Доближават ли се членовете на еврозоната по-бързо до средния доход за ЕС? Да, малко по-бързо!
Конвергенцията се отнася до това дали страните от Европейски Съюз с по-ниски приходи догонват междинния за Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (по стандарти на покупателна дарба, СПС). В рамките на Европейски Съюз този развой се оформя от два интеграционни пласта - участието в Европейски Съюз и приемането на еврото. Еврозоната вкарва обща парична политика и отстрани валутния риск, като теоретично подтиква конвергенцията.
Този разбор съпоставя страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали отвън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
Статистика за конвергенцията на приходите в Европейски Съюз (2004–2023 г.)
Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали огромен прогрес в конвергенцията. Страните, признати в еврозоната, са понижили разликата от 26 пункта; страните отвън нея - с 25 пункта. Разликата е дребна, към половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за интервал от двадесет години, което води до забележителен прогрес за членовете на еврозоната.
Защо еврото може да помогне?
Обяснение на дребната разлика в конвергенцията
Достъпът до единния пазар и фондовете на Европейски Съюз усъвършенстваха редица стопански индикатори на страните-членки от Централна и Източна Европа.
Някои страни отвън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, с цел да останат конкурентоспособни.
Голямата финансова рецесия и Коронавирус забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 година
Заключения
Приемането на еврото предлага лек подтик на конвергенцията посредством усилване на доверието и достъпа до пазара.
Оставането отвън еврозоната не е спънка – индикаторите на Полша са се повишили от 50% до 79% от междинното за Европейски Съюз равнище без присъединение - само че с еластичен валутен режим.
За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, в случай че е обвързано с надеждни задължения за промени в областите на образованието, пенсиите и развиването на инфраструктурата.
