Хонконг бих заменил за Ротердам или Анверс
КОРАБ “ГЕО МИЛЕВ “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
26.04.1994 година, Джакарта – кеят
Великден. Не можем да оставим машинното поделение без наглеждане, пък и не си припомням сигнализацията да „ премълчи “ някой ден. Не пропусна и този. Задръстен маслен филтър на дизел генератор, да вземем за пример. Рутинна работа, само че в жегата наподобява на разпятие. Само в централния пулт може да се диша. Кандишън. Като дребна отплата, че на свят ден сме с работните облекла шефа даде скромна почерпка – по бира на човек. Никакви алкохолни изцепки. Очаквах раздвижване в близката протестантска черква, но… евентуално има разминаване с датата на православния Великден.
27.04.1992 година, Джакарта - кеят
Близо до нас на пристан застана „ Иван Загубански “. В такива случаи ревизирам има ли пловдивчанин в екипажа. Не, само че едвам се покатерих по трапа, и на палубата срещнах сътрудника, който преди 10 години ме смени на „ Ботев “. Познахме се, прегърнахме се другарски. Странно, с този човек преди време съм разменил единствено няколко служебни фрази при сдаването на каютата, а в този момент като че ли срещам половин България.
С радиста Виктор тръгнахме да се поразтъпчем из Джакарта. Навлязохме в теснотията на пазарна територия, за секунда представителният часовник „ Ситизен “, неотдавна платен в Сингапур, изчезна от ръката на спътника ми. Хукнахме да гоним крадеца, само че пътя ни препречиха изсипани от сергия някакви цитруси. Дотам с гонитбата. По ръката на Виктор се появиха две кървави линии,„ начертани “ от ноктите на школувания джебчия. Такива рани зарастват по-трудно, в сравнение с породените от изгаряне.
Вечеря в моряшкия салет – шишчета. Коментарите не са гастрономически, а стопански. Познавачи настояват, че зеленчуковата гарнитура от Сингапур е много по-скъпа от китайското месо. Това изяснява за какво готвачът намира метод, въпреки в корабни условия, да минава в конспиративност по времето, когато се търсят салати за каютните аперитиви. Чието предопределение е да тушират нервността. До следващите, този път последни частични, смени в екипажа има още към половин месец, само че настройката към този момент е „ работа няма “.
С юношеска пристрастеност препрочетох „ Червено и черно “ на Стендал – подейства ми като токоизправител на остарял батерия. Сега с учудване препрочитам „ За любовта и други демони “ на Маркес. Не, това не е извънредно човешко въображение, имам възприятието, че по воля свише този колумбиец познава персонално всички хора, битували на Земята от пещерата до ден сегашен.
05.05.1992 година, преход Сурабая – Понтианак
За по-малко от денонощие бяхме на пристан в Сурабая, а след отплаването се оказа, че булката на Чочо не е на борда. Дали просто е закъсняла, или е предпочела да остане в родния си град – тя си знае. Все едно, няма кой да спести на младоженеца ироничните усмивки и подмятанията, че може да кандидатства в Гинес за най-бърз бракоразвод. Но необичайно, някогашният боксьор, докачен на чест, не се наостри против всички и всичко – в противен случай, стана отстъпчив и мек като памук. Проблем е, че приключва последната ротация из индонезийските острови, към този момент няма връщане към Джакарта и Сурабая, единствена опция двойката да се събере още веднъж остава Сингапур. Стига телефониадата да бъде сполучлива, от кораба има опция за сателитна връзка, много скъпичка. В пристанищните градове е в пъти по-евтино.
14.05.1992 година, Преход Куала Лангса – Сингапур
Така казахме довиждане на Индонезия. Въобще не разбрах къде тъкмо сме били, просто одобрих написаното във вахтения вестник. Котва, шалани, товарни кранове, отплаване. Съдейки по градусите в машинното поделение, би трябвало да сме в екваториалната зона. Нагазихме в цикъл от бляк аути. Електронната отбрана блокира при температура над 22 градуса. В подобен случай би трябвало на таблото да светне предизвестие „ Главен мотор без отбрана “ и да продължим на вахтен режим по параметри. Не, не дава. Ако климатикът в централния пулт изтърве една десета над 22 градуса – бляк навън.
Не е належащо да сме към Мурманск, през Южнокитайско море към Шанхай и на север към Жълто море подобен проблем няма да има. Сега обаче дежурството се трансформира в несвършваща 24-часова вахта. И най-вече се изнерви докторът, въпреки че не е сред чакащите промяна. Какви са тия бляк аути, какъв е този основен монтьор? При предходния началник монтьор такива работи нямаше. Това е ситуацията, Доки, не става с един аспирин.
15.05.1992 година, Сингапур – рейдът
Смените. Наложи се да взема дежурство, което не е в моя график. Отиващият си е захвърлил работните облекла и обувки, пристигащият мирише на аероплан. В машинното поделение новодошли са вторият и третият монтьор, боцман, както и трима мотористи. Няма по какъв начин да се разглася за „ старши “, и тримата мотористи към този момент са били на този чартър по 1-2 пъти. Но единият е пловдивчанин – Николай. Другите го назовават Коко, само че ние незабавно въведохме в послание „ Градско “. Това ми е компенсацията, че си отиде радистът Виктор, с който бяхме 9 месеца на „ Оборище “. Разбирахме се с половин дума. Отиде си и капитан Манолов, само че пристигна старши асистент, а старши помощникът от моята промяна, с който летяхме до Сингапур в края на януари, влезе в капитанската каюта. И първата му работа беше да закачи на вратата записка: „ На партийно заседание съм – при помполита. “ Ако някой е харесал шегата, евентуално това е единствено той.
А Чочо си остана жених без младоженка. Мая не пристигна в Сингапур.
21.05.1992 година, Хонконг – рейдът
Не са удовлетворени новодошлите от техническия късмет, само че това е ситуацията. Още при качването им на кораба в Сингапур дизел генератор-1 стартира да хвърля газьол по плитовете, а ДГ-3 губи картерно масло, като че ли вода потъва в пясък. Добре най-малко, че нямаме теч зад ръб. На ход при прехода към Хонконг протече фалшвтулката на второ придвижване на основния мотор и в действителност ни направи на маймуни. Събра се толкоз работа, колкото на транспортен съд с вахтен режим на мене не ми се е случвало.
След като в Сингапур пропуснах излизането, тук обезщетявам с размагнетизиращо разформироване. Слизам от рейдовата лодка и потеглям самичък в своя посока. Всъщност без посока, просто желая няколко часа очите ми да виждат нещо друго от корабните железа. За разлика от Сингапур, тук природата е много по-щедра, зад билдингите по крайбрежието се извисява прилична планинска верига, която даже имитира алпийски профил. Архитектурата, плод на човешко въображение, не може да конкурира фантазията на природата.
Много приятна панорама са младежите, които по улиците делово беседват по мобилните телефони. Това в Пловдив към момента не може да се види. Стоят на тротоара и чакат зелено на светофара, пресичат трамвайни линии, влизат в офиси, магазини… не ги смущават стотици очи и уши в близост, за тях светът се затваря единствено до връзката с някого, който може да е някъде на 56-ия етаж. А телефонът е част от цивилната униформа: дънки, маратонки, вратовръзка. Ето и нещо познато: гигантска опашка пред дипломатическо посланичество на Съединени американски щати. Какво пренебрежение към кафето – в големи супермаркети то се мъдри в съседство с храни за кучета и котки. В книжарница още веднъж раззеленявам „ Магията на секса “. Имам възприятието, че преди към два месеца държах в ръце същия том. Да, тук е напълно същият Хонконг, само че сигурно мога да кажа, че моята муза не живее тук.
Капитан Дързев, с който бях 9 месеца на „ Каравелов “, обичаше да споделя, че не дава 20 квадратни метра от Сингапур за цялостен Египет, дружно с пирамидите. Не съм толкоз краен, въпреки че бих заменил Хонконг с Ротердам или Анверс. Тук азиатската претъпканост потиска, от време на време ми се коства, че както при ремонтни работи съм потопен в цилиндъра на корабен мотор – по-просторно е, в сравнение с в теснотията на зеленчуковите пазари. А на капитан Дързев бих споделил: КНР, Тайван, Сингапур, Хонконг, това е китайска броеница и единствено в Сингапур жълтият цвят не доминира. Не мога и не желая да си показва света като провинция със столица Пекин.
Превръща ли се Хонконг в моряшко проклинание? При комплицираната маневра за отплаване и разкачване на котвена верига от бочка на бака палубният моряк Огнян потроши китката на дясната си ръка. Гипс. Не му е писано да се прибере с кораба, нито с постоянен полет на Джес еър, ще лети спешно с Луфтханза. Пак в Хонконг това се случи и с машинния боцман.
Нейко ДАМЯНОВ
26.04.1994 година, Джакарта – кеят
Великден. Не можем да оставим машинното поделение без наглеждане, пък и не си припомням сигнализацията да „ премълчи “ някой ден. Не пропусна и този. Задръстен маслен филтър на дизел генератор, да вземем за пример. Рутинна работа, само че в жегата наподобява на разпятие. Само в централния пулт може да се диша. Кандишън. Като дребна отплата, че на свят ден сме с работните облекла шефа даде скромна почерпка – по бира на човек. Никакви алкохолни изцепки. Очаквах раздвижване в близката протестантска черква, но… евентуално има разминаване с датата на православния Великден.
27.04.1992 година, Джакарта - кеят
Близо до нас на пристан застана „ Иван Загубански “. В такива случаи ревизирам има ли пловдивчанин в екипажа. Не, само че едвам се покатерих по трапа, и на палубата срещнах сътрудника, който преди 10 години ме смени на „ Ботев “. Познахме се, прегърнахме се другарски. Странно, с този човек преди време съм разменил единствено няколко служебни фрази при сдаването на каютата, а в този момент като че ли срещам половин България.
С радиста Виктор тръгнахме да се поразтъпчем из Джакарта. Навлязохме в теснотията на пазарна територия, за секунда представителният часовник „ Ситизен “, неотдавна платен в Сингапур, изчезна от ръката на спътника ми. Хукнахме да гоним крадеца, само че пътя ни препречиха изсипани от сергия някакви цитруси. Дотам с гонитбата. По ръката на Виктор се появиха две кървави линии,„ начертани “ от ноктите на школувания джебчия. Такива рани зарастват по-трудно, в сравнение с породените от изгаряне.
Вечеря в моряшкия салет – шишчета. Коментарите не са гастрономически, а стопански. Познавачи настояват, че зеленчуковата гарнитура от Сингапур е много по-скъпа от китайското месо. Това изяснява за какво готвачът намира метод, въпреки в корабни условия, да минава в конспиративност по времето, когато се търсят салати за каютните аперитиви. Чието предопределение е да тушират нервността. До следващите, този път последни частични, смени в екипажа има още към половин месец, само че настройката към този момент е „ работа няма “.
С юношеска пристрастеност препрочетох „ Червено и черно “ на Стендал – подейства ми като токоизправител на остарял батерия. Сега с учудване препрочитам „ За любовта и други демони “ на Маркес. Не, това не е извънредно човешко въображение, имам възприятието, че по воля свише този колумбиец познава персонално всички хора, битували на Земята от пещерата до ден сегашен.
05.05.1992 година, преход Сурабая – Понтианак
За по-малко от денонощие бяхме на пристан в Сурабая, а след отплаването се оказа, че булката на Чочо не е на борда. Дали просто е закъсняла, или е предпочела да остане в родния си град – тя си знае. Все едно, няма кой да спести на младоженеца ироничните усмивки и подмятанията, че може да кандидатства в Гинес за най-бърз бракоразвод. Но необичайно, някогашният боксьор, докачен на чест, не се наостри против всички и всичко – в противен случай, стана отстъпчив и мек като памук. Проблем е, че приключва последната ротация из индонезийските острови, към този момент няма връщане към Джакарта и Сурабая, единствена опция двойката да се събере още веднъж остава Сингапур. Стига телефониадата да бъде сполучлива, от кораба има опция за сателитна връзка, много скъпичка. В пристанищните градове е в пъти по-евтино.
14.05.1992 година, Преход Куала Лангса – Сингапур
Така казахме довиждане на Индонезия. Въобще не разбрах къде тъкмо сме били, просто одобрих написаното във вахтения вестник. Котва, шалани, товарни кранове, отплаване. Съдейки по градусите в машинното поделение, би трябвало да сме в екваториалната зона. Нагазихме в цикъл от бляк аути. Електронната отбрана блокира при температура над 22 градуса. В подобен случай би трябвало на таблото да светне предизвестие „ Главен мотор без отбрана “ и да продължим на вахтен режим по параметри. Не, не дава. Ако климатикът в централния пулт изтърве една десета над 22 градуса – бляк навън.
Не е належащо да сме към Мурманск, през Южнокитайско море към Шанхай и на север към Жълто море подобен проблем няма да има. Сега обаче дежурството се трансформира в несвършваща 24-часова вахта. И най-вече се изнерви докторът, въпреки че не е сред чакащите промяна. Какви са тия бляк аути, какъв е този основен монтьор? При предходния началник монтьор такива работи нямаше. Това е ситуацията, Доки, не става с един аспирин.
15.05.1992 година, Сингапур – рейдът
Смените. Наложи се да взема дежурство, което не е в моя график. Отиващият си е захвърлил работните облекла и обувки, пристигащият мирише на аероплан. В машинното поделение новодошли са вторият и третият монтьор, боцман, както и трима мотористи. Няма по какъв начин да се разглася за „ старши “, и тримата мотористи към този момент са били на този чартър по 1-2 пъти. Но единият е пловдивчанин – Николай. Другите го назовават Коко, само че ние незабавно въведохме в послание „ Градско “. Това ми е компенсацията, че си отиде радистът Виктор, с който бяхме 9 месеца на „ Оборище “. Разбирахме се с половин дума. Отиде си и капитан Манолов, само че пристигна старши асистент, а старши помощникът от моята промяна, с който летяхме до Сингапур в края на януари, влезе в капитанската каюта. И първата му работа беше да закачи на вратата записка: „ На партийно заседание съм – при помполита. “ Ако някой е харесал шегата, евентуално това е единствено той.
А Чочо си остана жених без младоженка. Мая не пристигна в Сингапур.
21.05.1992 година, Хонконг – рейдът
Не са удовлетворени новодошлите от техническия късмет, само че това е ситуацията. Още при качването им на кораба в Сингапур дизел генератор-1 стартира да хвърля газьол по плитовете, а ДГ-3 губи картерно масло, като че ли вода потъва в пясък. Добре най-малко, че нямаме теч зад ръб. На ход при прехода към Хонконг протече фалшвтулката на второ придвижване на основния мотор и в действителност ни направи на маймуни. Събра се толкоз работа, колкото на транспортен съд с вахтен режим на мене не ми се е случвало.
След като в Сингапур пропуснах излизането, тук обезщетявам с размагнетизиращо разформироване. Слизам от рейдовата лодка и потеглям самичък в своя посока. Всъщност без посока, просто желая няколко часа очите ми да виждат нещо друго от корабните железа. За разлика от Сингапур, тук природата е много по-щедра, зад билдингите по крайбрежието се извисява прилична планинска верига, която даже имитира алпийски профил. Архитектурата, плод на човешко въображение, не може да конкурира фантазията на природата.
Много приятна панорама са младежите, които по улиците делово беседват по мобилните телефони. Това в Пловдив към момента не може да се види. Стоят на тротоара и чакат зелено на светофара, пресичат трамвайни линии, влизат в офиси, магазини… не ги смущават стотици очи и уши в близост, за тях светът се затваря единствено до връзката с някого, който може да е някъде на 56-ия етаж. А телефонът е част от цивилната униформа: дънки, маратонки, вратовръзка. Ето и нещо познато: гигантска опашка пред дипломатическо посланичество на Съединени американски щати. Какво пренебрежение към кафето – в големи супермаркети то се мъдри в съседство с храни за кучета и котки. В книжарница още веднъж раззеленявам „ Магията на секса “. Имам възприятието, че преди към два месеца държах в ръце същия том. Да, тук е напълно същият Хонконг, само че сигурно мога да кажа, че моята муза не живее тук.
Капитан Дързев, с който бях 9 месеца на „ Каравелов “, обичаше да споделя, че не дава 20 квадратни метра от Сингапур за цялостен Египет, дружно с пирамидите. Не съм толкоз краен, въпреки че бих заменил Хонконг с Ротердам или Анверс. Тук азиатската претъпканост потиска, от време на време ми се коства, че както при ремонтни работи съм потопен в цилиндъра на корабен мотор – по-просторно е, в сравнение с в теснотията на зеленчуковите пазари. А на капитан Дързев бих споделил: КНР, Тайван, Сингапур, Хонконг, това е китайска броеница и единствено в Сингапур жълтият цвят не доминира. Не мога и не желая да си показва света като провинция със столица Пекин.
Превръща ли се Хонконг в моряшко проклинание? При комплицираната маневра за отплаване и разкачване на котвена верига от бочка на бака палубният моряк Огнян потроши китката на дясната си ръка. Гипс. Не му е писано да се прибере с кораба, нито с постоянен полет на Джес еър, ще лети спешно с Луфтханза. Пак в Хонконг това се случи и с машинния боцман.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ