Благодаря за последната преплавана миля
КОРАБ „ ЕМОНА “, МОРЯШКИ ЗАПИСКИ
На стадиона може да сме гневни последователи на „ Локомотив “, само че тук, в епицентъра на Пловдив, в заведение на няколко крачки от водоскоците пред Общината, сме представители на футболната бохема. Един от нас е създател на абревиатурата ЛОКО, която се чете като Любим Отбор на Културната Общественост. След няколко дни е първият мач от новия шампионат, сезон 2016/2017 година, освен това безконечното дерби с градския противник. GSM-ът подскача в джоба ми. Непознат номер:
- Можеш ли на 29 юли да бъдеш в Бургас, подготвен за качване на транспортен съд?
- Да.
Без планиране отговорих на секундата, с инстинкта на питомен военен кон, подготвен за офанзива, до момента в който още не е заглушен тътенът на първия артилерийски снаряд. Още през януари стана ясно, че варненската компания закрива бизнеса и продава транспортен съд “Силвия “. Беше ми погрешно да изгубя принадлежността си към заменен екипаж. Приятели ме посъветваха да видя по какъв начин стоят нещата в Бургас. Ходих на място, посетих брегови канцеларии. Никой нищо не ми е обещавал, не съм подавал молба за предопределение, не съм имал упования. Документите ми са в наличност и годност, имам ден и половина за подготовка. Старите другари не могат да угасят изненадата в очите си, в живота на никого от тях няма такива внезапности.
29.07.2016 – 17.12.2016 година, транспортен съд „ Емона “
На гарата в Бургас ме чакаше приятна изненада. Представител на компанията бе пристигнал с персоналната си кола да ме посрещне и закара в обособено пристанище в периферията на града. За първи път ми се случва.
„ Емона “ е 13-ят ми транспортен съд, не е първа младост, само че се оказа, че всички каюти са със личен хигиеничен възел. Не съм имал такава екстра.
Капитанът ме посрещна с „ Добре пристигнал на борда “. Плавал съм с най-малко 30 капитани, само че това го слушам за първи път.
Твърде доста преплавани благи има зад тила ми, с цел да си въобразя, че съм попаднал в корабна Аркадия и още първото ми дежурство през нощта ме вкара в действителностите. След среднощ върша обща обиколка на машинното поделение и ручейче от преливаща цистерна с противоположна битова вода пресича пътя ми. Елементарно е да понижа равнището, само че елзахранването на помпата не работи. Принуден съм да желая намесата на втория човек от дежурната бригада, в тази ситуация основния монтьор. Явно почерпен преди да се хоризонтира, не беше по никакъв начин елементарно да го събудя. Макар не напълно съответен, за към час се оправи с казуса. На границата с токовия удар. Няколко пъти отвертката отскачаше от таблото и се търкаляше по металната площадка. Слава Богу, не се стигна до случай.
На 30 юли 3000-тонният „ Емона “ отплава под баласт за Варна. Каботажно начало на автобуса. Натоварихме скрап за Хереке, доста прелестно турско селце в Източна Тракия на брега на Мраморно море. И по този начин, съвсем до Коледа - цели 25 къси автобуса с един и същи товар от българските пристанища до южната съседка. Освен в Хереке разтоварвахме и в Ичдаш. Името вземам от машинния дневник, без да зная какво стои зад него. Някаква пристанищна теснота, от която членове на екипажа можеха да се измъкват и завръщат на кораба единствено с полицейския автомобил на защитата. Спестих си този разкош.
Два пристанищни товарни крана с „ нокти “ като на граблива птица захапват от хамбарите и изсипват на кея всевъзможна железария. Облачета от пушилка не могат да заглушат какофонията. Возил съм пшеница, царевица, въглища, торове, разнообразни профили желязо… а не щеш ли в този момент дочувам нещо скръбно в този скрап. Черните метали се рециклират в поредност вторични използва, а от индивида не остава нищо.
Но тук, в този момент, в този миг, нас ни има. Малък екипаж с няколко свестни мъже. Достатъчно е най-малко един да следва евангелското наставление. Красьо, готвачът. Той просто постоянно гледа да е добре на другия до него. Правим дребен пладнешки ваучър на кърмата под августовско слънце. Нямам шапка и очевидно изнемощявам. Надигна се Красьо, върна се след минута и ме сложи под сянката на широкопола мексиканка. Владее си занаята на равнище началник, само че като човек е още по-добър.
Единствен капитанът има интернет връзка със света. Човек с безупречна навигационна просвета и необятни ползи. Обичаше да написа с тебешир на вратата на каютата ми резултата от следващия мач на „ Локомотив “ в шампионата. На девети ноември излизам от вахта и чета единствено пет букви – Тръмп. Така, посредством тебеширената медия, узнах, че кръстоската сред стръвница и ястреб Хилари е изгубила мача за Белия дом.
Мини екип, колкото каре за белот в машинното поделение – основен монтьор, втори монтьор, моторист, моторист, като последните двама поемат функционалностите на трети и четвърти монтьор. За първи път карам независима ходова вахта във времето на четвъртия монтьор от 08,00 до 12,00 и от 20,00 до 24,00 часа. Сменям втория монтьор и сдавам вахтата на третия. Когато сме в Бургас или Варна, минаваме на брегово електрозахранване и 24-часово дежурство, тогава в отделението е безшумно като в университетска публика.
Шефът съумя да ме изненада и даже заблуди. Още при първата маневра за прекосяване на Босфора в посока Мраморно море сменяше ходовете, без да откъсва очи от лъскаво списание със фотография на русокоска в грос и цици като Южното и Северното полукълбо. Стар бонвиван? Оказа се пенсиониран капитан първи сан, боеви пълководец в Морското учебно заведение. Идвали са на кораба негови ученици, експерти по автоматика, споделях с тях, че някогашният им шеф не е надраснал манталитета на ротен фелдфебел. Съгласяваха се с иронични усмивки. Беше фен на вечерните аперитиви и не можеше да повярва, че не си разрешавам алкохол по време на дежурство. Поканите и намеците отклонявах с смешка. На брега постоянно пия 70-80 грама концентрат, такива ги назовават подвластни, само че на транспортен съд, без значение от продължителността на автобуса, не помня за бутилката. Значи мога да аплайвам за върховете на Гинес като първия алкохолизиран въздържател. Всъщност, с нищо друго не съм неповторим. Задоволяваше се със забележката, че това просто е самодисциплина. Не я разбра и не я одобри, трябваше му сътрудник по чашка. Разминахме се.
Добряк и майтапчия с телосложение на тежкоатлет, приключил спортно учебно заведение, това е вторият монтьор. След среднощ се позаседяваше, към този момент в моята вахта, и постоянно намирахме тематика. Сякаш около лекоатлети, гимнастици, щангисти е имало и паралелка за корабни механици. Този ученик може и да не е направил международно спортно достижение, по тази причина пък е отличен експерт.
И след най-малко 100 срещи по корабите с сътрудници мотористи, тук попадам на уникат. Мъж не в първа младост, роден през 1964 година, приключва духовна семинария и се приготвя да смени гащеризона с расо. Превъзходен експерт с дълголетен стаж по корабите. Упрекваше се, че от дълго време е пропуснал опцията да се официализира като монтьор, каквито качества притежаваше премного, в този момент бе безапелационен, че ще продължи като духовник. Не се съгласи да направя публично притежание прехода от машинното поделение на транспортен съд в Божия храм, нито да загатвам името му. Би било репортерска находка.
Затрупа ме със профилирана литература. Познавам наличието на Стария завет и Четвероевангелието, само че в този момент попаднах на типичен учебник по богословие. С изненада научавам, че Майката Божия, с изключение на Богородица, е и Приснодева, а „ дяволът също е създание Божие “. Трудно ми е да приема, че „ девството е по-ценно от брака “, защото „ безбрачието е подражателство на ангелите “, и не мога да се съглася, че „ в случай че няма възкресение, няма и Бог… в случай че няма възкресение, дивите животни са по-щастливи от нас “. Агностикът, за какъвто се считам, има вяра, тъй като знае, а теистът знае, тъй като има вяра.
Есента ни раздели. В този миг също бях взел решение за смяна – стоп на плаването. Може би капка преля чашата. От 01.01.2017 година Морска администрация вкарва още едно условие за подготвеност, значи отново лекции, мемоари, изпит, нов документ, без чието съществуване включването в екипажен лист е невероятно. Не, по-скоро бих отишъл на курс по вероучение, в сравнение с още веднъж да си причиня това.
Имам още корабни дни и няма да включвам назад преброяване. Осъмнахме с празен камбуз и се чудя какво да хапна. През деня заредихме и вечерта още веднъж се чудя – в този момент пък проблем е имането, който е много по-приятен от нямането. Дойде и сервизна кола за пералнята, която от 2-3 седмици стачкува. С много маневри я измъкнахме през теснотиите и с лебедка от кърмата – долу на кея. След два часа я върнаха – не става за нищо. Обратно с лебедката горе на кърмата, отново маневри през теснотиите една палуба надолу и я върнахме на мястото й. Изглежда, потопът от псувни по адрес на техниците я ремонтира, пералнята потегли и до момента в който бях на борда, работеше безотказно. Дали това би могло да се случи другаде, където и да било, с изключение на на транспортен съд?
По основната улица на Бургас на вълни, като прииждаща река, се носят кехлибарени листа, съвсем сходни на банкноти. Есенна валута. В намерено море „ хвърча “ като скиор, скочил от щанца, в случай че за момент вятърът спре, ще се срутя на палубата. Виждал съм килим от размахани криле над Тихия океан, а в Мраморно море корабът попадна в „ ризница “ от медузи. Бяла пустота като ледената хватка на Азовско море. Обличам топлото служебно яке в оранж. Един час с грейката на гърба пести два аспирина. Напредва есента, това към този момент е смяна.
Ефирен подарък. Божана Апостолова гостува на „ Хоризонт “ във връзка последната си стихосбирка „ За теб “. Костадин Чонов е неин брачен партньор, а за мен е сътрудник от вестникарските времена. И в този момент, след толкоз години, слушам да приказва за индивида, който я е научил да диша свободно и да обича. На мига се отхвърлям от битовите баналности в каютата и излизам на палубата. Няма бряг и светлинка в нощта. Вятърът носи шепота на вечността.
При последното ми прекосяване през Босфора в посока север, против течението от Черно към Мраморно море, маневрата с много промени на ходове и краткотрайни, само че необикновени стопове, наложи бързо да затварям пускови въздух от съществена бутилка и разтварям аварийна. Същото, единствено че в спешна конюнктура, ми се е случвало на същото място в посока юг. Може би този път Нептун, ден преди да се сбогувам с него, реши да ме тества ставам ли към момента за моряк. Надявам се, че не го разочаровах. На излизане от протока изпитах подозрение кадърен ли съм да се върна назад в личния си живот на брега? Ще ми би трябвало ли Вергилий, който да ме поведе към мен самия? Ще го последвам и си давам обещание да не се обръщам с носталгия обратно.
Слязох по трапа на десния ръб и застанах под надписа „ Емона “. Помилвах с гола длан студеното желязо и го целунах. Благодаря ти за последната преплавана миля, хайде довиждане. Нарамих моряшкия багаж и си потеглих, без да се обръщам.
Нейко ДАМЯНОВ
На стадиона може да сме гневни последователи на „ Локомотив “, само че тук, в епицентъра на Пловдив, в заведение на няколко крачки от водоскоците пред Общината, сме представители на футболната бохема. Един от нас е създател на абревиатурата ЛОКО, която се чете като Любим Отбор на Културната Общественост. След няколко дни е първият мач от новия шампионат, сезон 2016/2017 година, освен това безконечното дерби с градския противник. GSM-ът подскача в джоба ми. Непознат номер:
- Можеш ли на 29 юли да бъдеш в Бургас, подготвен за качване на транспортен съд?
- Да.
Без планиране отговорих на секундата, с инстинкта на питомен военен кон, подготвен за офанзива, до момента в който още не е заглушен тътенът на първия артилерийски снаряд. Още през януари стана ясно, че варненската компания закрива бизнеса и продава транспортен съд “Силвия “. Беше ми погрешно да изгубя принадлежността си към заменен екипаж. Приятели ме посъветваха да видя по какъв начин стоят нещата в Бургас. Ходих на място, посетих брегови канцеларии. Никой нищо не ми е обещавал, не съм подавал молба за предопределение, не съм имал упования. Документите ми са в наличност и годност, имам ден и половина за подготовка. Старите другари не могат да угасят изненадата в очите си, в живота на никого от тях няма такива внезапности.
29.07.2016 – 17.12.2016 година, транспортен съд „ Емона “
На гарата в Бургас ме чакаше приятна изненада. Представител на компанията бе пристигнал с персоналната си кола да ме посрещне и закара в обособено пристанище в периферията на града. За първи път ми се случва.
„ Емона “ е 13-ят ми транспортен съд, не е първа младост, само че се оказа, че всички каюти са със личен хигиеничен възел. Не съм имал такава екстра.
Капитанът ме посрещна с „ Добре пристигнал на борда “. Плавал съм с най-малко 30 капитани, само че това го слушам за първи път.
Твърде доста преплавани благи има зад тила ми, с цел да си въобразя, че съм попаднал в корабна Аркадия и още първото ми дежурство през нощта ме вкара в действителностите. След среднощ върша обща обиколка на машинното поделение и ручейче от преливаща цистерна с противоположна битова вода пресича пътя ми. Елементарно е да понижа равнището, само че елзахранването на помпата не работи. Принуден съм да желая намесата на втория човек от дежурната бригада, в тази ситуация основния монтьор. Явно почерпен преди да се хоризонтира, не беше по никакъв начин елементарно да го събудя. Макар не напълно съответен, за към час се оправи с казуса. На границата с токовия удар. Няколко пъти отвертката отскачаше от таблото и се търкаляше по металната площадка. Слава Богу, не се стигна до случай.
На 30 юли 3000-тонният „ Емона “ отплава под баласт за Варна. Каботажно начало на автобуса. Натоварихме скрап за Хереке, доста прелестно турско селце в Източна Тракия на брега на Мраморно море. И по този начин, съвсем до Коледа - цели 25 къси автобуса с един и същи товар от българските пристанища до южната съседка. Освен в Хереке разтоварвахме и в Ичдаш. Името вземам от машинния дневник, без да зная какво стои зад него. Някаква пристанищна теснота, от която членове на екипажа можеха да се измъкват и завръщат на кораба единствено с полицейския автомобил на защитата. Спестих си този разкош.
Два пристанищни товарни крана с „ нокти “ като на граблива птица захапват от хамбарите и изсипват на кея всевъзможна железария. Облачета от пушилка не могат да заглушат какофонията. Возил съм пшеница, царевица, въглища, торове, разнообразни профили желязо… а не щеш ли в този момент дочувам нещо скръбно в този скрап. Черните метали се рециклират в поредност вторични използва, а от индивида не остава нищо.
Но тук, в този момент, в този миг, нас ни има. Малък екипаж с няколко свестни мъже. Достатъчно е най-малко един да следва евангелското наставление. Красьо, готвачът. Той просто постоянно гледа да е добре на другия до него. Правим дребен пладнешки ваучър на кърмата под августовско слънце. Нямам шапка и очевидно изнемощявам. Надигна се Красьо, върна се след минута и ме сложи под сянката на широкопола мексиканка. Владее си занаята на равнище началник, само че като човек е още по-добър.
Единствен капитанът има интернет връзка със света. Човек с безупречна навигационна просвета и необятни ползи. Обичаше да написа с тебешир на вратата на каютата ми резултата от следващия мач на „ Локомотив “ в шампионата. На девети ноември излизам от вахта и чета единствено пет букви – Тръмп. Така, посредством тебеширената медия, узнах, че кръстоската сред стръвница и ястреб Хилари е изгубила мача за Белия дом.
Мини екип, колкото каре за белот в машинното поделение – основен монтьор, втори монтьор, моторист, моторист, като последните двама поемат функционалностите на трети и четвърти монтьор. За първи път карам независима ходова вахта във времето на четвъртия монтьор от 08,00 до 12,00 и от 20,00 до 24,00 часа. Сменям втория монтьор и сдавам вахтата на третия. Когато сме в Бургас или Варна, минаваме на брегово електрозахранване и 24-часово дежурство, тогава в отделението е безшумно като в университетска публика.
Шефът съумя да ме изненада и даже заблуди. Още при първата маневра за прекосяване на Босфора в посока Мраморно море сменяше ходовете, без да откъсва очи от лъскаво списание със фотография на русокоска в грос и цици като Южното и Северното полукълбо. Стар бонвиван? Оказа се пенсиониран капитан първи сан, боеви пълководец в Морското учебно заведение. Идвали са на кораба негови ученици, експерти по автоматика, споделях с тях, че някогашният им шеф не е надраснал манталитета на ротен фелдфебел. Съгласяваха се с иронични усмивки. Беше фен на вечерните аперитиви и не можеше да повярва, че не си разрешавам алкохол по време на дежурство. Поканите и намеците отклонявах с смешка. На брега постоянно пия 70-80 грама концентрат, такива ги назовават подвластни, само че на транспортен съд, без значение от продължителността на автобуса, не помня за бутилката. Значи мога да аплайвам за върховете на Гинес като първия алкохолизиран въздържател. Всъщност, с нищо друго не съм неповторим. Задоволяваше се със забележката, че това просто е самодисциплина. Не я разбра и не я одобри, трябваше му сътрудник по чашка. Разминахме се.
Добряк и майтапчия с телосложение на тежкоатлет, приключил спортно учебно заведение, това е вторият монтьор. След среднощ се позаседяваше, към този момент в моята вахта, и постоянно намирахме тематика. Сякаш около лекоатлети, гимнастици, щангисти е имало и паралелка за корабни механици. Този ученик може и да не е направил международно спортно достижение, по тази причина пък е отличен експерт.
И след най-малко 100 срещи по корабите с сътрудници мотористи, тук попадам на уникат. Мъж не в първа младост, роден през 1964 година, приключва духовна семинария и се приготвя да смени гащеризона с расо. Превъзходен експерт с дълголетен стаж по корабите. Упрекваше се, че от дълго време е пропуснал опцията да се официализира като монтьор, каквито качества притежаваше премного, в този момент бе безапелационен, че ще продължи като духовник. Не се съгласи да направя публично притежание прехода от машинното поделение на транспортен съд в Божия храм, нито да загатвам името му. Би било репортерска находка.
Затрупа ме със профилирана литература. Познавам наличието на Стария завет и Четвероевангелието, само че в този момент попаднах на типичен учебник по богословие. С изненада научавам, че Майката Божия, с изключение на Богородица, е и Приснодева, а „ дяволът също е създание Божие “. Трудно ми е да приема, че „ девството е по-ценно от брака “, защото „ безбрачието е подражателство на ангелите “, и не мога да се съглася, че „ в случай че няма възкресение, няма и Бог… в случай че няма възкресение, дивите животни са по-щастливи от нас “. Агностикът, за какъвто се считам, има вяра, тъй като знае, а теистът знае, тъй като има вяра.
Есента ни раздели. В този миг също бях взел решение за смяна – стоп на плаването. Може би капка преля чашата. От 01.01.2017 година Морска администрация вкарва още едно условие за подготвеност, значи отново лекции, мемоари, изпит, нов документ, без чието съществуване включването в екипажен лист е невероятно. Не, по-скоро бих отишъл на курс по вероучение, в сравнение с още веднъж да си причиня това.
Имам още корабни дни и няма да включвам назад преброяване. Осъмнахме с празен камбуз и се чудя какво да хапна. През деня заредихме и вечерта още веднъж се чудя – в този момент пък проблем е имането, който е много по-приятен от нямането. Дойде и сервизна кола за пералнята, която от 2-3 седмици стачкува. С много маневри я измъкнахме през теснотиите и с лебедка от кърмата – долу на кея. След два часа я върнаха – не става за нищо. Обратно с лебедката горе на кърмата, отново маневри през теснотиите една палуба надолу и я върнахме на мястото й. Изглежда, потопът от псувни по адрес на техниците я ремонтира, пералнята потегли и до момента в който бях на борда, работеше безотказно. Дали това би могло да се случи другаде, където и да било, с изключение на на транспортен съд?
По основната улица на Бургас на вълни, като прииждаща река, се носят кехлибарени листа, съвсем сходни на банкноти. Есенна валута. В намерено море „ хвърча “ като скиор, скочил от щанца, в случай че за момент вятърът спре, ще се срутя на палубата. Виждал съм килим от размахани криле над Тихия океан, а в Мраморно море корабът попадна в „ ризница “ от медузи. Бяла пустота като ледената хватка на Азовско море. Обличам топлото служебно яке в оранж. Един час с грейката на гърба пести два аспирина. Напредва есента, това към този момент е смяна.
Ефирен подарък. Божана Апостолова гостува на „ Хоризонт “ във връзка последната си стихосбирка „ За теб “. Костадин Чонов е неин брачен партньор, а за мен е сътрудник от вестникарските времена. И в този момент, след толкоз години, слушам да приказва за индивида, който я е научил да диша свободно и да обича. На мига се отхвърлям от битовите баналности в каютата и излизам на палубата. Няма бряг и светлинка в нощта. Вятърът носи шепота на вечността.
При последното ми прекосяване през Босфора в посока север, против течението от Черно към Мраморно море, маневрата с много промени на ходове и краткотрайни, само че необикновени стопове, наложи бързо да затварям пускови въздух от съществена бутилка и разтварям аварийна. Същото, единствено че в спешна конюнктура, ми се е случвало на същото място в посока юг. Може би този път Нептун, ден преди да се сбогувам с него, реши да ме тества ставам ли към момента за моряк. Надявам се, че не го разочаровах. На излизане от протока изпитах подозрение кадърен ли съм да се върна назад в личния си живот на брега? Ще ми би трябвало ли Вергилий, който да ме поведе към мен самия? Ще го последвам и си давам обещание да не се обръщам с носталгия обратно.
Слязох по трапа на десния ръб и застанах под надписа „ Емона “. Помилвах с гола длан студеното желязо и го целунах. Благодаря ти за последната преплавана миля, хайде довиждане. Нарамих моряшкия багаж и си потеглих, без да се обръщам.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ