Професорът по конституционно право Пламен Киров пред „Труд“: Европа не може да постави свои решения над националните конституции
Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е подписана на 24 април 2016 година от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева в тогавашното? качество на министър на правораздаването. На 3 януари 2018 година на свое съвещание с 8 гласа „ за ” и 4 „ срещу ” държавното управление реши да предложи Истанбулската спогодба за ратификация от Народно събрание. От Вътрешна македонска революционна организация изрично се опълчиха на решението и започнаха акция, в която обясниха, че зад прелестната концепция за битка с насилието над дами, с конвенцията в действителност се признава третия пол и се вменява в дълг на децата да се преценяват с това. В края на януари 75 депутати от ГЕРБ взеха решение да попитат Конституционен съд дали Истанбулската спогодба влиза в несъгласие с конституцията. В петък Конституционен съд разгласи, че договорът не подхожда на главния закон на страната. За всичко това беседваме с професора по конституционно право Пламен Киров.
– Проф. Киров, за първи път ли Конституционният съд постановява, че подписан интернационален контракт, опонира на главния закон в страната?
– Да, това се случва за първи път. Конвенциите, които са създадени от Съвета на Европа, в това число и Истанбулската спогодба, касаят доста необятен кръг от страни. Нито Съветът на Европа, нито Европейски Съюз не може да сложи своите решения над националните конституции. Конституционният съд извърши функционалностите си с решението, което взе по Конституционно дело №3 от 2018 година – да бъде страж на българската конституция и да подсигурява нейното господство.
– Какво имате поради?
– Делото е от извънредно значение в юридически проект. Конституцията ни в член 5 дава преимущество на актовете от интернационалното обществено право, т.е. на интернационалните контракти, които са утвърдени, пред вътрешното законодателство, което им опонира. Ако сме утвърдили един интернационален контракт, то текстът на този интернационален контракт има преимущество пред вътрешен закон, признат от Народното събрание, при положение на колизия сред нормите. Т.е. всички държавни органи и съдилища са длъжни да приложат интернационалния контракт, когато установяват, че наш закон опонира на този контракт. И по тази причина нашата конституция планува един необикновен ред и включва Конституционния съд като единствената институция, която може да реши дали интернационалният контракт, който следва да бъде утвърден, не опонира на текстове на конституцията. Защото интернационалните контракти нямат преимущество пред нормите на конституцията. По силата на член 5 Конституцията е висш закон на страната. И нито законите, нито интернационалните контракти могат да имат преимущество пред нейните текстове.
– Тогава, какъв беше казусът да ратифицираме конвенцията?
– Проблемът е следният – в случай че текст от конвенцията опонира на конституцията, то тази спогодба не може да бъде утвърдена. И по тази причина 75 депутати се обърнаха към Конституционен съд. Тяхното запитване беше имено такова. Конституционен съд трябваше да прегледа текстовете на конвенцията и да реши дали те влизат в несъгласие с главния български закон. Ако има такова несъгласие, както Конституционен съд установи, съответната спогодба не може да бъде утвърдена. Възможно е обособени текстове на интернационалния контракт да опонират на конституцията и тогава би могло да се извърши ратификация, само че единствено на тези текстове, които не опонират на главния закон. И тогава се прави запаса, по текстовете, които са противоконституционни.
– Защо не се направи това с Истанбулската спогодба?
– Конвенцията е написана извънредно твърдо. Тя не дава опция на страните, които изповядват разнообразни конституционни полезности и обичаи, да приспособяват ратификационните закони по подобен метод, че тези текстове, които са неприемливи от позиция на конституционния ред на страната, да не бъдат утвърдени и страните да създадат запаси. Т.е. ние нямахме никакъв различен излаз, с изключение на да откажем ратификацията. Самият контракт не даде опция да го приемем без значение, че огромна част от текстовете му не опонират на главния ни закон. Няма естествен човек, който да не е срещу насилието над дами, в това число и законите ни са за това да бъде изкоренено това уродливо събитие. Никой не е срещу постигането на тези цели. Има обаче текстове, които влизат в несъгласие с конституцията. Основното несъгласие е, че българската конституционна традиция в границите на четирите съществени закона, които са работили от 1879 година до днешни дни, както и цялата ни правна система, са построени върху разбирането за пола като биологична даденост. И по тази причина нашата конституция в член 46 споделя: Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена, имайки поради биологичния пол на индивидите. В българското фамилно право, в българското наследствено право, в българското вещно право, в българското наказателно право под пол се схващат двата пола – мъжки и женски. Мъж не може да бъде жертва на закононарушение обезчестяване. Изнасилена може да бъде единствено жена. Изнасилването е гнусно закононарушение по отношение на лице от женски пол. На последващо място – Наказателният развой. Къде се изтърпяват наказванията, в смесени затвори ли?
– Ако бяхме утвърдили конвенцията, щеше ли да се стигне и до това да има мъже в женските затвори и дами в мъжките?
– Проблемът е, че конвенцията е построена на два пласта. Тя смесва две понятия за пол – „ sex ” и „ gender ”. Договорът е за битка с насилието над дами. В същото време в член 3,вместо „ sex ” е употребен „ gender ”. Значи внезапно конвенцията изоставя разбирането, че половете са биологично избрани и споделя полът е обществено построени функции, които едно общество приема за мъжете и дамите.
– Сигурен ли сте, че не става въпрос за неприятен превод?
– Категоричен съм, че не става въпрос за неприятен превод. Това е вторият пласт на конвенцията. И по тази причина в чл.3, в чл.4 приказва за „ gender ”, което на български се превежда като обществен пол или функции на пола. В чл.4, където се не разрешава дискриминирането, се споделя, че не се позволява дискриминация заради идентификация на индивида, учредена на пола. Което е джендър идентити, т.е. идентификация на индивида, когато той преценя, примерно че господ го е основал като мъж, само че той желае да бъде жена. В самата спогодба има вътрешно несъгласие сред текстовете. Договорът би могъл да реализира своите цели, в случай че следваше общоприетото схващане за биологичния темперамент на половете. Изведнъж обаче се прибавя и обществения пол и идентификацията учредена върху него. Това основава правна неустановеност. Българската конституция и българското законодателство не съдържат определение за „ gender ”. Не съществува и общоприето определение на „ gender ” – нито в теорията, нито в нормативната процедура. И отсам Конституционен съд споделя: Ако ние ратифицираме конвенцията, то ще влезем в несъгласие с едно от главните условия на правилото на правовата страна, закрепено в чл.4, ал.1 на конституцията. Правовата страна е правната сигурност. И внезапно някой се пробва да вкарва понятия, чието наличие ние не знаем. Как да свържем с тези понятия избрани права и избрани отговорности? А в това число да приемем и наднационален орган като GREVIO, който реализира мониторинг за осъществяване от страна на страните, утвърдили конвенцията, нейните политики. Затова Конституционен съд приема, че правната сигурност би била накърнена и прогласява несъответствието на текстове от Конвенцията с българската конституция. Оттук нататък българското национално заседание няма различен излаз с изключение на да откаже ратификацията на конвенцията, без значение от обстоятелството, че ние сме я подписали.
– Очаквате ли в бъдеще постоянно, когато има съмнения по текстове на европейски контракти, депутатите да питат Конституционен съд?
– Би ми се желало да бъде по този начин, тъй като едно от пълномощията на Конституционен съд по чл.149 от конституцията е да се произнася за сходствата на интернационалните контракти с главния закон на страната, преди тяхната ратификация. Важно е Конституционен съд да реши разногласието, в случай че подобен спор и полемика възникне. Защото сега, в който ние ратифицираме един интернационален контракт, той става наложителен за осъществяване от страната. И в случай че след това Конституционен съд каже, е той опонира на главния закон и ние отхвърляме да го прилагаме, това основава неустановеност и непредвидимост в интернационалните връзки. А България би следвало да бъде един сигурен и доброжелателен сътрудник на станалите страни, с които поддържа интернационалните контакти и с които се обвързва с интернационалните контракти. Затова е този механизъм, който би трябвало да бъде задействан постоянно, когато има подозрения, че текст, или обособени правила на интернационалния контракт, биха влезнали в несъгласие с конституцията.
– Има ли образци с контракти, които след ратификацията са основали правни проблеми?
– Има и незабавно ще ви дам образец с небезизвестната спогодба на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания. Тази спогодба беше утвърдена без предварителна инспекция от Конституционен съд дали нормите на тази спогодба не влизат в несъгласие с конституцията. Тази спогодба не позволява да бъдат предприемани ограничения за ограничение на права на хора с увреждания, като не прави никаква разлика по повод характера на увреждането. Имам поради следното: нашето законодателство още позволява, когато има увреждания на душeвността на индивида, след една комплицирана правосъдна процедура, лицето да бъде сложено под забраняване – било цялостно, било под лимитирано забраняване, според от характера на увреждането и от степента на увреждане на съзнанието. Целта на сходна мярка е лицето да не може със лични дейности да упражнява своите права. И тогава се назначава аставник или настойник. Конвенцията на Организация на обединените нации споделя, че такива ограничения не трябва да бъдат въвеждани, тъй като те лимитират човешките права. Вместо това националните законодателства би трябвало да плануват ограничения за подпомагане на тези лица, с цел да могат те да упражняват правата си. Нашата конституция, когато дефинира изискванията за избираемост на народните представители споделя: за депутат може да се кандидатира, затова и да бъде определено, лице което е български жител, навършило е 21 година, не е сложено под забраняване и не изтърпява наказване „ отнемане от независимост ”. Подобен текст има в изискванията за избираемост на президента, на вицепрезидента… В момента съдилищата в България, защото конвенцията е утвърдена, не ползват Закона за лицата и фамилията и към този момент никой не се слага под забраняване. А в конституцията ни продължава да стои текстът, че изборни права имат лица, които не са сложени под забраняване.
– Хипотетично, в случай че Народно събрание беше утвърдило Истанбулската спогодба на своя глава Конституционния съд, трябваше ли да променим конституцията?
– Винаги когато желаем, и в съответния случай след решението на Конституционен съд, можем да ратифицираме Истанбулската спогодба. Но преди този момент би трябвало да изменим конституцията. Но като виждам състава на 44-ото Народно събрание няма такива запалянковци, които да внесат закон за изменение и допълнение на конституцията, с цел да може въз основа на тези промени да ратифицираме Истанбулската спогодба. Това е в областта на приключенската фантастика.
Нашият посетител
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година Завършва Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ” през 1985 година с магистърска степен по право. От 1986 година е учител в Юридическия факултет на СУ ”Климент Охридски ”. След отбрана на докторска дисертация поредно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. Завършва цялостен мандат като Конституционен арбитър от 2006 до 2015 година По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати.
– Проф. Киров, за първи път ли Конституционният съд постановява, че подписан интернационален контракт, опонира на главния закон в страната?
– Да, това се случва за първи път. Конвенциите, които са създадени от Съвета на Европа, в това число и Истанбулската спогодба, касаят доста необятен кръг от страни. Нито Съветът на Европа, нито Европейски Съюз не може да сложи своите решения над националните конституции. Конституционният съд извърши функционалностите си с решението, което взе по Конституционно дело №3 от 2018 година – да бъде страж на българската конституция и да подсигурява нейното господство.
– Какво имате поради?
– Делото е от извънредно значение в юридически проект. Конституцията ни в член 5 дава преимущество на актовете от интернационалното обществено право, т.е. на интернационалните контракти, които са утвърдени, пред вътрешното законодателство, което им опонира. Ако сме утвърдили един интернационален контракт, то текстът на този интернационален контракт има преимущество пред вътрешен закон, признат от Народното събрание, при положение на колизия сред нормите. Т.е. всички държавни органи и съдилища са длъжни да приложат интернационалния контракт, когато установяват, че наш закон опонира на този контракт. И по тази причина нашата конституция планува един необикновен ред и включва Конституционния съд като единствената институция, която може да реши дали интернационалният контракт, който следва да бъде утвърден, не опонира на текстове на конституцията. Защото интернационалните контракти нямат преимущество пред нормите на конституцията. По силата на член 5 Конституцията е висш закон на страната. И нито законите, нито интернационалните контракти могат да имат преимущество пред нейните текстове.
– Тогава, какъв беше казусът да ратифицираме конвенцията?
– Проблемът е следният – в случай че текст от конвенцията опонира на конституцията, то тази спогодба не може да бъде утвърдена. И по тази причина 75 депутати се обърнаха към Конституционен съд. Тяхното запитване беше имено такова. Конституционен съд трябваше да прегледа текстовете на конвенцията и да реши дали те влизат в несъгласие с главния български закон. Ако има такова несъгласие, както Конституционен съд установи, съответната спогодба не може да бъде утвърдена. Възможно е обособени текстове на интернационалния контракт да опонират на конституцията и тогава би могло да се извърши ратификация, само че единствено на тези текстове, които не опонират на главния закон. И тогава се прави запаса, по текстовете, които са противоконституционни.
– Защо не се направи това с Истанбулската спогодба?
– Конвенцията е написана извънредно твърдо. Тя не дава опция на страните, които изповядват разнообразни конституционни полезности и обичаи, да приспособяват ратификационните закони по подобен метод, че тези текстове, които са неприемливи от позиция на конституционния ред на страната, да не бъдат утвърдени и страните да създадат запаси. Т.е. ние нямахме никакъв различен излаз, с изключение на да откажем ратификацията. Самият контракт не даде опция да го приемем без значение, че огромна част от текстовете му не опонират на главния ни закон. Няма естествен човек, който да не е срещу насилието над дами, в това число и законите ни са за това да бъде изкоренено това уродливо събитие. Никой не е срещу постигането на тези цели. Има обаче текстове, които влизат в несъгласие с конституцията. Основното несъгласие е, че българската конституционна традиция в границите на четирите съществени закона, които са работили от 1879 година до днешни дни, както и цялата ни правна система, са построени върху разбирането за пола като биологична даденост. И по тази причина нашата конституция в член 46 споделя: Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена, имайки поради биологичния пол на индивидите. В българското фамилно право, в българското наследствено право, в българското вещно право, в българското наказателно право под пол се схващат двата пола – мъжки и женски. Мъж не може да бъде жертва на закононарушение обезчестяване. Изнасилена може да бъде единствено жена. Изнасилването е гнусно закононарушение по отношение на лице от женски пол. На последващо място – Наказателният развой. Къде се изтърпяват наказванията, в смесени затвори ли?
– Ако бяхме утвърдили конвенцията, щеше ли да се стигне и до това да има мъже в женските затвори и дами в мъжките?
– Проблемът е, че конвенцията е построена на два пласта. Тя смесва две понятия за пол – „ sex ” и „ gender ”. Договорът е за битка с насилието над дами. В същото време в член 3,вместо „ sex ” е употребен „ gender ”. Значи внезапно конвенцията изоставя разбирането, че половете са биологично избрани и споделя полът е обществено построени функции, които едно общество приема за мъжете и дамите.
– Сигурен ли сте, че не става въпрос за неприятен превод?
– Категоричен съм, че не става въпрос за неприятен превод. Това е вторият пласт на конвенцията. И по тази причина в чл.3, в чл.4 приказва за „ gender ”, което на български се превежда като обществен пол или функции на пола. В чл.4, където се не разрешава дискриминирането, се споделя, че не се позволява дискриминация заради идентификация на индивида, учредена на пола. Което е джендър идентити, т.е. идентификация на индивида, когато той преценя, примерно че господ го е основал като мъж, само че той желае да бъде жена. В самата спогодба има вътрешно несъгласие сред текстовете. Договорът би могъл да реализира своите цели, в случай че следваше общоприетото схващане за биологичния темперамент на половете. Изведнъж обаче се прибавя и обществения пол и идентификацията учредена върху него. Това основава правна неустановеност. Българската конституция и българското законодателство не съдържат определение за „ gender ”. Не съществува и общоприето определение на „ gender ” – нито в теорията, нито в нормативната процедура. И отсам Конституционен съд споделя: Ако ние ратифицираме конвенцията, то ще влезем в несъгласие с едно от главните условия на правилото на правовата страна, закрепено в чл.4, ал.1 на конституцията. Правовата страна е правната сигурност. И внезапно някой се пробва да вкарва понятия, чието наличие ние не знаем. Как да свържем с тези понятия избрани права и избрани отговорности? А в това число да приемем и наднационален орган като GREVIO, който реализира мониторинг за осъществяване от страна на страните, утвърдили конвенцията, нейните политики. Затова Конституционен съд приема, че правната сигурност би била накърнена и прогласява несъответствието на текстове от Конвенцията с българската конституция. Оттук нататък българското национално заседание няма различен излаз с изключение на да откаже ратификацията на конвенцията, без значение от обстоятелството, че ние сме я подписали.
– Очаквате ли в бъдеще постоянно, когато има съмнения по текстове на европейски контракти, депутатите да питат Конституционен съд?
– Би ми се желало да бъде по този начин, тъй като едно от пълномощията на Конституционен съд по чл.149 от конституцията е да се произнася за сходствата на интернационалните контракти с главния закон на страната, преди тяхната ратификация. Важно е Конституционен съд да реши разногласието, в случай че подобен спор и полемика възникне. Защото сега, в който ние ратифицираме един интернационален контракт, той става наложителен за осъществяване от страната. И в случай че след това Конституционен съд каже, е той опонира на главния закон и ние отхвърляме да го прилагаме, това основава неустановеност и непредвидимост в интернационалните връзки. А България би следвало да бъде един сигурен и доброжелателен сътрудник на станалите страни, с които поддържа интернационалните контакти и с които се обвързва с интернационалните контракти. Затова е този механизъм, който би трябвало да бъде задействан постоянно, когато има подозрения, че текст, или обособени правила на интернационалния контракт, биха влезнали в несъгласие с конституцията.
– Има ли образци с контракти, които след ратификацията са основали правни проблеми?
– Има и незабавно ще ви дам образец с небезизвестната спогодба на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания. Тази спогодба беше утвърдена без предварителна инспекция от Конституционен съд дали нормите на тази спогодба не влизат в несъгласие с конституцията. Тази спогодба не позволява да бъдат предприемани ограничения за ограничение на права на хора с увреждания, като не прави никаква разлика по повод характера на увреждането. Имам поради следното: нашето законодателство още позволява, когато има увреждания на душeвността на индивида, след една комплицирана правосъдна процедура, лицето да бъде сложено под забраняване – било цялостно, било под лимитирано забраняване, според от характера на увреждането и от степента на увреждане на съзнанието. Целта на сходна мярка е лицето да не може със лични дейности да упражнява своите права. И тогава се назначава аставник или настойник. Конвенцията на Организация на обединените нации споделя, че такива ограничения не трябва да бъдат въвеждани, тъй като те лимитират човешките права. Вместо това националните законодателства би трябвало да плануват ограничения за подпомагане на тези лица, с цел да могат те да упражняват правата си. Нашата конституция, когато дефинира изискванията за избираемост на народните представители споделя: за депутат може да се кандидатира, затова и да бъде определено, лице което е български жител, навършило е 21 година, не е сложено под забраняване и не изтърпява наказване „ отнемане от независимост ”. Подобен текст има в изискванията за избираемост на президента, на вицепрезидента… В момента съдилищата в България, защото конвенцията е утвърдена, не ползват Закона за лицата и фамилията и към този момент никой не се слага под забраняване. А в конституцията ни продължава да стои текстът, че изборни права имат лица, които не са сложени под забраняване.
– Хипотетично, в случай че Народно събрание беше утвърдило Истанбулската спогодба на своя глава Конституционния съд, трябваше ли да променим конституцията?
– Винаги когато желаем, и в съответния случай след решението на Конституционен съд, можем да ратифицираме Истанбулската спогодба. Но преди този момент би трябвало да изменим конституцията. Но като виждам състава на 44-ото Народно събрание няма такива запалянковци, които да внесат закон за изменение и допълнение на конституцията, с цел да може въз основа на тези промени да ратифицираме Истанбулската спогодба. Това е в областта на приключенската фантастика.
Нашият посетител
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година Завършва Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ” през 1985 година с магистърска степен по право. От 1986 година е учител в Юридическия факултет на СУ ”Климент Охридски ”. След отбрана на докторска дисертация поредно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. Завършва цялостен мандат като Конституционен арбитър от 2006 до 2015 година По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ