Фискалният съвет: Доближават ли се членовете на еврозоната по-бързо до средния доход за ЕС?
Конвергенцията се отнася до това дали страните от Европейски Съюз с по-ниски приходи догонват междинния за Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (по стандарти на покупателна дарба, СПС).
В рамките на Европейски Съюз този развой се оформя от два интеграционни пласта - участието в Европейски Съюз и приемането на еврото. Еврозоната вкарва обща парична политика и отстрани валутния риск, като теоретично подтиква конвергенцията.
Това се споделя в разбор на Фискалния съвет, който сравнява страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали отвън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
Статистика за конвергенцията на приходите в Европейски Съюз (2004-2023 г.):
Група
Членове
Брутният вътрешен продукт на човек СПС, % от Европейски Съюз (2004 г.)
Брутният вътрешен продукт на човек СПС, % от Европейски Съюз (2023 г.)
Среден годишен % на конвергенция
Евро
Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия
55
81
2,6%
Местна парична единица
България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния
49
74
2,2%
Данните са от проучвания на Евростат (2025 г.) за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарти на покупателната дарба (СПС).
Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали огромен прогрес в конвергенцията. Страните, признати в еврозоната, са понижили разликата от 26 пункта; страните отвън нея - с 25 пункта.
Разликата е дребна, към половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за интервал от двадесет години, което води до забележителен прогрес за членовете на еврозоната.
Защо еврото може да помогне?
Очаквани трендове
Ползи
Предупреждения
По-нисък валутен и върховен риск
Намалява разноските по заеми, подтиква вложенията
Гъвкавите режими също са ефикасни
Задълбочаване на финансовите взаимоотношения
Подобрен достъп до заеми
Риск от кредитни балони
Интензификация на търговията
По-ниски транзакционни разноски
Износът отвън еврозоната също се е нараснал внезапно
Обяснение на дребната разлика в конвергенцията
Достъпът до единния пазар и фондовете на Европейски Съюз усъвършенстваха редица стопански индикатори на страните-членки от Централна и Източна Европа. Някои страни отвън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, с цел да останат конкурентоспособни. Голямата финансова рецесия и Коронавирус забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 г.
Заключения
Приемането на еврото предлага лек подтик на конвергенцията посредством усилване на доверието и достъпа до пазара. Оставането отвън еврозоната не е спънка - индикаторите на Полша са се повишили от 50% до 79% от междинното за Европейски Съюз равнище без присъединение - само че с еластичен валутен режим. За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, в случай че е обвързано с надеждни задължения за промени в областите на образованието, пенсиите и развиването на инфраструктурата.
В рамките на Европейски Съюз този развой се оформя от два интеграционни пласта - участието в Европейски Съюз и приемането на еврото. Еврозоната вкарва обща парична политика и отстрани валутния риск, като теоретично подтиква конвергенцията.
Това се споделя в разбор на Фискалния съвет, който сравнява страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали отвън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).
Статистика за конвергенцията на приходите в Европейски Съюз (2004-2023 г.):
Група
Членове
Брутният вътрешен продукт на човек СПС, % от Европейски Съюз (2004 г.)
Брутният вътрешен продукт на човек СПС, % от Европейски Съюз (2023 г.)
Среден годишен % на конвергенция
Евро
Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия
55
81
2,6%
Местна парична единица
България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния
49
74
2,2%
Данните са от проучвания на Евростат (2025 г.) за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарти на покупателната дарба (СПС).
Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали огромен прогрес в конвергенцията. Страните, признати в еврозоната, са понижили разликата от 26 пункта; страните отвън нея - с 25 пункта.
Разликата е дребна, към половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за интервал от двадесет години, което води до забележителен прогрес за членовете на еврозоната.
Защо еврото може да помогне?
Очаквани трендове
Ползи
Предупреждения
По-нисък валутен и върховен риск
Намалява разноските по заеми, подтиква вложенията
Гъвкавите режими също са ефикасни
Задълбочаване на финансовите взаимоотношения
Подобрен достъп до заеми
Риск от кредитни балони
Интензификация на търговията
По-ниски транзакционни разноски
Износът отвън еврозоната също се е нараснал внезапно
Обяснение на дребната разлика в конвергенцията
Достъпът до единния пазар и фондовете на Европейски Съюз усъвършенстваха редица стопански индикатори на страните-членки от Централна и Източна Европа. Някои страни отвън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, с цел да останат конкурентоспособни. Голямата финансова рецесия и Коронавирус забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 г.
Заключения
Приемането на еврото предлага лек подтик на конвергенцията посредством усилване на доверието и достъпа до пазара. Оставането отвън еврозоната не е спънка - индикаторите на Полша са се повишили от 50% до 79% от междинното за Европейски Съюз равнище без присъединение - само че с еластичен валутен режим. За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, в случай че е обвързано с надеждни задължения за промени в областите на образованието, пенсиите и развиването на инфраструктурата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ