Любовта си заслужава песните, но на какво отгоре се опоетизира морето?
КОРАБ „ ОСОГОВО “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
11.06.2003 година – 04.09.2003 година, Варна – рейдът – КРЗ – Варна – рейдът
Пак съм на борда на „ Осогово “. Моят транспортен съд. И единствено с един ден изпреварих маневрата за влизане в Кораборемонтния цех, току в подножието на Аспаруховия мост. Такова скупчване на кораби на единица повърхност не съм виждал: „ Й. Николова “, „ Плана “, „ Балчик “, „ Лудогорец “, „ Мусала “, „ Осогово “.
Падна огромно бягане в първия ден на ремонта, а час-два преди среднощ се изсипа пороен дъжд с орехова градушка. Тичам нагоре да затварям светлици. Грозни трескавици озаряват кораба, като че ли всеки миг ще избухне в пламъци, върху каската ми барабанят ледени парчета. Моряк по чехли, пай панталон, зимно яке и най-важният аксесоар – каската. От нозете към главата това си е възходяща последователност.
Неколцина от екипажа са имали мемоари на девети май да се качат на „ Беласица “, само че шест дни преди този момент, след излизането от Керч канал в посока Варна, надстройката на кораба бе съществено повредена от пожар. Човек с 65 % изгаряния си отиде, различен бе закърпен в болница, а корабът, който имаше годни документи до 31.12.2004 година и можеше да проработи още много моряшки самун, излезе от употреба. Официалната и моряшката версия за случая значително се разграничават, евентуално втората е по-достоверна. Хора, взели участие в гасенето на пожара, споделят, че става дума за каютна технология с горене на алкохол за „ ликвидиране “ на метила от самогона, който след обработката става кадърен за приложимост.
Сега, единствено на към 400 метра от „ Осогово “, „ Беласица “ е на закътан пристан в близката корабостроителница и чака ред или за ремонт, или ще бъде трансфорат в скрап. Газих прегорели треви, гоних гущери и вместо през пушилката на въглища или клинкер за първи път стигнах до трапа на транспортен съд по козя пътека. Грозна картина. Няколко изцяло изгорели каюти, одимена до чернилка надстройка и неизтребима миризма на дим. Група моряци дават наряди като пазачи, с единия от тях се познаваме от еврейската линия. Шегува се, че най-сетне е намерил надеждна терапия срещу тютюнопушене. Тук не ти идва мислено освен за цигара, ами не ти се протяга ръка към сандвича.
Със здрава стрелба ремонтът на „ Осогово “ напредва като на фронт. Тотални мото-, котло- и турбочистки, монтаж на нови помпи и тръбопроводи, замяна на секции от обшивката на корпуса, палубата, надстройката, хамбарите. Въпреки високите децибели въпреки всичко се дочува шушукането, че някой „ верен “ човек сигурно знае, че ще успее да приватизира остарялото корито. Възникват и различия. При дублирането на парната питателна помпа на спомагателния казан с електрическа основният монтьор титуляр и негов сътрудник дубльор подвигнаха пара, че липсва съосие сред мотор и водна част. Разбутаха с ръмжене защитния кожух: тия бачкери тръгнали пари да вадят, а за нищо не ги бива. Бригадирът на групата монтажници се развика: Кьорави ли сте, че помпата по този начин излиза от завода, грях има който ви заплаща с долари.
Кой защо става, е написано черно на бяло. БМФ е опаковано с разгласи на компании, които търсят моряци (старши асистент, втори и трети монтьор, боцман) с добър британски и опит за работа под непознат байрак. Ясно е и къде остава шкартото. Четвърти механици съм виждал не четири, а най-малко 40. Тук на ремонта попадна някаква персона, на която постоянно ще липсват първите седем гувернантки. Няма по какъв начин да не го виждам, въпреки че се старая да не го виждам. Усещам, че шефът ще го търпи на ремонта, само че няма да го допусне в екипажа за автобуса.
Голям шанс е, че на борда има сътрудник от Пловдивския край. С него въртим наряди и почивки по цяла седмица, което е съвсем половин чиновнически отпуск. Проблем е, че след ремонта на кораба човек се впряга и с ремонт у дома.
Към края на юли френските морски управляващи желаеха от България, което значи БМФ, да спре 11 % от корабния си парк като неприспособим да посещава западноевропейски пристанища. И единствено три дни по-късно арестуваха транспортен съд „ Добруджа “ с обвиняването, че измежду бял ден изхвърля сантини в Ламанша. Абсурд, даже вманиачен основен монтьор не би си разрешил това тъкмо там по това време. Много надалеч съм от експертиза по въпроса, само че ми се коства, че този акт по-скоро е политическо предизвестие освен да не посещаваме пристанищата им, само че и да не минаваме около тях. И след ремонта „ Осогово “ ще си остане с стеснен регион на корабоплаване: Черно, Азовско и Мраморно море, може от време на време да навлиза и в Средиземно, само че не и да минава оттатък Гибралтар. Жална им майка на екипажите по западната линия, само че просто няма метод мечката да не заиграе хоро и в нашия двор. Порт стейт надзор (Държавен пристанищен контрол) с безчет условия ще прави пристанището по-опасно за кораба от разбушувано море.
Вече сме на док. Контрольорите от защитата на труда доста държат да се работи с каска на главата и глобяват крепко, само че не обръщат никакво внимание на неистовото пушене на цигари. Вече доста внимавам да не се появя на палубата без пластмасовата си шапка. Два дни бяхме без течаща вода заради ремонт в моряшка каюта. Камериерите миеха посуда на брега и макар рисковете на трасето и разнасянето по всички страни не счупиха нито една паница.
Просрочихме позицията и вместо нас „ Хемус “ взе направлението Варна – Мариупол – Варна, а ние се озовахме на рейда за цели шест дни. Какъв регулировчик е сезонното „ р “? В жегата на 31 август две шишета по литър и половина вода ми бяха малко. На 1 септември при ветровитата хладина и спадналите температури на рейда литър ми беше доста. Ако от мен зависи, преходният месец ще се изписва по този начин: септемвРи. Оказа се, че висим тук, с цел да обогатим биографиите си с още един парадокс. Вискозитетът на признатия в танковете мазут, цели 100 тона, изисква подгрев над 110 градуса, много повече от опциите на нашата система. Пристига бункеровчик – източваме. Пристига различен – още веднъж зареждаме. Макар алегорично, два дни рейд към този момент си ги броя за един ден затвор. Прибирам се в каютата си, с скука запращам работните ръкавици на пода и на мига те замязват на умолително протегнати шепи на бедняк. Осиромашахме през продължителния ремонт, време е да заработим нещо в зелено.
05.09.2003 година – 10.12.2003 година
Най-важното след ремонт е машинното поделение да „ светне “. Това няма по какъв начин да стане с вода, прахуляк за пране, парцали и стирка, а с блажна багра. Площадките – в зелено, бордовете – в бяло. Само че корабът към този момент е в употреба, влезнали сме в режим ходова вахта-вахта, есенното море кандилка повече от лятното. „ …Слой капеща багра лицето е покрил “, споделя Микеланджело, който прекарва четири години напълно самичък на скелето под сводовете на Сикстинската шапка, рисувайки фреските без никакви помощници. На „ Осогово “ е по-зле, боята може да капе върху лицето, гащеризона, обувките ти, само че не и върху към този момент „ зографисаната “ площадка. Едно е да имаш договор с папата, друго е да те надзирава втори монтьор, сътрудник Микеланджело.
Две седмици след отплаването, в разгара на акцията по хигиенизирането на машинното поделение, едно падение и рухване замалко не ме инвалидизира. Ако ударът бе директен, по вертикала, щеше да отнесе капачката на дясното ми коляно. Но и малко по надолу, леко настрана, провалите бяха съществени. Надигна се противен оток, което не значи, че поради един ранен крайник офанзивата ще продължи с две ръце по-малко. Не, нормата си е норма, придвижванията ми се забавиха, работоспособността ми спадна сензитивно, наложи се да оставам след вахта. Дни след случая бяхме в Бандърма, турско пристанище в Мраморно море на 110-115 километра от Истанбул. Тук получих единствено състрадание с квалификацията „ топал “. Здравното заведение няма експерт с подобаваща подготовка, на кораба вторият асистент, претрупан с функционалностите и на доктор, с нищо не може да ми помогне. Остава ми лечението самолечение на кучето, която ще се проточи най-малко месец време.
Това не са нормални прояви на угодливост, а същинска борба за „ ръката и сърцето “ на втория монтьор. Водят я сътрудниците Чефо и Бисо. Не е задоволително сервиране на кафе, обезпечаване на салати и доливане на чашките на началството, даже и непрекъснато предложение на цигара с услужливо поднесено огънче за запалването й. Продължението е демонстриране на верноподаничество, добре пристигнало е и „ топенето “ на другите – всичко, което гъделичка самочувствието на придворен. Може да отговаряш директно за основния мотор, само че не си му шеф, а по-скоро васал. Струва ми се, че кандидатите непрекъснато си разменят водачеството с едни гърди напред. Не мога и не желая да си показва ухажвания обект като предстоящ основен монтьор. Психологията е безапелационна: уязвимост е от позицията на по-силния да демонстрираш мощ. Но да се правиш на феодал, зависи освен от теб, трябват и подобаващи жители. Тук са налице, договорката си коства – черната работа се разпорежда на други, преференции в доклада на работното време… Приятно е и чувството, че си издигнат в степен пети монтьор, въпреки че в БМФ такава служба няма, тя е единствено краткотрайна корабна привилегия.
Преди години, когато плавах като публицист с краткотрайна месторабота, правех опити да имам благоразположението на всички. Невъзможно е, само че „ пробих “ правилото, съгласно което оня, който е другар на всички, в действителност няма другари. Имах - малко, само че същински. Сега не диря и не предлагам другарство на никого. Камериерът в моряшкия салет, посмешище с просенето на цигари и приобщаването към компании на чашка, в които не е канен, навикна да си купува самочувствие, като ме хапе дебелашки. Ако устоя да не му кресна, ще съумея да надиграя всички с безмълвие и ръмжене единствено с лицеизраз, без тон.
Шефът навъсено мълчи. След ремонта е неизбежно, освен това в най-скоро време, да ни посети порт стейт надзор, а психозата си я бива. Стана известно, че заради куп забележки при инспекцията основният механик на „ Мургаш “ е откомандирован и сменен с различен. Но страхът от среща с мечката се оказа доста по-силен от контакта с нея. В Анталия на борда се качиха двама мъже с каски на главите, както е по правилник. Похвалиха шефа, че за толкоз малко време след излизането от кораборемонтния цех машинното поделение наподобява като ново, и дадоха „ положително “ с автограф под документ. Напрежението незабавно падна, шефът почерпи по чашка и даде „ едва “. С елтехника, огромен симпатяга, успяхме да поплуваме. Разбира се, не край плажна линия, а на 150-200 метра от кейовете, където разтоварват клинкер и въглища. Половин час във вода със средиземноморска соленост и 26 градуса се отрази доста добре на раната ми.
Неща, присъщи за завършек на автобус, започнаха да се случват първоначално. С усмивка забелязах, че във вахтения дневник годината е същата, само че датата 16 октомври е маркирана като февруари. Това е поправимо. Обаче третият монтьор нанася в маневрената тетрадка идващия ход с предишно време: Най-малък напред – 15,42 часа; Малък напред – 15,38 часа. Времето в действителност потегли назад при опита да се върнем от лятно към астрономическо. Мостикът върна с час обратно в среднощ, а основният монтьор разпореди часовникът да не се пипа. Сутринта палубна команда бе оставена да си отспива астрономически, а мене ме подвигнаха за вахта с час по-рано, след което ме върнаха да си доспивам. Само на транспортен съд времето може да тече в разнообразни направления. Интересно маневрата за прекосяване на Керч канал по палубното време ли ще я вършим, или по машинното?
Много ми е погрешно, че родното Черно море ми е като радиодупка. Навремето имах чувството, че не присъствам единствено на една целувка разстояние, въпреки че плавах някъде към края на света. В Северна и Латинска Америка, надалеч на изток късите радиовълни озвучаваха каютата ми. Тук мога да разглася съвсем цялостна радиокапитулация, на едното Дойче веле се крепя, освен това единствено един път в денонощието. Азовско море не ме компенсира, в Мариупол пипвам чисто Руское радио, само че или някоя Татяна употребява микрофона като лъжица, като че ли бай Ганьо сърба супа, пардон, чорба у Иречека, или вървят нескончаеми реклами за чудодейни фармацевтични артикули. Радиото не ми е другар. „ Ах, морето “, този претекст до безконечност върти вторият камериер, до момента в който получаваме артикули. Нося на тил чувал с картофи, към момента накуцвам, и с неспокойствие си мисля, че любовта си заслужава песните, само че на какво от горната страна се опоетизира морето?
Приближаваме рейда Мариупол и по парлангото оповестиха, че комерсиалният представител на БМФ предизвестява за иден митничарски тараш на кораба. Да се огледат деликатно каютите и общите пространства. Информацията се оказа вярна, глутницата атакува незабавно след заставането. Нямам никакъв проблем да укрия скромната си каютна аптечка, за останалото грижа има капитанът. Не сме в ислямска страна, с уиски тук всичко се урежда като по вода. Обаче малкия екран демонстрира Площада на независимостта в Киев с развети оранжеви флагове и хора, облечени с облекла в същия цвят. Явно натрупали са се проблеми, които не могат да бъдат решавани без махленски напън. В Мариупол към момента е безшумно, даже в пристанищния квартал хубавите дами са повече от пияните мъже. Докато това е по този начин, Украйна ще я бъде.
Черно море ни удари с тежка вълна, не сме под баласт, само че и с цялостен товар кандилкането е рисково. Добрахме се до Балаклава, напълно покрай Севастопол, със залив като чувал, прелестно място за краткотрайно скривалище. Но тук е база на съветския военноморски флот. Едва котвата захапа дъно и по радиовръзка ни предизвестиха незабавно да се махаме. От къде в действителност ни прогониха: административно от Украйна или военно от Русия?
Додрапахме до Босфора и оттова до спокойствието на Мраморно море. Тук научихме, по частни канали, несъмнено, за извънредно тежък случай на транспортен съд „ Елена “. Моряк с железна тръба в ръка убива двама механици, ранява капитана, останалите от екипажа се самоизолират в безвредно помещение. Корабът без ход и електричество блуждае из Черно море. Нашите служби и военни моряци на буксир го докарват до Варна. Вероятно ще изкарат случая за демонстрация на психар, само че визитата на украинско пристанище и съществуването на борда на контейнери с цигари навежда на мисли за контрабандна история и неуредени сметки. Все едно, „ Елена “ няма нищо общо с БМФ, параходството е империя със жанр и сходен случай на наш транспортен съд просто е невъобразим.
На фотографията: Босфора
Нейко ДАМЯНОВ
11.06.2003 година – 04.09.2003 година, Варна – рейдът – КРЗ – Варна – рейдът
Пак съм на борда на „ Осогово “. Моят транспортен съд. И единствено с един ден изпреварих маневрата за влизане в Кораборемонтния цех, току в подножието на Аспаруховия мост. Такова скупчване на кораби на единица повърхност не съм виждал: „ Й. Николова “, „ Плана “, „ Балчик “, „ Лудогорец “, „ Мусала “, „ Осогово “.
Падна огромно бягане в първия ден на ремонта, а час-два преди среднощ се изсипа пороен дъжд с орехова градушка. Тичам нагоре да затварям светлици. Грозни трескавици озаряват кораба, като че ли всеки миг ще избухне в пламъци, върху каската ми барабанят ледени парчета. Моряк по чехли, пай панталон, зимно яке и най-важният аксесоар – каската. От нозете към главата това си е възходяща последователност.
Неколцина от екипажа са имали мемоари на девети май да се качат на „ Беласица “, само че шест дни преди този момент, след излизането от Керч канал в посока Варна, надстройката на кораба бе съществено повредена от пожар. Човек с 65 % изгаряния си отиде, различен бе закърпен в болница, а корабът, който имаше годни документи до 31.12.2004 година и можеше да проработи още много моряшки самун, излезе от употреба. Официалната и моряшката версия за случая значително се разграничават, евентуално втората е по-достоверна. Хора, взели участие в гасенето на пожара, споделят, че става дума за каютна технология с горене на алкохол за „ ликвидиране “ на метила от самогона, който след обработката става кадърен за приложимост.
Сега, единствено на към 400 метра от „ Осогово “, „ Беласица “ е на закътан пристан в близката корабостроителница и чака ред или за ремонт, или ще бъде трансфорат в скрап. Газих прегорели треви, гоних гущери и вместо през пушилката на въглища или клинкер за първи път стигнах до трапа на транспортен съд по козя пътека. Грозна картина. Няколко изцяло изгорели каюти, одимена до чернилка надстройка и неизтребима миризма на дим. Група моряци дават наряди като пазачи, с единия от тях се познаваме от еврейската линия. Шегува се, че най-сетне е намерил надеждна терапия срещу тютюнопушене. Тук не ти идва мислено освен за цигара, ами не ти се протяга ръка към сандвича.
Със здрава стрелба ремонтът на „ Осогово “ напредва като на фронт. Тотални мото-, котло- и турбочистки, монтаж на нови помпи и тръбопроводи, замяна на секции от обшивката на корпуса, палубата, надстройката, хамбарите. Въпреки високите децибели въпреки всичко се дочува шушукането, че някой „ верен “ човек сигурно знае, че ще успее да приватизира остарялото корито. Възникват и различия. При дублирането на парната питателна помпа на спомагателния казан с електрическа основният монтьор титуляр и негов сътрудник дубльор подвигнаха пара, че липсва съосие сред мотор и водна част. Разбутаха с ръмжене защитния кожух: тия бачкери тръгнали пари да вадят, а за нищо не ги бива. Бригадирът на групата монтажници се развика: Кьорави ли сте, че помпата по този начин излиза от завода, грях има който ви заплаща с долари.
Кой защо става, е написано черно на бяло. БМФ е опаковано с разгласи на компании, които търсят моряци (старши асистент, втори и трети монтьор, боцман) с добър британски и опит за работа под непознат байрак. Ясно е и къде остава шкартото. Четвърти механици съм виждал не четири, а най-малко 40. Тук на ремонта попадна някаква персона, на която постоянно ще липсват първите седем гувернантки. Няма по какъв начин да не го виждам, въпреки че се старая да не го виждам. Усещам, че шефът ще го търпи на ремонта, само че няма да го допусне в екипажа за автобуса.
Голям шанс е, че на борда има сътрудник от Пловдивския край. С него въртим наряди и почивки по цяла седмица, което е съвсем половин чиновнически отпуск. Проблем е, че след ремонта на кораба човек се впряга и с ремонт у дома.
Към края на юли френските морски управляващи желаеха от България, което значи БМФ, да спре 11 % от корабния си парк като неприспособим да посещава западноевропейски пристанища. И единствено три дни по-късно арестуваха транспортен съд „ Добруджа “ с обвиняването, че измежду бял ден изхвърля сантини в Ламанша. Абсурд, даже вманиачен основен монтьор не би си разрешил това тъкмо там по това време. Много надалеч съм от експертиза по въпроса, само че ми се коства, че този акт по-скоро е политическо предизвестие освен да не посещаваме пристанищата им, само че и да не минаваме около тях. И след ремонта „ Осогово “ ще си остане с стеснен регион на корабоплаване: Черно, Азовско и Мраморно море, може от време на време да навлиза и в Средиземно, само че не и да минава оттатък Гибралтар. Жална им майка на екипажите по западната линия, само че просто няма метод мечката да не заиграе хоро и в нашия двор. Порт стейт надзор (Държавен пристанищен контрол) с безчет условия ще прави пристанището по-опасно за кораба от разбушувано море.
Вече сме на док. Контрольорите от защитата на труда доста държат да се работи с каска на главата и глобяват крепко, само че не обръщат никакво внимание на неистовото пушене на цигари. Вече доста внимавам да не се появя на палубата без пластмасовата си шапка. Два дни бяхме без течаща вода заради ремонт в моряшка каюта. Камериерите миеха посуда на брега и макар рисковете на трасето и разнасянето по всички страни не счупиха нито една паница.
Просрочихме позицията и вместо нас „ Хемус “ взе направлението Варна – Мариупол – Варна, а ние се озовахме на рейда за цели шест дни. Какъв регулировчик е сезонното „ р “? В жегата на 31 август две шишета по литър и половина вода ми бяха малко. На 1 септември при ветровитата хладина и спадналите температури на рейда литър ми беше доста. Ако от мен зависи, преходният месец ще се изписва по този начин: септемвРи. Оказа се, че висим тук, с цел да обогатим биографиите си с още един парадокс. Вискозитетът на признатия в танковете мазут, цели 100 тона, изисква подгрев над 110 градуса, много повече от опциите на нашата система. Пристига бункеровчик – източваме. Пристига различен – още веднъж зареждаме. Макар алегорично, два дни рейд към този момент си ги броя за един ден затвор. Прибирам се в каютата си, с скука запращам работните ръкавици на пода и на мига те замязват на умолително протегнати шепи на бедняк. Осиромашахме през продължителния ремонт, време е да заработим нещо в зелено.
05.09.2003 година – 10.12.2003 година
Най-важното след ремонт е машинното поделение да „ светне “. Това няма по какъв начин да стане с вода, прахуляк за пране, парцали и стирка, а с блажна багра. Площадките – в зелено, бордовете – в бяло. Само че корабът към този момент е в употреба, влезнали сме в режим ходова вахта-вахта, есенното море кандилка повече от лятното. „ …Слой капеща багра лицето е покрил “, споделя Микеланджело, който прекарва четири години напълно самичък на скелето под сводовете на Сикстинската шапка, рисувайки фреските без никакви помощници. На „ Осогово “ е по-зле, боята може да капе върху лицето, гащеризона, обувките ти, само че не и върху към този момент „ зографисаната “ площадка. Едно е да имаш договор с папата, друго е да те надзирава втори монтьор, сътрудник Микеланджело.
Две седмици след отплаването, в разгара на акцията по хигиенизирането на машинното поделение, едно падение и рухване замалко не ме инвалидизира. Ако ударът бе директен, по вертикала, щеше да отнесе капачката на дясното ми коляно. Но и малко по надолу, леко настрана, провалите бяха съществени. Надигна се противен оток, което не значи, че поради един ранен крайник офанзивата ще продължи с две ръце по-малко. Не, нормата си е норма, придвижванията ми се забавиха, работоспособността ми спадна сензитивно, наложи се да оставам след вахта. Дни след случая бяхме в Бандърма, турско пристанище в Мраморно море на 110-115 километра от Истанбул. Тук получих единствено състрадание с квалификацията „ топал “. Здравното заведение няма експерт с подобаваща подготовка, на кораба вторият асистент, претрупан с функционалностите и на доктор, с нищо не може да ми помогне. Остава ми лечението самолечение на кучето, която ще се проточи най-малко месец време.
Това не са нормални прояви на угодливост, а същинска борба за „ ръката и сърцето “ на втория монтьор. Водят я сътрудниците Чефо и Бисо. Не е задоволително сервиране на кафе, обезпечаване на салати и доливане на чашките на началството, даже и непрекъснато предложение на цигара с услужливо поднесено огънче за запалването й. Продължението е демонстриране на верноподаничество, добре пристигнало е и „ топенето “ на другите – всичко, което гъделичка самочувствието на придворен. Може да отговаряш директно за основния мотор, само че не си му шеф, а по-скоро васал. Струва ми се, че кандидатите непрекъснато си разменят водачеството с едни гърди напред. Не мога и не желая да си показва ухажвания обект като предстоящ основен монтьор. Психологията е безапелационна: уязвимост е от позицията на по-силния да демонстрираш мощ. Но да се правиш на феодал, зависи освен от теб, трябват и подобаващи жители. Тук са налице, договорката си коства – черната работа се разпорежда на други, преференции в доклада на работното време… Приятно е и чувството, че си издигнат в степен пети монтьор, въпреки че в БМФ такава служба няма, тя е единствено краткотрайна корабна привилегия.
Преди години, когато плавах като публицист с краткотрайна месторабота, правех опити да имам благоразположението на всички. Невъзможно е, само че „ пробих “ правилото, съгласно което оня, който е другар на всички, в действителност няма другари. Имах - малко, само че същински. Сега не диря и не предлагам другарство на никого. Камериерът в моряшкия салет, посмешище с просенето на цигари и приобщаването към компании на чашка, в които не е канен, навикна да си купува самочувствие, като ме хапе дебелашки. Ако устоя да не му кресна, ще съумея да надиграя всички с безмълвие и ръмжене единствено с лицеизраз, без тон.
Шефът навъсено мълчи. След ремонта е неизбежно, освен това в най-скоро време, да ни посети порт стейт надзор, а психозата си я бива. Стана известно, че заради куп забележки при инспекцията основният механик на „ Мургаш “ е откомандирован и сменен с различен. Но страхът от среща с мечката се оказа доста по-силен от контакта с нея. В Анталия на борда се качиха двама мъже с каски на главите, както е по правилник. Похвалиха шефа, че за толкоз малко време след излизането от кораборемонтния цех машинното поделение наподобява като ново, и дадоха „ положително “ с автограф под документ. Напрежението незабавно падна, шефът почерпи по чашка и даде „ едва “. С елтехника, огромен симпатяга, успяхме да поплуваме. Разбира се, не край плажна линия, а на 150-200 метра от кейовете, където разтоварват клинкер и въглища. Половин час във вода със средиземноморска соленост и 26 градуса се отрази доста добре на раната ми.
Неща, присъщи за завършек на автобус, започнаха да се случват първоначално. С усмивка забелязах, че във вахтения дневник годината е същата, само че датата 16 октомври е маркирана като февруари. Това е поправимо. Обаче третият монтьор нанася в маневрената тетрадка идващия ход с предишно време: Най-малък напред – 15,42 часа; Малък напред – 15,38 часа. Времето в действителност потегли назад при опита да се върнем от лятно към астрономическо. Мостикът върна с час обратно в среднощ, а основният монтьор разпореди часовникът да не се пипа. Сутринта палубна команда бе оставена да си отспива астрономически, а мене ме подвигнаха за вахта с час по-рано, след което ме върнаха да си доспивам. Само на транспортен съд времето може да тече в разнообразни направления. Интересно маневрата за прекосяване на Керч канал по палубното време ли ще я вършим, или по машинното?
Много ми е погрешно, че родното Черно море ми е като радиодупка. Навремето имах чувството, че не присъствам единствено на една целувка разстояние, въпреки че плавах някъде към края на света. В Северна и Латинска Америка, надалеч на изток късите радиовълни озвучаваха каютата ми. Тук мога да разглася съвсем цялостна радиокапитулация, на едното Дойче веле се крепя, освен това единствено един път в денонощието. Азовско море не ме компенсира, в Мариупол пипвам чисто Руское радио, само че или някоя Татяна употребява микрофона като лъжица, като че ли бай Ганьо сърба супа, пардон, чорба у Иречека, или вървят нескончаеми реклами за чудодейни фармацевтични артикули. Радиото не ми е другар. „ Ах, морето “, този претекст до безконечност върти вторият камериер, до момента в който получаваме артикули. Нося на тил чувал с картофи, към момента накуцвам, и с неспокойствие си мисля, че любовта си заслужава песните, само че на какво от горната страна се опоетизира морето?
Приближаваме рейда Мариупол и по парлангото оповестиха, че комерсиалният представител на БМФ предизвестява за иден митничарски тараш на кораба. Да се огледат деликатно каютите и общите пространства. Информацията се оказа вярна, глутницата атакува незабавно след заставането. Нямам никакъв проблем да укрия скромната си каютна аптечка, за останалото грижа има капитанът. Не сме в ислямска страна, с уиски тук всичко се урежда като по вода. Обаче малкия екран демонстрира Площада на независимостта в Киев с развети оранжеви флагове и хора, облечени с облекла в същия цвят. Явно натрупали са се проблеми, които не могат да бъдат решавани без махленски напън. В Мариупол към момента е безшумно, даже в пристанищния квартал хубавите дами са повече от пияните мъже. Докато това е по този начин, Украйна ще я бъде.
Черно море ни удари с тежка вълна, не сме под баласт, само че и с цялостен товар кандилкането е рисково. Добрахме се до Балаклава, напълно покрай Севастопол, със залив като чувал, прелестно място за краткотрайно скривалище. Но тук е база на съветския военноморски флот. Едва котвата захапа дъно и по радиовръзка ни предизвестиха незабавно да се махаме. От къде в действителност ни прогониха: административно от Украйна или военно от Русия?
Додрапахме до Босфора и оттова до спокойствието на Мраморно море. Тук научихме, по частни канали, несъмнено, за извънредно тежък случай на транспортен съд „ Елена “. Моряк с железна тръба в ръка убива двама механици, ранява капитана, останалите от екипажа се самоизолират в безвредно помещение. Корабът без ход и електричество блуждае из Черно море. Нашите служби и военни моряци на буксир го докарват до Варна. Вероятно ще изкарат случая за демонстрация на психар, само че визитата на украинско пристанище и съществуването на борда на контейнери с цигари навежда на мисли за контрабандна история и неуредени сметки. Все едно, „ Елена “ няма нищо общо с БМФ, параходството е империя със жанр и сходен случай на наш транспортен съд просто е невъобразим.
На фотографията: Босфора
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ