Мелъди Гардо за светлината, която идва след катаклизъм
Концертът на Мелъди Гардо е медитативно прекарване. Музиката ù, преплитаща джаз, блус и поп, е като кадифе, гласът ù – като погалване. Присъствието ù, сходно на лъх от успокоение, е толкоз нежно и женствено. Убедена съм, че всички, които я слушат притихнали на редовете на амфитеатъра на едно от тепетата на Стария град, усещат хармонията и на партньорството ù със съпровождащия я на пиано френско-бразилски пианист Филип Пауъл.Мелъди има вяра в силата на музиката като повсеместен език, който лекува, трансформира и свързва. И нейната музика е тъкмо такава. Бутиково прекарване за меломани, с помощта на BG Sound Stage. Мелъди стартира уроци по пиано на девет. Майка ѝ е фотографка и я отглежда сама. Певицата си спомня по какъв начин като дете постоянно приготвяла вечеря и я чакала да се върне от работа. Непрекъснато пътували. Веднъж след година и половина в някакъв град още веднъж настъпил моментът да се местят. Наричали го Black Bag Day – Денят на черната чанта.Майка ѝ, както нормално, споделила на Мелъди да прибира в чантата си всичко, което желае да вземе със себе си. „ Живеехме като роми – споделя певицата. – И когато отново пристигна моментът да си стягаме багажа, аз прибрах в куфара ми всичките животни, които си бях си намерила за година и половина. Майка ми погледна и отсече: „ А, не! Взимаш единствено три. Ще имаш потребност и от облекла! “ 
На шестнайсет години Мелъди към този момент работела – всеки петък и събота свирела на пиано в питейни заведения във Филаделфия. Но защото рисувала хубаво, се записала да следва мода. Три години по-късно, до момента в който изчаквала на колелото си да светне зелено на един светофар, я блъснал джип. Оказала се в болница с черепно-мозъчна контузия и строшен на две места таз. За известно време изгубила краткосрочната и дълготрайната си памет. В началото не можела да вижда. Наложило се да лежи в продължение на две години.Отново се учила да приказва и да върви. Лекар ѝ предложил да възобнови заниманията си с музика, с цел да помогне на по-бързото възобновяване на невронните връзки в тялото си. Тъй като не можела да става, се научила да свири на китара легнала. Започнала да написа и песни. Музиката като терапия ѝ помогнала да се оправи и с физическата, и с прочувствената болежка.Мелъди към момента има засилена сензитивност към светлина и тон, по тази причина носи тъмни очила. Продължават и хроничните болки в основата на гърба. Създала е фондация, която оказва помощ на хора с физически и когнитивни проблеми.
Пее на британски, френски, испански и португалски, има дуети със Стинг и португалския артист Антонио Замбуйо. Номинирана е три пъти за „ Грами “ и един път печели едноименната премия за Най-добър актуален джаз албум. Живяла е в Бразилия и Португалия, от шест години е в Париж. Обича да пие коняк, да пуши пури и да приказва за секс, но… в нашия диалог не става въпрос за това.Говорим с Мелъди Гардо и Филип Пауъл. Защо избрахте заглавието Entre eux deux за новия ви албум?
Филип: Това е френски израз с двояко значение. Би могъл да значи – сред тях двамата, само че има и колорит на нещо, което единствено те двамата знаят и споделят. Това заглавие е обвързвано и с двете седмици, които прекарахме дружно, създавайки песни. Как решихте да работите дружно?
Мелъди: Филип ме придружаваше по време на телевизионно предаване във Франция, с цел да ми приглася за албума ми Sunset in the Blue. Изведнъж изсвири нещо толкоз красиво, че в мен то отекна като прелом. Погледнах го и му споделих: „ Искам да запиша албум с теб! “. Това шашна пък него. Не знам дали го одобри насериозно, тъй като ми лиши два или три месеца, с цел да го убедя. В последна сметка ми хрумна концепция, написах ария и по този начин започнахме албума. Филип е доста добър композитор и знаех, че ще създадем албум бързо, тъй като и двамата композираме.
Как наподобява вашият креативен развой? Кой е водещ?
М.: Мисля, че и двамата поставяме старания поравно. Имаме забавни истории, свързани с песните, да вземем за пример с Fleurs de dimanche (Цветя в неделя). В една ранна неделна заран се позвъни на вратата, до момента в който още спях. Филип отвори и когато се разсъниха следобяд, той дойде и сподели: „ Мелъди, донесоха цветя за теб “.
Ф.: А тя видя – Окей! Донесли цветя, само че най-малко да не е в неделя заран!
М.: Беше неуместно. Бяхме си легнали в 4-5 сутринта и в девет се звъни. Нали се сещаш, че в този миг не искаш никой да те закача. И по този начин направихме песента Fleurs de dimanche, която по внимателен метод споделя – прави милиони неща, само че не ми пращай цветя в неделя заран! А в това време в метода, по който пееш, приказваш и се държиш, има толкоз деликатност, Мелъди. Вярваш ли, че това е верният метод да се живее животът – нежно?
М.: Не съм сигурна, че е допустимо от самото начало. Натискането на бутоните на която и да е жена крие риск тя да изригне като магмата на Земята. Това е част от нашите характерности. Но да живееш живота си женствено, да имаш опция да се изразяваш по този метод е прелестно. И в това време е тестване, тъй като ни се постанова да слагаме кариерата си преди всичко, да се борим за феминизъм и равни права. Често се постанова да играем и типично мъжки функции. Модерната цивилизация постанова на дамите да реализираме триумф, което изисква да бъдем твърди, да приказваме твърдо, да се държим към другите твърдо, даже и да не ни харесва. Би било отлично, в случай че намерим салдото в себе си и съхраним женствеността си. А и да си кажем почтено – на дамите, на които им се постанова да имат власт и да демонстрират мъжка сила, се гледа като на кучки. Докато при мъжете това поражда почитание. За мен е особено да можеш да живееш с женствеността си и с женската си сила и да ги изразяваш. Тогава си обвързвана с истината за това кои сме ние като хора. Другото ни разрушава. Има смисъл в това дамата да е жена. Може да носим панталони, само че въпросът е по какъв начин се движим с тях.Ф.: Нежността в държанието на Мелъди е водеща и това доста ме въодушевява. Много одобрявам правилото на Буда, че има най-малко 1000 метода да реагираш към дадена обстановка. Чувал съм от Мелъди от похвали до мнения, че бъркам, само че би трябвало да призная, че съм удивен от женствения ѝ метод и от умеенето ѝ да избере верните думи, подобаващия звук и подобаващия миг и въпреки всичко да каже всичко. Да бъдем мощни хора значи да имаме силата да сме нежни, тъй като в края на деня всеки от нас желае едно и също – да бъдем щастливи, да бъдем дружно и да бъдем обичани. Истина ли е, че си мечтала да станеш художничка, преди да се занимаваш с музика?
Да. Но към този момент не рисувам. Или по-скоро ми се случва по-малко. През 2022 година върших дребна галерия в една доста приятна изложба в Сен Жермен де пре – La Hune. В съдействие с Yellow Corner и с младата фотографка Лоранс Лабори, която снима мои картини. С изложбата анонсирахме появяването на албума ни Entre eux deux.
На шестнайсет години Мелъди към този момент работела – всеки петък и събота свирела на пиано в питейни заведения във Филаделфия. Но защото рисувала хубаво, се записала да следва мода. Три години по-късно, до момента в който изчаквала на колелото си да светне зелено на един светофар, я блъснал джип. Оказала се в болница с черепно-мозъчна контузия и строшен на две места таз. За известно време изгубила краткосрочната и дълготрайната си памет. В началото не можела да вижда. Наложило се да лежи в продължение на две години.Отново се учила да приказва и да върви. Лекар ѝ предложил да възобнови заниманията си с музика, с цел да помогне на по-бързото възобновяване на невронните връзки в тялото си. Тъй като не можела да става, се научила да свири на китара легнала. Започнала да написа и песни. Музиката като терапия ѝ помогнала да се оправи и с физическата, и с прочувствената болежка.Мелъди към момента има засилена сензитивност към светлина и тон, по тази причина носи тъмни очила. Продължават и хроничните болки в основата на гърба. Създала е фондация, която оказва помощ на хора с физически и когнитивни проблеми. Пее на британски, френски, испански и португалски, има дуети със Стинг и португалския артист Антонио Замбуйо. Номинирана е три пъти за „ Грами “ и един път печели едноименната премия за Най-добър актуален джаз албум. Живяла е в Бразилия и Португалия, от шест години е в Париж. Обича да пие коняк, да пуши пури и да приказва за секс, но… в нашия диалог не става въпрос за това.Говорим с Мелъди Гардо и Филип Пауъл. Защо избрахте заглавието Entre eux deux за новия ви албум?
Филип: Това е френски израз с двояко значение. Би могъл да значи – сред тях двамата, само че има и колорит на нещо, което единствено те двамата знаят и споделят. Това заглавие е обвързвано и с двете седмици, които прекарахме дружно, създавайки песни. Как решихте да работите дружно?
Мелъди: Филип ме придружаваше по време на телевизионно предаване във Франция, с цел да ми приглася за албума ми Sunset in the Blue. Изведнъж изсвири нещо толкоз красиво, че в мен то отекна като прелом. Погледнах го и му споделих: „ Искам да запиша албум с теб! “. Това шашна пък него. Не знам дали го одобри насериозно, тъй като ми лиши два или три месеца, с цел да го убедя. В последна сметка ми хрумна концепция, написах ария и по този начин започнахме албума. Филип е доста добър композитор и знаех, че ще създадем албум бързо, тъй като и двамата композираме.
Как наподобява вашият креативен развой? Кой е водещ? М.: Мисля, че и двамата поставяме старания поравно. Имаме забавни истории, свързани с песните, да вземем за пример с Fleurs de dimanche (Цветя в неделя). В една ранна неделна заран се позвъни на вратата, до момента в който още спях. Филип отвори и когато се разсъниха следобяд, той дойде и сподели: „ Мелъди, донесоха цветя за теб “.
Ф.: А тя видя – Окей! Донесли цветя, само че най-малко да не е в неделя заран!
М.: Беше неуместно. Бяхме си легнали в 4-5 сутринта и в девет се звъни. Нали се сещаш, че в този миг не искаш никой да те закача. И по този начин направихме песента Fleurs de dimanche, която по внимателен метод споделя – прави милиони неща, само че не ми пращай цветя в неделя заран! А в това време в метода, по който пееш, приказваш и се държиш, има толкоз деликатност, Мелъди. Вярваш ли, че това е верният метод да се живее животът – нежно?
М.: Не съм сигурна, че е допустимо от самото начало. Натискането на бутоните на която и да е жена крие риск тя да изригне като магмата на Земята. Това е част от нашите характерности. Но да живееш живота си женствено, да имаш опция да се изразяваш по този метод е прелестно. И в това време е тестване, тъй като ни се постанова да слагаме кариерата си преди всичко, да се борим за феминизъм и равни права. Често се постанова да играем и типично мъжки функции. Модерната цивилизация постанова на дамите да реализираме триумф, което изисква да бъдем твърди, да приказваме твърдо, да се държим към другите твърдо, даже и да не ни харесва. Би било отлично, в случай че намерим салдото в себе си и съхраним женствеността си. А и да си кажем почтено – на дамите, на които им се постанова да имат власт и да демонстрират мъжка сила, се гледа като на кучки. Докато при мъжете това поражда почитание. За мен е особено да можеш да живееш с женствеността си и с женската си сила и да ги изразяваш. Тогава си обвързвана с истината за това кои сме ние като хора. Другото ни разрушава. Има смисъл в това дамата да е жена. Може да носим панталони, само че въпросът е по какъв начин се движим с тях.Ф.: Нежността в държанието на Мелъди е водеща и това доста ме въодушевява. Много одобрявам правилото на Буда, че има най-малко 1000 метода да реагираш към дадена обстановка. Чувал съм от Мелъди от похвали до мнения, че бъркам, само че би трябвало да призная, че съм удивен от женствения ѝ метод и от умеенето ѝ да избере верните думи, подобаващия звук и подобаващия миг и въпреки всичко да каже всичко. Да бъдем мощни хора значи да имаме силата да сме нежни, тъй като в края на деня всеки от нас желае едно и също – да бъдем щастливи, да бъдем дружно и да бъдем обичани. Истина ли е, че си мечтала да станеш художничка, преди да се занимаваш с музика?
Да. Но към този момент не рисувам. Или по-скоро ми се случва по-малко. През 2022 година върших дребна галерия в една доста приятна изложба в Сен Жермен де пре – La Hune. В съдействие с Yellow Corner и с младата фотографка Лоранс Лабори, която снима мои картини. С изложбата анонсирахме появяването на албума ни Entre eux deux.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ