Иван Костов: Скокът на заплатите на полицаите е нечуван
" Имахме проект по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - където сме били от Освобождението до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Но беше осъществен голям бойкот ", съобщи Иван Костов в изявление пред " Дойче Веле ".
Според някогашния министър председател на България от 1997 до 2001 година, общественият спор сега е доста надалеч от проблемите на обществото.
" Той се концентрира върху връзките сред политическите партии, а не върху това взимат ли техните водачи отношение по острите проблеми на страната. Встрани от обществения спор остават извънредно значими и извънредно тревожни публични феномени. Например загубата на доверие на хората освен към властта, а към системите, които поддържат витално значими за обществото функционалности. Една от тях е опазването на здравето. Какво следим? Лекарите от болничното заведение в Сандански си подават заедно оставката, тъй като общинският съвет им е провел нещо като обществен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, изгубило бебе в колата за неотложна здравна помощ. Наричат лекарите убийци и те заедно си подават оставките. За какво свидетелства това с изключение на за безспорна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве. Това значи, че става безусловно невероятно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те би трябвало да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на опазването на здравето изчезне, тя не може да действа. И стартира да се разпада пред очите ни.
Да вземем другата витално значима система - там, където се основават новите жители на страната - образованието. Родителите са изгубили доверие в системата на учебно обучение и отиват да се разправят с учителите за това, че пишат двойки на децата им още преди да погледнат, че двойките са безусловно заслужени. Това значи, че на процедура се блокират напъните на учебната система, на самите учители да създадат това, което е належащо, с цел да накарат децата да се стараят и да получат умения, качества, познания. Да основат у тях тези настройки, които са основни, с цел да станат учениците положителни български жители. Например да разграничават положителното от злото. Поне това да разграничават.
Виждате ли какво се случва? Случва се по този начин, че от загубата на доверие в основните държавни институции - като държавното управление, като законодателното тяло - недоверието слиза надолу и стига до равнища, където провалите са същински рискови.
И последният образец: увеличение на заплатите на полицията с 51 %. Това е нечувано в света, няма го на никое място.
Нека да го кажем ясно и напълно непосредствено на хората, които се канят да изкарат служителите на реда да стачкуват на улицата. Няма в света такава обстановка, когато инфлацията е 2,8% да има 51% нарастване на заплатите. Това в действителност е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система към този момент ще рухне. Разбирате ли до каква степен сме стигнали? ", съобщи Иван Костов.
Според него за политиците тези неща не са мъчителни.
" Те нямат онази сензитивност, която е нужна, с цел да приказват пред хората, да оферират решения. Да бъдат почтени. Да кажат примерно, че няма такива пари в бюджета ", добавя той.
Иван Костов изясни, че когато е бил в ръководството е имало проект и стратегия по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство.
" В това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Това не са илюзии. Това беше безусловно наложителен проект за осъществяване. Този проект беше саботиран. Това са точните думи.В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната. Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната ", безапелационен е Костов.
Какъв е изходът през днешния ден?
Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра. Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация. И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси. Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0.5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения, има правила за недостига на консолидирания бюджет, има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Вярно е, че има едни изключения, свързани с вярата, че ще получим европейски пари, само че и те не устоят рецензията, която беше отправена.
Хората ще го научат, единствено в случай че го изстрадат. За страдание на нас акълът ни идва единствено когато страдаме, когато ни удари същински рецесията.
Според някогашния министър председател на България от 1997 до 2001 година, общественият спор сега е доста надалеч от проблемите на обществото.
" Той се концентрира върху връзките сред политическите партии, а не върху това взимат ли техните водачи отношение по острите проблеми на страната. Встрани от обществения спор остават извънредно значими и извънредно тревожни публични феномени. Например загубата на доверие на хората освен към властта, а към системите, които поддържат витално значими за обществото функционалности. Една от тях е опазването на здравето. Какво следим? Лекарите от болничното заведение в Сандански си подават заедно оставката, тъй като общинският съвет им е провел нещо като обществен съд, на който са поканени хора, свързани със семейство, изгубило бебе в колата за неотложна здравна помощ. Наричат лекарите убийци и те заедно си подават оставките. За какво свидетелства това с изключение на за безспорна загуба на доверие на част от българското общество към хората, които се грижат за нашето здраве. Това значи, че става безусловно невероятно пациентите да бъдат лекувани. За да бъдат лекувани, те би трябвало да имат доверие в лекаря. Това е от най-съществено значение. Когато това доверие в системата на опазването на здравето изчезне, тя не може да действа. И стартира да се разпада пред очите ни.
Да вземем другата витално значима система - там, където се основават новите жители на страната - образованието. Родителите са изгубили доверие в системата на учебно обучение и отиват да се разправят с учителите за това, че пишат двойки на децата им още преди да погледнат, че двойките са безусловно заслужени. Това значи, че на процедура се блокират напъните на учебната система, на самите учители да създадат това, което е належащо, с цел да накарат децата да се стараят и да получат умения, качества, познания. Да основат у тях тези настройки, които са основни, с цел да станат учениците положителни български жители. Например да разграничават положителното от злото. Поне това да разграничават.
Виждате ли какво се случва? Случва се по този начин, че от загубата на доверие в основните държавни институции - като държавното управление, като законодателното тяло - недоверието слиза надолу и стига до равнища, където провалите са същински рискови.
И последният образец: увеличение на заплатите на полицията с 51 %. Това е нечувано в света, няма го на никое място.
Нека да го кажем ясно и напълно непосредствено на хората, които се канят да изкарат служителите на реда да стачкуват на улицата. Няма в света такава обстановка, когато инфлацията е 2,8% да има 51% нарастване на заплатите. Това в действителност е за Гинес. Ако тези хора излязат на улицата, цялата система към този момент ще рухне. Разбирате ли до каква степен сме стигнали? ", съобщи Иван Костов.
Според него за политиците тези неща не са мъчителни.
" Те нямат онази сензитивност, която е нужна, с цел да приказват пред хората, да оферират решения. Да бъдат почтени. Да кажат примерно, че няма такива пари в бюджета ", добавя той.
Иван Костов изясни, че когато е бил в ръководството е имало проект и стратегия по какъв начин България да се върне там, където ѝ е мястото - в европейското семейство.
" В това семейство, където сме били от своето Освобождение до 1944. Когато сме били една от уредените страни. Това не са илюзии. Това беше безусловно наложителен проект за осъществяване. Този проект беше саботиран. Това са точните думи.В другите социалистически страни тези проекти сработиха и те сега са в напълно друго състояние. У нас беше осъществен голям бойкот на европейската рационализация на страната. Саботажът пристигна от елита на някогашната комунистическа партия и на специфичните служби, които сътвориха проведената престъпност. Именно тяхната съпротивата отклони българския преход от неговото удържане и от основаването на една консолидирана народна власт в страната ", безапелационен е Костов.
Какъв е изходът през днешния ден?
Може би един рационален излаз е хората да се ориентират и да гласоподават. Да намерят излаз за политическата класа през своя избор като схванат, че доста от гласовете им отиват безусловно на вятъра. Другият излаз е да се случи още веднъж това, което се случи през 1994-1996 година - хиперинфлация. И това би станало, в случай че финансовата дисциплинираност рухне още веднъж в такава степен, че се строши оста, която изградихме през 1997-1998. Това е оста сред паричната политика с валутен ръб и фискалната непоклатимост, обезпечена с ред механизми, които бяхме вградили в тогавашния дълготраен закон за бюджета. Тази ос по този метод държи макроикономическата непоклатимост на страната в продължение към този момент на 25 и повече години. Тази ос сега се троши. Някои споделят - но бордът няма ли да ни избави. Ако се счупи оста, бордът не може да ни избави. Бордът ще увисне без фискална непоклатимост, без консолидиран бюджет, при фрапантно нарушен закон за обществените финанси. Бордът не може да удържи тази обстановка.
Има нарушен европейски правилник, който дефинира какво значи вярна фискална политика. Има фискални правила в Европейски Съюз, които са нарушени. Това са разпоредбите за структурния недостиг, който би трябвало да е не повече от 0.5 % от брутния вътрешен артикул, и в случай че е нарушен, следва да се вземат ограничения, има правила за недостига на консолидирания бюджет, има цяла страница правила в закона за обществените финанси, които са нарушени.
Не може да вземем за пример разноските в бюджета да изпреварват растежа на брутния вътрешен артикул. При нас брутният вътрешен артикул нараства във физическо изражение, да кажем със 7 %, а разноските нарастват с 28 на 100.
Вярно е, че има едни изключения, свързани с вярата, че ще получим европейски пари, само че и те не устоят рецензията, която беше отправена.
Хората ще го научат, единствено в случай че го изстрадат. За страдание на нас акълът ни идва единствено когато страдаме, когато ни удари същински рецесията.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ