Властите ще имат доста работа, преди да превърнат Шанхай във витрина на Китай
КОРАБ „ ГЕО МИЛЕВ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
31.03.1992 година, преход Ксинганг – Шанхай
В навечерието на 1 април, деня на шегата – сериозна радиограмна новина. След края на тригодишния чартър, който завършва на 26 юни, корабът се връща в България, влиза на съсловен ремонт и от карго ще се преустройства като контейнеровоз. Няма да се приберем с празни хамбари, значи в България ще бъдем евентуално в разгара на лятото. Като прогноза ми се получава, като реализация – ще забележим.
02.04.1992 година, Шанхай – рейдът
Страшна мъгла, откакто висяхме много време надалеч от устието на река Янцзъ, в този момент с минимален ход се придвижваме към пилотско място. Ако в такава мъгла и нощем до сутринта застанем на пристан, ще бъда доста изумен.
Не става, заседяхме се и на пилотско място. Ловя радиостанции, които имат излъчвания на съветски. Никакъв тон на български в ефира. Има моменти, когато избирам да чуя бюлетина за времето по “Хоризонт “, в сравнение с осведомителна подборка за събития по света.
В Сингапур ще откомандироват Гагауза. Интересен облик. Слаботелесен, същинска вейка. Не кожа и кости, а кожа и косми, с брада на духовник и коси на джаз музикант. Съвсем се пропи. Отива си самостоятелно, промяната му ще пристигна с последната група преди края на чартъра. Съвсем по християнски капитанът го отпраща не дисциплинарно, а с болничен лист, до момента в който е на кораба, ще получава командировъчната си валута. Ех, социализъм, би било прелестно, в случай че не беше заблуда.
05.04. – 07.04.1992 година, Шанхай – кеят
Ще намразя Шанхай. Отчаяно дълга маневра по реката – повече от Босфора и Дарданелите, взети дружно. Австралия е по-близо, само че чартьорът върти търговия Индонезия – Китай.
Вече съм наясно, че зеленчукът, който при зареждане с артикули влиза в камбуза, служи на първо място за салати на водкаджиите. Вторият камериер Чочо върти на пръста си всичко. От много време шлагер е подготовката на сватбата му със Сримая от Сурабая. Тя към този момент е надали не член на екипажа, просто Мая. Обсъждат се елементи на равнище сватбена рокля. Не вземам участие в полемиките, оставам си чужденец. При тригодишен чартър много хора са за втори, трети път на промяна, схващат се без намигане. Моряци-театрали, подготвени да трансфорат в драма присъединяване си в някакъв фарс. Шампиони по умножаване на дреболии. Забавлявам се.
Този път Шанхай реши да ме изненадва. Попадам на махленски скандал: навалица от най-малко 100 души за секунди образува разгневен обръч към млада двойка. Крещят, дърпат ги и ползват хокейни хватки, а след намесата на полицията още дълго насилват гласните си струни. В преддверието на магазин млад мъж с предизвикателна усмивка демонстративно гаси фас с подметка, нещо немислимо в Сингапур. Стоката изобилства, а там, където хората намират предлагането за на ниска цена, се натрупат големи опашки – за дамско облекло, да вземем за пример. Манекенки показват стоката на обособени щандове. Китаецът прави сериозен опит да скъса с униформеността, в централните елементи куртката е мъчно забележима. Зад сергиите усмихнати продавачи размахват ръкавели – би трябвало да се пази дрешката. По балконите изобилстват сенници от полиетиленови чували и даже от зебло. Редките просяци не са на „ стоянка “, а се маскират като минувачи в тълпата и, наподобява, се закачат единствено с чужденци. Бял човек – богат човек.
Макар че не е като Хонконг, Шанхай наподобява на препълнен рейс. Хаос от колела, моторетки, коли. Огромни паркинги за колела. Намалява толерантността на водачите към пешеходци и велосипедисти. Беше по-тихо преди 5 години, когато бях тук. Военни моряци с неугледни униформи, съвсем като албанските. Портретът на Мао по магазини и транспортни средства е доста по-популярен, в сравнение с нашите водачи преди време демонстрираха желанието си към Сталин. Китайската битовата техника, паралелно до японската, наподобява като създадена от кръжочници-самодейци. Доста работа ще имат управляващите, откакто неотдавна оповестиха желанието си да трансфорат Шанхай във витрина на актуален Китай.
09.04.1992 година, преход Шанхай – Сингапур
Откровено пиене. Снощи вахтата на третия асистент 20,00 – 24,00 часа я взе персонално барото, сутринта моторист не може да излезе на работа. Последни участия на Гагауза в купони, само че не е единствено той за откомандироване. Има още юнаци на борда, които не трябва да близват капка, тъй като времетраенето на Велики алкохолни пости няма да им стигне да изтрезнеят. Не бих се нарекъл трезвеник, само че внимавам да не трансферира мярката.
13.04. – 14.04.1992 година, Сингапур – кеят
И това го прави специфичен този град – тук е „ пощенската ми кутия “. Писмо от вкъщи с мартеничка в плика, нищо че идва месец и половина след първа пролет.
Бункер (газьол, мазут) и масла. Бункеровчикът е под панамски байрак и с интернационален екипаж. Надпис „ Но смокинг! “ с грамадни букви, а тия несмущаемо си пушат под тентата. Отправям им жест на неразбиране, те също отвръщат с жестове, които на български нямат друго значение, с изключение на „ Карай да върви “. Да се почувства човек като вкъщи си с тази „ блага родна картинка “ на хиляди километри.
Глутница митничари на борда с фенерчета, с цяла работилница принадлежности, които висят от коланите им, с дебели подметки и каски. Трима не подминаха каютата ми, само че евентуално останаха с усещане, че тук населява не моряк, а букинист, и се изнизаха небрежно, оставяйки единствено мазни петна по пътеката. Останах самичък като стопанка, въпреки всичко удовлетворена, че неканените посетители са си отпътували. Отново сърбам вода като животно, а китайските бутилки са по половин литър. Черпя се една китайска глътка.
Само с едно нещо континенталният Китай превъзхожда Сингапур. Джуронг порт не може да се мери с чистотата на кейовете в Шанхай, само че това към този момент значи доста хора и просвета на метлите. Размахват ги и под дъжда. Затова пък, мерен с рейс, Сингапур не е дребен, само че като че ли няма външна страна, на всички места е град като град.
Петьо кока има писмо от сина си, който претърпя крушението с „ Вихрен “ на 19.02.1992 година Внезапната и страшна бора хвърля кораба върху вълнолома на порт Туапсе (Русия) и го разцепва на две. Момчетата с доста шанс са измъкнати от хеликоптери. Слава Богу, без жертви.
21.04.1992 година, Сурабая - кеят
Чочо изчезна и никой не знае спатиите му. Някои от доближените му по чашка позволяват, че урежда бракосъчетанието си с Мая, само че на мен тази версия ми наподобява на колосален моноспектакъл, разиграван от „ жениха “. Екипажът е групов фен, евентуално това е задачата на актьора-сервитьор. Молиере, Молиере, мнимият болен е нищо пред мнимия младоженец.
Обаче час преди отплаването за Джакарта на борда се появиха Чочо и Мая и даже одобряват поздравления като съпрузи. Изглежда, иска ми се наложи да се извиня и на Молиер, и на Чочо.
24.04.1992 година, Джакарта – кеят
Общоекипажното събиране в моряшкия салет би трябвало да се квалифицира като сватбено празненство с вероятните на море български изяви. Акцент върху благопожелания и тостове. Разбира се, не мина без обичайното „ Горчиво “, захарно изпълнено от младоженците. Но те, най-малко довечера, в действителност наподобяват щастливи.
Нейко ДАМЯНОВ
31.03.1992 година, преход Ксинганг – Шанхай
В навечерието на 1 април, деня на шегата – сериозна радиограмна новина. След края на тригодишния чартър, който завършва на 26 юни, корабът се връща в България, влиза на съсловен ремонт и от карго ще се преустройства като контейнеровоз. Няма да се приберем с празни хамбари, значи в България ще бъдем евентуално в разгара на лятото. Като прогноза ми се получава, като реализация – ще забележим.
02.04.1992 година, Шанхай – рейдът
Страшна мъгла, откакто висяхме много време надалеч от устието на река Янцзъ, в този момент с минимален ход се придвижваме към пилотско място. Ако в такава мъгла и нощем до сутринта застанем на пристан, ще бъда доста изумен.
Не става, заседяхме се и на пилотско място. Ловя радиостанции, които имат излъчвания на съветски. Никакъв тон на български в ефира. Има моменти, когато избирам да чуя бюлетина за времето по “Хоризонт “, в сравнение с осведомителна подборка за събития по света.
В Сингапур ще откомандироват Гагауза. Интересен облик. Слаботелесен, същинска вейка. Не кожа и кости, а кожа и косми, с брада на духовник и коси на джаз музикант. Съвсем се пропи. Отива си самостоятелно, промяната му ще пристигна с последната група преди края на чартъра. Съвсем по християнски капитанът го отпраща не дисциплинарно, а с болничен лист, до момента в който е на кораба, ще получава командировъчната си валута. Ех, социализъм, би било прелестно, в случай че не беше заблуда.
05.04. – 07.04.1992 година, Шанхай – кеят
Ще намразя Шанхай. Отчаяно дълга маневра по реката – повече от Босфора и Дарданелите, взети дружно. Австралия е по-близо, само че чартьорът върти търговия Индонезия – Китай.
Вече съм наясно, че зеленчукът, който при зареждане с артикули влиза в камбуза, служи на първо място за салати на водкаджиите. Вторият камериер Чочо върти на пръста си всичко. От много време шлагер е подготовката на сватбата му със Сримая от Сурабая. Тя към този момент е надали не член на екипажа, просто Мая. Обсъждат се елементи на равнище сватбена рокля. Не вземам участие в полемиките, оставам си чужденец. При тригодишен чартър много хора са за втори, трети път на промяна, схващат се без намигане. Моряци-театрали, подготвени да трансфорат в драма присъединяване си в някакъв фарс. Шампиони по умножаване на дреболии. Забавлявам се.
Този път Шанхай реши да ме изненадва. Попадам на махленски скандал: навалица от най-малко 100 души за секунди образува разгневен обръч към млада двойка. Крещят, дърпат ги и ползват хокейни хватки, а след намесата на полицията още дълго насилват гласните си струни. В преддверието на магазин млад мъж с предизвикателна усмивка демонстративно гаси фас с подметка, нещо немислимо в Сингапур. Стоката изобилства, а там, където хората намират предлагането за на ниска цена, се натрупат големи опашки – за дамско облекло, да вземем за пример. Манекенки показват стоката на обособени щандове. Китаецът прави сериозен опит да скъса с униформеността, в централните елементи куртката е мъчно забележима. Зад сергиите усмихнати продавачи размахват ръкавели – би трябвало да се пази дрешката. По балконите изобилстват сенници от полиетиленови чували и даже от зебло. Редките просяци не са на „ стоянка “, а се маскират като минувачи в тълпата и, наподобява, се закачат единствено с чужденци. Бял човек – богат човек.
Макар че не е като Хонконг, Шанхай наподобява на препълнен рейс. Хаос от колела, моторетки, коли. Огромни паркинги за колела. Намалява толерантността на водачите към пешеходци и велосипедисти. Беше по-тихо преди 5 години, когато бях тук. Военни моряци с неугледни униформи, съвсем като албанските. Портретът на Мао по магазини и транспортни средства е доста по-популярен, в сравнение с нашите водачи преди време демонстрираха желанието си към Сталин. Китайската битовата техника, паралелно до японската, наподобява като създадена от кръжочници-самодейци. Доста работа ще имат управляващите, откакто неотдавна оповестиха желанието си да трансфорат Шанхай във витрина на актуален Китай.
09.04.1992 година, преход Шанхай – Сингапур
Откровено пиене. Снощи вахтата на третия асистент 20,00 – 24,00 часа я взе персонално барото, сутринта моторист не може да излезе на работа. Последни участия на Гагауза в купони, само че не е единствено той за откомандироване. Има още юнаци на борда, които не трябва да близват капка, тъй като времетраенето на Велики алкохолни пости няма да им стигне да изтрезнеят. Не бих се нарекъл трезвеник, само че внимавам да не трансферира мярката.
13.04. – 14.04.1992 година, Сингапур – кеят
И това го прави специфичен този град – тук е „ пощенската ми кутия “. Писмо от вкъщи с мартеничка в плика, нищо че идва месец и половина след първа пролет.
Бункер (газьол, мазут) и масла. Бункеровчикът е под панамски байрак и с интернационален екипаж. Надпис „ Но смокинг! “ с грамадни букви, а тия несмущаемо си пушат под тентата. Отправям им жест на неразбиране, те също отвръщат с жестове, които на български нямат друго значение, с изключение на „ Карай да върви “. Да се почувства човек като вкъщи си с тази „ блага родна картинка “ на хиляди километри.
Глутница митничари на борда с фенерчета, с цяла работилница принадлежности, които висят от коланите им, с дебели подметки и каски. Трима не подминаха каютата ми, само че евентуално останаха с усещане, че тук населява не моряк, а букинист, и се изнизаха небрежно, оставяйки единствено мазни петна по пътеката. Останах самичък като стопанка, въпреки всичко удовлетворена, че неканените посетители са си отпътували. Отново сърбам вода като животно, а китайските бутилки са по половин литър. Черпя се една китайска глътка.
Само с едно нещо континенталният Китай превъзхожда Сингапур. Джуронг порт не може да се мери с чистотата на кейовете в Шанхай, само че това към този момент значи доста хора и просвета на метлите. Размахват ги и под дъжда. Затова пък, мерен с рейс, Сингапур не е дребен, само че като че ли няма външна страна, на всички места е град като град.
Петьо кока има писмо от сина си, който претърпя крушението с „ Вихрен “ на 19.02.1992 година Внезапната и страшна бора хвърля кораба върху вълнолома на порт Туапсе (Русия) и го разцепва на две. Момчетата с доста шанс са измъкнати от хеликоптери. Слава Богу, без жертви.
21.04.1992 година, Сурабая - кеят
Чочо изчезна и никой не знае спатиите му. Някои от доближените му по чашка позволяват, че урежда бракосъчетанието си с Мая, само че на мен тази версия ми наподобява на колосален моноспектакъл, разиграван от „ жениха “. Екипажът е групов фен, евентуално това е задачата на актьора-сервитьор. Молиере, Молиере, мнимият болен е нищо пред мнимия младоженец.
Обаче час преди отплаването за Джакарта на борда се появиха Чочо и Мая и даже одобряват поздравления като съпрузи. Изглежда, иска ми се наложи да се извиня и на Молиер, и на Чочо.
24.04.1992 година, Джакарта – кеят
Общоекипажното събиране в моряшкия салет би трябвало да се квалифицира като сватбено празненство с вероятните на море български изяви. Акцент върху благопожелания и тостове. Разбира се, не мина без обичайното „ Горчиво “, захарно изпълнено от младоженците. Но те, най-малко довечера, в действителност наподобяват щастливи.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ