Копривщица. Сърцето ни трепва, а в ума ни изникват къщите,

...
Копривщица. Сърцето ни трепва, а в ума ни изникват къщите,
Коментари Харесай

Копривщица: Градът-музей, който съхранява векове история

Копривщица. Сърцето ни трепва, а в мозъка ни изникват къщите, цветовете, атмосферата. Едно място, което не стопира да ни очарова и да ни потапя надълбоко в историята и вековното завещание на българския народ.

Обявен за единственият град-музей в България през 1952 година, Копривщица по-късно получава статута и на архитектурно-исторически резерват. Със своите над 400 архитектурни, етнографски и исторически монументи този статут е изцяло подобаващ. И през днешния ден градът притегля доста български и задгранични туристи.

Ето какво да не пропускате, в случай че планирате своето посещаване там:

Къща-музей " Любен Каравелов "

Специално внимание отделете на родния дом на Любен и Петко Каравелови. В огромния горист двор са ситуирани три здания - зимна и лятна къща и стопанска сграда. Зимната къща, издигната през 1810 година, пази предмети, фотоси и документи на писателя и революционера Любен Каравелов.

В стопанската постройка, издигната през 1820 година, е изложена печатарската машина, на която са печатани първите революционни вестници " Свобода " и " Независимост ", а след Освобождението - и първата българска конституция. През 1835 година е издигната и лятната къща, в която е живял Петко Каравелов.

Калъчевият мост

Мостът получава името си в чест на своя донор Хаджи Найден Калъчев, с чиито средства е издигнат през 1813 година Известен е обаче още като " Мостът на първата пушка ", тъй като точно отсам потегля искрата на Априлското въстание. На 20 април 1876 година въстаникът Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва " Кървавото писмо ".

Сто години след построяването си мостът е реставриран от правнука на основателя му. Приемственост и традиция, които срещаме на всеки ъгъл в Копривщица. До моста се издига паметникът " Първата пушка ", основан по план на проектант Дудулов.

Къща-музей " Лютова къща "

В “Лютовата къща ” се обитава през днешния ден етнографският музей на Копривщица. Музеят разполага с редица забележителни експонати - предмети за бита, дрехи, интериорни мебели, докарани от далечна Виена, достоверна цариградска печка, които и до през днешния ден пресъздават буржоазната атмосфера на възрожденска Копривщица. Може би най-интересният експонат обаче си остава ароматизаторът-фонтан за ободряване на въздуха, намиращ се в салона на втория етаж на къщата.

Къща-музей " Димчо Дебелянов "

Родната къща на Димчо Дебелянов през днешния ден е превърната в музей. Още прекрачвайки прага, в главите ни изникват именитите редове " Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне... ". Освен персонални движимости на поета, в къщата могат да се видят и негови творби.

Къща-музей " Ослекова къща "

Къщата-музей " Ослекова къща " е същинско украшение във възрожденската корона на Копривщица. Построена е за локалния търговец Ненчо Ослеков, който взема интензивно присъединяване в подготовката на Априлското въстание. Той способства за ушиването на облеклата на въстаниците, като дава своята абаджийска работилница.

Къща-музей " Тодор Каблешков "

Родната къща на популярния възрожденски деятел Тодор Каблешков също е превърната в къща-музей. Освен че съхранява някои от персоналните движимости на революционера, къщата съставлява и същински архитектурен монумент дело на известния копривщенски занаятчия Генчо Младенов. Особен интерес провокира просторният красиво остъклен салон ситуиран на втория етаж, огромните издадени еркери, живописния кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изтънчено дърворезбованите тавани, долапи и порти.

Родната къща на Найден Геров

Именно в тази къща бащата на Найден Геров открива първото килийно учебно заведение. Самият Найден Геров открива след това първото българско класно учебно заведение, списва публикации, филологични проучвания, превежда песни и басни. Найден Геров е създател и на първата българска поема " Стоян и Рада " и на доста патриотични стихове.

Църква " Успение Богородично "

Сегашната черква е издигната на мястото на остарялата черква " Света Богородица ", която е изгорена при кърджалийското нахлуване над Копривщица през 1810 година От нея през днешния ден е непокътнато едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644 година

Поради рестриктивните мерки на османските управляващи, сегашната черква е вкопана в земята, а олтарната ѝ абсида е излишък от остарелия, опожарен храм. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев.

Паметник костница на Априлци

Разположен в центъра на остарелия конак, който през днешния ден е площад “20-и април ”, мавзолеят-костница е приключен през 1928 година и пази загатна за починалите в Априлското въстание.

Да изброим всички забележителности ще отнеме доста време. Докато се разхождате по дребните живописни улички, ще откриете единствено за себе си още и още исторически места.

Близо до Копривщица също има на какво да се насладите

Екопътека Тракийски могили стартира в края на града, след мандрата на дядо Либен, а краят ѝ е в Арнаут махала. Преходът лишава към час и половина и е прелестен и лек.

Друга пътека, по която можете да се разноските е Пътеката на здравето . Дължината ѝ е 5 км, като стартира от улица Доганска, през местността Войводовец и по обиколен маршрут слиза отново на същата улица.

В непосредственост до Копривщица се намира и местността Сополивите камъни . През XVIII-XIX век се е налагало мъжете от града да вървят на гурбет до Цариград и Близкия изток. Пътят натам клати през околност с каменни морени. До това място фамилиите са изпращали татковци и братя на дългото и рисковано странствуване. Раздялата била тежка и доста сълзи години наред са се проливали там. Така каменните морени се сдобили с горчиво-ироничното си име — " Сополивите камъни ".


Още от #ПреОткрий България:

Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР