Концертната зала Концертгебау в Амстердам, Холандия, отваря врати. Смята се,

...
Концертната зала Концертгебау в Амстердам, Холандия, отваря врати. Смята се,
Коментари Харесай

11 април 1888 г. – Открита е концертната зала Концертгебау, една от най-добрите в света

Концертната зала Концертгебау в Амстердам, Холандия, отваря порти. Смята се, че има извънредно добра звучност - считана е за една от най-хубавите зали в света.

Концертгебау е основана по дизайн на Адолф Леонард ван Гендт. Нейната архитектура е въодушевена от Neue Gewandhaus в Лайпциг, Германия – още една първокласна концертна зала, унищожена при съюзническите бомбардировки през Втората международна.

Днес единствено две други зали в света - Симфони Хол в Бостън и Музикферайн във Виена – могат да се конкурират с акустиката на Консертгебау.

Акустиката в основата зала, която побира почти 2000 души, е идеална за късноромантичен репертоар, присъщ за европейската класическа музика. Консертгебау е по-малко подобаваща за принадлежности с усилвател. Въпреки това през годините в нея са свирили голям брой известни рок групи.

В концертната зала, в която свири и Кралския оркестър Концертгебау, се изнасят годишно близо 800 представления от всевъзможен вид. Това я прави и една от най-ангажираните зали в света.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1079 година — Със заповед на полския крал е екзекутиран епископа на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става настойник на Полша.
•    1241 година — Монголците, предвождани от Бату хан и Субетей, разрушават унгарската войска на крал Бела IV в борбата за Мохач.
•    1713 година — Подписан е Ултрехтският мир, с което приключва Войната за испанското завещание.
•    1805 година — В Санкт Петербург, Русия и Англия подписват спогодба за основаването на общоевропейска коалиция против Наполеон, към която по-късно се причислява и Австрия.
•    1814 година — По силата на контракта от Фонтенбло Наполеон абдикира и е пропъден на остров Елба. На трона се възкачва Луи XVIII.
•    1822 година — Хиоското кръвопролитие в Гърция.
•    1857 година — Руският цар Александър II утвърждава Герба на Русия - Двуглав орел.
•    1866 година — В Браила е показана пиесата на Добри Войников „ Райна княгиня “.
•    1868 година — Премахване шогуната в Япония.
•    1879 година — Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков поставя начало на проведените пощенски известия в страната.
•    1888 година — В Амстердам публично е открита концертната зала Концертгебау, една от най-хубавите в света.
•    1894 година — Англия афишира протекторат над Уганда.
•    1899 година — Испания трансферира Пуерто Рико на Съединени американски щати.
•    1909 година — Основан е град, който една година по-късно е наименуван Тел Авив.
•    1919 година — Влиза в действие уставът на Международната организация на труда.
•    1927 година — Приета е Конституцията на Беларус.
•    1935 година — Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия).
•    1944 година — Английската авиация унищожава щаба на Гестапо в Хага.
•    1945 година — Втора международна война: Армията на Съединени американски щати освобождава концентрационния лагер Бухенвалд, ситуиран край Ваймар.
•    1961 година — В Ерусалим стартира процесът против някогашния офицер от Секретен сътрудник Адолф Айхман за закононарушения против евреите по време наВтората международна война.
•    1961 година — Боб Дилън дебютира в Ню Йорк.
•    1964 година — Фриц Фреленг и Дейвид ДеПати основават Пинко Розовата пантера.
•    1969 година — Публикуван е Закон за паметниците на културата и музеите.
•    1970 година — Космическият транспортен съд „ Аполо 13 “ потегля за задача на Луната; след детонация на борда и дни на неопределеност астронавтите се приземяват сполучливо на 17 април
•    1982 година — Англичаните Ранулф Фиънис и Чарлз Бъртън стават първите хора, направили околосветска обиколка през полюсите.
•    1991 година — Съветът за сигурност на Организация на обединените нации афишира прекратяването на военните дейности против Ирак.
•    2002 година — При боен прелом, членове на венецуелската войска задържат президента Уго Чавес и упорстват за неговата оставка.
•    2006 година — В Корлеоне е хванат е мафиотският необут Бернардо Провенцано.
•    2007 година — Взривени са бомби пред дома на премиера и пред полицейско ръководство в град Алжир, умират 23-ма, ранените са над 160.
•    2008 година — За първи път в своята история, първенец на Русия по хокей стана Салават Юлаев (Уфа)
•    2008 година — Във Вашингтон в новострояща се постройка е открит Музей на публицистиката и новините, наименуван Нюзиъм.

Родени

•    146 година — Септимий Север, римски император († 211 г.)
•    1357 година — Жуау I, крал на Португалия († 1433 г.)
•    1492 година — Маргарита Наварска, кралица на Навара и френска писателка († 1549 г.)
•    1755 година — Джеймс Паркинсън, британски физик († 1824 г.)
•    1803 година — Козма Прутков, фиктивен съветски публицист († 1863 г.)
•    1869 година — Густав Вигеланд, норвежки ваятел († 1943 г.)
•    1872 година — Александър Ставре Дренова, албански стихотворец († 1947 г.)
•    1893 година — Дийн Ачисън, Държавен секретар на Съединени американски щати († 1971 г.)
•    1897 година — Любомир Бобчевски, български артист († 1963 г.)
•    1898 година — Никола Захариев, български политик († 1945 г.)
•    1900 година — Шандор Марай, маджарски публицист († 1989 г.)
•    1908 година — Виктор Абакумов, руски офицер († 1954 г.)
•    1908 година — Масару Ибука, японски бизнесмен († 1997 г.)
•    1922 година — Александър Райчев, български композитор и теоретик († 2003 г.)
•    1926 година — Христо Христов, български режисьор († 2007 г.)
•    1930 година — Антон Шандор Ла Вей, американски създател на Църквата на Сатаната († 1997 г.)
•    1930 година — Никълъс Брейди, американски финансист и политик
•    1936 година — Иван Груев, български публицист (+2013 г.)
•    1945 година — Стефан Богомилов, български футболист
•    1948 година — Марчело Липи, италиански футболен треньор
•    1950 година — Георги Ифандиев, български публицист, публицист и ефирен водещ
•    1953 година — Ги Верхофстад, министър-председател на Белгия
•    1953 година — Силва Бъчварова, българска художничка и сценографка
•    1956 година — Николай Камов, български политик
•    1958 година — Алексей Ермолински, американски шахматист
•    1958 година — Георги Славков, български футболист († 2014 г.)
•    1962 година — Винсънт Гало, американски артист, режисьор, музикант и художник
•    1963 година — Цветан Симеонов, български проектант
•    1966 година — Петер Щьогер, австрийски футболист
•    1968 година — Сергей Лукяненко, съветски публицист
•    1971 година — Диана Йоргова, българска спортистка
•    1971 година — Оливер Ридел, немски музикант (Rammstein)
•    1974 година — Алекс Кореча, испански тенисист
•    1974 година — Триша Хелфър, канадска актриса
•    1979 година — Хейли Коуп, американска плувкиня
•    1980 година — Стелиос Халкиас, гръцки шахматист
•    1981 година — Алесандра Амбросио, бразилски модел
•    1981 година — Миа Даймънд, унгарска порно актриса

Починали

•    678 година — Доний, римски папа (* неизв.)
•    1034 година — Роман III Аргир, византийски император (* 968 г.)
•    1514 година — Донато Браманте, италиански проектант (* 1444 г.)
•    1896 година — Иван Атанасов Инджето, български бунтовник (* неизв.)
•    1904 година — Андрей Казепов, български бунтовник (* 1878 г.)
•    1917 година — Скот Джоплин, американски композитор (* 1868 г.)
•    1918 година — Ото Вагнер, австрийски проектант (* 1841 г.)
•    1934 година — Джон Колиър, английски художник (* 1850 г.)
•    1938 година — Джордж Бърд Гринел, американски естествоизпитател (* 1849 г.)
•    1944 година — Димитър Добрев, български офицер (* 1868 г.)
•    1958 година — Йозеф Фолтман, немски офицер († 1887 г.)
•    1973 година — Людмил Стоянов, български лингвист (* 1886 г.)
•    1977 година — Жак Превер, френски сценарист (* 1900 г.)
•    1985 година — Енвер Ходжа, албански деспот (* 1908 г.)
•    1987 година — Примо Леви, италиански публицист (* 1917 г.)
•    1987 година — Ърскин Колдуел, американски публицист (* 1903 г.)
•    1991 година — Иван Мартинов, български публицист (* 1912 г.)
•    1997 година — Роже Бернар, френски езиковед (* 1908 г.)
•    2002 година — Иван Димов, български ваятел (* 1913 г.)
•    2004 година — Атанас Александров, български футболист (* 1952 г.)
•    2005 година — Джон Реймънд Броснан, австралийски публицист (* 1947 г.)
•    2007 година — Кърт Вонегът, американски публицист (* 1922 г.)
•    2008 година — Клод Аб, френски футболист (* 1927 г.)
•    2010 година — Николай Вълчинов, български сценарист (* 1950 г.)
•    2010 година — Юлия Ценова, българска пианистка (* 1948 г.)
•    2012 година — Ахмед Бен Бела, алжирски политик (* 1916 г.)

Празници

•    Международен ден на някогашните политзатворници и концлагеристи — Обявен по самодейност на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и потърпевшите от фашизма. На този ден през 1945 година пандизчиите с протест освобождават концентрационния лагер Бухенвалд.
•    Световен ден за битка с заболяването на Паркинсон — Обявен през 1997 година от Световната здравна организация (СЗО). Годишнина от рождението на британския доктор Джеймс Паркинсон (1755 – 1824), който разказва първи това заболяване през 1817 година Отбелязва се от 1998 година
•    Световен ден за битка с шизофренията — Отбелязва се по света от 1949 година, а в България – от 1998 година
•    Коста Рика — Ден на героите
•    Уганда — Ден на свободата
•    Украйна — Ден на освобождението на Керч
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР