Колко чини главен механик при капитанско ръководство на БМФ?
КОРАБ „ ОСОГОВО “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
28.07.2002 година – 31.01.2003 година
На 27 юли се качих на нощния трен Пловдив – Варна и малко след 05,00 часа слязох на гара Повеляново. Показах моряшкия си паспорт на дежурния железничар, помолих го да оставя багажа си при него и потеглих да ревизира дошъл ли е към този момент на Варна – запад транспортен съд „ Осогово “. Да, увериха ме на портала на пристанището, преди малко завърши маневрата. В 07,00 на борда ме посрещна камериер, който приготвя салета за закуската.
- Ти идваш някъде отдалеко, за варналии е доста рано.
Така върша, идвам отдалеко, само че първи потупвам по рамото сътрудника, който слиза в отпуск.
Преди да плувам, незабавно плавам в конска пот – разгарът на лятото е. Два-три дни по този начин и гърдите ми ще се покрият с червени точици. Позната история, само че малко преди да навлезем в Азовско море по Керч канал ливна пороен дъжд и стана ветровито. Отвориха се два казуса: не мога да херметизирам финестрина си и отнякъде в каютата ми прониква задбордна вода, цопам до гален. Доживях да видя по какъв начин в Азовско море жива вълна трансферира борда и блъска финестрина ми. Оказа се, че на остарял транспортен съд челната каюта не е преимущество.
Обаче машинното поделение ме изненада прелестно. След „ Средна гора “, „ Странджа “ и „ Люлин “ това е четвъртият ми транспортен съд от серията, създадена в японски корабостроителници. Явно тук е пипано професионално и като употреба, и като профилактика. Обяснението е елементарно: дълги години основният монтьор се качва единствено на този транспортен съд и е оставил разбираем почерк, напряко калиграфия. Странен човек, интровертен вид.
В Мариупол, с изключение на цялостни хамбари с въглища, „ натоварихме “ и три дребни расови кученца, които комерсиалният представител на БМФ изпраща като дарове за началници в параходството. Обзаведохме площадката към спомагателния казан по този начин, че палетата да не могат да паднат от нея, стъкмихме съвсем първокласен спален ъгъл, плюс храна и вода на стомах. Не съм карал по-приятни вахти, 4 часа минават като 40 минути, като че ли си на 17 с първо гадже. Всъщност шефът беше основния кучкар. Не бях виждал усмивката му при всекидневните служебни контакти. Не зная персоналните му неща – женен, разведен, радвал ли се е на деца и внуци, с кутретата той беше самото любвеобилие и от лицето му не слизаше 24-каратова усмивка.
Капитан Генчо Пушката се мръщи на каютните разпивки, може би го прави проформа и не държи да минава за въздържател. След 30 години в морето е позагубил чувството си за индивида, само че не и за кораба. Като първокачествен моряк се показа при заставането в порт Трабзон, турски град на Черно море, играл забележителна роля в района епохи преди османския интервал. В дълбокия залив може да се легне на дрейф, само че няма по какъв начин да се хвърли котва с 50 ключа на вода. На свободните 140 метра кейово място застана 126-метровият „ Осогово “. Фамозна маневра като нахлузване на ръкавица. Два български и два съветски кораба возят въглища за Турция. Между кърмата на единия „ казак “ и нашата има-няма 7-8 метра, риболовците могат да си оплетат чепаретата.
Много обичам пристанищни градове като Трабзон. Достатъчно огромен, с доста благоприятни условия и една от най-важните: излизаш от портала и без да ползваш превоз, към този момент си на пазарни улици, имаш налични пощенски услуги, а в случай че си фен на саралията, попаднал си в райско кътче. Този път на крачки отвън пристанището ме стопира закръглена жена към 30-те:
- Отел, отел?
Учтиво изяснявам, не на турски, несъмнено, че съм чужденец, който има другари в града и бърза да се срещне с тях. Не се числя към групата за „ мокри поръчки “ нито в Русия, нито в Украйна, още по-малко ми би трябвало хотел в Турция. Но и на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, съдейки по нашия екипаж, българският моряк към този момент не пролива толкоз сперма и алкохол, колкото в „ положителното остаряло време “. А в Трабзон към този момент си имам обичано място за отдих – стадиона с открит достъп и добре поддържано тревно покритие на футболния терен.
Няма по какъв начин да не върша съпоставяне с екипажите от 80-те години, с които плавах надалеч на изток и на запад. Промени се времето, мнозина избраха корабите на задгранични компании, това промени екипажните описи. Вдигна се междинната възраст, падна културното равнище. В моряшкия салет не са малко тези, които за послание към другия употребяват сексуален орган с желание към женския жанр. Фитерът, който ми е прочут от предходния автобус със „ Средна гора “, е еволюирал от първичен към нахален вид. Държи се като неангажирано с нищо съпътстващо лице, с изключение на с бутилката. И това доживях да видя – изпика се в мивката, в която камериерът мие чиниите. Дотам се стига в атмосфера на всепозволеност и безотговорност.
В среднощ на неходова вахта очаквам промяната. Минава час, час и половина – няма. Човекът не е на кораба. Появи се с викове не в работно облекло, направи вманиачен скандал, че съм в машинното поделение, вместо него. Тръгнах си, без да отроня дума. Колегата е с много килограми наднормено тегло, наподобява на тлъста евнухска безформеност. Не е не запомнил за времето в нечии прегръдки. Кръчмарска история.
Варна постоянно е била най-нервното пристанище. Сега виждам, че локалните, които употребяват „ гарнизонен отпуск “, след повече от 24 часа вкъщи се връщат на кораба, подготвени на свада до озлобление, като че ли са изгубили война. Добре че комшия по каюта ми е почтен човек, та чак добродушен. Единствената му чудноватост е, че може да бъде хазаин, само че не и посетител в непозната каюта. Струва ми се, че към този момент не мога нито едното, нито другото. Поведенческите реакции портретират моряка. Позволяваш си да хапнеш повечко самун – ти си селянин. Носиш на повече от половин бутилка концентрат – мъжко момче. Така я караме. Много ми е приветлив вторият монтьор, мъж пред пенсия и дядо на две внучета в Аспарухово. При маневра за отплаване търчи на кърмата, с цел да помаха за довиждане на децата, които гледат от Аспаруховия мост. Тръгнали сме не към нос Хорн, а за Иличевск (сега Черноморск), към 300 благи, само че страстта си е страст, а ритуалът – обред.
За нашенските докери социализмът не е приключил. Разтоварват към 9000 тона въглища за 15-16 или 60 часа. Или бързат в хамбарите бучка да не остане за последваща промяна, или галантно оставят тонове за обиране. Знаят, че в случай че контролата завърши в 23,55 часа, екипажът получава командировъчните долари за денонощието, само че в случай че подписът е в 00,05 часа – денгуба. И докерите, и служителите не могат да бъдат омилостивени с минерална вода, капитанът, който губи повече от всички други, би трябвало да посегне към запасите от стъклени опаковки. Понякога и това не оказва помощ.
Мене персонално докерските настроения доста пъти са ме дразнили, само че един път бяха на път да ме изкарат от релси. Пристигаме рано сутринта на Варна – запад, на таблото написа общ брой на екипажа на следващия ден в 09,00 часа, идва ми редът за „ гарнизонен отпуск “ и умерено пипвам предиобедния трен за Пловдив. Готвех се да пътувам назад през нощта, само че към 22,00 часа ми се обади четвъртият монтьор, че в среднощ целият екипаж би трябвало да бъде на борда, хамбарите към този момент били съвсем празни. Нямам различен вид, с изключение на спешно прибиране с такси. Повече от час изгубих, до момента в който убедя някоя компания да ми обезпечи превоз. Закъснях, несъмнено, само че заради застъпничеството на основния монтьор и благоразположението на капитана, контролата се качи на борда след прибирането ми. Шефът постоянно се оплаква, че управлението на БМФ е капитанско, не щеш ли най-малко на този транспортен съд първите хора на мостика и машината са в синхрон 1:1. Така и не разбрах за какво към обед докерите са тръгнали на напред.
Оказа се, че и някои служби не са не запомнили социализма. Привечер, при изцяло подготвен транспортен съд, маневрата за отплаване от Варна – запад се отсрочи за другия ден заради липса на акумулатори за буйовете, които нощем отбелязват фарватера в езерото.
Мариупол, въглищарският пристан. „ Осогово “ е единствено на десетина метра зад „ Стара планина “. Морето „ събира “ планини, в географията по този начин не може. Главният монтьор слиза в машинното поделение, а край него прелита птиче. Вероятно е влезнало през светлиците. Той незабавно заряза всичко друго и повече от час игра на криеница с пърхащата животинка. Успя да я хване и незабавно я понесе към каютата си за обгрижване. От времето, когато на борда бяха трите кученца, не бях го виждал по този начин одушевен. Скоро след отплаването се появи в нормалната си светлина. Изпищя лагер на турбината на основния мотор. На тази серия кораби към този момент нямаше машинни боцмани, шефът персонално измъкна от магазията железна кутия, в която десетки години в херметична среда е съхранявана скъпоценната част. Асистиран само от втория монтьор, постепенно и методично реши казуса и турбината още веднъж запя песента си на няколко хиляди оборота. Главен монтьор с основна писмен знак. Почерпи „ по чашка “, както обича да се показва.
В Мариупол стана и нещо занимателно, за което узнах от готвача, душеприказчик на капитана около персоналните кулинарни гъдели. Нахлуват бойко при барото двама от митницата и декларират, че са „ необявени “ 120 яйца и 20 македонски наденици. Голям проблем, да го уредим с 300 $ на джоб. Ами, щом казусът е толкоз огромен, незабавно ще уведомя посланика в Киев. Както се споделя във фолклора, господата „ подгъзурват куйрука “ и се изнизват. Капитанът, несъмнено, е спазил правилото да даде на контролата „ полагаемите “ 20 $, с цел да не тарашат из кораба, все пак санитарният надзор отмъква от камбуза най-малко две пилета. Ето че и самосиндикални самодейци не липсват…
И в Керч съм за първи път. Обявен за един от 12-те градове-герои след Втората международна война, увековечени с монумент. Без Ленин на фундамент и улица на неговото име не може. Драматичният спектакъл носи името на Пушкин. Керч пази наименованията от времената на Съюз на съветските социалистически републики, не на всички места, несъмнено. Обществената тоалетна на пазара се употребява против 40 копейки, само че е безвъзмездна за деца до 12 години, незрящи, инвалиди от Отечествената война, от скорошната афганистанската случка (1979 – 1989 г.) и чернобилци.
В средата на декември Азовско море замръзна. Докъдето очи стигат – все бяла пустота, аха да се появят шейни с еленови или кучешки впрягове край зъзнещите кораби. Това е единствено началото, след два-три дни корабите без ледови клас няма да могат да пробиват. Маневрата за заставане на въглищарския пристан в Мариупол нормално трае не повече от 2 часа, в този момент я започнахме в 05,30 и приключихме в 19,30 часа. Излизането от пристанището и противоположният път съвсем до Керч канал стана с ледоразбивач пред бака и влекач зад кърмата, който в тази ситуация „ играе “ тласкач. Случва се ледоразбивачът да опре зурла в дебела бариера, да се връща обратно по дирята си и да нападна още веднъж със усилване. За да не се качим върху кармата на лидера, постанова се мостикът да желае от „ Пълен напред “ през „ Стоп “ до „ Пълен обратно “. Това – за секунди. Зиме Азов не се майтапи.
В Москва градусите паднаха до минус 32. Бездомници и пияници умират под намерено небе. По радиоефира руснаците се укоряват в безразличие и безучастие. Късно е. Изпадналият на улицата би трябвало да бъде спасяван много по-рано.
Поредната Нова година на море – за първи път в два салета. И за първи път основният и вторият монтьор минути след дванадесетия час слязоха в машинното поделение с чаши в ръка да поздравят сменящите се вахти.
Във Варна имах къса среща с капитан Кольо Дързев в офиса на морска компания. С него бях девет месеца на „ Каравелов “ из Далечния изток. Много си бледен, посрещна ме вместо привет. Такава е плебейската отмалялост, кептън, бледолико сходство на жълтата гостенка, пошегувах се. Шест месеца съм в морето, зима е. Върви, върви да хапнеш нещо, което не е за котки и моряци. Послушах го. В работен ден обядвах Бяла неделя с кафяв течен шоколад, преди да се прибера на кораба вечерях Постенето на будисткия духовник в китайски ресторант.
След 188 дни на борда, 18 товара съветски и украински въглища за български и турски пристанища, време е за отпуск. За първи път зная, че ще се върна на „ Осогово “, това е моят транспортен съд. До приватизация, до превръщането му в скрап или до пенсия? Дай Боже време камъкът да не се търкаля и да хване мъх.
На фотографията: Трабзон
Нейко ДАМЯНОВ
28.07.2002 година – 31.01.2003 година
На 27 юли се качих на нощния трен Пловдив – Варна и малко след 05,00 часа слязох на гара Повеляново. Показах моряшкия си паспорт на дежурния железничар, помолих го да оставя багажа си при него и потеглих да ревизира дошъл ли е към този момент на Варна – запад транспортен съд „ Осогово “. Да, увериха ме на портала на пристанището, преди малко завърши маневрата. В 07,00 на борда ме посрещна камериер, който приготвя салета за закуската.
- Ти идваш някъде отдалеко, за варналии е доста рано.
Така върша, идвам отдалеко, само че първи потупвам по рамото сътрудника, който слиза в отпуск.
Преди да плувам, незабавно плавам в конска пот – разгарът на лятото е. Два-три дни по този начин и гърдите ми ще се покрият с червени точици. Позната история, само че малко преди да навлезем в Азовско море по Керч канал ливна пороен дъжд и стана ветровито. Отвориха се два казуса: не мога да херметизирам финестрина си и отнякъде в каютата ми прониква задбордна вода, цопам до гален. Доживях да видя по какъв начин в Азовско море жива вълна трансферира борда и блъска финестрина ми. Оказа се, че на остарял транспортен съд челната каюта не е преимущество.
Обаче машинното поделение ме изненада прелестно. След „ Средна гора “, „ Странджа “ и „ Люлин “ това е четвъртият ми транспортен съд от серията, създадена в японски корабостроителници. Явно тук е пипано професионално и като употреба, и като профилактика. Обяснението е елементарно: дълги години основният монтьор се качва единствено на този транспортен съд и е оставил разбираем почерк, напряко калиграфия. Странен човек, интровертен вид.
В Мариупол, с изключение на цялостни хамбари с въглища, „ натоварихме “ и три дребни расови кученца, които комерсиалният представител на БМФ изпраща като дарове за началници в параходството. Обзаведохме площадката към спомагателния казан по този начин, че палетата да не могат да паднат от нея, стъкмихме съвсем първокласен спален ъгъл, плюс храна и вода на стомах. Не съм карал по-приятни вахти, 4 часа минават като 40 минути, като че ли си на 17 с първо гадже. Всъщност шефът беше основния кучкар. Не бях виждал усмивката му при всекидневните служебни контакти. Не зная персоналните му неща – женен, разведен, радвал ли се е на деца и внуци, с кутретата той беше самото любвеобилие и от лицето му не слизаше 24-каратова усмивка.
Капитан Генчо Пушката се мръщи на каютните разпивки, може би го прави проформа и не държи да минава за въздържател. След 30 години в морето е позагубил чувството си за индивида, само че не и за кораба. Като първокачествен моряк се показа при заставането в порт Трабзон, турски град на Черно море, играл забележителна роля в района епохи преди османския интервал. В дълбокия залив може да се легне на дрейф, само че няма по какъв начин да се хвърли котва с 50 ключа на вода. На свободните 140 метра кейово място застана 126-метровият „ Осогово “. Фамозна маневра като нахлузване на ръкавица. Два български и два съветски кораба возят въглища за Турция. Между кърмата на единия „ казак “ и нашата има-няма 7-8 метра, риболовците могат да си оплетат чепаретата.
Много обичам пристанищни градове като Трабзон. Достатъчно огромен, с доста благоприятни условия и една от най-важните: излизаш от портала и без да ползваш превоз, към този момент си на пазарни улици, имаш налични пощенски услуги, а в случай че си фен на саралията, попаднал си в райско кътче. Този път на крачки отвън пристанището ме стопира закръглена жена към 30-те:
- Отел, отел?
Учтиво изяснявам, не на турски, несъмнено, че съм чужденец, който има другари в града и бърза да се срещне с тях. Не се числя към групата за „ мокри поръчки “ нито в Русия, нито в Украйна, още по-малко ми би трябвало хотел в Турция. Но и на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, съдейки по нашия екипаж, българският моряк към този момент не пролива толкоз сперма и алкохол, колкото в „ положителното остаряло време “. А в Трабзон към този момент си имам обичано място за отдих – стадиона с открит достъп и добре поддържано тревно покритие на футболния терен.
Няма по какъв начин да не върша съпоставяне с екипажите от 80-те години, с които плавах надалеч на изток и на запад. Промени се времето, мнозина избраха корабите на задгранични компании, това промени екипажните описи. Вдигна се междинната възраст, падна културното равнище. В моряшкия салет не са малко тези, които за послание към другия употребяват сексуален орган с желание към женския жанр. Фитерът, който ми е прочут от предходния автобус със „ Средна гора “, е еволюирал от първичен към нахален вид. Държи се като неангажирано с нищо съпътстващо лице, с изключение на с бутилката. И това доживях да видя – изпика се в мивката, в която камериерът мие чиниите. Дотам се стига в атмосфера на всепозволеност и безотговорност.
В среднощ на неходова вахта очаквам промяната. Минава час, час и половина – няма. Човекът не е на кораба. Появи се с викове не в работно облекло, направи вманиачен скандал, че съм в машинното поделение, вместо него. Тръгнах си, без да отроня дума. Колегата е с много килограми наднормено тегло, наподобява на тлъста евнухска безформеност. Не е не запомнил за времето в нечии прегръдки. Кръчмарска история.
Варна постоянно е била най-нервното пристанище. Сега виждам, че локалните, които употребяват „ гарнизонен отпуск “, след повече от 24 часа вкъщи се връщат на кораба, подготвени на свада до озлобление, като че ли са изгубили война. Добре че комшия по каюта ми е почтен човек, та чак добродушен. Единствената му чудноватост е, че може да бъде хазаин, само че не и посетител в непозната каюта. Струва ми се, че към този момент не мога нито едното, нито другото. Поведенческите реакции портретират моряка. Позволяваш си да хапнеш повечко самун – ти си селянин. Носиш на повече от половин бутилка концентрат – мъжко момче. Така я караме. Много ми е приветлив вторият монтьор, мъж пред пенсия и дядо на две внучета в Аспарухово. При маневра за отплаване търчи на кърмата, с цел да помаха за довиждане на децата, които гледат от Аспаруховия мост. Тръгнали сме не към нос Хорн, а за Иличевск (сега Черноморск), към 300 благи, само че страстта си е страст, а ритуалът – обред.
За нашенските докери социализмът не е приключил. Разтоварват към 9000 тона въглища за 15-16 или 60 часа. Или бързат в хамбарите бучка да не остане за последваща промяна, или галантно оставят тонове за обиране. Знаят, че в случай че контролата завърши в 23,55 часа, екипажът получава командировъчните долари за денонощието, само че в случай че подписът е в 00,05 часа – денгуба. И докерите, и служителите не могат да бъдат омилостивени с минерална вода, капитанът, който губи повече от всички други, би трябвало да посегне към запасите от стъклени опаковки. Понякога и това не оказва помощ.
Мене персонално докерските настроения доста пъти са ме дразнили, само че един път бяха на път да ме изкарат от релси. Пристигаме рано сутринта на Варна – запад, на таблото написа общ брой на екипажа на следващия ден в 09,00 часа, идва ми редът за „ гарнизонен отпуск “ и умерено пипвам предиобедния трен за Пловдив. Готвех се да пътувам назад през нощта, само че към 22,00 часа ми се обади четвъртият монтьор, че в среднощ целият екипаж би трябвало да бъде на борда, хамбарите към този момент били съвсем празни. Нямам различен вид, с изключение на спешно прибиране с такси. Повече от час изгубих, до момента в който убедя някоя компания да ми обезпечи превоз. Закъснях, несъмнено, само че заради застъпничеството на основния монтьор и благоразположението на капитана, контролата се качи на борда след прибирането ми. Шефът постоянно се оплаква, че управлението на БМФ е капитанско, не щеш ли най-малко на този транспортен съд първите хора на мостика и машината са в синхрон 1:1. Така и не разбрах за какво към обед докерите са тръгнали на напред.
Оказа се, че и някои служби не са не запомнили социализма. Привечер, при изцяло подготвен транспортен съд, маневрата за отплаване от Варна – запад се отсрочи за другия ден заради липса на акумулатори за буйовете, които нощем отбелязват фарватера в езерото.
Мариупол, въглищарският пристан. „ Осогово “ е единствено на десетина метра зад „ Стара планина “. Морето „ събира “ планини, в географията по този начин не може. Главният монтьор слиза в машинното поделение, а край него прелита птиче. Вероятно е влезнало през светлиците. Той незабавно заряза всичко друго и повече от час игра на криеница с пърхащата животинка. Успя да я хване и незабавно я понесе към каютата си за обгрижване. От времето, когато на борда бяха трите кученца, не бях го виждал по този начин одушевен. Скоро след отплаването се появи в нормалната си светлина. Изпищя лагер на турбината на основния мотор. На тази серия кораби към този момент нямаше машинни боцмани, шефът персонално измъкна от магазията железна кутия, в която десетки години в херметична среда е съхранявана скъпоценната част. Асистиран само от втория монтьор, постепенно и методично реши казуса и турбината още веднъж запя песента си на няколко хиляди оборота. Главен монтьор с основна писмен знак. Почерпи „ по чашка “, както обича да се показва.
В Мариупол стана и нещо занимателно, за което узнах от готвача, душеприказчик на капитана около персоналните кулинарни гъдели. Нахлуват бойко при барото двама от митницата и декларират, че са „ необявени “ 120 яйца и 20 македонски наденици. Голям проблем, да го уредим с 300 $ на джоб. Ами, щом казусът е толкоз огромен, незабавно ще уведомя посланика в Киев. Както се споделя във фолклора, господата „ подгъзурват куйрука “ и се изнизват. Капитанът, несъмнено, е спазил правилото да даде на контролата „ полагаемите “ 20 $, с цел да не тарашат из кораба, все пак санитарният надзор отмъква от камбуза най-малко две пилета. Ето че и самосиндикални самодейци не липсват…
И в Керч съм за първи път. Обявен за един от 12-те градове-герои след Втората международна война, увековечени с монумент. Без Ленин на фундамент и улица на неговото име не може. Драматичният спектакъл носи името на Пушкин. Керч пази наименованията от времената на Съюз на съветските социалистически републики, не на всички места, несъмнено. Обществената тоалетна на пазара се употребява против 40 копейки, само че е безвъзмездна за деца до 12 години, незрящи, инвалиди от Отечествената война, от скорошната афганистанската случка (1979 – 1989 г.) и чернобилци.
В средата на декември Азовско море замръзна. Докъдето очи стигат – все бяла пустота, аха да се появят шейни с еленови или кучешки впрягове край зъзнещите кораби. Това е единствено началото, след два-три дни корабите без ледови клас няма да могат да пробиват. Маневрата за заставане на въглищарския пристан в Мариупол нормално трае не повече от 2 часа, в този момент я започнахме в 05,30 и приключихме в 19,30 часа. Излизането от пристанището и противоположният път съвсем до Керч канал стана с ледоразбивач пред бака и влекач зад кърмата, който в тази ситуация „ играе “ тласкач. Случва се ледоразбивачът да опре зурла в дебела бариера, да се връща обратно по дирята си и да нападна още веднъж със усилване. За да не се качим върху кармата на лидера, постанова се мостикът да желае от „ Пълен напред “ през „ Стоп “ до „ Пълен обратно “. Това – за секунди. Зиме Азов не се майтапи.
В Москва градусите паднаха до минус 32. Бездомници и пияници умират под намерено небе. По радиоефира руснаците се укоряват в безразличие и безучастие. Късно е. Изпадналият на улицата би трябвало да бъде спасяван много по-рано.
Поредната Нова година на море – за първи път в два салета. И за първи път основният и вторият монтьор минути след дванадесетия час слязоха в машинното поделение с чаши в ръка да поздравят сменящите се вахти.
Във Варна имах къса среща с капитан Кольо Дързев в офиса на морска компания. С него бях девет месеца на „ Каравелов “ из Далечния изток. Много си бледен, посрещна ме вместо привет. Такава е плебейската отмалялост, кептън, бледолико сходство на жълтата гостенка, пошегувах се. Шест месеца съм в морето, зима е. Върви, върви да хапнеш нещо, което не е за котки и моряци. Послушах го. В работен ден обядвах Бяла неделя с кафяв течен шоколад, преди да се прибера на кораба вечерях Постенето на будисткия духовник в китайски ресторант.
След 188 дни на борда, 18 товара съветски и украински въглища за български и турски пристанища, време е за отпуск. За първи път зная, че ще се върна на „ Осогово “, това е моят транспортен съд. До приватизация, до превръщането му в скрап или до пенсия? Дай Боже време камъкът да не се търкаля и да хване мъх.
На фотографията: Трабзон
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ