кое време съм събрал багажа си решително отвърнах:
- Туморо.
Но когато индивидът против мен размени служебната маска с необятна усмивка, незабавно се поправих. Не, не, на следващия ден, през вчерашния ден, несъмнено. В отговора на други сходни въпроси не позволих гаф. Излетяхме за Кайро. Струпахме багажа на куп, охраняван от двама души, тъй че ми се наложи да изкарам още една нощна вахта, този път като часови. Призори се качихме на борда на Ту-154 и незабавно заспах, разсъни ме слънцето на летище София. Тук ни чакаше рейс на БМФ. Оказа се, че единствено капитанът живее в столицата. Показа се на вратата на транспортното средство, изрече нещо като доброжелание, на което никой не обърна внимание. Двама за Бургас, един за Пловдив, всички останали за Варна. Някак незабелязано пред очите ми се появиха тепетата на града, в който са родени децата ми.
На колелото до панаира се озовах самичък с 35 кг багаж при нозе. Два пъти повече, в сравнение с за хималайска експедиция, само че на моряка остават единствено последните 200 метра до най-важния връх – дома.
Нейко ДАМЯНОВ
06.07. – 02.08., преход Некочея – Хайфа
Некочея, Аржентина и Латинска Америка са зад кърмата. В посока север с всеки минал ден бягаме от зимата на Южното полукълбо, която през юли е в разгара си, и стартира да се усеща полъхът на екватора. Наново пълним басейна с океанска вода, към този момент работи къндишънът – гмуркаме се в лятото на Северното полукълбо.
Обаче нулевият паралел се оказа невидимо затруднение като предел, който би трябвало да се прескочи. Цели 20 часа се кандилкахме на дрейф заради две протекли цилиндрови втулки на дизел генератор. И тъкмо тук, на екватора, гръмна чудноват скандал. След като проработи къндишънът, капитанът разпореди всичко по надстройката да бъде блиндирано като се изключи една врата за връзка с основна палуба. Качва се на мостика, когато на вахта е втория асистент, и заварва отворена вратата към крилото на десния ръб. Какво са си споделили уединено и на какви децибели, никой не знае. Барото сне от вахта втория асистент, реалокира третия да кара от среднощ до 04,00 и от обед до 16,00 часа, а той персонално пое времето от 08,00 до обед и от 20,00 часа до среднощ. До края на автобуса. Вторият асистент се покри – нито екипаж, нито пътник, съвсем не излиза от каютата си. Със сигурност ще има арбитраж след края на автобуса, допускам, че на брега причините на втория асистент ще се окажат по-силни от капитанските в морето.
За всички е тягостно, когато номер едно в екипажния лист е човек със самочувствие за безпогрешност и лична, много странна, ценностна система. Никъде – в Израел, Съединени американски щати, Гърция, Италия и Аржентина, не мръдна на крачка от кораба, като че ли се опасява, че някой ще седне на капитанския стол. Не съм го чул да каже на някого една човешка и неслужебна дума. Сега гледа самичък видео в моряшкия салет, момчетата го чакат да се качи на мостика за вахта от 20,00 до среднощ и чак тогава помещението замязва на пчелен кошер. Старши помощникът също прегря и подвигна вманиачен скандал на готвача заради слисващ мотив. Чинията с нощната закуска в хладилника в офицерския салет била с три маслини по-малко, в сравнение с в моряшкия. Потърпевшият имаше професионално самочувствие като за Шератон и не се сконфузи, а контраатакува с високи децибели и се получи оперетен театър. Понеже нито Жан-Пол Сартр, нито някой от литературните му герои е бил в екипажа на транспортен съд „ Родина “, чудя са по какъв начин е стигнал до прозрението, че „ Адът – това са другите “?
Гибралтар. След 20 дни безстопанствен океан, най-сетне сме в нечии териториални води. Държавата няма значение. Протокът ни посреща и изпраща с гъста мъгла. Да не би природата да се пробва да предсказва бъдещето? Психоза тресе екипажа. Смените! Рейсът свършва, а публична информация по какъв начин и по кое време ще се приберем от Хайфа, няма. Неофициалната – частни радиограми и диалози посредством Варна радио, е смущаваща. Трудно се образува заменен екипаж. Лято е, работата на 50 000-тонен транспортен съд е тежка, маршрутите са презокеански… Чуят ли за „ Родина “, емигрантски настроения обземат много моряци. Когато тръгнахме от Аржентина към Израел, заменихме нормални поздрави като Добро утро с Отбива! Със значение на войнишкото Служба няма! Стандартното Наздраве при влизане и излизане от салета преди и след хранене също стана Отбива! Въпрос на броени дни е да забележим дали в действителност няма работа.
Най-малък ход, вместо Стоп машини! Момчетата от палубна команда още веднъж извършват ритуала „ Свето кръщение “. С блажна багра, вместо вода. На ляв и десен ръб, зад кърмата и горе на мостика свети името „ Дина “, вместо „ Родина “. С това име излязохме от Израел, с това се връщаме. Предохранителна мярка, другояче транспортен съд, който излиза от израелско пристанище, не може да влезе в арабско. Лятното Средиземно море и понижените обороти помогнаха задбордната работа да приключи без произшествия. Слава Богу.
03.08. – 04.08.1993 година, Хайфа – кеят
Поемам вахта 12,00 – 16,00 часа и към момента съм в незнание. Около 14,00 най-сетне се получи чаканият телекс за промените и незабавно бе свикано общокорабно заседание. Няма по какъв начин да участвам, на мостика в пристанище може без човек, в машинното поделение – в никакъв случай. Звъни телефонът и слушам задгробния глас на втория асистент. Извини се, че се обажда на мен, не можел да звъни в салета, с цел да не попадне на капитана. Помоли незабавно да пратя доктора при него, чувствал се доста зле. Разбира се, че незабавно набрах номера на салета, отзова се основният монтьор и му предадох сигнала за спешна помощ. Половин час по-късно ми се обади дядя Киря, вторият монтьор. Зарадва ме, че съм в листата на късметлиите, тъй като не за всички от екипажа има смени.
Пристига Чефо за идната вахта и като видях траурната му физиономия, поздравът Отбива! заседна някъде в гърлото ми. Освен за него, няма смени още за старши помощника, палубния боцман, трима от палубна команда и третия монтьор, само че по негово предпочитание. Всички останали се прибират у дома, а те не престават за Бразилия.
Преди вечеря домакинска команда раздаде по три кг шоколад на калпак. Натрупвания от всякакви икономии. Тъкмо в точния момент, незабавно се заех с багажа и без да дремна най-малко час-два, одобрих последната нощна вахта. Около 01,15 часа ми се обади капитанът и разпореди до 07,00 в машинното поделение да се въздържаме от шумопроизвеждащи дейности, изключително зад ръб. Оставих записка на пулта, предадох устно заповедта на сътрудника от идната вахта. Обаче ранобудният основен монтьор, дружно с двамата фитери, на разсъмване по някаква причина превъртели гребния вал. Оказа се, че това е жестоко нарушаване, защото локалните служби прослушват бреговата линия като предварителна защита срещу подводен тероризъм. По тази причина се състоя и последният за автобуса капитански скандал.
Време е да напусна плаващата менажерия. С новия жител на моята каюта бяхме дружно не повече от 15 минути. Призна ми, че е приел да се качи на „ Родина “ в последния миг, единствено против обещанието на инспектора повече да не го праща на този транспортен съд. Благодарих му и от своя страна признах, че тъкмо в този момент нямам никаква работа в Бразилия.
Късно следобяд с рейс се придвижихме от порт Хайфа до летището в Тел Авив. При обстойната инспекция се провалих в общуването си на британски, освен това на обикновено равнище. На въпроса по кое време съм събрал багажа си решително отвърнах:
- Туморо.
Но когато индивидът против мен размени служебната маска с необятна усмивка, незабавно се поправих. Не, не, на следващия ден, през вчерашния ден, несъмнено. В отговора на други сходни въпроси не позволих гаф. Излетяхме за Кайро. Струпахме багажа на куп, охраняван от двама души, тъй че ми се наложи да изкарам още една нощна вахта, този път като часови. Призори се качихме на борда на Ту-154 и незабавно заспах, разсъни ме слънцето на летище София. Тук ни чакаше рейс на БМФ. Оказа се, че единствено капитанът живее в столицата. Показа се на вратата на транспортното средство, изрече нещо като доброжелание, на което никой не обърна внимание. Двама за Бургас, един за Пловдив, всички останали за Варна. Някак незабелязано пред очите ми се появиха тепетата на града, в който са родени децата ми.
На колелото до панаира се озовах самичък с 35 кг багаж при нозе. Два пъти повече, в сравнение с за хималайска експедиция, само че на моряка остават единствено последните 200 метра до най-важния връх – дома.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ