Полемики и триумф за дебюта на Яник Незе-Сеген на новогодишния ко...
Концертът беше излъчен по малкия екран и стрийминг платформи допълнително от 150 страни и беше гледан от над 50 милиона фенове. Малцина са тези, които имат шанс да участват онлайн в Златната зала на Музикферайн, Виена, тъй като билетите не се продават, а би трябвало да бъдат извоювани на специфична лотария.
Днес за първи път на диригентския пулт застана канадецът Яник Незе-Сеген, който е представител на по-младото потомство диригенти. Той е музикален шеф на Метрополитън опера в Ню Йорк от 2018 година и музикален шеф на Филаделфийския оркестър от 2012 година Ръководил е и Оркестър Метрополитен (Монреал) в продължение на 25 години. От 2008 до 2018 година е основен диригент на Ротердамската филхармония, на която е назначен за почетен диригент. Творческото съдействие сред Яник Незе-Сеген и Виенската филхармония стартира през 2010 година по време на Седмицата на Моцарт в Залцбург. Оттогава той дирижира оркестъра постоянно във Виена, Залцбург и по време на турнета, като незабравим акцент в взаимната им изява е „ Концерт в лятна нощ “ през 2023 година
„ Избирайки Яник Незе-Сеген, продължаваме нашия ангажимент да насърчаваме съдействието с младото потомство диригенти “, акцентират от Виенската филхармония.
Той разчупи консервативния дух на обичайните за този вид събития външен тип и държание. Още с появяването си 50-годишният маестро, прочут с работата си в Метрополитън опера и Филаделфийския оркестър, даде поръчка за друг концерт. Облечен в особено ушит костюм (според слуховете – дело на Louis Vuitton), той донесе съвременен искра, който контрастираше с класическите фракове на оркестрантите, само че и ги допълваше. Незе-Сеген излезе със сребърна брошка вместо папийонка, сребърни обици, предпазлив лак на ноктите и съвсем танцуваше, до момента в който дирижира световноизвестния оркестър.
Програмата бе уравновесена примес от наложителните класики на династията Щраус и смели, рядко изпълнявани произведения. След като през 2025 година Рикардо Мути включи за първи път жена композитор, Незе-Сеген продължи и разшири тази нова линия. Изпълнението на „ Песните на сирените “ (Sirenen-Klänge) – полка-мазурка от Жозефина Вайнлих, бе един от най-обсъжданите моменти. Вайнлих, която е дирижирала първия дамски оркестър в Европа през 19-ти век, най-сетне получи своето самопризнание на най-престижната международна сцена. Звученето бе нежно, само че решително, а публиката реагира с откровен екстаз. Включването на увертюрата към „ Хубавата Галатея “ на Франц декор Супе и валсът „ Дунавски митове “ (Donausagen) на Карл Михаел Цирер подсетиха, че виенската музика е доста повече от семейството Щраус. Незе-Сеген изведе драматизма в тези произведения на напред във времето, показвайки оперния си опит. Традиционният бис – „ Радецки марш “, бе моментът, в който харизмата на Незе-Сеген избухна. Вместо да стои статично на пулта и да дирижира аплодисментите на публиката с военна точност, той се разноски измежду оркестъра и съкрати дистанцията сред музиканти, диригент и аудитория.
Поведението му докара до полемики в средите на феновете на класическата музика. Коментарите варираха от очевидно неодобрение измежду по-консервативните традиционалисти, до „ глътка пресен въздух “, както го дефинираха демократично настроените почитатели на симфоничните концерти. Критиците и публиката в обществените мрежи към този момент дефинират концерта като „ успех на модерността над консерватизма “. Изборът на Незе-Сеген потвърди, че Виенската филхармония е подготвена да се отвори към по-младото потомство диригенти след ерата на „ старите майстори “ като Мути, Баренбойм и Мета. Фактът, че Незе-Сеген наследи палката след миналогодишния концерт на Рикардо Мути, демонстрира забавна промяна на караула – от пазителя на строгата традиция към посланика на прочувствената близост.
В края на концерта бе оповестена и новината за следващата година: Новогодишният концерт през 2027 година ще бъде дирижиран от Туган Сохиев, който на 1 януари следващата година ще бъде 49-годишен.
Днес за първи път на диригентския пулт застана канадецът Яник Незе-Сеген, който е представител на по-младото потомство диригенти. Той е музикален шеф на Метрополитън опера в Ню Йорк от 2018 година и музикален шеф на Филаделфийския оркестър от 2012 година Ръководил е и Оркестър Метрополитен (Монреал) в продължение на 25 години. От 2008 до 2018 година е основен диригент на Ротердамската филхармония, на която е назначен за почетен диригент. Творческото съдействие сред Яник Незе-Сеген и Виенската филхармония стартира през 2010 година по време на Седмицата на Моцарт в Залцбург. Оттогава той дирижира оркестъра постоянно във Виена, Залцбург и по време на турнета, като незабравим акцент в взаимната им изява е „ Концерт в лятна нощ “ през 2023 година
„ Избирайки Яник Незе-Сеген, продължаваме нашия ангажимент да насърчаваме съдействието с младото потомство диригенти “, акцентират от Виенската филхармония.
Той разчупи консервативния дух на обичайните за този вид събития външен тип и държание. Още с появяването си 50-годишният маестро, прочут с работата си в Метрополитън опера и Филаделфийския оркестър, даде поръчка за друг концерт. Облечен в особено ушит костюм (според слуховете – дело на Louis Vuitton), той донесе съвременен искра, който контрастираше с класическите фракове на оркестрантите, само че и ги допълваше. Незе-Сеген излезе със сребърна брошка вместо папийонка, сребърни обици, предпазлив лак на ноктите и съвсем танцуваше, до момента в който дирижира световноизвестния оркестър.
Програмата бе уравновесена примес от наложителните класики на династията Щраус и смели, рядко изпълнявани произведения. След като през 2025 година Рикардо Мути включи за първи път жена композитор, Незе-Сеген продължи и разшири тази нова линия. Изпълнението на „ Песните на сирените “ (Sirenen-Klänge) – полка-мазурка от Жозефина Вайнлих, бе един от най-обсъжданите моменти. Вайнлих, която е дирижирала първия дамски оркестър в Европа през 19-ти век, най-сетне получи своето самопризнание на най-престижната международна сцена. Звученето бе нежно, само че решително, а публиката реагира с откровен екстаз. Включването на увертюрата към „ Хубавата Галатея “ на Франц декор Супе и валсът „ Дунавски митове “ (Donausagen) на Карл Михаел Цирер подсетиха, че виенската музика е доста повече от семейството Щраус. Незе-Сеген изведе драматизма в тези произведения на напред във времето, показвайки оперния си опит. Традиционният бис – „ Радецки марш “, бе моментът, в който харизмата на Незе-Сеген избухна. Вместо да стои статично на пулта и да дирижира аплодисментите на публиката с военна точност, той се разноски измежду оркестъра и съкрати дистанцията сред музиканти, диригент и аудитория.
Поведението му докара до полемики в средите на феновете на класическата музика. Коментарите варираха от очевидно неодобрение измежду по-консервативните традиционалисти, до „ глътка пресен въздух “, както го дефинираха демократично настроените почитатели на симфоничните концерти. Критиците и публиката в обществените мрежи към този момент дефинират концерта като „ успех на модерността над консерватизма “. Изборът на Незе-Сеген потвърди, че Виенската филхармония е подготвена да се отвори към по-младото потомство диригенти след ерата на „ старите майстори “ като Мути, Баренбойм и Мета. Фактът, че Незе-Сеген наследи палката след миналогодишния концерт на Рикардо Мути, демонстрира забавна промяна на караула – от пазителя на строгата традиция към посланика на прочувствената близост.
В края на концерта бе оповестена и новината за следващата година: Новогодишният концерт през 2027 година ще бъде дирижиран от Туган Сохиев, който на 1 януари следващата година ще бъде 49-годишен.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ