Образованието и здравеопазването ще са приоритет за развитие чрез концесии
Концесиите в България да са инструмент, с който да се подобрят сферите на образованието, опазването на здравето, културата и спорта . Това е записано като приоритет номер 1 в предлагането за разработване на Национална тактика за развиване на концесиите (2018 – 2027), което към този момент е оповестено за публично разискване.
Конкретен образец за концесии в образованието са профилирани образования за повишение на познания и подготовка, а за опазването на здравето – повишение на достъпността до психиатрии, домовете за медико-социални грижи за деца и за деца с хронични увреждания.
Едва на второ място като приоритет в потреблението на концесиите е посочено развиването на услуги що се отнася до техническата инфраструктура – превоз, пътища, пътни уреди. Вече като трети приоритет е посочено оползотворяването на естествени запаси – тъкмо това, което в този момент е главен предмет на концесиите.
Моментното положение на концесиите
Бургас, Хасково, Добрич, Варна и Пловдив – това са градовете, в които има най-вече дадени концесии. Данните са систематизирани в предлагането за разработване на Националната тактика за развиване на концесиите.
В България сега се извършват 726 концесии, от които 102 са държавни, а останалите са общински. Най-много концесии има в региона на услугите – цели 623, а в строителството, което е на второ място, са 68. За рандеман има дадени 35 концесии. Повече концесии за строителство се дават на общинско равнище. Всъщност няма нито една концесия за строителство на важен инфраструктурен обект. Посочва се и категорично, че невъзможността да бъде получено заслужено заплащане – както за изпълнено строителство, по този начин и за предоставяни услуги, лимитира интереса към концесиите . А също така се натъртва, че компенсацията от страна на страната или общината по дадена концесия е " мощно лимитирана и неразбираемо дефинирана " .
Най-много на концесия се дават водостопански обекти – язовири, системи и уреди. На концесия да дадени и 68 морски плажа, а язовирите, които се стопанисват от концесионери, са 250. Всъщност тъкмо при държавните концесии дадените за стопанисване морски плажове са максимален дял от всички типове концесии. На второ място е отдаването на минерални извори, а на трето – на терминали на пристанища за публичен превоз.
Според статистиката, в Бургас се извършват концесии, в Хасково – 77, в Добрич – 71, във Варна – 57, а в Пловдив – 51. 47,12% от държавните концесии са в Бургаско, 19,23% са във Варненско, до момента в който в Хасково няма нито една държавна, а в Добрич са единствено 7,69%. В Пловдив пък са едвам 5%.
Заключения
Сега, що се отнася до концесиите, България няма концесии с трансграничен интерес. В България не са осъществени и взаимни концесии – т.е. страната и общините не си сътрудничат в тази област, а това може да е от изгода да вземем за пример при инфаструктурни планове, които свързват няколко общини. Трябва да има образование и методически инструментариум разполагаем на администрацията, с цел да се подобрят нещата. Препоръчва се и Националният концесионен указател (НКР) 08да стане електронен.
Интересно умозаключение е и това, че концесионерите са най-вече дребни и междинни предприятия, т.е. нямат потенциал за осъществяване на по-големи планове.
Конкретен образец за концесии в образованието са профилирани образования за повишение на познания и подготовка, а за опазването на здравето – повишение на достъпността до психиатрии, домовете за медико-социални грижи за деца и за деца с хронични увреждания.
Едва на второ място като приоритет в потреблението на концесиите е посочено развиването на услуги що се отнася до техническата инфраструктура – превоз, пътища, пътни уреди. Вече като трети приоритет е посочено оползотворяването на естествени запаси – тъкмо това, което в този момент е главен предмет на концесиите.
Моментното положение на концесиите
Бургас, Хасково, Добрич, Варна и Пловдив – това са градовете, в които има най-вече дадени концесии. Данните са систематизирани в предлагането за разработване на Националната тактика за развиване на концесиите.
В България сега се извършват 726 концесии, от които 102 са държавни, а останалите са общински. Най-много концесии има в региона на услугите – цели 623, а в строителството, което е на второ място, са 68. За рандеман има дадени 35 концесии. Повече концесии за строителство се дават на общинско равнище. Всъщност няма нито една концесия за строителство на важен инфраструктурен обект. Посочва се и категорично, че невъзможността да бъде получено заслужено заплащане – както за изпълнено строителство, по този начин и за предоставяни услуги, лимитира интереса към концесиите . А също така се натъртва, че компенсацията от страна на страната или общината по дадена концесия е " мощно лимитирана и неразбираемо дефинирана " .
Най-много на концесия се дават водостопански обекти – язовири, системи и уреди. На концесия да дадени и 68 морски плажа, а язовирите, които се стопанисват от концесионери, са 250. Всъщност тъкмо при държавните концесии дадените за стопанисване морски плажове са максимален дял от всички типове концесии. На второ място е отдаването на минерални извори, а на трето – на терминали на пристанища за публичен превоз.
Според статистиката, в Бургас се извършват концесии, в Хасково – 77, в Добрич – 71, във Варна – 57, а в Пловдив – 51. 47,12% от държавните концесии са в Бургаско, 19,23% са във Варненско, до момента в който в Хасково няма нито една държавна, а в Добрич са единствено 7,69%. В Пловдив пък са едвам 5%.
Заключения
Сега, що се отнася до концесиите, България няма концесии с трансграничен интерес. В България не са осъществени и взаимни концесии – т.е. страната и общините не си сътрудничат в тази област, а това може да е от изгода да вземем за пример при инфаструктурни планове, които свързват няколко общини. Трябва да има образование и методически инструментариум разполагаем на администрацията, с цел да се подобрят нещата. Препоръчва се и Националният концесионен указател (НКР) 08да стане електронен.
Интересно умозаключение е и това, че концесионерите са най-вече дребни и междинни предприятия, т.е. нямат потенциал за осъществяване на по-големи планове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ